№ 130
гр. София, 16.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Росина Н. Дончева
Членове:Георги Ст. Мулешков
Адриана Ат. Велева
при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова
като разгледа докладваното от Росина Н. Дончева Въззивно гражданско дело
№ 20241800500868 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 100 от 09.05.2024 год. по гр. дело № 75/2023 год.
Районен съд – Сливница е признал за установено в отношенията
между страните, че О. А. П., с ЕГН **********, с постоянен адрес:
гр. С., област С., ул. „А. К.“ № .., не дължи на
"ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ ЗАПАД" ЕАД /с предишно
наименование "ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ" АД/, с ЕИК
.............., със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
"Цариградско шосе" № 159, сумата от 3 847,66 лева /три хиляди
осемстотин четиридесет и седем лева и шестдесет и шест стотинки/,
представляваща цена на преизчислено количество електрическа
енергия, потребена за недвижим имот - къща, находяща се в с. Извор,
община Сливница, начислена на абонатен номер .............., въз основа
на констативен протокол № 321/28.06.2022 г., издаден от Български
институт по метрология, Главна Дирекция "Мерки и измервателни
уреди", Регионален отдел - Плевен, за периода от 05.01.2022 г. до
1
04.04.2022 г., за което е издадена фактура № **********/20.07.2022 г.
С решението ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от общо
1354.00 лв., представляваща направените по делото разноски.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба
от ответника, който го обжалва изцяло с твърдения, че същото е
незаконосъобразно, тъй като противоречи на материалния закон и на
събраните по делото доказателства. Моли съда да го отмени и вместо
него да постанови друго, с което да отхвърли предявения отрицателен
установителен иск. Претендира разноски, вкл. и за юрисконсултско
възнаграждение.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната
жалба от О. А. П., чрез пълномощника й адв. С. Р., с който оспорва
жалбата и моли обжалваното решението да бъде потвърдено.
След преценка на събраните по делото доказателства във връзка
с доводите на страните, Софийският окръжен съд прие за установено
следното от фактическа страна.
От представената по делото лицензия се установява, че ищецът
„Електроразпределителни мрежи - Запад” АД (с предишно
наименование "ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ"АД ) притежава
лиценз за извършване на дейност по разпределение на електрическа
енергия на територията на лицензията, включваща право и
задължение за траспортиране на електрическа енергия през мрежата в
съответствие с действащото законодателство; да експлоатира и
поддържа съществуващата мрежа, да изгражда нови елементи от
мрежата с цел нейното развитие за осигуряване непрекъснато и
ефективно транспортиране на електрическа енергия до
потребителите; да присъединява към мрежата потребители и
производители на електрическа енергия, разположени на територията
на лицензията; да сключва договори за пренос на електрическа
енергия през мрежата по регулирани цени; да купува необходимата
електрическа енергия за покриване на технологичните разходи на
преноса; да монтира, поддържа, отчита и контролира средствата за
търговско измерване на електрическа енергия; да извършва други
необходими услуги, свързани с дейността по разпределение на
електрическата енергия.
2
Не се спори, че ищцата е единствен собственик на процесния
имот, находящ се в с. И., общ. С., видно от представения по делото
нотариален акт за дарение на идеални части от недвижим имот № ..,
том ., рег. № ..., дело № ../...... г. на нотариус Бойка Димитрова
Миленова, с район на действие РС-Сливница.
Видно е от представения по делото констативен протокол №
10277726147211 от 04.04.2022 г., който е подписан от представители
на "ЧЕЗ Разпределение България" АД (сега
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ ЗАПАД“ АД) и един
свидетел (който не е служител на ответника), че при извършена
проверка в процесния обект, находящ се в с. И., общ. С. е било
установено, че липсва пломба на щита на ел. таблото. При измерен
товар в момента на проверката на фаза „R“ /първа/ I = 1,08 A, на фаза
„S“ /втора/ I = 0.0 A и на фаза Т /трета/ I = 0.0 A, като индикаторът за
товар не мига. Посочено е, че електромерът е демонтиран и ще бъде
заявен за метрологична проверка, като на негово място е монтиран
изправен такъв.
Констатациите в протокола се потвърждават от показанията на
свидетеля М. С.П. - пряк участник в проверката. В таблото се
намирали три електромера, които били проверени. Установено било,
че трифазния електромер имал консумация по него, но индикатора за
това не мигал. Подаден бил сигнал на тел. 112, след което електромера
бил демонтиран и поставен нов с пломби. За констатациите от
проверката бил съставен приложеният по делото констативен
протокол.
Свидетелят Е. А.П. – представител на Федерацията на
потребителите - присъствал по време на цялата проверка, при която
било установено, че щита на таблото липсва, а електромерите били
три на брой – един трифазен и два монофазни. Показанията на тези
свидетели са логични и непротиворечиви помежду си по отношение
на съществените за спора обстоятелства, а и същите се потвърждават
от заключението на съдебнотехническата експертиза, поради което
съдът следва да ги кредитира.
Ответното дружество извършило преизчисляване на количества
електрическа енергия и издало фактура № **********/20.07.2022 год.
3
за сумата от 3847.66 лева, ведно с приложение-справка.
От констативен протокол на БИМ № 321/28.08.2022 г. се
установява, че при отваряне на електромера е констатирано отсъствие
на видими дефекти и намеси на електронната платка и детайлите на
електромера. Преминаващата през електромера електрическа енергия
не се натрупва и отчита в нито една от двете тарифи. Електромерът не
съответства на метрологичните характеристики и не отговаря на
изискванията за точност при измерване на електрическа енергия.
Електромерът е с изтекъл срок на метрологична проверка.
Според заключението на съдебно-техническата експертиза на
вещото лице инж. Лиляна Кирилова Сотирова, при посочената в КП
на БИМ констатация, потребена енергия не се отчита. Методиката по
реда на чл. 50, ал. 1, б. „б“ от ПИКЕЕ е спазена. Преизчисляването на
сметката е извършено на база цените, действащи към момента на
корекцията, посочени в Решение Ц-19/01.07.2022г. на Комисия за
енергийно и водно регулиране, в сила от 01.07.2022 г.
При така установените факти съдът обоснова следните изводи от
правна страна.
Правната квалификация на предявения иск е приетата от
районния съд - чл. 124, ал. 1 от ГПК. Разгледан по същество, искът е
основателен по следните съображения.
В изпълнение на законовата делегация на чл. 83, ал. 2, изр. 2, вр.
ал. 1, т. 6 от ЗЕ правото на електроразпределителното дружество да
коригира пренесената ел. енергия, когато липсва СТИ, когато при
метрологична проверка е установено, че СТИ не измерва или измерва
с грешка, извън допустимата, или при проверка на измервателната
система се установи промяна на схемата на свързване и механизма, по
който се изчислява корекцията, са регламентирани в правила за
измерване на количеството ел. енергия, приети от ДКЕВР - сега КЕВР.
Такива са приети с ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 год. и са действали към
момента на проверката и през проверявания период. Действащите
разпоредби дават правното основание на ответното дружество да
извърши корекция на сметките на потребител. При наличието на
законова възможност за корекция на сметките и въведени обективни
правила, по които да се изчислява тази корекция, начислената
4
корекционна сума се дължи при доказване осъществяването на някоя
от хипотезите, визирани в ПИКЕЕ.
В зависимост от вида на техническата причина, довела до
неизмерването или до неправилното измерване на потребената
електрическа енергия, са предвидени различни правила за
преизчисляването / чл. 50 - чл. 55 от ПИКЕЕ/. Съгласно чл. 56, ал. 1-
ал. 3 от ПИКЕЕ определеното по посочените правила количество
електрическа енергия се фактурира по действащата за периода на
преизчисляването прогнозна пазарна цена за покриване на
технологичните разходи, определена от Комисията за енергийно и
водно регулиране на съответния мрежови оператор и се заплаща от
ползвателя на мрежата на оператора. Следователно процесното
вземане представлява стойността/цената/ на потребената/закупената/ и
незаплатена електрическа енергия. Същата е дължима на основание
чл. 183 ЗЗД, според който купувачът по договор за продажба заплаща
на продавача цената на веща, чиято собственост му е прехвърлена.
Тъй като количеството на потребената електрическа енергия не е
измерено или измерването му е невярно, то се определя по реда на
някое от правилата на чл. 50-чл. 55 от ПИКЕЕ. В случая между
страните е спорно кой е приложимия ред за това.
От съдържанието на разпоредбите на чл. 50, ал. 1, б. "б" и чл. 52
от ПИКЕЕ следва, че реда по чл. 50, ал. 1, б. "б" е приложим при
установено външно въздействие върху СТИ, а този по чл. 52 - при
техническа неизправност. В случая операторът на
електроразпределителната мрежа е определил количеството на
ползваната електрическа енергия по правилото на чл. 50, ал. 1, б. "б"
от ПИКЕЕ, при положение, че е налице техническа неизправност на
СТИ, без да е установено категорично външна намеса. Съдът счита, че
се установява техническа неизправност на СТИ, която не е причинена
от външна намеса, поради което за преизчислението й е приложимо
правилото на чл. 52, ал. 1, т. 2 от ПИКЕЕ.
С обжалваното решение, районният съд правилно е уважил
предявения иск, като е приел, че стойността на спорното вземане е
определена въз основа на неприложима правна разпоредба.
Правилно е приел, че преизчислението на сметката на ищеца
5
следва да се извърши по формулата на чл. 52 ПИКЕЕ, в хипотезата на
техническа неизправност на СТИ, каквато в случая е безспорна.
Вещото лице Л. С. в проведеното о.с.з. на 03.10.2023 г. посочва, че
последната извършена проверка на електромера е била извършена на
04.04.2014 г. и след изтичане на 4 годишния период, електромерът не е
бил подложен на метрологична проверка. Освен това изчислението е
направено за максимална стойност, а формулата трябва да се използва
за пропускателната способност на измервателния уред - в случая
изходящ предпазител, който е 32 ампера. При наличието само на
вероятност за целенасочено въздействие върху СТИ, преизчислението
не може да се извърши по по-неблагоприятния за потребителя метод
на чл. 50, ал. 1, б. "б" ПИКЕЕ. Следователно, законосъобразно
районният съд е уважил иска и решението следва да се потвърди.
При този изход на спора дружеството жалбоподател следва да
бъде осъдено да заплати на ответника по въззивна жалба разноските
по водене на делото - сумата 1200 лв. адвокатско възнаграждение за
въззивното производството. От въззивника е релевирано възражение
за прекомерност на заплатеното от въззиваемата страна адвокатско
възнаграждение, което е неоснователно. Минималното адвокатско
възнаграждение, определено по реда на чл. 7, ал. 2, т.2 от Наредба № 1
от 9.07.2004 г. за възнагражденията да адвокатска работа възлиза в
размер на 684,76 лева. Договореното и платено адвокатско
възнаграждение от 1200.00 лева не е прекомерно, с оглед
фактическата и правна сложност на делото.
Така мотивиран, Софийският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 100 от 09.05.2024 год.,
постановено по гр. дело № 75/2023 год. по описа на Районен съд –
Сливница.
ОСЪЖДА „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ ЗАПАД“
АД, ЕИК: .............. със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. "Цариградско шосе" № 159, да заплати на О. А. П. с ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. С., област С., ул. „А. К.“ № ..,
сумата от 1200.00 /хиляда двеста/ лева – разноски за адвокатско
6
възнаграждение.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7