Р Е Ш Е Н
И Е
№ 2214
гр.Плевен, 27,12,2016
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІХ-ти граждански
състав, в публично съдебно
заседание на двадесет и първи декември две хиляди и шестнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЕРА НАЙДЕНОВА
при секретаря Ц.С., като разгледа
докладваното от съдията НАЙДЕНОВА гр.д.№6572 по описа на съда за 2016 г. и на основание данните по делото и
закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск
с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 от ГПК вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86,
ал.1 от ЗЗД
Производството по
делото е образувано по ИМ от ***, със седалище и адрес на управление гр.***,
представлявана от изпълнителния директор ***, чрез юрк.*** против И.Ц.Ф., ЕГН **********,***, за
признаване за установено спрямо ответника на основание чл.422, ал.1 от ГПК, че
същия дължи на ищеца сумата от 1692,19 лева, от които сумата от 1798,50 лева
главница, съставляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода
01,06,2013 г. – 31,05,2016 г., и сумата от 193,69 лева, представляваща лихва за
забава за периода 02,08,2013 г. – 04,07,2016 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от дата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в
съда до окончателното изплащане на сумите. Твърди се, че по заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, е образувано ч.гр.д. №5055/2016
г. по описа на ПлРС, по което има издадена заповед за изпълнение, срещу която е
постъпило възражение от страна на длъжника. Твърди се, че сумите за топлинна
енергия за процесния период, са начислявани от ищеца въз основа на изготвяни от
*** отчети, на база реален отчет на уредите за дялово разпределение, в
съответствие с чл.61, ал.1 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за
Топлоснабдяването. Твърди се, че имотът, находящ се в гр.***, е с абонатен
№14722. В с.з. процесуалният представител на ищеца моли съда да уважи
претенцията.
В
срока по чл.131 от ГПК ответницата депозира писмен отговор в който не оспорва
дължимата сума, но сочи, че няма никаква възможност да я заплати, тъй като се
грижи за болната си дъщеря. Представя два броя решения на ТЕЛК. Направено е
искане за опрощаване на дълга към ищеца, а в с.з. ответницата моли съда за
разсрочване на задължението към ищеца.
Съдът, след като се съобрази със становищата на страните и събраните по
делото доказателства прие за установено
от фактическа и правна страна следното:
По делото е предявен иск с правно основание чл.422 от ГПК с предмет признаване на установено, че
по отношение на ответника съществува вземане, претендирано от ищеца ***. В
производството в съответствие с правилото за разпределение на доказателствената
тежест ищеца следва да докаже, че ответникът е клиент на топлинна енергия, че
му е доставил твърдяното количество топлинна енергия, както и вземането си по
основание и размер. От приложеното ч.гр.д. №5055/2016 г. по
описа на ПлРС се установява, че ищеца се е снабдил по реда на чл.410 от ГПК със
заповед за изпълнение спрямо ответника за процесните суми.
Не се спори по делото,
че ответника е собственик на имота с абонатен №14722. Не се оспорва и
облигационната връзка между страните.
На основание
гореизложеното съдът намира, че искът с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1
от ГПК вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД се явява изцяло основателен и
доказан и следва да бъде уважен като такъв.
Предвид
изхода от производството, на основание чл.78, ал.1 от ГПК в тежест на ответника
следва да бъде възложено и заплащането на направените от ищеца разноски. Същият
претендира такива в размер на 84,94 лева за държавна такса, които следва да
бъдат понесени от ответника. По отношение на претендираното юрисконсултско
възнаграждение в размер на 360,00 лева, съдът намира следното – с оглед на изхода на спора в установителното производство - уважен изцяло иск,
на ищеца следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, в размер обаче не
на претендираното от 360,00 лева, а в размер, определен от съда /съобразявайки
фактическата сложност на делото, разглеждането му в едно съдебно заседание,
липсата на събиране на допълнителни доказателства/, или в размер на 150,00 лева. Съображенията на съда за това са следните
- съществува
разлика в правния статут на адвоката и юрисконсулта, която се дължи на
съществените разлики в правната природа на договора за поръчка и трудовия
договор. Тази разлика и това, че чл.78, ал.8 от ГПК не препраща изрично към от
Наредба № 1 от 9 юли 2004 г., водят съда до извода, че адвокатското възнаграждение за юрисконсулта следва да определя от съда
при всеки конкретен случай съобразно правната и фактическа сложност на делото и
материалния интерес, без обаче тази преценка да е обвързана от минимумите,
предвидени в Наредба №1 от 9 юли 2004 г, тъй като тази наредба е приложима само
за лица, осъществяващи свободна
професия в защита правата и интересите на гражданите, като целта е да се
уреди конкуренцията пазара на адвокатската услуга във връзка с минималния
размер при уговарянето на възнагражденията. С оглед различията в условията, при
които се упражняват двете професии, не може да се приеме, че възнаграждението,
което се присъжда на юрисконсултите на основание чл.78, ал.8 от ГПК, е
адвокатско по смисъла на Закона за адвокатурата и да се прилагат правила, които
са предвидени в наредбата. Разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК не фиксира размер
на възнаграждението за юрисконсулт, нито препраща към Наредба № 1 от 9 юли 2004
г. Това означава, че съдът следва да го присъди в полза на организацията,
защитавана от юрисконсулт, по своя преценка, като съобрази обема и качеството
на положения труд. Ето защо съдът счита, че на ищеца
следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за установителното
производство в размер на 150,00 лева.
