Решение по дело №822/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 46, ал. 5 от Закон за общинската собственост(ЗОС).

Образувано е по жалба на Д. К. Н., [ЕГН], И. И. Н., [ЕГН], М. Д. Н., [ЕГН] и Д. Д. Н., [ЕГН], четиримата от гр. Варна, депозирана чрез пълномощник адв. М. Н. от ВАК, срещу Заповед № 255/09.09.2024 г. на Кмета на район "Младост" при Община Варна, с която са прекратени наемните правоотношения между район "Младост" - Община Варна, като наемодател и жалбоподателите, като наематели, на жилище-общинска собственост, съгласно АОС № 4852/2008 г., намиращо се на адрес: гр. Варна, [жк], [адрес].

В жалбата се иска обявяване на нищожност на оспорения индивидуален административен акт, тъй като заповедта е издадена при липса на компетентност на издателя, при неспазване на предписаната от закона форма и при съществени нарушения на процесуалните правила, които са нарушили правото на защита на жалбоподателите.

В открито съдебно заседание жалбоподателите не се явяват и не се представляват. С писмена молба с.д. № 10731/24.06.2025 г. от адв. Н. се поддържа жалбата на посочените в нея основания.

Ответната страна – Кметът на район "Младост" при Община Варна, редовно призован, не се явява, не се представлява. В отговор по жалбата с.д.№ 9130/02.06.2025 г. чрез процесуален представител юрисконсулт И. С., се оспорва изцяло депозираната жалба. Изразява становище за нейната неоснователност. Посочва се, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, съдържа фактическите и правни основания за издаването й, като обратно на твърденията в жалбата, при издаването й не са допуснати нарушения на процесуалните правила. Счита, че не се установяват нарушения на изискванията за законност на индивидуалния административен акт, които да доведат до неговата нищожност, поради което се отправя искане жалбата да бъде отхвърлена.

Административен съд - Варна, като обсъди доводите на страните, приетите по делото писмени доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Със Заповед № СЖ-41/19.12.2002 г. на Кмета на район „Младост" в жилище-общинска собственост от фонд „Настаняване под наем на граждани с установени жилищни нужди“ с АОС № 4852/2008 г., намиращо се на адрес: гр. Варна, [жк] [адрес], aп. 1, са пренастанени Д. К. Н., И. И. Н., Й. Д. Н., Е. Д. Н., М. Д. Н., Т. Д. Н., В. Д. Н., И. Д. Н. и Д. Д. Н..

Със Заповед № 278/30.11.2021 г., влязла в законна сила на 16.12.2021 г., са прекратени наемните правоотношения с Й. Д. Н.. Със Заповед № 49/13.02.2024 г., влязла в законна сила на 06.03.2024 г., са прекратени наемните правоотношения с И. Д. Н.. Със Заповед № 50/13.02.2024 г., влязла в законна сила на 29.02.2024 г., са прекратени наемните правоотношения с Т. Д. Н.. Със Заповед № 51/13.02.2024 г., влязла в законна сила на 29.02.2024 г., са прекратени наемните правоотношения с Е. Д. Н..

От служебно направена справка за декларирани данни в Дирекция „Местни данъци" - Община Варна с изх.№ ROO176598/06.08.2024 г. било установено, че И. И. Н. е придобила 1/2 ид.ч. от недвижим имот - жилище с площ 95.25 кв.м., намиращо се в гр. Варна, [жк], ет. 7, ап. 34.

От извършена справка в информационна система на задължените физически и юридически лица на Община - Варна „Имеон" било установено, че лицата дължат вноски за наем на жилището в размер на 4660,97 лв. (главница) и в размер на 1368,19 лв. (законна лихва) за периода от м.02.2011 г. до м.08.2024 г., както и ТБО в размер на 345,70 лв. (главница) и 139,82 лв. (законна лихва) за периода от 2012 г. до 2023 г.

С писмо с изх.№ РД23007339МЛ/03.04.2023 г. от управителя на ВиК-Варна с копие до Д. К. Н., Кметът на район „Младост“ е уведомен за дължими от наемателите суми към „Водоснабдяване и канализация - Варна" ООД за ползвани ВиК услуги, за периода от 06.08.2010 г. до 09.03.2023 г. Задълженията за този период за консумирана вода възлизали в общ размер на 6562,39 лв., като бил предоставен 14-дневен срок от получаването на писмото за доброволно плащане на дължимите суми.

