№ 19781
гр. София, 03.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. Т.ОВА
при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. Т.ОВА Гражданско дело №
20251110137144 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.
Предявен е отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК от В.
Е. Д. срещу „Ф.и.“ ЕАД за признаване за установено в отношенията между
страните, че ищцата не дължи на ответното дружество сумата 6768,00 лева по
договор за кредит от 08.07.2014 г. Твърди се, че служители на ответника
уведомили по телефон ищцата, че дължи сумата, но тя никога не е сключвала
договор за кредит с ответното дружество. Поискала да й предоставят договора,
но получила отказ и условие –само ако подпише споразумение за плащане.
Ищцата установила, че в ЦКР е вписано за нея просрочено задължение по
договора, за който настоява, че не е сключвала, не е получавала суми; евентуално
навежда възражение за изтекла погасителна давност. Претендира съдебни
разноски.
Ответникът, получил препис от искова молба с приложения на 17.07.2025
г., в законоустановения срок не е подал отговор на исковата молба.
В съдебно заседание с писмена молба ответникът заявява, че признава
иска като основателен по наведеното възражение за погасителна давност по
договор за кредит №Plus-*********. Поддържа, че не е дал повод за водене на
делото и да се приложи чл. 78, ал. 2 от ГПК, евентуално навежда възражение по
чл. 78, ал. 5 от ГПК.
Ищецът прави искане по чл. 237 от ГПК.
Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по
делото доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235,
ал. 2 ГПК, по свое убеждение намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3-4 от ГПК, приети са за безспорни и
ненуждаещи се от доказване, че всички правнорелевантни факти за възникване
на спорното материално право на ищеца.
Предвид изричното изявление на ответното дружество по чл. 237, ал. 1 от
1
ГПК, искането на ищеца съдът да се произнесе съобразно същото, както и че не
се установяват пречки по чл. 237, ал. 3 от ГПК, съдът намира, че следва да
постанови настоящото си решение при условията на признание на иска от
ответника. При това положение и на основание чл. 237, ал. 2 от ГПК не е
необходимо да се излагат допълнителни мотиви по спора.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, съдебните разноски, сторени от ищеца
в настоящото производство следва да се възложат на ответника. Не се
констатира хипотезата на чл. 78, ал. 2 от ГПК. Ответникът е дал повод за
завеждането на иска, доколкото е декларирал погасеното по давност вземане
като подлежащо на изпълнение в ЦКР и търсил неговото изпълнение, съобразно
твърденията на ищцата в искова молба, които не оспорва. На осн. чл. 78, ал. 1 от
ГПК в полза на ищцата следва да се присъди сумата 270,72 лв. за платена
държавна такса. По разноската за правна помощ – 980 лв., обсъждайки
справедливия размер на възнаграждението на адвоката, съдът следва да съобрази
даденото тълкуване в решението на СЕС от 25.01.2024 г. по дело № С-438/22/,
което е задължително за съдилищата на основание чл. 633 от ГПК. При
определяне на справедливия размер на адвокатското възнаграждение съдът не е
обвързан от размерите на адвокатските възнаграждения, определени в Наредба
№ 1/2004 г. на ВАС и тези размери могат да служат единствено за ориентир при
определяне на отговорността за разноски. Следва да съобрази фактическа и
правна сложност на спора, специфика на производството, обем и сложност на
извършените процесуални действия. Съдът, предвид защитавания материален
интерес, фактическата и правна сложност на спора в контекста на вида на
исковата защита и разпределената тежест на доказване при отрицатателен
установителен иск, очакваните процесуални действия, които е било необходимо
да бъдат извършени от адвоката, с явяване в открито съдебно заседание, приема,
че разноската е съответна.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Ф.и.“ ЕАД, с ЕИК
*********, че В. Е. Д., с ЕГН:**********, не дължи сумата 6768,00 лева по
Договор за кредит №Plus-*********/08.07.2014 г., на основание чл. 124, ал. 1 от
ГПК.
ОСЪЖДА „Ф.и.“ ЕАД, с ЕИК *********, да заплати на В. Е. Д., с
ЕГН:**********, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, сумата 1250,72 лева –
съдебни разноски.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2