Н Е П Р И С Ъ С Т В Е Н О Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 01.08.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, Х състав,
в открито съдебно заседание, проведено на единадесети юли две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: *** при участието на секретаря
***, като разгледа докладваното
от съдията гр.д. № 11713 по описа за 2018 година на ВРС, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството се разглежда по реда
на чл. 238 ГПК.
Образувано е по предявени от Н.Т.В.,
ЕГН **********, срещу К.М.К., ЕГН **********, искове с правно основание чл. 108
ЗС и чл. 59 ЗЗД, за постановяване на решение, по силата на което ответникът да
бъде осъден да предаде на ищеца владението върху недвижим имот, представляващ
Апартамент № 52, със ЗП от 58,50 кв.м. - самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***по
КККР, одобрени със заповед РД – 18-64 от 16.05.2008г. на изпълнителен директор
на АГКК, находящ се в ***, състоящ се от две стаи,
кухня, баня тоалет, дрешник и входно антре, ведно с принадлежащото му избено
помещение номер 52 с 3,33 кв.м., както и 1,207 % ид.ч.
от общите части на сграда номер 4 и от правото на строеж, както и да бъде
осъден ответникът да заплати на ищеца обезщетение в размер на 8950,00 лв. за неоснователно ползване на
имота, считано от 20.07.2015г. до датата на предявяване на иска в съда, ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда, до
окончателното изплащане на задължението.
В исковата молба се поддържа
следното: Ищецът сочи, че по силата на наследяване е станал собственик на процесния недвижим имот, представляващ апартамент в гр.
Варна. През месец май 2015г. получил по телепоща
уведомление от ответника, с което последният уведомил ищеца, че са
съсобственици на апартамента. След узнаването на твърденията на ответника,
ищецът депозирал искова молба пред ОС – Варна за обявяване на нищожността на
сделките, по силата на които ответникът твърди да е станал съсобственик на
имота. Въз основа на исковата молба е постановено решение от ОС, потвърдено от
АС – Варна, с което са обявени за нищожни, поради липса на съгласие/липса на
представителна власт сделките за дарение на 1,00 % ид.ч.
от процесния имот и продажбата на 74 % ид.ч. от процесния имот. След
влизане в сила на Решението ищецът поканил ответника да освободи имота, като му
изпратил покана чрез телепоща на 05.12.2017г. Излага
се, че с нотариална покана, заведена в общия регистър на нотариус ***, рег.
номер 549, рег. номер 277, том 1, акт 12 от 12.01.2018г. ответникът е поканен
да освободи имота, но последният не я получил. С оглед на това се сочи, че
ищецът, заедно със сина си, отишли до процесния
апартамент и лично разговаряли с ответника, като го помолили да напусне имота,
но последният отказал. От м.май 2015г. ответникът владее имота до настоящия
момент. От 20.07.2015г. ответникът ползва неоснователно имота, поради което
дължи на ищеца обезщетение за неоснователно обогатяване в размер на 250,00 лв.
месечно, като до момента на подаване на исковата молба сумата е 8950,00 лв.
Претендират се разноски.
В срока по чл.131 ГПК не е
депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника.
Първо по
делото заседание е проведено на 11.07.2019 год., като редовно призованият
ответник не се е явил и не е направил
искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, а ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено решение.
Видно от
приложените по делото книжа, на ответника са били указани последиците от
неспазване на сроковете за размяна на книжата и неявяване в съдебно заседание.
За
обстоятелствата, формиращи елементите на фактическия състав на основанието на
претенциите ищецът е представил писмени доказателства, които съответстват на
твърденията му. Преценени в тяхната съвкупност, доказателствата обуславят
извода за вероятна основателност на претенциите.
По тези съображения, съдът установява наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение по чл. 239 ГПК, поради което и претенцията следва да се уважи
по този ред.
Съобразно
изхода на спора, направените своевременни искания и представените
доказателства, ответникът следва да заплати разноски на ищцовата
страна в размер на 1065,15 лв.
По изложените съображения и на осн. чл. 239, ал. 2 ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между К.М.Т., ЕГН **********, и Н.Т.В., ЕГН **********, че Н.Т.В.,
ЕГН **********, е собственик на недвижим имот, представляващ Апартамент № 52,
със ЗП от 58,50 кв.м. - самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***по
КККР, одобрени със заповед РД – 18-64 от 16.05.2008г. на изпълнителен директор
на АГКК, находящ се в ***, състоящ се от две стаи,
кухня, баня тоалет, дрешник и входно антре, ведно с принадлежащото му избено
помещение № 52 с 3,33 кв.м., както и 1,207 % ид.ч. от
общите части на сграда № 4 и от правото на строеж.
ОСЪЖДА К.М.Т., ЕГН **********, с адрес ***
да предаде на Н.Т.В., ЕГН **********,
владението върху недвижим имот, представляващ Апартамент № 52, със ЗП от 58,50
кв.м. - самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***по
КККР, одобрени със заповед РД – 18-64 от 16.05.2008г. на изпълнителен директор
на АГКК, находящ се в ***, състоящ се от две стаи,
кухня, баня тоалет, дрешник и входно антре, ведно с принадлежащото му избено
помещение № 52 с 3,33 кв.м., както и 1,207 % ид.ч. от
общите части на сграда № 4 и от правото на строеж, на осн. чл. 108 ЗС.
ОСЪЖДА К.М.Т., ЕГН **********, с адрес ***
да заплати на Н.Т.В., ЕГН **********,
сумата от 8950,00 лв. /осем хиляди
деветстотин и петдесет лева/, представляваща
обезщетение за неоснователно ползване на имот - представляващ Апартамент №
52, със ЗП от 58,50 кв.м. - самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***по
КККР, одобрени със заповед РД – 18-64 от 16.05.2008г. на изпълнителен директор
на АГКК, находящ се в ***, състоящ се от две стаи,
кухня, баня тоалет, дрешник и входно антре, ведно с принадлежащото му избено
помещение № 52 с 3,33 кв.м., за периода от 20.07.2015г. до 31.07.2018г., на осн. чл. 59 ЗЗД.
ОСЪЖДА К.М.Т., ЕГН **********, с адрес ***
да заплати на Н.Т.В., ЕГН **********,
сумата от 1065,15 лв., представляваща
сторени в настоящото производство разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА К.М.Т., ЕГН **********, с адрес ***
да заплати на адв.
Кремена Катева, АК – Варна, сумата от 830,00 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 38 ЗАдв.
Решението не подлежи на обжалване на
осн. чл.239, ал.4 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: