Р Е
Ш Е Н
И Е №
Гр. Казанлък, 01 .04.2015година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Казанлъшки районен съд, гражданска колегия в публично заседание на 24.03.2015г в състав : Председател : Дориана Минчева
При секретаря Р.А., като разгледа гр.д.№ 904 по описа за 2014г и за да се произнасе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание в чл. 135 от ЗЗД.
Ищцата чрез пълномощника си адв. Г. твърди в исковата си молба,че на г първата ответница издала запис на заповед за сумата 10000 лв с падеж на г. На г ответницата издала втори запис на заповед за сумата 20000 лв с падеж на г.Поради това,че не погасила задълженията си на падежите доброволно,ищцата подала заявление пред съда по реда на заповедното производство.Пред РС Р. – били образувани Ч. гр.д. № г и № г и съответно били издадени заповеди за изпълнение и изпълнителни листове.Образувани били изпълнителни дело пред ЧСИ Г.И.. При извършената от ЧСИ справка било установено,че ответницата се е разпоредила с притежаваните от нея и съпруга й недвижими имоти,подробно описани в исковата молба с полза на третия ответник-неин син по време на брака му с четвъртата ответница.
На г първата ответница издала трети запис на заповед за сумата 20000 лв с падеж на г и четвърти запис на заповед за сумата 10000 лв с падеж на г.За тези си вземания ищцата не се била снабдила с изпълнителен лист. Твърди,че с извършената покупко-продажба първата ответница се разпоредила с имуществото си с цел увреждането й като кредитор в полза на свой низходящ и била налице законовата презумпция на чл.135 ал.2 ЗЗД относно знанието от негова страна за увреждането. Това пораждало правния й интерес от предявяване на настоящия иск.Ищцата моли съда да постанови решение, с което да обяви за недействителен по отношение на нея сключеният между ответниците договор за покупко-продажба на описаните имоти,като й присъди и направените по делото разноски.Прави възражение за прекомерност на разноските за адвокатското възнаграждение на процесуалните представители на ответниците
Ответниците оспорват предявения иск. Твърдят,че в срока по чл.414 от ГПК първата ответница е подала възражение срещу издадените заповеди за изпълнение и частни жалби за допуснати множество процесуални нарушения в производството по издаването им. Твърдят,че двата записа на заповед не удостоверявали реално вземане на ищцата,тъй като посочените в тях суми не били предоставяни от нея и съответно не били получавани от първата ответница. Тя не била уведомявана никога и от никого за дължими към ищцата суми,тъй като не й дължала такива. С извършената сделка действително била намалила имуществото си,но то никога не било служило за общо обезпечение на кредитора/ищцата/ Никой от семейството не подозирал за съществуването на ищцата.Решението за извършване на продажбата било взето с цел да бъде лишена от наследство тяхната дъщеря,живееща трайно в И.. Отв. Х. /син/ също не познавал ищцата,не я бил срещал по никакъв повод и не знаел за нейните претенции към майка му. Отв. Г. твърди,че не е участвала в сделката и не знаела за нея.Едва след сключването й разбрала,че родителите на съпруга й са взели такова решение,тъй като разчитали,че тя и съпруга й ще се грижат за тях в бъдеще,тъй като дъщеря им живеела в И.. Не знаела,че първата ответница е длъжник на някого. Молят искът да бъде отхвърлен като им бъдат присъдени направените по делото разноски.
От събраните по делото доказателства съдът намира за установено следното:
Със запис на заповед от г ответницата Е.Х. се е задължила да изплати на ищцата сумата 20000 лв на падежа- г. Със запис на заповед от г същата ответница се е задължила да изплати на ищцата сумата 10000 лв на падежа-г .Със запис на заповед от г с падеж на г Е.Х. се е задължила безусловно да заплати на Д.Д. 10000 лв ,Със запис на заповед от г с падеж на г отв. Е.Х. се е задължила безусловно да изплати на ищцата Д. сумата 20000 лв .Страните не спорят,че по заявление на ищцата пред Р. районен съд са били образувани Ч. гр.д. № г и Ч.гр.д. № г ,по които са издадени заповеди за незабавно изпълнение и изпълнителни листове съответно за сумите 10000 лв,главница,537.52 лв лихва за периода от г до г,законната лихва,считано от г и 1350.75 лв разноски и за сумите 20000 лв главница,законната лихва върху нея,считано от г, 162 лв лихва за забава за периода от г до г и 1803.25 лв разноски. Въз основа на така издадените изпълнителни листове са били образувани изпълнителни дела пред ЧСИ Г.И..В полза на ищцата са издадени изпълнителни листове по Ч.гр.д. № г и № г,двете по описана Р. районен съд съответно за сумите 20000 лв главница, законната лихва върху нея,считано от г и 1050 лв разноски и 10000 лв главница ,законната лихва върху нея,считано от г и 640 лв разноски .
