№ 540
гр. София, 11.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Ивайло Хр. Родопски
Членове:Димитър Г. Цончев
Магдалена Д. Инджова
при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова
като разгледа докладваното от Ивайло Хр. Родопски Въззивно гражданско
дело № 20251800500880 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 111/15.05.2025 г., постановено по гр.д. № 41/2024 г. по
описа на Районен съд Елин Пелин (ЕПРС), на чл. чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл.
49, вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД е
ОСЪДИЛ АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“ да заплати на „ЗАД
АРМЕЕЦ“АД сумата от 11288,51 лева - главница за дължимо застрахователно
обезщетение по регресна претенция по щета под № .............. за настъпили
вреди след ПТП на .............. г., ведно със законната лихва върху главницата от
депозирането на исковата молба - 01.09.2023 г. до окончателното изплащане
на вземането; 3578,11 лева, мораторна лихва за периода от 31.08.2020 г. до
31.08.2023 г., както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1294,68 лева,
направени разноски по делото;
ОТХВЪРЛИЛ обратните искове, предявен от АГЕНЦИЯ „ПЪТНА
ИНФРАСТРУКТУРА“ срещу „АВТОМАГИСТРАЛИ“ ЕАД за заплащане на
сумата от: 11288,51 лева, главница за дължимо застрахователно обезщетение
по регресна претенция по щета под № .............. за настъпили вреди след ПТП
на .............. г., ведно със законната лихва върху главницата от депозирането на
исковата молба на 01.09.2023 г. до окончателното изплащане на вземането;
3578,11 лева, мораторна лихва за периода от 31.08.2020 г. до 31.08.2023 г. ;
ОСЪДИЛ Е АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“ ДА ЗАПЛАТИ на
„АВТОМАГИСТРАЛИ“ ЕАД сумата от 100 лева, разноски за юрисконсултско
1
възнаграждение в производството.
Решението на ЕПРС е било постановено при участието на
„Автомагистрали“ ЕАД, в качеството му на трето лице - помагач на страната
на ответника по главния иск Агенция „Пътна инфраструктура“.
В установения от закона срок по чл. 259, ал.1 от ГПК, ответникът и
настоящ въззивник АПИ, чрез главен юрк.Н. е обжалвал решението, като
моли същото да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно изцяло,
като предявения иск бъде отхвърлен, евентуално уважен обратния иск срещу
„Автомагистрали“ ЕАД, евентуално да се приеме, че водачът на МПС е
допринесъл за настъпване на вредоносния резултат, съгл.чл.51 ЗЗД. В жалбата
са изложени редица доводи във връзка с направените оплаквания за
неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на решението и
постановяването му в нарушение на материалния закон.
Не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови
доказателства. Претендира присъждане на разноски, прави се възражение за
прекомерност на хонорара на въззиваемия над предвидения минимум по
Наредбата.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна и първоначален
ответник „ЗАД Армеец“ АД е подала отговор на жалбата, с който я оспорва и
излага съображения за нейната неоснователност. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Третото лице – помагач „Автомагистрали“ ЕАД са депозирали
отговор на въззивната жалба, с който се присъединяват към искането с нея
касателно неоснователност на главния иск срещу АПИ, евентуално считат
решението на ЕПРС, с което е отхвърлен обратния иск на АПИ срещу тях да
бъде потвърдено.
Във въззивното производство не са събирани доказателства.
Съдът намира, че фактическата обстановка по делото, установена въз
основа на събраните в първоинстанционното производство доказателства, е
описана в обжалваното решение и е относима към процесния казус, поради
което не е необходимо да се възпроизвежда в настоящия съдебен акт.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на обжалвания съдебен акт, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
І. По валидността
Обжалваното в настоящото производство съдебно решение е валидно,
доколкото е постановено от надлежен съдебен състав, в писмен вид и е
подписано от разгледалия делото съдия, а формираната от последния воля е
ясно и разбираемо формулирана.
ІІ. По допустимостта
Решението е и допустимо, тъй като е постановено при наличие на
положителните и липса на отрицателни предпоставки за упражняване на
правото на иск, а първоинстанционният съд се е произнесъл по действително
2
предявения такъв.
ІІІ. По същество
По делото се установява, че на .............. г., в 21,55 часа, на
Автомагистрала „Хемус“, км. 32 в посока към гр. София, лек автомобил
„Опел Астра“ с ДК № .............. претърпял ПТП, предизвикано от преминаване
през препятствие на пътя - метално колело със стойка, което се е намирало на
лявата пътна лента.
Вследствие на произшествието МПС понесло значителни материални
вреди.
Местопроизшествието било посетено от органите на МВР, които
съставили Протокол за ПТП с № .............. от .............. г., като в него били
описани само видимите вреди по автомобила: откачена долна предна кора.
На 09.01.2019 г. водачът на лекия автомобил М. Й. Щ. - Ц. депозирала
заявление за изплащане на обезщетение за вреди пред ЗАД „Армеец“ по
застраховка „Каско на МПС и Злополука“, с искане за обезщетяване на
нанесените вреди на застрахования автомобил „Опел Астра“ с ДК № ...............
В дружеството е заведена преписка по щета под № ...............
Извършени били основен и допълнителен оглед, като били установени
девет позиции на увредените детайли.
Причинените имуществени вреди на собственика на лекия автомобил
били описани от експерти на ЗАД „Армеец” в хода на извършване на
ликвидационната дейност и били оценени на 11278.51 лева, включващи:
подмяна на части и ремонт на автомобила.
Ищецът изплатил обезщетение на автосервиза за възстановяване на
увредения автомобил, видно от платежно нареждане № ............../.............. г. за
извършен ремонт, възложен от и за сметка на застрахователя.
Общият размер на претендираното от застрахователя обезщетение,
дължимо от ответника възлиза в размер на сумата от 11288.51 лева,
включително 10,00 лева за извършени ликвидационни разноски по
претенцията.
„Агенция пътна инфраструктура“ е възложила изпълнение на
задължението за поддържане безопасността на конкретния участък на
магистралата, като с писмо с изх. № Л - 5497/20.07.2019г., придружено с
ликвидационната преписка по щета № .............. получено от ответника на
25.07.2019 г., ищецът го поканил доброволно да му заплати сумата от 11288.51
лева, като последният изпаднал в забава от 03.08.2019 г.- края на седемдневния
срок за доброволно изпълнение, като се претендира мораторна лихва за
забавено плащане за периода от 31.08.2020 до 31.08.2023г. - 3578,11 лева.
По делото е установено за безспорно между страните, че процесното
МПС е имало застрахователна полица „каско“, а ищецът е платил сумата от
11278,51 лева обезщетение за имуществени вреди.
Видно от Договор за възлагане на обществена поръчка № .............. от
.............. г., сключен между Агенция „Пътна инфраструктура” като възложител
и „АВТОМАГИСТРАЛИ“ ЕАД - изпълнител, съгл.чл. 1 (1) от съглашението
възложителят възлага, а изпълнителят приема да извърши дейности по
3
поддържане (превантивно, текущо, зимно и ремонтно-възстановително при
аварийни ситуации) за обособена позиция АМ „Хемус“ от км 0+000 до км
78+554 и пътна връзка „Прелок“ от км 0+000 до км 3+024, включително и
принадлежащите пътни връзки, поддържане на осветление на тунели
„Витиня“, „Топли дол“, „Ечемишка“ и „Правешки ханове“ с обслужващите ги
подстанции и далекопроводи, охрана на пътни съоръжения и принадлежности
в обхвата на автомагистралата на територията на ОПУ София и ОПУ Ловеч,
стопанисвани от АПИ.
От показанията на свидетелката М. Й. Щ.-Ц. се установява, че на
.............. г. заедно със съпруга й пътували от Разград към София, като тя
управлявала процесния л.а.“Опел Астра“, като тя шофирала в лява лента на
пътното платно, нямала спомен да е имало други коли около нея. След
излизане от тунела се чул силен удар, затова тя отбила автомобила в
аварийната лента и спряла. Констатирали, че под автомобила имало метално
колело, което съпругът на свидетелката Щ. - Ц. успял да издърпа и
предположили, че може да е от снегорин. Колелото било жълто и имало
държач. Свидетелката го снимала, като възприели, че пред тях се намирал
спрял снегорин. След около час дошла полиция, като съставили протокол за
ПТП. Заедно с протокола завели щета пред застрахователната компания, като
след това била сменена скоростната кутия на автомобила.
Според заключението на САТЕ и съгл.установеното в протокол за ПТП
№.............. процесният автомобил преминал на посочените време и място през
метално колело със стойка, намиращо се на пътното платно, с което
реализирал ПТП с материални щети (премазана долна кора). Платното за
движение към този момент е било предназначено за еднопосочно движение с
две пътни ленти, за посоката на автомобила, отделени една от друга с
единична прекъсната линия и в дясно на тях - лента за принудително спиране,
отделена от дясната активна лента с непрекъсната линия.
От вложените в ремонта на автомобила материали за ликвидация на
щетата, уврежданията са изцяло в долната му част - скоростна кутия, кора лява
и капак избирач, при което вещото лице счита, че при преминаване на
автомобила през свободен, неукрепен метален предмет, независимо от
неговите характеристики е възможно да се получат описаните материални
щети т.е. настъпилите имуществени вреди, нанесени на лек автомобил марка
„Опел Астра“, с ДК № .............. се намират в причинно - следствена връзка с
процесното ПТП и може да са причинени от въпросния снегорин.
С оглед на гореустановеното от фактическа страна, съдът възприе
следните правни изводи:
Предявен е регресен иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл.
49, вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, като същият е обусловен от установяване на
следите факти: 1) наличие на валиден договор за имуществено застраховане
между увредения и застрахователя и плащането по него на обезщетение за
настъпили вреди в срока на застрахователното покритие, 2) настъпила
деликтна отговорност, изразяваща се във виновно противоправно поведение
4
/действие или бездействие/ на служители на ответника възложител на
работата, в резултат на което е настъпило застрахователното събитие, което
има причинна връзка с конкретния вредоносен резултат.
Протоколът за пътно-транспортно произшествие, който е съставен от
полицейски служител, посетил мястото на инцидента и възприел
обстоятелствата около катастрофата представлява официален свидетелстващ
документ с обвързваща материална доказателствена сила относно
удостоверените в него обстоятелства, непосредствено възприети от
длъжностното лице след инцидента факти, относими за механизма на
произшествието.
Съотнесени към експертното заключение и възприятията на разпитания
по делото свидетел, установените факти и обстоятелства неоспоримо и
категорично сочат за наличие на установена причинно следствена връзка
между настъпилите вредоносни последици и липсата на обезопасителни и
разчистващи пътя действия за опасността от внезапна поява на увреждащо и
неотстранено препятствие на пътя.
От представения и приобщен по делото доказателствен материал става
ясно, че в долната част на процесния лек автомобил са били нанесени видими
щети.
Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи
вредите, които виновно е причинил другиму, а според повелята на чл. 49 от
ЗЗД, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите,
причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа.
Според чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ, с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера
на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне, срещу възложителя за възложената на трето лице работа, при или
по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 от ЗЗД, а чл. 30, ал. 1 от ЗП
регламентира, че АПИ осъществява дейностите по изграждането, ремонта и
поддържането на републиканските пътища, като в чл. 3, ал. 2 от ЗП е
уточнено, че Републикански пътища са автомагистралите, скоростните
пътища и пътищата от първи, втори и трети клас, които осигуряват
транспортни връзки от национално значение и образуват държавната пътна
мрежа.
5
Отговорността на лицата, които са възложили другиму извършването
на някаква работа, за вредите, причинени при или по повод на тази работа, е за
чужди противоправни и виновни действия или бездействия. Лицата, които са
възложили работата, във връзка с която са причинени вредите, не могат да
правят възражения, че са невиновни в подбора на изпълнителите на работата и
да се позовават на други лични основания за освобождаването им от
отговорност.
Според задължителните разяснения, дадени в Постановление №
7/1959 г. на Пленума на ВС, юридическите лица отговарят по чл. 49 от ЗЗД за
вредите, причинени от техни работници и служители при или по повод на
възложената им работа и тогава, когато не е установено кой конкретно
измежду тях с действията или с бездействията си е причинил щетите.
В настоящия случай се установява, че произшествието е настъпило на
автомагистрала „Тракия“, като съгл. чл. 19, ал. 1 от ЗП републиканските
пътища се управляват от Агенция „Пътна инфраструктура“.
Според пар. 1, т. 14 от ДП към ЗП „поддържане на пътищата“ е дейност
по осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно
движение през цялата година, предпазване на пътищата от преждевременно
износване, охрана и защита на пътищата, водене на техническата отчетност на
пътищата, като на АПИ е вменено задължението да поддържа
републиканските пътища и магистралите.
