№ 10869
гр. С.-, 23.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МИРОСЛАВА АНГ.
ЙОРДАНОВА ВЕЛИКОВА
при участието на секретаря МИНКА Х. БАШОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА АНГ. ЙОРДАНОВА
ВЕЛИКОВА Гражданско дело № 20211110154907 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на „Топлофикация София“ ЕАД срещу К. М.
Т. с ЕГН ********** и Л. П. Т. с ЕГН ********** и двамата с адрес: гр. С.-, обл. С.- - град,
общ. Н., ж.к. „...“, БЛ. ..., ВХ. ..., ЕТ. ..., АП. .., с която по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, са
предявени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД, за сумата от 568,52 лева, от която 470,01 лева главница, представляваща цена за
извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.05.2017 г. до м,04.2019 г., ведно
със законната лихва от 16.06.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, 98,50 лева
мораторна лихва за забава от 15.09.2018 г. до 13.05.2021 г., както и суми за дялово
разпределение 0,01 лева - лихва за периода от 16.05.2020 г. до 12.06.2020 г., в условията на
разделна отговорност както следва: К. М. Т. с ЕГН ********** - сума от 284,26 лева, от
които 235,00 лева главница, представляваща цена за извършена услуга за дялово
разпределение за периода от м.05.2017 г. до м.04.2019 г., ведно със законната лихва от
16.06.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, 49,25 лева мораторна лихва за
забава от 15.09.2018 г. до 13.05.2021 г., както и суми за дялово разпределение 0,01 лева -
лихва за периода от 16.05.2020 г. до 12.06.2020 г. и Л. П. Т. с ЕГН ********** - сума от
284,26 лева, от които 235,01 лева главница, представляваща цена за извършена услуга за
дялово разпределение за периода от м.05.2017 г. до м.04.2019 г., ведно със законната лихва
от 16.06.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, 49,25 лева мораторна лихва за
забава от 15.09.2018 г. до 13.05.2021 г., както и суми за дялово разпределение 0,00 лева -
лихва за периода от 16.05.2020 г. до 12.06.2020 г., за които вземания е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 29.06.2021 г. по ч.гр.д. № 34278/2021
г. по описа на СРС, 171 състав.
1
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз основа
на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл.
150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа,
че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна
енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Твърди,
че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата
цена в 45-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на
дружеството.
Ответниците, чрез адв. Р. Р. оспорват исковете. Навеждат твърдения за изтекла погасителна
давност.
Третото лице помагач на страната на ищеца ФДР - „Бруната България” ООД не оспорва
исковете.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ:
Предявеният иск е за установяване съществуването на задължение за заплащане на
дължимата цена по договор за продажба на топлинна енергия. В тежест на ищеца е да
установи възникването на облигационно отношение между него и ответника, по силата на
което е престирал и за ответника е възникнало задължението за плащане на уговорената
цена. В тежест на ответника е да докаже положителния факт на погасяване на дълга. При
така разпределена доказателствена тежест съдът намира иска за основателен. Договорът за
продажба на топлинна енергия е неформален и се счита сключен при доставяне на топлинна
енергия от страна на топлопреносното дружество и ползването й от потребителя.
Потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я използва за
собствени нужди, като ползва топлоснабдения имот по силата на вещно /чл. 106а ЗЕЕ /отм./,
§1, т. 42 от ЗЕ към редакцията съгласно ДВ бл. 18/2005г./ или по силата на облигационно
/§1, т. 42 от ЗЕ, действаща до края на процесния период/ право на ползване.
