Решение по дело №182/2013 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 4253
Дата: 23 октомври 2013 г.
Съдия: Красимир Аршинков
Дело: 20131200600182
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 23 април 2013 г.

Съдържание на акта Свали акта

Публикувай

Определение № 662

Номер

662

Година

23.11.2012 г.

Град

Велико Търново

Окръжен съд - Велико Търново

На

11.23

Година

2012

В закрито заседание в следния състав:

Председател:

Секретар:

Прокурор:

като разгледа докладваното от

Янка Павлова

дело

номер

20124100501353

по описа за

2012

година

Normal;за да се произнесе съобрази следното:

Производство по чл. 274 вр.чл.81 и чл.248 ГПК.

С определение № 2287 от 03.10.2012г. по гр.д.№ 2319/2012г. Районен съд В.Т. на осн.чл.78,ал.4 ГПК е осъдил "Т Б А К." Е. С. да заплати на М. Н. П. от гр.Д. сумата от 100лв. разноски по делото.

Недоволен от така постановеното определение е останал ищецът "Т Б А К." Е. С., който чрез процесуалния си представител го обжалва с частна жалба.Твърди акта на съда да е незаконосъобразен. Посочва, че неправилно съдът е постановил обжалвания акт в нарушение на нормата на чл.248,ал.2 и чл.250 ГПК- молбата на ответника по делото за допълване на определението от 21.09.12г. не е разменена, поради което са нарушени негови процесуални права.Моли за отмяна на атакуваното определени и връщане на делото на ВТРС за произнасяне по молбата на ответника, претендира разноски по частната жалба.

От ответника по жалба - М. Н. П. е подаден отговор на частната жалба от процесуалния му пълномощник с което се заема становище по неоснователността й.Излага съображения и моли определението да се потвърди..

Окръжният съд намира жалбата на "Т Б А К." Е. С. като подадена в срок от надлежна страна в производството по чл.248,ал.1 ГПК само за разноските-за допустима.Разгледана по същество същата е неоснователна.

Пред Районен съд В.Т. е подадена искова молба от пълномощника на "Т Б А К." Е. С. против М. Н. П., с която са предявени искове по чл.422 ГПК за съществуване на вземане в полза на ищеца за суми съотв. 366.14лв.по договор за К. и за 184.63лв. обезщетение за забава в плащането на главницата и разноски по ч.гр.д.№ 1380/2012г. на ВТРС. Претендирани са разноски от 100лв.

От ответника е подаден писмен отговор със заето становище по неоснователността на иска поради изплащане на задълженията му, за което са представени писмени доказателства.Поискани са разноски ,приложен е договор за правна защита и съдействие и пълномощно с договорено и заплатено адвокатско възнаграждение от 100лв.Съдът с определение е насрочил делото в открито съдебно заседание след направен доклад по реда на чл.140 ГПК.В проведеното на 21.09.12г. съдебно заседание е докладвана молбата на ищеца,с която се отказва от исковете заведени срещу М. П..С протоколно определение от 21.09.2012г. съдът е прекратил производството по делото поради отказ от иска. На 25.09.12г. определението е връчено на ответника, а на 02.10.12т. от пълномощника му е постъпила молба с която е направено искане съдът да допълни определението си от 21.09.12г. ,като се произнесе по искането им за разноските от 100лв. С определение от 03.10.12г., предмет на настоящето дело, ВТРС е осъдил ищцовото дружество на осн.чл.78,ал.4 ГПК да заплати направени от ответника разноски от 100лв.

Съгласно нормата на чл.81 ГПК във всеки акт,с който приключва делото в съответната инстанция,съдът се произнася и по искането за разноски. След като по делото не е спорно,че производството е прекратено поради отказ от иска от страна на ищеца, на ответника му се дължат направени от него разноски от 100лв., поискани с отговора на исковата молба. Спазен е и срока по чл. 248,ал.1 ГПК по искане на страна-в случая ответника, съдът да допълни постановеното определение от 21.09.12г. в частта за разноските. Като е приел,че молбата е своевременна и основателна, първоинстанционният съд е направил обоснован и законосъобразен извод за основателност на искането и го уважил. Изпращане на препис от молбата на насрещната страна съгл. нормата на чл.248,ал.2 ГПК е изискване по процедура,което обаче в настоящия случай не променя крайния правен извод за дължимост на разноските при прилагане нормата на чл.78,ал.4 ГПК и съответно не влияе върху правилността на определението.При наличие на произнасяне с резултат ,обективиран в обжалваното определение, е налице основание на този съд за проверка правилността на акта.

По изложените по-горе съображени  Окръжният съд приема,че жалбата на "Т Б А К." Е. С. е неоснователна .Обжалваното с нея определение е правилно и следва да бъде потвърдено.

Водим от горното и на осн.чл.274,ал.,т.2 вр.248,ал.3 ,Великотърновският окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА определение№ 2287 от 03.10.2012г. по гр.д.№ 2319/2012г. на Районен съд В.Т..

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Определение

2

4284C9C5DF97E55AC2257ABC002DC23F