РЕШЕНИЕ
№ 1258
гр. Велико Търново, 19.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVI СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ
при участието на секретаря ИВАНКА Д. ТРИФОНОВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ Гражданско дело
№ 20224110102612 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на*, в която се излагат твърдения, че на
26.04.2022г., 09.05.2022г., 07.07.2022г., 06.08.2022г. и 12.09.2022г. е допуснал грешка като е
превел по банкова сметка на ответника сумата от 23264 лв. във връзка с командировка на
свой служител. Изтъква, че за извършените плащания липсва основание като се отправя
искане за постановяване на решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца
претендираната сума, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до
окончателното изплащане, както и направените по делото разноски.
Ответникът, в срока по чл. 131 от ГПК, представя отговор на исковата молба, в който
оспорва основателността на предявения иск. Признава получаването на претендираната сума
от ищеца, която е за дължимо от него трудово възнаграждение на * намира във фактическо
съпружеско съжителство. Твърди се, че поради отсъствие на съжителя от страната с оглед
работата му като *, той е предоставил на работодателя данни за банковата сметка на
ответника за изплащане на възнаграждението. С оглед гореизложеното последният счита, че
е налице основание за плащане на претендираната сума, поради което същата не следва да
бъде възстановявана, като отправя искане за отхвърляне на иска и за присъждане на
разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Предмет на делото е иск по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД.
1
От събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:
На 29.08.2019г. между * и * е сключен трудов договор със срок за изпитване, съгласно който
последният е назначен на длъжността *. При възникване на правоотношението работникът
декларирал пред работодателя желанието си трудовото възнаграждение да бъде изплащано
по банкова сметка с *, открита на името на съжителя му Н. С.. В изпълнение на това, за
периода от 12.01.2021г. до 12.09.2022г. по сметката на ответника са преведени суми от
ищеца за командировки на * за времето от месец декември 2020г. до месец август 2022г.
Банковите преводи на 26.04.2022г., 09.05.2022г., 07.07.2022г., 06.08.2022г. и 12.09.2022г.
били съответно на стойност от 3850 лв., 4987 лв., 2993 лв., 5154 лв. и 6280 лв., за
командировките за месеците март, април, юни, юли и август 2022г., през които работникът
управлявал притежавания от ищеца и ползван от *. По делото липсват доказателства за
прекратяване на трудовото правоотношение на съжителя на ответника през разглеждания
период като в уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ ищецът декларирал, че правоотношението е
прекратено на 22.01.2020г. В уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ * декларирало
съществуване на трудово правоотношение с * за времето от 21.01.2020г. до 07.06.2021г. като
изисканите във връзка с това документи по реда на чл. 192 от ГПК не са представени тъй
като на адреса на управление на дружеството не е намерен негов представител. Поради
оспорване от ответника на автентичността на представените от ищеца документи във връзка
с възникване на трудовото правоотношение на *, съдът е открил производство по чл. 193 от
ГПК като е допуснал извършване на съдебно-графическа експертиза. От заключението на
последната се установява, че съжителят на ответника е подписал документите, поради което
оспорването се явява недоказано.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
* живее с Н. С. при условията на фактическо съпружеско съжителство и предвид характера
на трудовите му задължения * по трудовия договор с ищеца от 29.08.2019г., на основание
чл. 270, ал. 3 от КТ е предоставил на работодателя данните за банковата *сметка за
изплащане на възнаграждението. По идентичен начин е изпълнявано задължението към
работника от страна на ищеца и след 22.01.2020г., независимо че последният е декларирал
по реда на чл. 62, ал. 5 от КТ прекратяване на правоотношението към тази дата. Трудовият
договор е сключен за неопределено време като в срока за изпитване не е прекратен съгласно
чл. 71, ал. 1 от КТ. Липсват и доказателства за прекратяването на правоотношението през
периода, за който се отнасят процесните плащания. През месеците март, април, юни, юли и
август 2022г. съжителят на ответника е престирал труд в полза на ищеца *, поради което
работодателят е следвало да му плати дължимото трудово възнаграждение от 23264 лв. От
изложеното се достига до извод, че претендираната сума е преведена по банкова сметка на
ответника не поради грешка, а в изпълнение на задължението на работодателя по чл. 128, т.
2 от КТ, вр. чл. 270, ал. 3 от КТ. Поради наличие на основание за извършените плащания, за
ответника не е възникнало задължение да върне сумата от 23264 лв. на ищеца като искът по
чл. 55, ал. 1 от ЗЗД е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
При този изход на делото искането на ищеца за присъждане на разноски е неоснователно
2
като на основание чл 78, ал. 3 от ГПК той следва да бъде осъден да заплати на ответника
сумата от 2400 лв., представляващи разноски за адвокатско възнаграждение. Възражението
на ищеца за прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение е
неоснователно тъй като същото е определено в съответствие с чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба
№1 от 09.07.2004г. за минималните размерни на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
Отхвърля като неоснователен предявения от *, срещу Н. Ц. С. с ЕГН: ********** *, иск по
чл. 55, ал. 1 от ЗЗД за връщане на сумата от 23264 лв. /двадесет и три хиляди двеста
шестдесет и четири лева/ - главница, представляваща сбор от извършени без основание
плащания за командировки на 26.04.2022г., 09.05.2022г., 07.07.2022г., 06.08.2022г. и
12.09.2022г. по банкова сметка с *, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
21.10.2022г. до окончателното изплащане на задължението.
Приема за недоказано, на основание чл. 194, ал. 3 от ГПК, вр. чл. 193 от ГПК, заявеното от
ответника Н. Ц. С. с ЕГН: ********** *, оспорване истинността на представените от
ищеца*, *, че документите са неистински в частта относно авторството на подписите за
работник на *.
Осъжда *, да заплати на Н. Ц. С. с ЕГН: ********** *, сумата от 2400 лв. /две хиляди и
четиристотин лева/, представляващи направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
3