Решение по дело №262/2019 на Районен съд - Димитровград

Номер на акта: 232
Дата: 8 ноември 2019 г. (в сила от 11 декември 2019 г.)
Съдия: Иван Статев Маринов
Дело: 20195610200262
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 14 юни 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 


                                         08.11.2019г.                                  гр.Димитровград

 

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

 

Димитровградският Районен Съд, наказателна колегия, в публичното заседание на осми октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: Иван Маринов

 

с участието на секретаря Т.Радичева и в присъствието на прокурора ......................., като разгледа докладваното от съдия Ив.Маринов АНД №262 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството е на основание чл.59 и следващите от ЗАНН.

 

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯ – Е.И.П. с ЕГН **********,***, е депозирала жалба против Наказателно Постановление №63/11.03.2019г. на ВПД Началник на РУ-МВР-Димитровград, с което за това, че на 03.02.2019г. около 02.20 часа в гр.Димитровград на бул.”България”№ 4-А, пред комплекс „Планета Пайнер“, като родител на Д.М.Пс ЕГН **********, не придружава и не е осигурила пълнолетно дееспособно лице за придружител на сина й на горепосоченото обществено място, с което за виновното нарушение на чл.8, ал.4 от ЗЗкД, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.45, ал.3 от ЗЗкД й е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 300 /триста/ лева.

Излага доводи за незаконосъобразност и необоснованост на наказателното постановление, както и че същото било издадено при нарушение на процесуалните правила, моли същото да бъде отменено.

В съдебно заседание жалбоподателя чрез упълномощен процесуален представител поддържа жалбата си, счита, че не е нарушила задълженията си като родител и е имало осигурено пълнолетно дееспособно лице като придружител, което обстоятелство обаче не е било възприето от контролните органи. Пледира за отмяна на наказателното постановление.

ОТВЕТНИКА по жалбата- РУ-МВР-Димитровград- редовно призовани, не изпраща представител и не взема становище по депозираната жалба.

Районна Прокуратура- Димитровград – също редовно призовани, не изпраща представител и не взема становище по депозираната жалба.

С оглед представените по делото доказателства и събраните в съдебното заседание такива, съдът намира следното:

На 02/03.02.2019г. се провеждала полицейска операция за установяване на нарушения- свързани с посещение на малолетни и непълнолетни лица след 22ч. в обществени заведения. Така полицейските служители Е.Г., Ж.Г. и Т.П. посетили около 02.00 часа комплекс „Планета Пайнер”, находящ се в гр.Димитровград, на бул.”България”№ 4-А. Стоейки пред заведението, забелязали в близост група от 3 деца- в близост до самото заведение. Приближили се към тях и им поискали лични карти, при което тримата младежи се разбягали. Св.Ж.Г. догонил единият от тримата младежи и така били установени и останалите. Сред тях бил Д.М.П., който бил на 17г.  Младежът обяснил, че има придружител- пълнолетна първа братовчедка, която била вътре в заведението, и бил откаран в сградата на РУ-МВР-Димитровград бил съставен  акт за установяване на административно нарушение №63/11.03.2019г., съставен на Е. Илиев П.- в качеството на майка на Д.М.П..

В АУАН като нарушение е описано, че Е.П. не е могла да придружи сина си, въпреки, че е била длъжна и не е осигурила пълнолетно дееспособно лице, което да придружи сина й, а като нарушена описана разпоредбата на чл.8, ал.4 от ЗЗкД. Актът бил връчен на Е.П. на 05.02.2019г., като същата подписала акта с посочени възражения, че е осигурила пълнолетно лице, което да придружава сина й.

Въз основа на така съставеният акт за установяване на административно нарушение, е издадено предметното на делото наказателно постановление №63/11.03.2019г. на Началника на РУ-МВР-Димитровград, в което като цяло са повторени констатациите от АУАН и за допуснатото нарушение на чл.8, ал.4 от ЗЗкД, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.45, ал.3 от ЗЗкД на Е.П. й е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 300 /триста/ лева.

Постановлението било връчено на жалбоподателя на 27.05.2019г., видно от неразделна разписка към него, а жалбата против постановлението е получено от адм.-наказващия орган на 31.05.2019г.- видно от поставена дата на входящата кореспонденция- т.е. в законоустановения 7-дневен срок.

Горните факти се установяват от акта за установяване на административно нарушение №63/05.02.2019г., НП №63/11.03.2019г. на ВПД Началник на РУ-МВР-Димитровград, показанията на актосъставителя Е.Г. и свидетелите по установяване на нарушението и съставянето на акта Ж.Г. и Т.П., както и от приетите като доказателства писмени документи- приложени по делото, които доказателства са кредитирани от съда като достоверни поради тяхната непротиворечивост и безпристрастност.

Производството е по чл.59 и следващите от ЗАНН. Подадена е жалба от лице, на което по реда на ЗАНН е наложена санкция за деяние, третирано като нарушение от ЗАНН, жалбата е подадена пред компетентен за това съд, спазени са общите и специални изисквания на ЗАНН и НПК в тази насока, предвид което съдът разгледа жалбата по същество.

Проверявайки по отделно съответствието на процесуалните предпоставки при издаване на обжалваното постановление и законосъобразността и обосноваността на наложеното наказание, в съответствие с материалните норми, съдът намира:

- При съставяне на акт за установяване на административно нарушение  №63/2019г., като цяло са спазени изискванията на чл.42 от ЗАНН.

При издаването на обжалваното наказателно постановление, също като цяло също са спазени превилата на ЗАНН.

Както в АУАН, така и в НП обаче са допуснати съществени процесуални нарушения.

Същите произтичат от смесването на два отделни състава на административно нарушение. Видно от разпоредбата на чл.8, ал.3 от ЗЗкД, родителите, настойниците, попечителите или другите лица, които полагат грижи за дете, са длъжни да го придружават на обществени места след 20,00ч., ако детето не е навършило 14-годишна възраст, съответно след 22,00ч., ако детето е навършило 14-, но не е навършило 18-годишна възраст.

Законодателят не напразно е предвидил отделен състав на това нарушение, за което е създал алинея 4 на същия текст, който гласи: Ако родителите, попечителите или другите лица, които полагат грижи за дете, не могат да го придружат, те са длъжни да осигурят пълнолетно дееспособно лице за негов придружител на обществени места след 22,00 ч., ако детето е навършило 14-, но не е навършило 18-годишна възраст.

Т.е. нарушението в единия случай е когато родителят лично не е придружил непълнолетното си дете на обществени места след 22,00ч., а във втория случай- когато родителят не е осигурил пълнолетно дееспособно лице за придружител на детето си след 22ч. на обществени места. Т.е. двете разпоредби предвиждат отделни състави на административни нарушения – с ал.3 се въвежда задължение за адресатите на разпоредбата за придружаване на дете на обществени места след определено време от денонощието, докато с ал.4 се формулира задължение за осигуряване на пълнолетно дееспособно лице за придружител на детето, но тук съставът на нарушението предвижда допълнителен признак от обективна страна спрямо състава на нарушението по ал.3, а именно задълженото лице да не може да придружи детето на съответното обществено място. Въпреки това в НП е описано едно нарушение, като са смесени съставите на двете отделни нарушения и на жалбоподателя е наложено едно наказание – глоба в размер на 300 лева, на основание чл.45, ал.3 от Закона за закрила на детето. Съгласно чл.18 от ЗАНН, когато едно и също лице е извършило няколко отделни нарушения, наложените наказания се изтърпяват поотделно за всяко едно от тях. Следователно в хипотезата на т.нар. реална съвкупност от административни нарушения законодателят предвижда за всяко от тях да бъде наложено отделно наказание, а така наложените наказания да бъдат и отделно изтърпени. Настоящият съдебен състав приема, че в процесния случай на първо място това изискване не е било спазено, което е опорочило съществено съдържанието на НП. На следващо място, в АУАН и в НП са описани като едно нарушение две отделни и самостоятелни деяния, всяко от тях осъществяващо различен състав на административно нарушение - по чл.8, ал.3 и по чл.8, ал.4 от ЗЗД, поради което е следвало за всяко от нарушенията да бъде наложено отделно наказание. Така констатираното процесуално нарушение е неотстранимо едва във фазата на въззивното производство и съставлява самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление.

Ето защо, предвид допуснатите процесуални нарушения, които съдът намира за съществени, са налице основания- водещи до отмяна на издаденото наказателно постановление, поради неговата незаконосъобразност, без същото да бъде разглеждано по същество.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Съдът

 

 

Р     Е    Ш    И :

 

ОТМЕНЯ Наказателно Постановление №63/11.03.2019г. на ВПД Началник на РУ-МВР-Димитровград, с което на Е.И.П. с ЕГН **********,***, за това, че на 03.02.2019г. около 02.20 часа в гр.Димитровград на бул.”България”№ 4-А, пред комплекс „Планета Пайнер“, като родител на Д.М.Пс ЕГН **********, не придружава и не е осигурила пълнолетно дееспособно лице за придружител на сина й на горепосоченото обществено място, с което за виновното нарушение на чл.8, ал.4 от ЗЗкД, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.45, ал.3 от ЗЗкД й е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 300 /триста/ лева – като незаконосъобразно.

 

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен Съд - Хасково в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е обявено.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :

        

(Ив.Маринов)