№ 3786
гр. Варна, 26.10.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Диана Д. Митева
Членове:Цвета Павлова
Пламен Ат. Атанасов
като разгледа докладваното от Цвета Павлова Въззивно гражданско дело №
20213100502447 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
С решение № 262374/26.07.2021 год., постановено по гр.д. № 13923/2020 год., ВРС –
35-ти състав е отхвърлил предявените от „ЧАСТНО СРЕДНО УЧИЛИЩЕ МЕЧТАТЕЛИ“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна срещу
ИКОНОМИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ – ВАРНА, ЕИК *********, със седалище гр.Варна
искове за присъждане на суми, платени на неосъществено основание, както следва: 13 330
лева, представляваща заплатена цена по Договор № 184/30.08.2016 год. за периода
14.05.2020-31.05.2020 год.; 15 040 лева, представляваща заплатена цена по Договор № РД15-
122/19.09.2017 год. за периода 14.05.2020-31.05.2020 год.; 9 776 лева, представляваща
заплатена цена по Договор № РД15-115/11.09.2019 год. за периода 14.05.2020-31.05.2020
год., ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на предявяване на иска
до окончателното изплащане на задължението, на основание чл.55, ал.1 предл.второ ЗЗД,
както и за разноски.
Недоволен от горното е останал ищеца, който обжалва постановеното решение с
доводите за неговата неправилност като включително същото е постановено при незаявени
обстоятелства и необсъждане на наведените от ищеца твърдения за факти. Излага, че както
в исковата молба, така и в уточняващата такава се е поддържало, че непреодолима сила е
налице по отношение на задължението на ответника наемодател да осигури ползването на
наетия обект, съобразно договора за наем, както и че изпълнението на паричното
задължение за заплащане на наемна цена е било по договор, чието изпълнение е било
спряно, на основание чл.306, ал.4 ТЗ, по които доводи не е налице отговор в постановеното
1
решение. Поддържа, че извънредната епидемична обстановка в страната за периода от
14.05.2020 год. до 30.06.2020 год., както и придружаващата я забрана за присъствена учебна
дейност, съставляват форсмажорни обстоятелства, относими към задължението на
наемодателя да осигури безпрепятствено ползване на наетия имот по предназначението, с
оглед на което е сключен и договора за наем, както предвижда чл.230 ЗЗД. Твърди, че при
горната ситуация е налице спряно задължение на наемодателя, водещо до спиране на
изпълнението на договора, респективно до спиране на размяна на престации, но доколкото
това се разбира с изтичане на периода и след плащане на наема хипотезата е при
неосъществено основание. Като поддържа твърденията за приложимост на чл.306, ал.4 вр.
ал.2 ТЗ и неотносимост на насрещните твърдения за осъществявано в процесния период
обучение в електронна среда, както и че получените субсидии не могат да се използват за
плащане наеми за сградите, моли за отмяна на решението и постановяване на друго по
същество на спора.
В срока по чл.263 ГПК, насрещната страна депозира писмен отговор, с който оспорва
жалбата. Поддържа, че решението е правилно и обосновано. Сочи, че ответинкът е получил
парични суми за дължими по действащи договори за наем наемни цени и има основание да
задържи исковите суми, а ищецът не е доказал разместване на имуществени блага при
твърдяното от него основание – неосъществено такова. Оспорва твърдението за
непреодомила сила, още повече такава да е била налице спрямо задължението на
наемодателя, което не е възпрепятствал достъпа на ищеца до наетото помещение като дали
същото ще се ползва фактически или не от наемателя е ирелевантно за изпълнение на
задължението на ответника. Нещо повече, че заплащаните разходи за консумативи в
процесния период сочи на реално ползване на обекта. Моли за потвърждаване на съдебното
решение и присъждане на разноски.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните
предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, намери следното:
Постъпилата въззивна жалба е редовна и отговоря на изискванията на чл.260 от ГПК
– подадена е от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и съдържа останалите
необходими приложения, вкл. доказателство за платена държавна такса.
Съобразно преценката за допустимост на производството и на основание чл. 267
ГПК, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба на „ЧАСТНО СРЕДНО УЧИЛИЩЕ
МЕЧТАТЕЛИ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна срещу
решение № 262374/26.07.2021 год., постановено по гр.д. № 13923/2020 год. на ВРС – 35-ти
състав, с което са отхвърлени предявените от „ЧАСТНО СРЕДНО УЧИЛИЩЕ
МЕЧТАТЕЛИ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна срещу
2
ИКОНОМИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ – ВАРНА, ЕИК *********, със седалище гр.Варна
искове за присъждане на суми, платени на неосъществено основание, както следва: 13 330
лева, представляваща заплатена цена по Договор № 184/30.08.2016 год. за периода
14.05.2020-31.05.2020 год.; 15 040 лева, представляваща заплатена цена по Договор № РД15-
122/19.09.2017 год. за периода 14.05.2020-31.05.2020 год.; 9 776 лева, представляваща
заплатена цена по Договор № РД15-115/11.09.2019 год. за периода 14.05.2020-31.05.2020
год., ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на предявяване на иска
до окончателното изплащане на задължението, на основание чл.55, ал.1 предл.второ ЗЗД,
както и за разноски.
НАСРОЧВА производството по възз.т.дело № 2447/2021 год. на ВОС за 01.12.2021
год. от 13.30 ч., за която дата и час да се призоват страните, ведно с препис от настоящото
определение, а на въззивника се вречи и препис от депозирания писмен отговор.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3