От извършена на 08.08.2024 г. справка чрез електронната страница на ВиК - Варна ООД за дължими суми от физически лица за ползвани ВиК услуги по клиентски номера 1019414, 1589877 и 1771422, било установено, че наемателите имат натрупани задължения в размер на 7290,97 лв. за периода 08.2010 г. - 07.2024 г.

С писмо с рег.№ ОСИСД24003701МЛ_001МЛ/28.08.2024 г. от управителя на „ВиК - Варна" ООД, приложено били представени: справка за облога и плащанията на частен абонат № 1019414 Д. К. Н. от 21.08.2024 г., справка за облога и плащанията на частен абонат № 1589877 Д. К. Н. от 21.08.2024 г. и справка за облога и плащанията на частен абонат № 1771422 Д. К. Н. от 21.08.2024 г., като и трите справки били за адреса на общинското жилище - гр. Варна, [жк] бл. *, вх. *, ет. *, aп. *. От представените справки било установено, че наемателите имат натрупани задължения към „ВиК - Варна” ООД за периода 08.2010 г. до 08.2024 г.

От извършена справка по наемното досие било установено, че наемателите не са изпълнили изискването на чл. 14, ал. 8 от Наредбата за условията и реда за установяване на жилищни нужди на гражданите, настаняване и продажба на общински жилища (НУРУЖНГНПОЖ) на Община Варна - Варна, като не са предоставили декларации за семейно и имотно състояние както следва:

- Д. К. Н. и И. И. Н. - за периода от 2009 г. до 2012 г. (вкл.) и за периода от 2014 г. до 2023 г. (вкл.);

- М. Д. Н. - за периода от 2010 до 2023 г. (вкл.);

- В. Д. Н. - за периода от 2016 до 2023 г. (вкл.);

- Д. Д. Н. - за периода от 2019 до 2023 г. (вкл.);

С оглед установеното било започнато производство по прекратяване на наемните правоотношения с жалбоподателите, което им било съобщено, на основание чл. 26, ал. 1 от АПК, с писмо с рег.№ ОСИСД24000531МЛ/02.02.2024 г., връчено на жалбоподателите на 06.02.2024 г.

Предвид горепосоченото, на основание чл. 46, ал. 1, т. 1 и т. 9 от ЗОС и чл. 21, ал. 1, т. 1 и т. 9 от НУРУЖНГНПОЖ, както и във връзка с решение 4.1 от протокол № 01/02.02.2024 г. на Комисията по чл. 6, ал. 1 от НУРУЖНГНПОЖ Кметът на Район "Младост“ при Община Варна издал оспорената Заповед № 255/09.09.2024 г., с която е прекратил наемните правоотношения между район "Младост" - Община Варна, като наемодател и Д. К. Н. с [ЕГН], И. И. Н. с [ЕГН], М. Д. Н. с [ЕГН], В. Д. Н. с [ЕГН], Д. Д. Н. с [ЕГН], като наематели на жилище общинска собственост от фонд "Настаняване под наем на граждани с установени жилищни нужди" с АОС №4852/2008 г., намиращо се на адрес: гр. Варна, [жк] бл. *, вх. * ет. *, aп. * Със заповедта е предоставен 14-дневен срок от получаването й на жалбоподателите да освободят горепосочения общински имот от движимите си вещи и да предадат ключовете за него в стая №6 на район „Младост". Контрол по изпълнението на заповедта е възложен на В. Ж. - Зам.-кмет на Район „Младост“ - Община Варна.

Заповедта е оспорена пред Административен съд-Варна, като с Определение № 12850/02.12.2024 г. по административно дело № 2762/2024 г. жалбата на Д. К. Н., И. И. Н., М. Д. Н., и Д. Д. Н. е оставена без разглеждане, както и е оставено без разглеждане искането им за спиране на предварителното изпълнение на Заповед № 255/09.09.2024 г. на Кмета на район "Младост" при Община Варна, и производството по делото е прекратено.

Съдебният акт е обжалван и с Определение № 1297/13.02.2025 г. по административно дело № 833/2025 г. по описа на Върховен административен съд, Четвърто отделение, Определение № 12850/02.12.2024 г. по административно дело № 2762/2024 г. по описа на Административен съд-Варна е оставено в сила.

При така установеното от фактическа страна, като съобрази становищата на страните и прецени събраните писмени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие следното от правна страна следното:

В настоящото съдебно производство се иска обявяване на процесната заповед за нищожна. Съгласно чл.149 ал.5 от АПК административните актове могат да се оспорят с искане за обявяване на нищожността им без ограничение във времето и доколкото 14 дневния срок за оспорване на заповедта е изтекъл, не е извършена проверка за законосъобразност по същество от съда, то жалбата срещу процесната заповед с искане за обявяване на нищожността й е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения:

В АПК не съществуват изрично формулирани основания за нищожност на административните актове. В доктрината и съдебната практика е възприето, че такива са петте основания за незаконосъобразност по чл. 146 от АПК, но тогава, когато нарушенията им са особено съществени. Съобразно това, нищожен се явява само този акт, който е засегнат от толкова съществен порок, че изначално не е в състояние да породи правните последици към които е насочен. Липсата на компетентност на органа, издал акта е винаги основание за неговата нищожност. Порокът във формата е основание за нищожност, само когато е толкова сериозен, че практически се приравнява на липса на форма и оттам – на липса на волеизявление. Нарушенията на административнопроизводствените правила са основания за нищожност само ако са толкова съществени, че нарушението е довело до липса на волеизявление. Като правило, нарушенията на материалния закон, касаят правилността на административния акт, а не неговата валидност, поради което нищожен би бил на посоченото основание само този акт, който изцяло е лишен от законова опора – т.е. не е издаден на основание нито една правна норма и същевременно засяга по отрицателен начин своя адресат. Поради това единствено пълната липса на предвидените в приложимата материалноправна норма предпоставки за издаване на акта, би довело до нищожност на посоченото основание. Превратното упражняване на власт, също е порок, водещ само до незаконосъобразност като правило, и само ако преследваната цел не може да се постигне с никакъв административен акт, посоченият порок обуславя нищожност.

Недействителността на административните актове се проявява в двете си форми – нищожност и унищожаемост. И нищожният акт, както и унищожаемият, за да бъде обявен като такъв, следва да е постановен в нарушение на някое от петте изисквания за законосъобразност по чл. 146 от АПК. Разликата между унищожаемия и нищожния административен акт е в тежестта на порока, от който е засегнат и последиците от засягането. При унищожаемият административен акт нарушението, което го опорочава е съществено, а при нищожния – особено съществено. При унищожаемия административен акт, той поражда предвидените в правната норма последици и до отмяната му като редовен акт. При него отмяната има действие за в бъдеще докато при нищожния, от момента на издаването му. Решението по отмяната на унищожаемия административен акт има конститутивно действие, докато решението по отмяната на нищожния акт има декларативно действие. На унищожаемия акт се дължи подчинение до момента на отмяната, докато на нищожния акт не се дължи подчинение и той не подлежи на изпълнение.

Съдебната практика е установила ясен критерий единствено при нищожност на административния акт в хипотезата на липса на компетентност. По отношение на останалите изисквания за законосъобразност на административния акт твърдо установен критерий в съдебната практика липсва, което не означава, че административния акт не може да бъде обявен за нищожен и при липсата на останалите предпоставки по чл. 146 от АПК. Нищожност на административния акт може да има, както поради неспазване на изискванията за форма, така и при тези за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, при противоречие с материалния закон и при несъответствие с целта на закона.

Най-общо казано критерият за нищожност на административния акт при порока материална незаконосъобразност е налице, когато нарушението на материалния закон е такова, че нарушава особено съществени изисквания на приложимата норма. Съществените изисквания могат да бъдат относими, както до правното основание за издаване на акта, така и до съществените елементи или изисквания на същата норма. Обявяването на нищожност на административен акт е средство за отстраняване на незаконосъобразни административни актове, засегнати от толкова съществен порок, че актът изначално, от момента на издаването му не поражда правните последици, към които е насочен и за да не създава правна привидност, че съществува, при констатиране на основание за нищожност, съдът следва да го отстранява от правния мир, чрез прогласяване на неговата нищожност.

Съобразно това, и с оглед на всеки един от възможните пороци на административните актове, теорията е изградила следните критерии, кога един порок води до нищожност и кога същият води до унищожаемост: 1) Всяка некомпетентност винаги е основание за нищожност на акта; 2) Порокът във формата е основание за нищожност, само когато е толкова сериозен, че практически се приравнява на липса на форма и оттам - на липса на волеизявление. Формата е начин за външно изразяване на волеизявлението и за да бъде налице необходимо и да е предписана от закона. Волеизявлението може да бъде изразено писмено, устно или чрез конклудентни действия. Формата е самостоятелно основание за валидно действие на административния акт и неспазването й води до недействителност на акта, чиято проявна форма (нищожност или унищожаемост) се определя от степента на порока; Съществените нарушения на административнопроизводствените правила са основания за нищожност също само, ако са толкова сериозни, че нарушението е довело до липса на волеизявление (например - поради липсва на кворум). Според правната теория нарушението на административнопроизводствените правила е съществено, когато е повлияло или е могло да повлияе върху съдържанието на акта, когато, ако не беше допуснато, би могло да се стигне и до друго решение на поставения пред административния орган въпрос; Нарушенията на материалния закон касаят правилността на административния акт, а не неговата валидност, поради което нищожен би бил на посоченото основание само този акт, който изцяло е лишен от законова опора - т.е. не е издаден на основание нито една правна норма и същевременно засяга по отрицателен начин своя адресат. Само пълната липса на условията или предпоставките, предвидени в приложимата материалноправна норма и липсата на каквото и да е основание и изобщо на възможност за който и да е орган да издаде акт с това съдържание би довело до нищожност на посоченото основание. Т.е. нищожност на административния акт при наличие на материална незаконосъобразност е налице, когато напълно липсват материалноправните предпоставки, визирани в хипотезата на приложимата материалноправна норма; когато актът е лишен изцяло от законово основание; когато акт със същото съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон, от нито един орган. Административния акт е нищожен поради противоречие с материалния закон тогава, когато разпоредените правни последици са противоположни или съществено различаващи се от предвидените в правната норма така, че се явяват нетърпими от гледна точка на правния ред. Само при описаните случаи порокът материална незаконосъобразност води до нищожност на административния акт, а във всички останали до неговата унищожаемост.

Превратното упражняване на власт също е порок, водещ само до незаконосъобразност като правило и само, ако преследваната цел не може да се постигне с никакъв акт, посоченият порок води до нищожност.

Предвид изложеното следва, че във всеки отделен случай действителността на административния акт се преценява конкретно, с оглед тежестта на порока, от който е засегнат и дали той е годен да предизвика промяна в правната сфера на адресата на акта.

В правната теория и съдебната практика безпротиворечиво се приема, че липсата на компетентност на административния орган и неспазването на установената форма във всички случаи води до нищожност на административния акт, докато противоречието на акта с материалния закон, е основание за нищожността му само тогава, когато правните му последици са напълно несъвместими с правовия ред така, че по никакъв начин, включително, ако би бил необжалваем, не биха могли да бъдат признати (Решение № 8035 от 01.07.2008 г. на ВАС по адм. д. № 3988/2008 г., II отд.).

В случая пороци, обуславящи издадения индивидуалния административен акт за нищожен, не се констатират.

Заповед № 255/09.09.2024 г. е издадена от компетентен орган - Кметът на район "Младост" при Община Варна. Съгласно чл. 21, ал. 3, изр. 1 от Наредба на ОбС Варна за условията и реда за установяване на жилищни нужди на гражданите, настаняване и продажба на общински жилища, наемното правоотношение се прекратява със заповед на органа, издал настанителната заповед. По силата на чл. 19, ал. 2 от Наредбата, настаняването се извършва със заповед от Кмета на района по местонахождение на жилището. В случая, имотът се намира в район "Младост" и оспорената заповед е издадена от Кмета на район "Младост" при Община Варна, който се явява компетентният орган да издаде заповедта за настаняване.

Оспорената заповед е мотивирана с неизпълнение от Д. Н., И. Н., М. Н., В. Н. и Д. Н. на изискването по чл. 14, ал. 8 от НУРУЖНГНПОЖ да подадат в срок декларация за семейно и имотно състояние, както и с неплащане на наемната цена за периода м.02.2011 г. – м.08.2024 г., ведно с консумативните разноски, както следва: задължения към "ВиК Варна" ООД за периода м.08.2010 г. – м.08.2024 г. Следователно спазено е минимално изискуемото съдържание по отношение на заповеди за прекратяване на наемно правоотношение, съобразно чл. 46, ал. 2 от ЗОС. Изложените фактически и правни основания са достатъчно ясно и конкретно формулирани и дават възможност на адресата да организира защитата си, а съдът да извърши проверка за материалноправна законосъобразност на акта.

Настоящият съдебен състав не констатира и допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, които да бъдат квалифицирани като съществени и да мотивират отмяната на акта само на това основание. Видно от доказателствата по делото, оспорващите лица са били уведомени за започване на административното производство. Неоснователно е възражението в жалбата, че лицата не са получили писмото, с което ги уведомяват, че ще започне производство по прекратяване на наемното правоотношение. В административната преписка се съдържа писмо по реда на чл. 26, ал. 1 от АПК с рег.№ ОСИСД24000531МЛ/02.02.2024 г., с което жалбоподателите са уведомени за започнато производство по прекратяване на наемните правоотношения, връчено им на 06.02.2024 г. В този смисъл настоящият съдебен състав приема, че е спазена процедурата по издаване на заповедта, като не са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до ограничаване правата на жалбоподателите.

Актът е издаден при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта му.

Оспорената заповед е издадена на основание чл. 46, ал. 1, т. 1 и т.9 от Закона за общинската собственост. За да бъде прекратено наемното правоотношение на визираното основание е необходимо имотът да е общинска собственост, съответно наемателят да го обитава по силата на валиден договор за наем с общината, както и да е изпълнена някоя от изрично изброените хипотези по чл. 46, ал. 1 от ЗОС. Не е спорно по делото, че е изпълнена първата предпоставка, а именно - имотът е общински (АОС № 4852/20.02.2008 г.).

Втората предпоставка за издаване на заповедта също е налице. Видно от представените по делото доказателства, жалбоподателите системно не са изпълнявали задълженията си по сключения договор да заплащат месечната наемна цена на ползвания от тях общински имот, както и да заплащат консумативните разноски по него. В разпоредбата на чл. 46, ал. 1, т. 1 от ЗОС е определено, че наемните правоотношения се прекратяват поради неплащане на наемната цена или на консумативните разноски за повече от три месеца. В случая периодът, за който се касае е повече от 10 години.

Също така по делото се доказа и извършено нарушение на изискването на чл. 14, ал. 8 от НУРУЖНГНПОЖ на Община Варна, тъй като жалбоподателите системно не са предоставяли декларации за семейно и имотно състояние, както следва: Д. К. Н. и И. И. Н. - за периода от 2009 г. до 2012 г. (вкл.) и за периода от 2014 г. до 2023 г. (вкл.), М. Д. Н. - за периода от 2010 до 2023 г. (вкл.), В. Д. Н. - за периода от 2016 до 2023 г. (вкл.) и Д. Д. Н. - за периода от 2019 до 2023 г. (вкл.).

Предвид изложеното съдът приема, че не са налице основания за прогласяване на нищожност на оспорената заповед. Същата е издадена от компетентен орган, в законоустановената форма, при спазване на материалния и процесуалния закон, поради което жалбата против нея следва да бъде отхвърлена, като неоснователна.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, Административен съд- Варна, ХІІ състав

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д. К. Н., [ЕГН], И. И. Н., [ЕГН], М. Д. Н., [ЕГН] и Д. Д. Н., [ЕГН], четиримата от гр. Варна, депозирана чрез пълномощник адв. М. Н. от ВАК, срещу Заповед № 255/09.09.2024 г. на Кмета на район "Младост" при Община Варна, с която са прекратени наемните правоотношения между район "Младост" - Община Варна, като наемодател и жалбоподателите, като наематели, на жилище-общинска собственост, съгласно АОС № 4852/2008 г., намиращо се на адрес: гр. Варна, [жк], бл. *, вх. *, ет. *, ап. *, с искане за обявяването й за нищожна.

 

Решението е окончателно, на основание чл. 46, ал. 5, изр. последно от ЗОС.