№ 314
гр. Дупница, 05.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, II-РИ СЪСТАВ ГО, в публично
заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Иван Б. Димитров
при участието на секретаря Райна Г. Боянова
като разгледа докладваното от Иван Б. Димитров Гражданско дело №
20241510102846 по описа за 2024 година
В. Р. С., ЕГН **********, е предявил срещу Териториално поделение на
Националния осигурителен институт с адрес: гр. Кюстендил, бул. „България” № 46,
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.124, ал.4, изр.2 от ГПК вр.
с чл.3, ал.2 и ал.3 от Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред.
Искането е за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът е работил по
трудово правоотношение на осемчасов работен ден в „ЗИО” – гр. Дупница, с правоприемник
„ГИЕ“ ООД, гр. Дупница, което понастоящем е прекратило дейността си и няма
правоприемник, в периода 19.01.1978 г. - 03.05.1983 г. на длъжност „стругар” с тарифна
ставка 3, 88 лв. и е придобил трудов и осигурителен стаж в размер на 5 години, 3 месеца и
14 дни.
Ищецът твърди, че работил от 19.01.1978 г. до 03.05.1983 г. по трудов договор на
длъжност „стругар” в „ЗИО” – гр. Дупница, с правоприемник „ГИЕ“ ООД, гр. Дупница,
което понастоящем е прекратило дейността си и няма правоприемник. В издаденото от ТП
на НОИ – Кюстендил удостоверение по чл.5, ал.2 от ЗУТОССР относно липсата на данни за
положен труд от ищеца при „ГИЕ“ ООД за периода 19.01.1978 г. - 03.05.1983 г. е посочено,
че в иззетите трудови досиета от осигурителя за ищеца е приложена заповед за назначаване
от 13.01.1978 г., считано от 19.01.1978 г., на длъжност „стругар цех 100“ с тарифна ставка 3,
88 лв., както и заповед за освобождаване №4/16.05.1983 г., считано от 03.05.1983 г.
В постъпилия отговор от Териториално поделение на Националния осигурителен
институт - гр. Кюстендил искът се оспорва като недопустим /поради неспазване на
изискванията на чл.4, ал.1, т.5, т.6 и т.7 от ЗУТОССР; че не е налице хипотезата на чл.5, ал.2
от ЗУТОССР – на прекратена дейност на осигурителя и изземване на ведомостите и книжата
на осигурителя от НОИ/, респ. - като неоснователен. Във връзка с направените с отговора
оспорвания ищецът е уточнил адреса на „ЗИО” – гр. Дупница, с правоприемник „ГИЕ“ ООД;
начина на заплащане на труда в периода на заемане на длъжността „стругар“ при „ЗИО” –
гр. Дупница /според времетраенето/.
1
В хода на производството – на 19.02.2025 г., ищецът е починал и по реда на чл.227
ГПК са конституирани като ищци неговите наследници по закон Г. Й. С., Р. В. С. и В. В. С..
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, прие за
установено следното:
Съгласно удостоверение изх. № 5510-09-14/11.12.2024 г. на ТП на НОИ – Кюстендил,
в архива на НОИ липсват писмени данни за положен от В. Р. С., ЕГН **********, труд,
респ. трудов и осигурителен стаж за периода 19.01.1978 г. - 03.05.1983. В удостоверението е
уточнено, че наличната разплащателна и трудовоправна документация на осигурителя
„ГИЕ“ ООД е иззета с протокол от 03.02.2011 г. Иззетите ведомости за заплати са с начална
дата м.01.1990 г. В иззетите трудови досиета за В. Р. С., ЕГН ********** са приложени
заповед за назначаване от 13.01.1978 г. с тарифна ставка 3, 88 лв. и заповед за
освобождаване, считано от 03.05.1983 г.
По искане на ищеца посочените в удостоверението заповеди са изискани от ТП на
НОИ – Кюстендил. Със заповед от 13.01.1978 г. В. Р. С. е назначен на длъжност „стругар“ –
2 разряд в цех 100 на Завода за инстР.тално оборудване – гр. Станке Димитров с тарифна
ставка 3, 88 лв., считано от датата на постъпване - от 19.01.1978 г. Със заповед №
40/16.05.1983 г. В. Р. С. е освободен от длъжност „стругар“, считано от 03.05.1983 г.
В показанията си И.Г.Г. /работил в Завода за инстР.тално оборудване – гр. Станке
Димитров от 26.11.1975 г. до 01.10.1985 г., видно от приложеното копие от трудовата книжка
и от представената в съдебното заседание трудова книжка/, сочи, че от м. ноември 1975 г.
започнал работа като стругар в ЗИО – гр. Станке Димитров. Няколко години по-късно на
работа като стругар постъпил и В. Р. С., като до 1981 г. двамата със свидетеля работили на
съседни стругове. През 1981 г. свидетелят бил преназначен на друга длъжност, на която
работил до 1985 г., като след 1981 г. С. продължил да работи в предприятието още поне 2-3
години. На длъжност стругари двамата работели на смени по осем часа, а възнаграждението
им било между 200 и 300 лв. месечно.
Съобразно установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.124,
ал.4, изр.2 от ГПК, вр. с чл.3, ал.2 и ал.3 от Закона за установяване на трудов и осигурителен
стаж по съдебен ред. Този процесуален закон урежда съдебно производство по установяване
на юридически факти, свързани с възникване, изменение или прекратяване на материални
трудови и осигурителни правоотношения, когато определен правен субект не иска да зачете
конкретен времеви период като трудов и/или осигурителен стаж и да удостовери по
съответния ред този период като такъв. В тези случаи възниква правен спор и е налице
правен интерес от предявяване на предвидените в закона установителни искове.
В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване
наличието и продължителността на твърдения трудов, респ. - осигурителен стаж по
правилата за неговото изчисляване.
В тежест на ответника е да наведе и установи възражения, изключващи възникването
на твърдените от ищеца юридически факти.
Ответникът не ангажира доказателства в подкрепа на твърдението, че осигурителят
не е прекратил дейността си и НОИ не е изземвал ведомостите и книжата на осигурителя.
От представените от ищеца доказателства за вписани в Търговския регистър обстоятелства
се установи, че както ЗИО – Станке Димитров, така и неговия правоприемник „ГИЕ“ ООД,
гр. Дупница са прекратили дейността си и са заличени. В удостоверение изх. № 5510-09-
14/11.12.2024 г. на ТП на НОИ – Кюстендил е посочено, че наличната разплащателна и
трудовоправна документация на осигурителя „ГИЕ“ ООД е иззета с протокол от 03.02.2011 г.
2
Следователно по делото е установено, че ведомостите и книжата на „ГИЕ“ ООД са
иззети от Националния осигурителен институт. Поради това условие за допустимост на
предявените искове е представянето на удостоверение по чл.5, ал.2 от ЗУТОС относно
липсата в архивното стопанство на писмени данни за претендирания стаж. Представеното
по делото удостоверение с изх. № 5510-09-14/11.12.2024 г. съответства на посоченото
изискване и исковете са допустими.
По делото са представени писмени доказателства, които установяват вероятността на
трудовия стаж по смисъла на чл.6, ал.1 и 2 от ЗУТООСР: гореописаните заповед за
назначаване и за освобождаване от длъжност на ищеца. За тези писмени доказателства са
налице изискуемите предпоставки съгласно посочената разпоредба – издадени са от
работодателя/осигурителя, при който е придобит стажът, по време на полагане на стажа.
Поради това по делото са допуснати и свидетелски показания при спазване на
изискването на чл.6, ал.4 от ЗУТООСР, от които също се установява полагането на труд по
посоченото трудово правоотношение от ищеца в процесния период.
От събраните доказателства се установи, че през целия период на действие на
трудовия му договор със ЗИО – Станке Димитров - от 19.01.1978 г. до 03.05.1983 г. ищецът е
полагал труд съгласно условията на договора – на длъжност стругар при осемчасов работен
ден. За този период той е служител по смисъла на чл.4, ал.1, т.1 от КСО и са били дължими
осигурителни вноски. Следователно за процесния период са налице предпоставките за
зачитането му както за трудов, така и за осигурителен стаж. Поради това предявените искове
са основателни и следва да бъдат уважени.
Ищецът не е претендирал разноски.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между Г. Й. С., ЕГН **********, Р. В.
С., ЕГН ********** и В. В. С., ЕГН ********** /като правоприемници на починалия в хода
на производството В. Р. С., ЕГН **********/ и Териториално поделение на Националния
осигурителен институт - гр. Кюстендил, че В. Р. С., ЕГН **********, е работил по трудово
правоотношение на осемчасов работен ден в „ЗИО” – гр. Дупница, с правоприемник „ГИЕ“
ООД, гр. Дупница /понастоящем прекратило дейността си и без правоприемник/, в периода
19.01.1978 г. - 03.05.1983 г. на длъжност „стругар” с тарифна ставка 3, 88 лв. и е придобил
трудов и осигурителен стаж в размер на 5 години, 3 месеца и 14 дни.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Кюстендил в 2 -седмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
3