№ 1391
гр. София, 27.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Димитрова
Нина Стойчева
при участието на секретаря Пролетка Асенова
като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно гражданско дело
№ 20241000502193 по описа за 2024 година
Производството е образувано по въззивна жалба на ЗАД „Булстрад
Виена Иншурънс Груп“ срещу решение № 70/10.06.2024г. на СОС, Пети
първоинстанционен търговски състав, постановено по т.д. № 52/23г. в частта,
в която е уважен иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ за сумата от
50 000лв. за обезщетение за неимуществени вреди.
Жалбоподателят поддържа, че решението в обжалваната от него част е
неправилно, незаконосъобразно, немотивирано, несправедливо. Счита, че
искът не е доказан по основание и размер. В представената епикриза към
исковата молба липсват отбелязвания за фрактури. В ДКЦ „Софиямед“ е
извършено образно изследване, което в противоречие на писмените
доказателства от УМБАЛ „Света Анна“ АД – София, установява фрактури в
областта на таза. Резултатът от образното изследване не може да бъде приет
за потвърдена диагноза от специалист травматолог. Тя следва да бъде
потвърдена с епикриза. Във воденето наказателно производство увредите на
ищеца са квалифицирани като лека телесна повреда. Излага възражение
относно заключението на медицинската експертиза, приета от
пръвоинстанционния съд. Правят се доказателствени искания в тази връзка.
1
Затова моли въззивния съд да отмени решението на СОС в атакуваната
от него част и да постанови друго, с което да отхвърли предявения иск за
обезщетение за неимуществени вреди.
Т. П. в депозиран писмен отговор и в съдебно заседание чрез
процесуалния си представител оспорва жалбата на застрахователя. Счита
първоинстанционното решение за правилно в обжалваната част, а жалбата за
неоснователна.
Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства в
първоинстанционното и въззивно производство по реда на чл.235 от ГПК,
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Съдът е сезиран с иск по чл.432, ал.1 от КЗ за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди. В исковата молба ищецът твърди, че
на 13.05.2022г. е управлявал мотоциклет „Ямаха Темакс 500“ с рег. №
********. По същото време на пътя, свързващ с. Мусачево и гр. Елин Пелин,
се е движел лек автомобил „Ситроен Берлинго“ с рег. № ********,
управляван от К. К. Г., който е предприел маневра завой на ляво, отнел е
предимството му и е настъпил удар между двете МПС. Виновен за инцидента
е водачът на автомобила. Съставен е КП с пострадали лица № 9/13.05.2022г.
След инцидента Т. П. е постъпил в УМБА „Света Анна“ АД-София, където са
били установени следните увреди: травма на нервни коренчета в лумбалния
отдел на гръбначния стълб; контузия на лява тазобедрена става и контузия на
ляво коляно. Изписан е на 17.05.2022г. Поради невъзможността да се
изправи в леглото и продължаваща силна болка в областта на таза му е
извършено образно изследване в ДКЦ „Софиямед“. При него са установени :
полифрагментна фрактура на предна ацетабуларна стена и горно рамо на
пубисната кост в ляво с изразена дислокация на фрагментите; фрактури по
лявата илична кост, както и маса латерале на саК.а в ляво, лява ишиадична
кост, без дислокация на костните фрагменти. Поради тези вреди първите три
месеца ищецът е бил неспособен без чужда помощ да извършва обичайните
ежедневни дейности. Инцидентът се отразил негативно върху психиката му,
върху социалния му и личен живот. Към момента страда от нарушения на
съня, понижено настроение, тревожност, нарушения на паметта и
вниманието. Изпитва ужас да се вози на мотоциклет, затворил се е в себе си,
2
няма физическа възможност да извършва елементарни за здравия човек
дейности, поради което изпада в депресивни състояния. Гражданската
отговорност на водача на лекия автомобил е била застрахована при ответника.
Затова ищецът моли съда да осъди ответника да му заплати обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 60 000 лв., в едно със законната лихва от
13.09.2022г. до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски.
В депозиран писмен отговор в срок ответникът завява, че оспорва иска.
Оспорва твърдението на ищеца, че пътният инцидент е причинен виновно и
противоправно от водача на лекия автомобил и не са налице предпоставките
на чл.45 от ЗЗД по отношение на него. Поддържа, че виновен за инцидента е
ищецът, който в нарушение на правилата за движение по пътищата се е
движел с несъобразена скорост с пътната обстановка. Ако е спазвал
дистанция и не е предприел рисково изпреварване ПТП не би настъпило.
Ищецът не е управлявал мотоциклета най- вдясно на пътното платно. По-
голяма част от травмите биха били избегнати, ако той е бил със защитно
облекло. Оспорва претенцията за законна лихва, заявена с исковата молба.
Счита, че е приложим чл.497 от КЗ. Правят се доказателствени искания.
Безспорно е, че на 13.05.2022г. е настъпило описаното в исковата молба,
ПТП. За него е съставен Констативен протокол № 9/13.05.2022г. , протокол за
оглед на местопроизшествието от същата дата и фотоалбум.
Безспорно е, че при произшествието е пострадал ищецът като водач на
мотоциклет.
Не се спори, че за лек автомобил „Ситроен Берлинго“ с рег. № ********
е имало сключена застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника,
валидна към датата на произшествието.
Безспорно е, че ищецът е отправил извънсъдебна претенция за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, получена от ответното
дружество на 13.09.2022г., както и че такова не е платено доброволно.
С оглед твърденията в исковата молба са представени медицински
документи за ищеца: епикриза и образно изследване от 13.05.2022г.
В хода на съдебното дирене е допусната медицинска експертиза,
изготвена от вещо лице лекар ортопед- травматолог. Тя е установила
травматичните увреждания, получени от ищеца. Проведено е консервативно
3
лечение. Срокът на възстановяване е различен за отделните фрактури в
областта на таза, като общо той е 12 месеца. През периода на лечение ищецът
е търпял болки и страдания, намаляващи по интензитет до изчезването им
през възстановителния период. Независимо от скоростта, пак би получил
установените травми. В съдебно заседание вещото лице е допълнило
заключението си.
В хода на съдебното дирене е приета автотехническа експертиза, която
при изготвяне на заключението, е взела предвид и депозираните свидетелски
показания. Изяснила е механизма на ПТП, мястото на удара, скоростта на
движение на МПС преди и след удара, опасната зона на спиране. Експертът
е направил извод, че и двамата водачи са имали възможност да избегнат
удара.
Съдът кредитира заключенията като компетентни, обосновани и
безпристрастни. Те са основани на науката и професионалния опит на
експертите.
В хода на съдебното дирене са събрани гласни доказателства.
Свидетелят С. е приятел на ищеца. Той депозира показания за
получените травми от ищеца, за физическото му състояние веднага след
инцидента. В домашни условия е имал нужда от чужда помощ. Такава е
получавал от майка му, брат му и жена му. Започнал е отново работа, но не
тази от преди инцидента . От тогава не се е качвал на мотор.
Свидетелят Г. е бил водачът на лекия автомобил, участвал в пътния
инцидент. Той си спомня за него. Познава ищеца от малък. Движел се е по
посока на гр. Елин Пелин с около 50 км/ч. Неволно е навлязъл малко в ляво и
е чул удар. Ударът е бил отзад. Не е имало коли.
Съдът кредитира показанията на свидетелите като основаващи се на
лични впечатления за фактите и обстоятелствата, които излагат.
При така събраните доказателства първоинстанционният съд е приел
като справедливо обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50 000лв.
и не е приел за основателно възражението за съпричиняване. В
отхвърлителната част решението е влязло в сила.
Пред настоящата инстанция са ангажирани нови доказателства.
Допусната е медицинска експертиза, която е посочила травмите,
4
получени от ищеца при пътния инцидент. Вещото лице е извършило проверка
както в УМБАЛ „Света Анна“ АД София, така и в ДКЦ „Софиямед“ като въз
основа на съдебни удостоверение се е снабдило с дисковете от образните
изследвания, приети по делото като доказателства. В съдебно заседание
вещото лице е допълнило заключението си.
Съдът възприема заключението като компетентно, обосновано и
основаващо се на науката и професионалния опит на експерта. Същото не е
оспорено от страните.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът
приема, че предмет на въззивно разглеждане е иск по чл.432, ал.1 от КЗ за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди.
Въззивният съд се произнася служебно по валидността на
първоинстанционното решение, по допустимостта му в обжалваната част, а по
отношение на правилността му е обвързан от посоченото в жалбата- чл.269 от
ГПК, с изключение на допуснато нарушение на императивна
материалноправна норма.
Първонстанционното решение е валидно и допустимо.
С прекия иск по чл.432, ал.1 от КЗ разполага увреденият от ПТП срещу
причинителят на вредите и неговият застраховател. Пострадалият, или
неговите близки, може да предявят иска за заплащане на обезщетение за
претърпените имуществени и неимуществени вреди непосредствено срещу
застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” след
спазване на изискванията на чл.380 от КЗ. Последната разпоредба задължава
лицето, което иска да получи застрахователно обезщетение, да отправи към
застрахователя писмена застрахователна претенция. Това е абсолютна
положителна процесуална предпоставка за упражняване на правото на иск
пред съда, предвидена в специален закон и свързана с изтичането на
определен срок- чл.498, ал.3 от КЗ. Той е тримесечен и е регламентиран в
чл.496, ал.1 от КЗ. Изтичането му обуславя допустимостта на претенцията. /
опр. № 332/19.07.2018г. по ч.т.д. № 1614/18г., I т.о. на ВКС, опр. №
179/15.04.2019г. по ч.т.д. № 859/19г., I т.о. на ВКС/. По делото не се спори, а и
от доказателствата се установява, че ищецът е отправил писмена претенция
към въззивника. В тримесечният срок застрахователят не е изплатил
обезщетение. С оглед на това следва да се приеме, че предявените искове за
5
обезщетение за имуществени и неимуществени вреди с правно основание
чл.432, ал.1 от КЗ са допустими.
Застрахователят по задължителната застраховка „Гражданска
отговорност“ по смисъла на чл.465 от КЗ отговаря за чужди виновни
действия и по характер отговорността му е гаранционно – обезпечителна. Той
има задължението да покрие, в границите на определената в застрахователния
договор застрахователна сума, отговорността на застрахования за
причинените от него вреди на трети лица, които са пряк и непосредствен
резултат от застрахователното събитие.
За да се ангажира отговорността на дружеството- застраховател е
необходимо да са налице предпоставките на чл.45 от ЗЗД по отношение на
застрахования при него. В тежест на ищеца е да докаже наличието им с
всички допустими доказателствени средства, както и съществуването на
валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ между
деликвента и ответника- застраховател.
По делото не се спори, че гражданската отговорност на водача за лек
автомобил „Ситроен Берлинго“ е била застрахована при жалбоподателя.
Застраховката е била валидна към момента на настъпване на произшествието.
Пред въззивния съд не се оспорва настъпилото ПТП. Оспорва се вината на
застрахования при ответното дружество водач. Застрахователят е пасивно
материално легитимиран да отговаря по предявения иск като страна по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на водача на лекия
автомобил.
Ищецът като пострадал при ПТП, за което вина има застрахован при
ответника водач, е активно материално легитимиран и надлежна страна да
предяви прекия иск по чл.432, ал.1 от КЗ.
Пред въззивния съд се спори по отношение на получените
травматични увреждания от ищеца и че те с в пряка връзка с ПТП, размера на
обезщетението за неимуществени вреди.
Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост- чл.52 от ЗЗД. Справедливостта не е абстрактно понятие. То
включва обсъждането на обективни критерии, свързани с вида на
уврежданията, начина на настъпването им, наличието на остатъчни
6
поражения от тях, от които да няма лечение, прогноза за бъдещото
здравословно състояние на увредения, неговата възраст и влошаване на
здравословното му състояние, наличие на загрозяване и белези/ПП №
4/23.12.1968г. на ВС/. На основание чл.154 от ГПК всяка страна има
задължението да докаже всички факти, от които черпи за себе си
благоприятни правни последици. В това се състои тежестта на доказване.
Затова ищецът е длъжен да докаже, при пълно и главно доказване и с всички
допустими и относими доказателства, претърпените от него болки и
страдания. Допусната е медицинска експертиза, която е посочила получените
от ищеца травми: контузия на меките тъкани на главата челно в ляво, травма
на нервните коренчета в поясния отдел на гръбначния стълб, контузи и
охлузвания в областта на лявото рамо, контузия на ляво коляно, счупване на
предна ацетабуларна стена в ляво, счупване на горното рамо на срамната кост
в ляво с неизразено разместване на фрактурите, счупване на лявата седалищна
кост /саК./ в ляво, счупване на лявата седалищна кост. Проведеното лечение
консервативно. Няма данни за протичането на лечебно- възстановителния
период и за трайни последици от травмите. Вещото лице е проучило
дисковете от образните изследвания от двете лечебни заведения. Въззивният
съд приема, че травмите в областта на таза са в причинна връзка с ПТП,
станало на 13.05.2022г., доколкото дигиталните рентгенови снимки, направени
в УМБАЛ „Св. Анна“ АД- София не дават проекция отзад, което прави
скенера, каквото е образното изследване, направено в ДКЦ „Софиямед“, по –
точно, прецизно и достоверно. Видно от приетата по делото епикриза
издадена от УМБАЛ „Света Анна“ АД-София е, че ищецът е заявил
оплаквания в областта на таза в ляво. Това съответства на установените
фрактури чрез образното изследване на 18.05.2022г. -именно в тази област.
