Р Е Ш
Е Н И Е
гр. Пазарджик, 18.11.2019г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
ПАЗАРДЖИШКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в публично
заседание на двадесет и четвърти октомври, две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Д. Чардаков
При секретаря Десислава
Буюклиева и в присъствието на прокурора ………….., като разгледа докладваното от
съдия Чардаков гр.д. №669/2019г. по описа на съда и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е
регресен иск по чл.288, ал.12, вр. чл.288а, ал.1 КЗ /отм./, вр. чл.45 ЗЗД за
възстановяване на сумата 10971,78лв., представляваща изплатено от Гаранционен
фонд обезщетение за имуществени вреди от пътнотранспортно произшествие,
настъпило в чужбина по вина на водач на МПС без застраховка „Гражданска
отговорност“, ведно със законната лихва за забава от подаване на исковата
молба.
Ищецът Гаранционен фонд,
гр.С. твърди, че на основание чл.288а, ал.1, т.1 КЗ /отм./ и споразумение между
компенсационните органи по чл.6 от Директива 2000/26/ЕО е възстановил на
Националното бюро на българските автомобилни застрахователи изплатеното в полза
на Националното бюро на Република Франция обезщетение за имуществени вреди по
щета №120379/13.05.2014г. в размер 10971,78лв., причинени от ПТП, настъпило на
27.09.2012г. в населено място Ш.П., Франция. Твърди, че вината за него е на
ответника Д.И.С., който при управление на л.а. без застраховка „Гражданска
отговорност“ - „О.А.“, с рег. №******, отнел предимството и блъснал лек автомобил
„С.“ с рег. №***, собственост на М.Г., като
така причинил щетите. Поддържа, да е изпратил регресна покана до ответника да
възстанови изплатеното обезщетение, но задължението не било погасено. Затова
иска осъждането на ответника да му възстанови сумата ведно с обезщетение за
забава в размер на законната лихва от подаването на исковата молба. Сочи
доказателства и претендира разноски.
Ответникът Д.И.С. признава
деликтната си отговорност, но оспорва размера на вредите при твърдение, че
ищецът е обезщетил и такива, които не са пряка и непосредствена последица от
деянието.
Съдът като съобрази
доводите на страните и доказателствата по делото намира от фактическа и от
правна страна следното:
За основателността на предявения иск ищецът
следва да докаже, че в причинна връзка с противоправно поведение на ответника
при управление на МПС без застраховка „Гражданска отговорност“ са настъпили имуществени
вреди, за които на пострадалия е изплатено обезщетение от компенсационен орган
на държава членка и същото е възстановено на платеца от Гаранционния фонд,
размера на обезщетението, както и изискуемостта на задължението на ответника за
възстановяване на платеното обезщетение. Съгласно чл.45, ал.2 ЗЗД, вината на
причинителя при непозволено увреждане /вкл. непредпазливата/ се предполага до
доказване на противното.
Съгласно чл.288а, ал.1,
т.1 КЗ /отм./ Гаранционният фонд възстановява суми, изплатени от компенсационен
орган на държава членка, когато моторното превозно средство на виновния водач
обичайно се намира на територията на Република България и в двумесечен срок от
настъпване на застрахователното събитие не може да се определи застрахователят.
С доклада по чл.146 ГПК
съдът е обявил за безспорни обстоятелствата от фактическия състав на деликтната
отговорност на ответника /виновно противоправно поведение, щета и причинна
връзка между тях/. Същият не оспорва и обстоятелството, че към момента на настъпване
на ПТП управляваният от него лек автомобил „О.А.“, с рег. №****** не е имал
сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.
Ищецът е представил
следните писмени доказателства: покана за плащане от Централно френско бюро на
застрахователните дружества до Национално бюро на българските автомобилни
застрахователи, претенция за възстановяване на изплатено обезщетение от
Национално бюро на българските автомобилни застрахователи до Гаранционен фонд,
преводно нареждане от 27.05.2014г. за сумата 9195,26лв. от страна на
Гаранционен фонд в полза на Национално бюро на българските автомобилни
застрахователи и преводно нареждане от
15.07.2015г. за сумата 1776,52лв. от страна на Гаранционен фонд в полза на
Национално бюро на българските автомобилни застрахователи. От същите е видно,
че във връзка с ликвидирането на щетата Национално бюро на българските
автомобилни застрахователи в качеството на компенсационен орган по чл.6 от
Директива 2000/26/ЕО е заплатил 10971,78лв., от които 9195,26лв. представляват
самото обезщетение, а 1776,52лв. са разходи за неговото определяне и изплащане.
Сумата е възстановена в пълен размер от ищеца, съгласно изискването на чл.288а,
ал.2 КЗ /отм/. При това положение и на основание чл.288а, ал.3 вр. чл.288,
ал.12 КЗ /отм./ Гаранционният фонд е встъпил в правата на увреденото лице до
размера на платеното обезщетение и разходите за неговото определяне и
изплащане.
От представената покана
за доброволно изпълнение, получена от ответника на 12.10.2018г. се установява,
че ищецът е упражнил правото си на регрес за заплащане на направените вместо
делинквента разходи в общ размер на 10971,78лв.
От страна на ответника
не са представени доказателства за извършено плащане.
Съдът установи наличието на изискуемо задължение в претендирания от
ищеца размер, което не е погасено. Затова предявеният иск се явява основателен
и следва да бъде уважен.
С оглед изхода на делото и на
основание 78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените от
него съдебни разноски в размер на 639,15лв.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ответника Д.И.С. с ЕГН **********
*** да заплати на ищеца Гаранционен фонд, седалище и адрес на управление в гр.С.,
ул. „Г.И.“ №*, ет.*, на основание чл.288, ал.12, вр. чл.288а, ал.1, т.1 КЗ /отм./ сумата 10971,78лв.,
представляваща изплатено от ищеца обезщетение за имуществени вреди, причинени
от ответника в резултат на ПТП, настъпило на 27.09.2012г. в населено място Ш.П.,
Франция по вина на ответника при управлението на лек автомобил марка „О.А.“, с
рег. №****** без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“,
ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на исковата молба – 08.02.2019г.
до плащането.
ОСЪЖДА ответника Д.И.С. да заплати на ищеца
Гаранционен фонд – С. съдебни разноски в размер на 639,15 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд –
гр.Пазарджик в 2-седмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: