№ 2181
гр. София, 17.01.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ
като разгледа докладваното от КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20221110109621 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на БУРНАРСКИ ЕООД против
Държавата /Република България/, представлявана от министъра на финансите, Народното
събрани и Министерството на финансите. Претендират се от ответниците имуществените
вреди – обезщетение за причинени вреди в резултат на внедряването на техническите
изисквания на СУПТО към Наредба Н-18, които вреди са причинени от съществено
нарушение на правото на Европейския съюз.
С уточнителна молба с вх. № от 24.10.2022 г. ищецът поддържа предявения иск
срещу Държавата.
Производството спрямо Държавата /Република България/, представлявана от
министъра на финансите е недопустимо:
Предявен е иск по чл. 2в ЗОДОВ. Съгласно чл. 7 ЗОДОВ искът за обезщетение се
предявява пред съда по мястото на увреждането или по настоящия адрес или седалището на
увредения срещу органите по чл. 1, ал. 1 и чл. 2, ал. 1, от чиито незаконни актове, действия
или бездействия са причинени вредите.
Държавата участва в съдебни производства по граждански спорове за обезщетение за
вреди по ЗОДОВ чрез процесуален субституент – органът, от чиито незаконни актове,
действия или бездействия са причинени вредите – арг. от чл. 7 ЗОДОВ. Когато държавата
участва в съдебно производство чрез процесуален субституент, тя не става страна по делото,
но е обвързана от постановеното решение, като да е била страна. Конституирането на
процесуалния субституент като главна страна по делото, която извършва процесуалните
действия от свое име, изключва възможността носителят на задължението (в случая
държавата) да вземе участие в процеса като главна страна – в това е смисълът на
процесуалната суброгация и разпростирането на действието на съдебното решение - виж
определение № 60354 от 4.11.2021 г по ч. гр. д. № 1126/2020 г. на IV г. о. на ВКС.
Не е допустимо предявяването на иск за обезщетение едновременно срещу
1
държавата и срещу нейния орган, който е причинил вредите, в едно и също производство.
Когато вредите са причинени от действията или бездействията на няколко държавни органи,
искът за обезщетение може да бъде предявен против всички или някои от тях при условията
на солидарност, тъй като се касае до една отговорност на един и същи правен субект –
Държавата. В тази хипотеза държавата не става страна по делото, но е обвързана от
постановеното с участие на субституента й решение като да е била страна – виж определение
№ 50410 от 18.11.2022 г. по ч. гр. д. № 3500/2022 г. на III г. о. на ВКС, определение №
541/17.12.2019 г. по ч. гр. д. № 2980/2019 г. на IV г. о. на ВКС, решение № 72/21.04.2020 г. по
гр. д. № 2377/2019 г. на IV г. о. на ВКС.
Оттук и съдът намира, че претенцията спрямо Държавата /Република България/ е
недопустима и в тази част производството следва да бъде прекратено.
Така мотивиран и на основание чл. 130 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова молба с вх. № 35421/23.02.2022 г., подадена от БУРНАРСКИ ЕООД,
в частта по предявения иск срещу Държавата /Република България/ за заплащането на
обезщетение за причинени вреди в резултат на внедряването на техническите изисквания на
СУПТО към Наредба Н-18 и ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело № 9621 по
описа за 2022 г. на СРС в частта спрямо ответника Държавата /Република България/,
представлявана от министъра на финансите.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на ищеца.
След влизане в сила на определението делото да се докладва за последващи
процесуални действия спрямо останалите ответници.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2