Следва да се посочи, че всички травми са в лявата област на тялото. Липсата
на епикриза, в която фрактурите в областта на таза, да са описани, не
опровергава достоверността на образното изследване, извършено в ДКЦ
„Софиямед“- София. Епикризата като част от медицинската документация,
отразява проведеното лечение в болнично заведение. Извършената там
рентгенография не е била достатъчно прецизна и с лошо качество, което е
препятствало установяването на фрактурите. Не е доказано в хода на процеса
увредите в таза да са получени при друг механизъм. Телесните увреждания са
причинили временно разстройство на здравето неопасно за живота на Т. П. и
7
обездвижване за период по- дълъг от 30 дни. Общият лечебно-
възстановителен период според медицинската експертиза, приета от
първоинстанционния съд, е около 12 месеца. Установените уврежданията са
в причинна връзка с ПТП. Тези травматични увреди са допринесли за
временен дискомфорт на ищеца в ежедневието му поради болките, които е
изпитвал. Те са създали значително неудобство за пострадалия в начина му на
живот, при задоволяване на битовите му нужди. Изживения дискомфорт и
травмите са се отразили на обичайния му начин на живот. Имал е нужда от
чужда помощ./Св. С./ Бил е обездвижен за няколко месеца. От психологична
страна, ищецът е имал негативни преживявания от инцидента, типични и
обичайни за този вид събития. Няма данни за хронифицирани психологични
травми до степен на разстройство, които да останат като трайна последица.
След инцидента не управлява мотоциклет, но е продължил да води нормален
начин на живот, като е започнал работа. Той е възстановил нормалното си
функциониране. Няма функционален дефицит на крайниците и други трайни
последици от инцидента. Като обсъди заключението на медицинската
експертиза и показанията на свидетеля С., както и че травмите не са били
животозастрашаващи, продължителността на лечебния и възстановителен
период, проведеното консервативно лечение, липсата на трайни последици от
уврежданото, които да оказват влияние за в бъдеще върху живота на ищеца.
Отсъствието на усложнения по време на лечебно-възстановителния период.
Като съобрази възрастта му към 13.05.2022г.- 35г., неговото добро общо
здравословно състояние, което допринася за по- бързото възстановяване,
нормален и без усложнения лечебен и възстановителен период, счита, че
справедливото обезщетение за неимуществени вреди, което да ги възмезди, е
50 000лв.
При определяне на обезщетението за неимуществени вреди съдът
съобрази, че произшествието е настъпило през 2022г., икономическата
конюктура и минималната работна заплата за страната. Размерът на
застрахователните лимити не може да бъде водещ и самостоятелен критерий
за съда при справедливото репариране на неимуществените вреди./ Р №
34/27.03.2020г. по т.д. № 1160/19г., II т.о на ВКС, Р № 60090/29.07.2021г. по
т.д. № 1472/20г., ВКС, II т.о./. Обезщетението отразява степента на
уврежданията, трайните последици от тях, ако има такива, както и други
обективни факти, които са предмет на доказване и които да са доказани в
8
хода на съдебното дирене. Определеният размер на обезщетение на Т. П. от
50 000 лв. представлява 70 минимални работни заплати за страната за
2022г./710 лв. МРЗ за 2022г./ Определеното обезщетение е съответно на
жизнения стандарт на страната към правнорелевантния момент.
Решението на СОС следва да се потвърди в обжалваната част.
По разноските.
На жалбоподателя не се дължат разноски за производството пред САС,
поради изхода на спора по въззивната жалба.
На адв. Д. следва да се присъди възнаграждение за въззивното
производство по реда на чл.38, ал.1 от ЗАдв. в размер на 2500 лв. При
определяне на възнаграждението следва да се съобрази, че делото пред
въззивната инстанция не представлява фактическа и правна сложност. Макар,
че е прието заключение на медицинска експертиза, няма промяна в
установените факти в първоинстанционното производство. Съдът взе
предвид, че процесуалният представител на ищеца е осъществил защита по
депозираната въззивна жалба, депозирал е писмен отговор във връзка с нея и
писмено становище досежно заключението на медицинската експертиза,
допусната пред настоящата инстанция. Участвал е само в едно от двете
открити съдебни заседания, проведено пред САС.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 70/10.06.2024г. на СОС, Пети
първоинстанционен търговски състав, постановено по т.д. № 52/23г. в частта,
в която е уважен иск на Т. Ц. П., с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ за
сумата от 50 000лв. за обезщетение за неимуществени вреди.
ОСЪЖДА ЗАД „ Булстрад Виена Иншурънс Груп“, ЕИК *********, гр.
София пл. „Позитано“ № 5 да заплати на адв. К. М. Д., гр. ***, ул. „***“ №
* сумата от 2500лв./ две хиляди и петстотин лева/адвокатско възнаграждение
по реда на чл.38, ал.1 от ЗАдв. за производството пред САС.
Решението е влязло в сила в частта, в която предявеният иск е отхвърлен
9
до пълния предявен размер.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
съобщението до страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10