Горното изисква АПИ да полага необходимата грижа за осигуряване на
безопасно движение на превозни средства по автомагистралните участъци,
включително като не се допуска и ограничава появата на животни на пътното
платно.
В настоящия случай именно поради навлязло на пътното платно
животно е реализирано процесното произшествие, в резултат на което са
настъпили гореописаните материални щети.
В случая ответникът не ангажира и доказателства, установяващи
съпричиняване на вредите от страна на водача на лекия автомобил, съгл.чл.51,
ал.2 от ЗЗД. Не се доказа, че същият с поведението си и начина на реакция
преди сблъсъка с опасния предмет да е допринесъл по някакъв начин за
вредоносния резултат, нито че е могъл или е бил длъжен да го предотврати.
Напротив, управлявайки автомобила в съответствие с правилата и
6
изискванията по ЗДвП, водачът е реагирал в границите на възможното и е
предприел действие за ограничаване на щетите. Междувременно не се
установи процесният пътен участък да е бил обозначен със знаци за възможно
съществуване на препятствие или пречка за безопасно преминаване на ППС, с
оглед предварително изостряне на вниманието на водача, нито се ангажираха
данни за наличие на други обезопасителни мерки по пътя тази насока.
Наличието на метално колело на пътното платно представлява
„препятствие на пътя“ по смисъла на параграф 1, т. 19 от ППЗДвП, тъй като
създава опасност за движението, а ответникът не е изпълнил задълженията си
по чл. 30 ЗП и чл. 13 ЗДвП, като е налице бездействие на служителите на АПИ
за своевременно сигнализиране на препятствие по пътя и отстраняването му, с
което да се обезпечи безопасността на движението. Горното ангажира на
основание чл. 49 ЗЗД отговорността на ответника за причинените при
процесното ПТП вреди по главния и акцесорен иск, доказани по основание и
размер.
С оглед основателността на иска, предявен от „ЗАД Армеец“ АД против
Агенция „Пътна инфраструктура“, допустим, но неоснователен се явява
подадения в условията на евентуалност обратен иск от Агенция „Пътна
инфраструктура“ срещу „Автомагистрали“ ЕАД.
В чл.5, ал.1 от Договор за възлагане на обществена поръчка № ..............
от .............. г., сключен между Агенция „Пътна инфраструктура” като
възложител и „АВТОМАГИСТРАЛИ“ ЕАД - изпълнител, е посочено, че
дейностите по поддържане се възлагат от възложителя на изпълнителя с
месечни, допълнителни и извънредни задания, но в настоящия казус не е
установено как и по какъв начин е възложено да се отстраняват метални
предмети на пътя или да се извършват каквито и да е било конкретни
ремонтни дейности, като не са ангажирани доказателства за извършено
възлагане по смисъла на раздел V от договора.
Ето защо районният съд правилно е приел, че изпълнителят
„Автомагистрали“ ЕАД по договора за възлагане на обществена поръчка не
следва да носи отговорност за настъпилото произшествие, тъй като не е бил
надлежно и изрично ангажиран и обвързан в тази насока, поради което
обратният иск се явява неоснователен, поради недоказаност.
В обобщение на гореизложеното, главният иск се явява доказан по
7
основание и размер, въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а
атакуваното решение на ЕПРС – потвърдено, като правилно и
законосъобразно.
По разноските:
Въз основа на изхода от спора пред въззивния съд, Агенция „Пътна
инфраструктура” следва да бъде осъдена да заплати на въззивника „ЗАД
Армеец“ АД разноски, като делото не може да се определи като такова с
висока фактическа или правна сложност, поради което в полза на
дружеството следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение на
основание чл. 25 НЗПП в минимален размер, а именно за сумата от 150 лева.
Въз основа на всичко, изложено дотук, съдебният състав намира жалбата
за неоснователна, поради което атакуваното първоинстанционно решение
следва да бъде изцяло потвърдено.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО решение № 111/15.05.2025 г., постановено
по гр.д. № 41/2024 г. по описа на Районен съд Елин Пелин.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати на „ЗАД
Армеец“ АД сумата в размер на 150,00 лева, представляващи разноски за
процесуално представителство пред въззивния съд.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8