№ 16319
гр. София, 04.05.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА
като разгледа докладваното от АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА Гражданско дело №
20221110158196 по описа за 2022 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ на основание чл. 253 ГПК определение от 20.03.2023 г. и определение от
29.03.2023 г.
ДА СЕ ВЪЗСТАНОВИ на ищеца платената на 24.03.2023 г. сума за депозит за особен
представител в размер на 250 лева.
ПРИЕМА представените към исковата молба писмени доказателства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията за допускане на съдебно-счетоводна
експертиза и съдебно-техническа експертиза поради липса на твърдения за осъществено
плащане и признаване на главните искове от страна на ответниците и за задължаване на
Столична община да представи данъчна декларация и документ за собственост на
процесния имот като ненеобходими.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 13.06.2023 г. от 10:50 часа, за когато да се
призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца и препис от
писмения отговор.
СЪСТАВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
„Топлофикация София“ ЕАД е предявило срещу П. А. С. и С. А. С. осъдителни искове
с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на
следните суми: 306,95 лева, представляваща главница за доставена от дружеството топлинна
1
енергия през периода 05.2019 г. - 04.2021 г., ведно със законната лихва от 27.10.2022 г. до
изплащане на вземането, 54,91 лева – мораторна лихва за периода 15.09.2020 г. – 05.10.2022
г., 20,02 лева – сума за дялово разпределение за периода 09.2019 г. – 04.2021 г., ведно със
законната лихва от 27.10.2022 г. до изплащане на вземането и 4,16 лева – мораторна лихва за
периода 31.10.2019 г. – 05.10.2022 г. за топлоснабден имот в гр. София, ж. к. „............
Сумите се разпределят както следва:
· за П. А. С. – ½, а именно: 153,47 лева, представляваща главница за доставена от
дружеството топлинна енергия през периода 05.2019 г. - 04.2021 г., ведно със законната
лихва от 27.10.2022 г. до изплащане на вземането, 27,45 лева – мораторна лихва за периода
15.09.2020 г. – 05.10.2022 г., 10,01 лева – сума за дялово разпределение за периода 09.2019 г.
– 04.2021 г., ведно със законната лихва от 27.10.2022 г. до изплащане на вземането и 2,08
лева – мораторна лихва за периода 31.10.2019 г. – 05.10.2022 г.;
· за С. А. С. – ½, а именно: 153,47 лева, представляваща главница за доставена от
дружеството топлинна енергия през периода 05.2019 г. - 04.2021 г., ведно със законната
лихва от 27.10.2022 г. до изплащане на вземането, 27,45 лева – мораторна лихва за периода
15.09.2020 г. – 05.10.2022 г., 10,01 лева – сума за дялово разпределение за периода 09.2019 г.
– 04.2021 г., ведно със законната лихва от 27.10.2022 г. до изплащане на вземането и 2,08
лева – мораторна лихва за периода 31.10.2019 г. – 05.10.2022 г.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на
ответника топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил
дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е
длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от датата на публикуването им на
интернет страницата на ищеца. Твърди, че за извършване на услугата дялово разпределение
на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна собственост таксите се
заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя
страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение.
В срока по чл. 131, ал. 1 е постъпил отговори исковата молба от ответниците, в който
предявените искове се считат за частично основателни. Излага се, че ответниците не са
упражнявали право на собственост върху наследения им имот и са узнали за наличието на
непогасени задължения едва с получаването на препис от исковата молба. На основание чл.
237 ГПК признават задълженията на всяка от тях за следните суми: 153,47 лева,
представляваща главница за доставена от дружеството топлинна енергия през периода
05.2019 г. - 04.2021 г., ведно със законната лихва от 27.10.2022 г. до изплащане на вземането
и за 10,01 лева – сума за дялово разпределение за периода 09.2019 г. – 04.2021 г., ведно със
законната лихва от 27.10.2022 г. до изплащане на вземането. С оглед началния момент на
узнаване на задълженията считат претенциите за мораторни лихви за неоснователни.
Намират, че в тяхна полза не следва да бъдат присъждани разноски, тъй като не са дали
2
повод за завеждане на делото.
РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ:
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ в тежест на
ищеца е да установи, че по силата на облигационно отношение с ответника, съществувало
към процесния период, е престирал /доставил е топлинна енергия за отопление и/или
подгряване на вода/ и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената
цена в претендирания размер.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже положителния
факт на погасяване на дълга.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
основанието, от което произтича вземането му и забавата, т. е. да установи момента на
изискуемост на главното вземане.
В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна
такса е в половин размер и спорът ще се уреди в по-кратки срокове.
Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в
съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име
да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3