С покупко-продажба на недвижим имот на г отв. Е.Х. и съпругът й отв. С. Х. са продали на отв. М.Х./ техен син по време на брака му с четвъртата ответница/ поземлен имот с идентификатор № /урбанизирана територия с начин на трайно ползване „бензиностанция,газстанция, поземлен имот с идентификатор № с предназначение урбанизирана територия и начин на трайно ползване „ниско застрояване”с построения в него самостоятелен обект в сграда с идентификатор № с предназначение за търговска дейност,самостоятелен обект в сграда с идентификатор № с предназначение жилище,самостоятелен обект в сграда с идентификатор № с предназначение за търговска дейност,всички находящи се в гр. Р. за сумата 9800 лв.,която сума е изплатена напълно в брой на продавачите .Сделката е обективирана в н.а. № т. рег.№ д.№ г по описа на нотариус Г. Д..
От показанията на св. П. се установява,че по повод продажбата на имота е оказала съдействие на ответницата Е.Х. да се снабди с необходимите документи ,тъй като познавала ответниците. За сделката й станало известно по повод това,че замествала съдията по вписванията в съда/вписването е извършено от съдия по вписванията Е. Х.,видно от нот. акт/ Не знаела за отношения между ищцата и първата ответница,както и за записите на заповед.За тях узнала служебно в качеството си на съдия в Р. районен съд,когато били образувани делата по подадените от ищцата заявления.
Св. В. и св. Ж. твърдят,че през месец г първата ответница споделила,че ще прехвърля имота на сина си и го направила. След това през г започнала да получава писма от св. П. ,която имала претенции към този имот. Едва тогава съпругът и децата им разбрали за недоразумения с П. и че Е. има задължения.Освен това Е.Х. получавала писма,че дължи пари, а близките й дотогава не знаели за това. Узнали през месец.Прехвърлянето на имота станало с покупко-продажба,за да не може да бъде развалена сделката от дъщерята на първите двама ответници,която живеела от години в И. и знаела за намерението на родителите си и била съгласна.Прехвърлили имота,тъй като не можели да го поддържат.Издържали ги синът и снахата. Сега живеели в друга къща. Освен това и други хора имали претенции за връщане на пари към Е.. Преди да прехвърлят имота на сина си,той бил обявен за продан, идвали няколко човека,но не се намерил кой да даде толкова пари. Всичко твърдяно пред съда свидетелките знаели от първата ответница.
Искът по чл.135 от ЗЗД има за предмет потестативното право на кредитора да обяви за недействителна по отношение на себе си сделка,с която длъжникът го уврежда. Увреждане има винаги когато се извършва разпореждане със секвестируемо имущество на длъжника,включително и когато възможността на кредитора да се удовлетвори от имуществото на длъжника се намалява. Увреждащо кредитора действие е всеки акт/правен и фактически/ с който се засягат права,които биха осуетили или затруднили осъществяването на правата на кредитора спрямо длъжника.Правноирелевантно е дали след разпореждането длъжникът притежава имущество и на каква стойност е то.
Безспорно е по делото,че отв. Е. Х. е издала в полза на ищцата процесните четири броя записи на заповед. Безспорно е също така,че в производството по чл.417 ГПК заповедният съд е установил,че те са редовни от външна страна и поради това е издал заповеди за незабавно изпълнение и изпълнителни листове за съответните суми. Следователно ищцата има качеството на кредитор по отношение на отв. Е. Х. и паричното й вземане е възникнало преди извършване на атакуваната разпоредителна сделка.
От. Е.Х. има качеството на длъжник и извършеното от нея разпоредително действие –отчуждаването на имоти от патримониума й намалява имуществото,служещо като обезпечение на кредитора и поради това е увреждащо.Отв. Е. Х. е знаела,че е длъжник на ищцата и че с извършеното разпореждане с имота уврежда правото й.Длъжникът винаги знае за увреждането когато разпоредителната сделка е извършена след възникване на кредиторовото вземане.
Първите двама ответници не оспорват редовността на записите на заповед.Защитата им против иска е изградена на твърдението,че сумите,посочени в тях не са били дадени и съответно получени от първата ответница. Трайната съдебна практика на ВКС приема,че в производството по предявен Павлов иск не може да се проверява съществуването на вземането,което легитимира ищеца като кредитор,освен ако то не е отречено с влязло в сила решение . По делото са представени преписи на съдебни решения,постановени от съд в производството по чл.422 от ГПК,от които е видно,че установителните искове на ищцата са отхвърлени. Тези решения обаче не са влезли в сила,поради което съдът намира,че качеството на кредитор на ищцата не е отречено по надлежния ред.
Когато разпоредителното действие е възмездно ,лицето,с което длъжникът е договарял трябва също да е знаело за увреждането. Съгласно чл.135 ал.2 ЗЗД знанието се предполага до доказване на противното ако третото лице е съпруг,низходящ,възходящ,брат или сестра на длъжника
Сделката е възмездна и е сключена между лицата,по ал. 2 на чл. 135 от ЗЗД. Купувачът на имота е син на продавачите ,който има постоянно местожителство на техния адрес. В този случай знанието за увреждането се предполага по силата на законовата оборима презумпция.Категорични доказателства за оборването й по делото няма събрани. Съдът не дава вяра на разпитаните по делото свидетели,тъй като техните показания свидетелстват за казано им от отв. Е.Х. и са най-вече за това ,че тя искала да прехвърли имота на сина си,защото дъщерята живеела в И.. От една страна твърдят,че дъщерята знаела за това намерение и била съгласна, а от друга,че предпочели продажбата пред дарение,тъй като последното можело да се разваля/т. е дъщерята е можело да има възражения/Самите ответници в отговора пък твърдят,че сделката била сключена с цел лишаване на дъщерята от наследството.Нелогично е твърдението на последната ответница,че разбрала за сделката и за целта след сключването й- родителите на съпруга й искали те /тя и синът им/ да се грижат за тях в бъдеще, а в договора за продажба няма такова условие.
Показанията на свидетелите в частта за незнанието на втория ответник- съпруг на първата ответница са ирелевантни по делото.По делото няма наведени доводи и събрани доказателства,че поетият дълг от първата ответница е за задоволяване на нужди на семейството.Съгласно т.1 от ТР №5/29.12.2014г по т.д. № 5/2013г на ОСГТК за личен дълг на единия съпруг разпоредителната сделка с имот,притежаван в режим на съпружеска имуществена общност се обявява за относително недействителна по реда на чл.135 от ЗЗД за 1/2 ид.ч. от имота.
Всяко отчуждаване на имот обективно води до намаляване на имуществото на длъжника и с това се затруднява изпълнението на задължението.Вземането на ищеца е възникнало преди извършване на сделката,имуществото на длъжника е намаляло и с това се увреждат интересите на кредитора.Сделката е извършена с цел да бъде лишен ищецът от възможността да удивлетвори вземането си и това е станало със знанието на третия ответник и четвъртия ответник.
С оглед на изложеното съдът намира,че предявеният иск е основателен и доказан и следва да бъде уважен до размер на 1/2 ид.ч.В останалата част следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Ищцата следва да заплати на ответниците съразмерно на отхвърлената част от иска направените от тях съдебни и деловодни разноски в размер на 1275 лв.
Ответниците следва да заплатят на ищцата съразмерно на уважената част от иска направените от нея съдебни и деловодни разноски в размер на 1544.92 лв.
Не са налице основания за прилагане на чл. 78 ал5 от ГПК,тъй като с оглед правната и фактическа сложност на делото те са съобразени с минималния размер ,уреден в Наредба № 1/09.07.2004г с изм. й от 28.03.2014г за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от гореизложеното съдът
Р Е Ш И :
Обявява за недействителен по отношение на Д. И.Д. ЕГН ********** *** сключения между Е.Н.Х. ЕГН **********, С.С.Х. ЕГН **********,*** от една страна като продавачи и М.С.Х. ЕГН ********** като купувач по време на брака му с Я.П.Г. ЕГН **********,*** договор за покупко-продажба на недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ ,находящ се в гр. Р. с идентификатор № по кадастралната карта на гр.Р. с площ от 674 кв.м. с предназначение урбанизирана територия и начин на трайно ползване” бензиностанция, газостанция” с номер по предходен план при граници: ПИ с идентификатор №, ПИ с идентификатор №, ПИ с идентификатор №, ПИ с идентификатор №,ПОЗЕМЛЕН ИМОТ ,находящ се в гр. Р., с идентификатор № по кадастралната карта на гр. Р. с площ от 504 кв.м. с предназначение –урбанизирана територия и начин на трайно ползване „ ниско застрояване/до 10м”/ с номер по предходен план при граници: ПИ с идентификатор №, ПИ с идентификатор №, ПИ с идентификатор №, ПИ с идентификатор №, ПИ с идентификатор № в едно с построените в него САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор № на първи етаж ,намиращ се в сграда 1 с предназначение- за търговска дейност и съседи самостоятелни обекти в сградата ПИ с идентификатор № и ПИ с идентификатор № , САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор № на втори етаж в сграда 1 с предназначение - жилище – апартамент и съседи самостоятелни обекти в сградата ПИ с идентификатор №, и ПИ с идентификатор № и САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор № на първи етаж в сграда 1 с предназначение за търговска дейност и съседи: ПИ с идентификатор № и ПИ с идентификатор №,обективиран в нотариален акт № т. Рег. № ,д.№ г по описа на нотариус Г. Д. до размер на 1/2 идеална част.,като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част като неоснователен.
Осъжда Д.И.Д. да заплати на Е.Н.Х.,С.С.Х., М.С.Х. и Я.П.Г. 1275 лв съдебни и деловодни разноски.
Осъжда Е.Н.Х.,С.С.Х.,М.С.Х. и Я.П.Г. да заплатят на Д.И.Д. 1544.92 лв съдебни и деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Старозагорския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Районен съдия: