№ 2575
гр. Бургас, 18.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:ДИАНА ИВ. АСЕНИКОВА
ЛЕФТЕРОВА
при участието на секретаря МАРИЯ АП. МИЛЕВА
като разгледа докладваното от ДИАНА ИВ. АСЕНИКОВА ЛЕФТЕРОВА
Гражданско дело № 20252120103172 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба (уточнена) на „ЙЕТТЕЛ
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
Младост, ж.к. „Младост“ № 4, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано
от Д.К.К. и М.С., против А. П. Ж., ЕГН **********, за ПРИЕМАНЕ ЗА
УСТАНОВЕНО, че в полза на ищеца против ответника СЪЩЕСТВУВАТ
вземания за сумата от общо 701, 70 лева, както следва: 140, 88 лв. –
незаплатените задължения за месечни абонаментни такси, начислени за
периода 24/02/2023 - 04/05/2023 г. по Договор за мобилни услуги № *******
от 24.02.2023г. и приложение към него; 486, 76 лв. - задължения за неустойка,
дължима поради предсрочното прекратяване по Договор за мобилни услуги №
******* от 24.02.2023 г. и приложение към него по вина на потребителя
поради изпадането му в забава; 74, 60 лв. - незаплатените задължения за
лизингови вноски по Договор за лизинг за базови аксесоари № ********* от
24.02.2023 г. за периода 24/02/2023 - 04/05/2023 г., ведно със законната лихва
върху главницата от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на 28.02.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК № 758 от 05.03.2025 г. по ч. гр. д. № 1489/2024 г. по описа на Районен
съд – Бургас. Претендират се и разноските в заповедното и в исковото
производство.
В исковата молба са изложени твърдения, че между страните са
сключени Договор за мобилни услуги № ******* от 24.02.2023 г. с
приложение към него и Договор за лизинг за базови аксесоари № *********
1
от 24.02.2023 г. Твърди се, че ответникът не е изпълнил задължения си по
сключените договори, начислени във фактура № **********/05.03.2023г.
фактура № **********/05.04.2023г., фактура № **********/05.05.2023 г.,
поради което ищецът е развалил договора за мобилни услуги вкл. и
приложението към него по реда на чл. 87, ал. 1 от ЗЗД – чрез отправяне на
писмено уведомление до длъжника на предоставения от него адрес. С
посочената покана ответникът бил уведомен за наличието на неизпълнени
задължения и му била предоставена възможност доброволно да ги заплати,
като изрично бил предупреден за неблагоприятните последици
(прекратяването на договорите) в случай на неизпълнение. Ефектът на
развалянето настъпвал автоматично с неизпълнението на задълженията, за
които е предоставен подходящ срок за изпълнение с предупреждение за
неблагоприятните последици, като в конкретния случай договорът за мобилни
услуги следва да се счита прекратен от 16.06.2023 г. Правният си интерес
ищецът обосновава с обстоятелствата, че за процесните суми е била издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, връчена на
длъжника при условията на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, поради което на заявителя
били дадени указания за предявяване на настоящите установителни искове.
В срока по чл. 131 ГПК по делото не е постъпил отговор на исковата
молба.
Правната квалификация на предявените обективно кумулативно
съединени установителни искове е чл. 230 ЗЕС и чл. 345, ал. 1 ТЗ вр. чл. 232,
ал. 2 и чл. 92, ал. 1 вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК.
Видно от приложеното ч. гр. д. № 1489/2025 г. по описа на Районен съд –
Бургас, за претендираните с исковата молба суми е била издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 758 от 05.03.2025 г.,
връчена на длъжника при условията на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, поради което в
изпълнение на дадените от заповедния съд указания в законовия едномесечен
срок заявителят е предявил настоящите положителни установителни искове,
които се явяват процесуално допустими.
За уважаване на предявените искове ищецът следва да установи при
условията на пълно и главно доказване наличието на следните материални
предпоставки (юридически факти): 1) сключен между страните действителен
договори за предоставяне на далекосъобщителни услуги, по силата на който
ответникът дължи на ищеца процесните вземания за абонаментни такси; 2)
сключен между страните действителен договор за лизинг, по силата на който
ответникът дължи на ищеца процесните вземания, чиято изискуемост е
настъпила; 3) действителна неустоечна клауза и наличието на предпоставките
за заплащане на уговорената неустойка – настъпило предсрочно прекратяване
на договора за предоставяне на далекосъобщителни услуги по вина на
ответника. Липсата на конкретни възражения от страна на ответника не
освобождава ищеца от така разпределената доказателства тежест.
По делото са приети като писмени доказателства Договор за мобилни
2
услуги № ******* от 24.02.2023г. с приложения към него, Договор за лизинг
за базови аксесоари № ********* от 24.02.2023 г., както и фактури, от които
се установяват твърденията на ищеца относно наличието на облигационни
правоотношения с ответника със соченото в исковата молба съдържание. Не
се твърди, а и при извършена служебна проверка не се установява
горепосочените договори да страдат от пороци, които да обосноват извод за
тяхната недействителност. Не се твърди и не установява ответникът да е
изпълнил задълженията си, произтичащи от сключените договори.
Следователно исковете за месечни абонаментни такси и лизингови вноски се
явяват доказани по основание, а на основание чл. 162 ГПК съдът приема, че са
доказани и по размер.
Недължими са обаче претендираните суми за неустойка поради
предсрочно прекратяване. В договора за мобилни услуги е предвидено
следното: „В случай на прекратяване на настоящия договор преди изтичане на
предвидения в него срок по вина или инициатива на потребителя или при
нарушение на задълженията му по договора или други документи, свързани с
него, в това число приложимите Общи условия, последният дължи за всяка
СИМ карта, по отношение на която е налице прекратяване: (а) неустойка при
предсрочно прекратяване за периода от прекратяване до изтичане на
уговорения срок в размер на всички най-високи според условията на плана
месечни абонаменти, но за не повече от три месеца. В случай, че са били
налице отстъпки и/или различна стойност на месечни абонаменти,
потребителят дължи и възстановяване на част от разликата между най-ниския
и най-високия месечен абонамент за плана, съответстваща на оставащия срок
на договора; и (б) в случаите, в които е предоставено устройство за ползване
на услуги, съгласно посоченото в този договор или по предходно подписан
документ, чийто срок не е изтекъл, потребителят дължи и такава част от
разликата между стандартната цена на устройството (в брой, без абонамент),
съгласно ценова листа, действащата към момента на сключване на договора, и
заплатената от него при предоставянето му (в брой или съответно обща
лизингова цена по договора за лизинг), каквато съответства на оставащия срок
на договора“.
Съгласно т. 19б, б. „в“ от приложимите Общи условия доставчикът има
право едностранно да прекрати индивидуален договор, срочен или безсрочен,
в случай че потребителят не е платил дължими суми след изтичането на
сроковете за плащане по индивидуалния договор, съответно по Общите
условия. На основание т. 75 от приложимите Общи условия при неизпълнение
на задълженията на потребителя доставчикът има право незабавно да
ограничи предоставянето на услугите или при условията на т. 19б да прекрати
едностранно индивидуалния договор на потребителя. Ищецът се позовава още
и на клаузата на т. 31а от Общите условия, която гласи, че доставчикът се
задължава предварително и по подходящ начин (чрез кратко текстово
съобщение – SMS, писмо с обратна разписка, записващ се телефонен
разговор, писмо до електронната поща на посочен от абоната електронен
3
адрес за контакти, чрез писмо, доставено от куриер и др.) да информира
абоната, че ще предприеме действия по извънсъдебно събиране на негови
неплатени парични задължения, включително и когато се целта се използва
услугите на трети лица (кредитни бюра, агенции за събиране на вземания и
други), като тази информация задължително следва да съдържа и данни за
точния размер на претендираните парични задължения, за основанието, от
което произтичат, както и за третото лице, което ще събира вземането.
От тълкуването на посочената клауза от индивидуалния договор,
предвиждаща виновно неизпълнение от страна на длъжника, в съответствие с
правилата на чл. 20 ЗЗД и чл. 87 ЗЗД може да се направи извод, че
действителната воля на страните е била да уговорят неустойка за разваляне на
договора, която поначало е допустима (вж. Тълкувателно решение № 7 от
13.11.2014 г. по тълк. д. № 7/2013 г., ОСГTК на ВКС). Неустойката за
разваляне има за цел да обезщети вредите, които кредиторът търпи от
неизпълнението на един двустранен договор, чието действие е отпаднало
поради развалянето му с обратна сила или занапред. Следователно
задължението за заплащане на този вид неустойка възниква с
осъществяването на уговорения между страните правопораждащ юридически
факт, а в процесния случай това е развалянето на договора, настъпило преди
изтичането на уговорения 24-месечен срок от сключването му. Съгласно
разпоредбата на чл. 87, ал. 1 ЗЗД, когато длъжникът по един двустранен
договор не изпълни задължението си поради причина, за която той отговаря,
кредиторът може да развали договора, като даде на длъжника подходящ срок
за изпълнение с предупреждение, че след изтичането на срока ще смята
договора за развален, като предупреждението трябва да се направи писмено,
когато договорът е сключен в писмена форма. Така законът предвижда, че за
да породи своето конститутивно правно действие, волеизявлението на
кредитора за разваляне на един писмен договор следва да бъде обективирано в
писмена форма (за действителност, а не за доказване) и да достигне до своя
адресат – длъжника. Следва да се име предвид, че разпоредбата на чл. 87 ал. 1
ЗЗД е диспозитивна, поради което намира приложение само доколкото в
особената част на ЗЗД или в друг специален закон не са предвидени
императивни правила за разваляне на конкретния вид договор или страните не
са уговорили други условия и начин за разваляне на сключения между тях
договор (Решение № 113 от 31.07.2015 г. по т. д. № 929/2014 г., I т. о. на ВКС,
Решение № 229 от 28.01.2015 г. по гр. д. № 4936/2013 г. на ВКС). Свободата на
договаряне и диспозитивният характер на чл. 87, ал. 1 ЗЗД не изключват
възможността страните да уговарят т. нар. комисорна клауза, като постигнат
съгласие, че развалянето на договора може да стане без даване на нов срок за
изпълнение или дори автоматично – без отправяне на изявление (в този
смисъл Решение № 1181 от 12.10.1999 г. по гр. д. № 511/1999 г. на ВКС,
Решение № 131 от 13.11.2009 г. по т. д. № 661/2008 г., II т. о. на ВКС, Решение
№ 251 от 07.01.2013 г. по т. д. № 1002/2011 г., II т. о. на ВКС). По делото обаче
не се твърди и не се установява страните да са постигнали такова съгласие,
4
доколкото горепосочената неустоечна клауза от договора урежда последиците
от настъпилото разваляне, а клаузите на т. 19б, б. „в“ и т. 75 от приложимите
Общи условия само прогласяват потестативното право на кредитора да
развали договора, но не уреждат ред за упражняването му, различен от
предвидения в общото правило на чл. 87, ал. 1 ЗЗД. Правото на доставчика
незабавно да ограничи предоставянето на услугите на основание т. 75 от
Общите условия представлява извънсъдебно възражение за неизпълнен
договор, освобождаващо доставчика от отговорност за неизпълнение на
задължението му да предостави на потребителя услугата, която е предмет на
договора, но не може да се квалифицира като уговорено между страните
отклонение от диспозитивното правило на чл. 87, ал. 1 ЗЗД, а освен това е
предвидено като алтернатива на правото на едностранно прекратяване на
договора. Клаузата на чл. 31а от Общите условия също не предвижда начин за
разваляне на договора, различен от общия ред по чл. 87, ал. 1 ЗЗД, а само
прогласява задължението на доставчика да предостави на потребителя
определена информация, която обаче не включва даването на длъжника
подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след изтичането на срока
кредиторът ще смята договора за развален.
Не се твърди и не установява, че преди подаване на исковата молба
ищецът е упражнил надлежно потестативното си право да развали договора
чрез отправяне на писмено уведомление, получено от ответника. Следва да се
отбележи още, че в съдебната практика трайно се поддържа становището, че
двустранен договор може да се развали чрез връчването на исковата молба, с
която се претендират последиците от развалянето на договора, като съдът е
длъжен да вземе предвид настъпилото в хода на процеса разваляне на
договора на основание чл. 235, ал. 3 ГПК (Решение № 43 от 06.02.2015 г. по
гр. д. № 4792/2014 г. на ВКС, Решение № 81 от 03.06.2015 г. по т. д. №
1591/2014 г., II т. о. на ВКС, Решение № 186 от 15.07.2014 г. по гр. д. №
6836/2013 г. на ВКС, Решение № 186 от 15.07.2014 г. по гр. д. № 6836/2013 г.
на ВКС). В процесния случай обаче препис от исковата молба с приложенията
е връчен на ответника на 17.06.2025 г., към който момент вече е бил изтекъл
двегодишният срок на процесния договор, сключен на 24.02.2023 г.
Следователно не е налице предвидената в неустоечната клауза хипотеза на
разваляне на договора преди изтичане на срока, за който е сключен.
Въз основа на изложеното съдът приема, че не са налице предпоставките
за дължимост на претендираните суми за неустойка за предсрочно
прекратяване на договора, поради което предявения за нея иск следва да бъде
изцяло отхвърлен.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК съразмерно на уважената част от
предявените искове съобразно направеното искане за присъждането им и
представените доказателства за извършването им ищецът има право да му
бъдат присъдени сторените в заповедното и в исковото производство разноски
за заплатени държави такси и за адвокатски възнаграждения в в общ размер от
344, 10 лева.
5
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че в
полза на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, против А. П. Ж.,
ЕГН **********, СЪЩЕСТВУВАТ вземания за следните суми: 140, 88 лв. –
незаплатените задължения за месечни абонаментни такси, начислени за
периода 24/02/2023 - 04/05/2023 г. по Договор за мобилни услуги № *******
от 24.02.2023г. и приложение към него; 74, 60 лв. - незаплатените задължения
за лизингови вноски по Договор за лизинг за базови аксесоари № *********
от 24.02.2023 г. за периода 24/02/2023 - 04/05/2023 г., ведно със законната
лихва върху главницата от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на 28.02.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК № 758 от 05.03.2025 г. по ч. гр. д. № 1489/2024 г. по описа на Районен
съд – Бургас.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК
*********, против А. П. Ж., ЕГН **********, иск за ПРИЗНАВАНЕ ЗА
УСТАНОВЕНО, че в полза на ищеца срещу ответника СЪЩЕСТВУВАТ
вземания за сумата от 486, 76 лв. - задължения за неустойка, дължима поради
предсрочното прекратяване по Договор за мобилни услуги № ******* от
24.02.2023 г. и приложение към него по вина на потребителя поради
изпадането му в забава, ведно със законната лихва върху главницата от
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 28.02.2025 г.
до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 758 от 05.03.2025 г.
по ч. гр. д. № 1489/2024 г. по описа на Районен съд – Бургас.
ОСЪЖДА А. П. Ж., ЕГН **********, да заплати на „ЙЕТТЕЛ
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, сумата от 344, 10 лева за разноски в
исковото и в заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд –
Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6