От представените към исковата молба доказателства /договор за продажба на държавен имот
по реда на наредбата за държавните имоти от 12.10.1990 г./, се установява, че ответниците
са собственици на процесния имот. Предвид изложеното съдът приема, че между страните
за процесния период е съществувало облигационно отношение по договор за продажба на
топлинна енергия. Договорът касае доставка на топлинна енергия до обект апартамент № 94
, находящ се в адрес гр. С.-, 1220, обл. С.- - град, общ. Н., ж.к. „...“, БЛ. ..., ВХ. ..., ЕТ. ... с
абонатен № 56245. Като страна по това правоотношение, потребителите дължат заплащане
на реално потребената въз основа на отчетени единици топлинна енергия от средствата за
дялово разпределение - топломери, монтирани на отоплителните тела в жилището, водомер
за топла вода и съответна част от стойността на топлинната енергия отдадена от сградната
инсталация, по данни от общия топломер монтиран в абонатната станция, с оглед въведения
с разпоредбата на чл. 156 ЗЕ принцип за реално доставената на границата на собствеността
топлинна енергия, при уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и
потребителите на ТЕ в сграда – етажна собственост. За установяване факта на предоставяне
2
на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната цена, по делото са приети
писмени доказателства представени от ТЛП и заключение на съдебно-счетоводна
експертиза, която установя стойността на реално доставяната ТЕ в процесния имот.
С оглед на изложеното съдът приема, че за процесния имот на ответника е доставяна
топлинна енергия съобразно уговореното, като количеството на доставената енергия е
измервано коректно. Следва да се даде отговор на въпроса, какво е количеството потребена
енергия, за което се дължи заплащане на цена. Доколкото купувачът дължи цената на реално
потребената енергия, то при определяне дължимата цена следва да се вземат предвид не
стойностите на прогнозния дял /по фактури/, а тези, които се формират в резултат от
изравняване, т.е сумите по изравнителните сметки. Ето защо, за определяне размера на
дължимата цена, съдът ползва данните на ССчЕ, според която размера на главницата,
представляваща цена за извършена услуга за дялово разпределение за процесния период е на
стойност 582,24. Съгласно разпоредбите на чл. 36 от ОУ на ищеца, задължителни в
отношенията с клиенти на ТЕ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за
топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия на договорите между „Топлофикация
София” ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната
енергия между потребителите в сграда - етажна собственост, таксите се заплащат от
потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща
цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение.
Ответниците с отговора на исковата молба упражнява правата си по чл. 120 ЗЗД като прави
възражение за изтекла погасителна давност по отношение на част от претендираните от
ищеца с исковата молба вземания. Съгласно разпоредбите на чл. 155 ЗЕ и чл. 156 ЗЕ
потребителят на топлинна енергия дължи плащане цената на същата по предварително
определени цени, известни на страните, на месечни вноски с установен в общите условия
падеж. Престациите се обединяват от общия правопораждащ факт – облигацията между
страните по договор при публично известни общи условия по чл. 150 ЗЕ, и имат
съществения елемент на периодичните плащания по смисъла на чл. 111, б. ”в” ЗЗД –
предварително определен и известен на страните момент, в който повтарящото се
задължение за плащане трябва да бъде изпълнено, както и определяем размер на същото
предвид предварително фиксираните цени за единица топлинна енергия. Горните
характеристики на вземанията на топлофикационните дружества за цена на доставената на
потребителите топлинна енергия и при зачитане на тълкувателно решение 3 от 18.05.2012г.
по т.д. 3/2011г. на ОСГТК на ВКС, намира да ги определят като такива на периодично
изпълнение по смисъла на чл. 111, б ”в” ЗЗД, предвид на което и същите се погасяват с
изтичане на установената в същата норма кратка тригодишна давност.
Предвид нормата на чл. 114 ЗЗД погасителната давност започва да тече от деня, в който
вземането е станало изискуемо, като давността се прекъсва на основание чл. 116 ЗЗД с
предявяване на иск, в случая заявление по чл. 410 ГПК - на 16.06.2021 г. В този смисъл и
вземането на ищеца за цена на главница, представляваща цена за извършена услуга за
дялово разпределение е непогасено за месечните вноски с падеж след 16.06.2018 г., обхваща
претендираните в настоящото производство суми за цена на ТЕ за периода от 1.5.2017 г. до
3
30.04.2018 г., включително. По тези съображения предявеният иск за главница следва да
бъде уважен за сумата от 145,52 лева, установен от вещото лице по ССчЕ за периода от
01.05.2018 г. - 30.04.2019 г. и отхвърлен за сумата над 145,52 лева до пълния претендиран
размер на главница от 470,01 лева и за периода 1.5.2017 г. до 30.04.2018 г., включително
като погасени по давност.
По исковете по чл. 86, ал.1 от ЗЗД:
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в погасяването му.
Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното от страните. Съгласно
цитираната разпоредба, клиентите са длъжни да заплащат сумите в 45-дневен срок от датата
на публикуването им на интернет страницата на продавача. Ищецът не доказа тези факти -
публикуването на сумите на интернет страницата съобразно общите условия, съответно е
недоказано твърдението ответницата да е била поставена в забава за плащане на сумите,
предмет на настоящото дело.
С оглед гореизложеното искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
По отговорността на страните за разноски:
С оглед изхода на спора, право на разноски имат двете страни.
На основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, на ищеца следва да му бъдат присъдени разноски в
размер на 38,39 лева за исковото производство съразмерно уважената част от исковете (50
лева - д. такси, и 100 лева - юрисконсултско възнаграждение)
По делото е представен договор за правна защита и представителство на ответника, с
договорен и платен хонорар в размер на 400 лева. Ето защо и на основание чл. 78, ал. 3 от
ГПК в полза на ответниците следва да бъдат присъдени разноски в размер на 297,61 лева,
съразмерно отхвърлената част от исковете.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че К. М. Т. с ЕГН **********
и Л. П. Т. с ЕГН ********** и двамата с адрес: гр. С.-, 1220, обл. С.- - град, общ. Н., ж.к.
„...“, БЛ. ..., ВХ. ..., ЕТ. ..., АП. .. дължат на „Топлофикация София” ЕАД с ЕИК *********
на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 145,52 лева,
представляваща цена за извършена услуга за дялово разпределение през периода от
01.05.2018 г. - 30.04.2019 г., ведно със законна лихва от 16.06.2021 г. до изплащане на
вземането, за които отговарят разделно – при равни дялове като ОТХВЪРЛЯ искът с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД вр. чл. 149 от ЗЕ за цена на доставена ТЕ за сумата над
145,52 лева - главница до пълния предявен размер от 470,01 лева – главница и за периода от
1.5.2017 г. до 30.04.2018 г., вкл. като погасен по давност, както и исковете с правно
основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за лихва за забава върху главницата в размер на 98,50 лева и
4
за периода от 15.09.2018 г. – 13.05.2021 г. и 0,01 лева - лихва за периода от 16.05.2020 г. до
12.06.2020 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК от 29.06.2021 г. по ч.гр.д. № 34278/2021 г. по описа на СРС, 171 състав.
ОСЪЖДА К. М. Т. с ЕГН ********** и Л. П. Т. с ЕГН ********** и двамата с адрес: гр.
С.-, 1220, обл. С.- - град, общ. Н., ж.к. „...“, БЛ. ..., ВХ. ..., ЕТ. ..., АП. .., заплатят разделно –
при равни дялове на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК на „Топлофикация София” ЕАД,
ЕИК *********, разноски в исковото производство в размер на общо 38,39 лева.
ОСЪЖДА „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, да заплати на основание чл. 78, ал.
3 от ГПК на К. М. Т. с ЕГН ********** и Л. П. Т. с ЕГН ********** и двамата с адрес: гр.
С.-, 1220, обл. С.- - град, общ. Н., ж.к. „...“, БЛ. ..., ВХ. ..., ЕТ. ..., АП. .. разноски в размер на
общо 297,61 лева и 250 лева по сметката на СРС, депозит за вещо лице.
Решението е постановено при участието на „Техем сървисис“ ЕООД като трето лице-
помагач на страната на ищеца „Топлофикация София” ЕАД.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5