С оглед разпоредбите на
т.12 от ТР №4/2013 г. на ОСГТК съдът следва да се произнесе и за дължимостта на
разноските, направени в заповедното производство. Ето защо ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца и сторените разноски от заповедното
производство в размер на 70,39 лева съразмерно с частта от вземането, за която
се установи, че съществува.
В последното съдебно
заседание ответницата е направила искане за разсрочено плащане на задължението,
като е представила като доказателства два броя решения на ТЕЛК, от които е
видно, че както ответницата /която е на 80 години/, така и нейната дъщеря, с
която живеят в едно домакинство, са с тежки заболявания, с висок процент
неработоспособност. При тези обстоятелства, съдът намира, че са налице
предпоставките по чл.241 от ГПК, и направеното искане е основателно.
Следователно, изпълнението на общото задължение по главния и акцесорния иск – 1692,19
лева и разноските, които за двете производства възлизат на 305,33 лева, или обща сума за плащане – 1997,52
лева, трябва да бъде разсрочено на 24 последователни месечни вноски, първата от
които в размер на 88,52 лева, а останалите 23 – в размер на по 83,00 лева
месечно. Първата вноска е платима на 5-то число на месеца, следващ този, в
който настоящото решение влезе в сила, и останалите – на всяко следващо 5-то
число на месеците, до окончателното изплащане на вземането.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО НА
ОСНОВАНИЕ чл.422, ал.1 от ГПК вр.
чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал1 от ЗЗД, че И.Ц.Ф., ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ на ***, със седалище и адрес на управление гр.***, представлявана
от изпълнителния директор ***, сумата от 1692,19 лева, от които сумата от 1498,50 лева главница, съставляваща стойността на незаплатена
топлинна енергия за периода 01,06,2013 г. – 31,05,2016 г., и сумата от 193,69 лева, представляваща лихва за забава
за периода 02,08,2013 г. – 04,07,2016 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от дата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда
до окончателното изплащане на сумите, която сума представлява
част от вземането, за което е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№5055/2016
г. по описа на РС Плевен.
ОСЪЖДА на основание чл.78,
ал.1 от ГПК И.Ц.Ф., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на ***, със седалище и адрес на управление гр.***,
представлявана от изпълнителния директор ***, направените разноски в исковото
производство в размер на 84,94 лева за държавна такса и 150,00 лева за
юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл.78,
ал.1 от ГПК И.Ц.Ф., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на ***, със седалище и адрес на управление гр.***,
представлявана от изпълнителния директор ***, направените разноски в заповедното
производство в размер на 70,39 лева съразмерно с частта от вземането, за която
се установи, че съществува.
РАЗСРОЧВА на основание
чл.241, ал.1 от ГПК изпълнението на решението, с което се установява вземането
на *** с ЕИК *** към И.Ц.Ф., ЕГН **********,***, в общ размер на главница,
лихва и разноски – 1997,52 лева, като постановява отвеницата да заплати
горепосочената сума на 24 /двадесет и четири/ последователни месечни вноски,
първата от които в размер на 88,52 лева, а останалите 23 – в размер на по 83,00
лева. Първата вноска е платима на 5-то число на месеца, следващ този, в който
настоящото решение влезе в сила, и останалите – на всяко следващо 5-то число на
месеците, до окончателното изплащане на вземането.
Решението
може да се обжалва пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: