№ 10142
гр. София, 29.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20231110166269 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба от Г. К. Н. срещу ..........
(„ВАП“) и Прокуратурата на Република България („ПРБ“).
Предявени са искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ, вр. чл.344,
ал.1, т.2 КТ.
Ищцата твърди, че по силата на трудов договор № РД-08-307/30.03.2023
г. е заемала длъжността „съдебен администратор на ВАП“. Със заповед №
РД-08-1456/05.10.2023 г., връчена на 05.10.2023 г., трудовото й
правоотношение е прекратено, на основание чл.328, ал.1, т.2, предл.2 КТ –
поради съкращаване на щата.
Счита, че трудовото й правоотношение е незаконосъобразно прекратено
по съображения, че не е налице посоченото уволнително основание.
В тази връзка поддържа, че не са били извършени промени в щатното
разписание по предвидения в закона ред, които да доведат до съкращаване на
щата, както и че в заповедта липсват данни за взето решение на ПК на ВСС за
промени в щатното разписание, нито данни за утвърдено ново такова към
момента на прекратяване на трудовото правоотношение.
Излага съображения за неспазване нормата на чл.329 КТ с оглед
липсата на извършен подбор. Поддържа, че с промяната на Правилника за
администрацията на ПРБ (ПАПРБ), в Глава трета – „Администрации на
Върховната касационна прокуратура (ВКП) и на Върховната
административна прокуратура (ВАП)“, в чл.25 изрично е посочено, че
администрациите на ВКП и на ВАП се ръководят от съдебен администратор.
В чл. 27 от ПАПРБ са описани задълженията на съдебния администратор.
Тези задължения, нормативно уредени в ПАПРБ, изцяло съвпадат със
1
задълженията на ищцата, посочени във връчената й на 30.03.2023 г.
длъжностна характеристика.
До промяната в ПАПРБ длъжността „съдебен администратор“ е
съществувала както във ВКП, така и във ВАП.
С изменението на ПАПРБ – чл. 25, ал. 1 думите „съдебни
администратори“ се заменя със „съдебен администратор“. Това означава, че
трудовият договор на ищцата може да бъде прекратен след извършване на
подбор между служителите, заемащи длъжността „съдебен администратор“.
Твърди, че притежава висше юридическо образование, образователно-
квалификационна степен „магистър“, преминала е стажа, предвиден в ЗСВ, и
е придобила юридическа правоспособност, има изискуемия стаж за
длъжността, с оглед на което отговаря на изискванията за заемане на
длъжността „съдебен администратор“.
Твърди, че във ВКП и ВАП на длъжността „съдебен администратор“ са
работели ищцата и друг служител, с оглед на което е следвало да бъде
извършен подбор.
Твърди и че заповедта за уволнение е подписана от зам.-главния
прокурор, който не притежава работодателска власт.
Излага съображения, че съгласно чл.136, ал.1 ЗСВ ПРБ е единна и
структурата й е в съответствие с тази на съдилищата. Прокуратурата се
състои от главен прокурор, Върховна касационна прокуратура, ..........,
Национална следствена служба, апелативни прокуратури, военно-
апелативна прокуратура, окръжни прокуратури, военно-окръжни
прокуратури и районни прокуратури. В състава на окръжните прокуратури
има следствени отдели. ПРБ се представлява от Главния прокурор, който е
овластен да сключва и прекратява трудови договори на служителите.
Съгласно чл.138, ал.1, т.4 ЗСВ главният прокурор назначава и
освобождава служителите във Върховната касационна прокуратура, във
Върховната административна прокуратура, в Националната следствена
служба и в администрацията на главния прокурор. Съгласно чл.1, ал.2
ПАПРБ Администрацията на Прокуратурата на Република България се състои
от администрация на главния прокурор (АГП), администрация на Върховната
касационна прокуратура (ВКП), администрация на Върховната
административна прокуратура (ВАП), администрация на Националната
следствена служба (НСлС), администрация на прокуратурите, администрация
на окръжните следствени отдели в окръжните прокуратури и администрация
на учебните и почивните бази.
Съгласно чл. 6, ал. 1 ПАПРБ главният прокурор определя структурата
на администрацията на Прокуратурата на Република България, вида на
съответните звена, броя и вида на длъжностите на служителите в тях.
Ищцата е заемала длъжността „съдебен администратор на ВАП“.
Съгласно чл.27 ПАПРБ администрацията на ВКП и администрацията на ВАП
се ръководят от съдебен администратор. Съдебният администратор е пряко
2
подчинен на главния прокурор и на съответните негови заместници.
Назначаването на съдебен администратор се извършва след провеждане на
конкурс, организиран от главния прокурор.
С оглед изложеното предявява исковете срещу ВАП, а в условията на
евентуалност – ПРБ, като моли съда да постанови решение, с което да
признае уволнението за незаконно и да я възстанови на заеманата длъжност.
Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от
ответника – ВАП, с правоприемник към момента ...........
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника – ПРБ, с който оспорва исковете. Счита, че исковете срещу ВАП са
недопустими. Излага съображения, че ТПО е прекратено на основание чл.328,
ал.1, т.2, предл.2 КТ – поради съкращаване на щата, при неспазен срок на
предизвестието.
С обнародвания в ДВ, бр. 82 от 29.09.2023 г. Правилник за изменение и
допълнение на Правилника за администрацията на ПРБ е премахната
длъжността „съдебен администратор на ВАП“, която ищцата е заемала. С
решение по т. 21.1. от Протокол № 35 от заседанието на ПК на ВСС,
проведено на 04.10.2023 г., е съкратена, на основание чл. 30, ал. 5, т. 8 ЗСВ
една щатна бройка за длъжност „съдебен администратор“ във ВАП. В
мотивите към взетото решение е посочено, че след приетите изменения в
Правилника за администрацията на ПРБ, обнародван в ДВ, бр. 82 от
29.09.2023 г., администрациите на ВКП и ВАП се ръководят от съдебния
администратор на ВКП. Допълнително е посочено, че в щата на ВАП е била
утвърдена една щатна бройка за длъжност „съдебен администратор на ВАП“,
но предвид измененията, тя следва да бъде съкратена.
Вследствие на извършеното реално съкращаване на щатната бройка е
утвърдено ново щатно разписание от и.ф. главен прокурор. При сравнение с
предходното щатно разписание, утвърдено от и.ф. главен прокурор, в сила от
01.09.2023 г., в новоутвърденото щатно разписание липсва съкратената
длъжност „съдебен администратор на ВАП“.
В ЗСВ е предвиден сложен фактически състав при изготвянето и
утвърждаването на ново щатно разписание за длъжностите на съдебните
служители в съответния орган на съдебната власт. Процедурата при
съкращаване в щата на длъжност от администрацията на орган на съдебната
власт е детайлно разгледана в решение № 177 от 10.09.2019 г. по гр. д. №
3088/2018 г. на ВКС, IV ГО и решение № 141 от 10.07.2019 г. по гр. д. №
2588/2018 г. на ВКС, IV ГО.
Нормативните изисквания по отношение на правомощията на органите
на съдебната власт, свързани със съкращаването на щата, са уредени в чл.30,
ал.5, т.8 ЗСВ и чл.341, ал.2 ЗСВ.
Съгласно чл.30, ал.5, т.8 ЗСВ съдийската и прокурорската колегии на
ВСС определят броя на съдебните служители, съответно степента на
3
натовареност – по предложение на или след съгласуване с административните
ръководители на органите на съдебната власт, а за органите, включени в
структурата на ПРБ – и с главния прокурор, като могат да разкриват нови и да
съкращават длъжности. Подобно правило е въведено и с разпоредбата на
чл.341, ал.2 ЗСВ – броят на съдебните служители в органите на съдебната
власт се определя от колегиите по предложение на съответния
административен ръководител съобразно степента на натовареност на органа
на съдебната власт и след съгласуване с Комисия „Бюджет и финанси“.
По предложение от и.ф. главен прокурор, с решение по т. 21.1. от
Протокол № 35 от заседание на ПК на ВСС, проведено на 04.10.2023 г., е
съкратена, на основание чл.30, ал.5, т.8 ЗСВ една щатна бройка за длъжност
„съдебен администратор“ във ВАП. Решението е мотивирано с приетите
изменения в ПАПРБ, съгласно които администрациите на ВКП и ВАП се
ръководят от съдебния администратор на ВКП.
С решението на ПК на ВСС длъжността „съдебен администратор на
ВАП“ е реално съкратена. Същата е единствената такава в администрацията
на ВАП.
Заповедта за прекратяване на ТПО не е издадена при липса на
работодателска власт, доколкото е подписана от г-жа ........... в качеството на
и.ф. главен прокурор съгласно заповед № РД-08-1430/12.09.2023 г., изм. със
заповед № РД-08-1449/03.10.2023 г., която е разполагала с необходимата
работодателска власт. За определения период на заместването, заместващият
изпълнява правомощията на замествания в пълен обем, като върши това от
името на замествания.
Работодателят ПРБ, представлявана от г-н .........., и.ф. главен прокурор,
е упражнил законосъобразно потестативното си право едностранно да
прекрати ТПО за заеманата от ищцата длъжност на основание чл.328, ал.1,
т.2, предл.2 – поради съкращаване на щата.
Във връзка с твърденията, че е следвало да се извърши подбор, излага
съображения, че преценката за неизвършването му е съобразена с
разясненията, дадени с ТР № 3 от 16.01.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на
ОСГК на ВКС. Съгласно приетото в решението, при съкращаване в щата на
единствената щатна длъжност /трудова функция/, работодателят може да
уволни съответния работник или служител, заемащ тази длъжност, или да
направи подбор между него и друг /други/, заемащ близка или сходна
длъжност. В съответствие с мотивите на ТР № 5 от 26.10.2021 г. по тълк. д. №
5/2019 г. ОСГК на ВКС същността на субективното право на подбор означава,
че работодателят може да го упражнява, ако и когато сметне за необходимо,
при уволнение на основание закриване на част от предприятието,
съкращаване в щата и намаляване обема на работата. Има случаи, при които
упражняването на правото на подбор от работодателя е задължително. Те се
отнасят до някои хипотези на основанието „съкращаване в щата“, когато то
засяга една или повече от множество еднородни, близки или сходни трудови
4
функции, при които работодателят извършва преценка измежду всичките
работници и служители кои да бъдат уволнени и кои да останат на работа. В
тълкувателното решение е направена препратка към разясненията, дадени с
ТР № 3 от 16.01.2012 г. по тьлк. дело № 3/2011 г. на ОСГК на ВКС, и е
посочено, че при съкращаване на единствена щатна длъжност,
прекратяването на трудовия договор с работника и служителя, който я заема,
се предхожда от подбор по преценка на работодателя.
Поддържа, че в случая не е налице хипотеза на задължителен подбор.
Работодателят има правото, но не и задължението, да извърши подбор.
Заеманата от ищцата длъжност „съдебен администратор на ВАП“ е
единствената в администрацията на ВАП. По изложените съображения счита
за неоснователен иска за отмяна на уволнението, както и обусловения от него
иск за възстановяване на работа. Във връзка с последния излага и
съображения, че с промените в Конституцията на РБ, обн. в ДВ, бр. 106 от
22.12.2023 г., са извършени структурни реформи по отношение на ПРБ.
Съгласно чл.126, ал.2 КРБ „главният прокурор представлява прокуратурата и
ръководи Върховната прокуратура“. След обнародваните промени ВКП и
ВАП не са обособени като отделни структурни звена в състава на
Прокуратурата. Администрацията на Върховната прокуратура се ръководи от
един съдебен администратор и не съществува възможност за възстановяване
на длъжността „съдебен администратор на ВАП“. Към настоящия момент
няма обособени отделни администрации на ВКП и ВАП, тъй като ВКП и ВАП
не съществуват като отделни структурни звена от състава на ПРБ.
Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа
страна:
По силата на трудов договор № РД-08-307/30.03.2023 г., сключен между
Г. К. Н. и Прокуратурата на Република България, представлявана от главния
прокурор, Г. К. Н. е заемала длъжността „съдебен администратор на ВАП“ с
месторабота: Прокуратурата на Република България, работно място:
Прокуратурата на Република България/........../Администрацията на ...........
Видно от представената по делото длъжностна характеристика, целта на
длъжността е да ръководи администрацията на ВАП и да издава
разпореждания, които са задължителни за съдебните служители на ВАП, като
задачите се възлагат на заемащия длъжността от главния прокурор и
заместника на главния прокурор при ВАП.
Към ищцата е отправено 30-дневно предизвестие, връчено на 05.10.2023
г., за прекратяване на трудовото й правоотношение поради съкращаване на
заеманата от нея щатна бройка във връзка с измененията в ПАПРБ, обн. ДВ,
бр. 82/29.09.2023 г. с решение на ПК на ВСС по протокол № 35/04.10.2023 г.
С уведомление, връчено на 05.10.2023 г., ищцата е уведомена, че срокът
на предизвестието няма да бъде спазен.
5
Със заповед № РД-08-1456/05.10.2023 г. на и.ф. главен прокурор
трудовото правоотношение на ищцата е прекратено, на основание чл.328,
ал.1, т.2, предл.2 КТ – поради съкращаване на щата. Заповедта е подписана за
и.ф. главен прокурор от ......... ..........., заместник на главния прокурор при
ВКП, съгласно заповед № РД-08-1430/12.09.2023 г., изм. със заповед № РД-
08-1449/03.10.2023 г. на и.ф. главен прокурор.
Видно от заповед № РД-08-1430/12.09.2023 г., със същата и.ф. главен
прокурор е възложил за времето на служебната му командировка в периода
05.10.2023 г. – 07.10.2023 г. да бъде заместван от ......... ..........., заместник на
Главния прокурор при ВКП. Посочено е, че за този период заместникът
изпълнява правомощията на главния прокурор в пълен обем, с изключение на
тези, свързани с възникването, изменението и прекратяването на
правоотношенията на магистрати и съдебни служители по ЗСВ и КТ.
Видно от заповед № РД-08-1449/03.10.2023 г., със същата се изменя
заповед № РД-08-1430/12.09.2023 г., като се заличава текстът, според който за
времето на заместване заместникът на главния прокурор изпълнява
правомощията на главния прокурор в пълен обем, с изключение на тези,
свързани с възникването, изменението и прекратяването на
правоотношенията на магистрати и съдебни служители по ЗСВ и КТ.
По делото е представено извлечение от протокол № 35 от
дистанционното заседание чрез видеоконферентна връзка на ПК на ВСС,
проведено на 04.10.2023 г. Видно от т.21.1, е взето решение за съкращаване,
на основание чл.30, ал.5, т.8 ЗСВ на една щатна бройка за длъжност „съдебен
администратор“ във ........... Изложени са мотиви към решението, а именно –
че след приетите изменения в ПАПРБ, обн. ДВ, бр. 82/29.09.2023 г.,
администрациите на ВКП и ВАП се ръководят то съдебния администратор на
ВКП, както и че към момента в щата на ВАП е утвърдена една щатна бройка
за длъжност „съдебен администратор на ВАП“, но предвид измененията,
следва да бъде съкратена.
Видно от представеното поименно щатно разписание на служителите
във ВАП, утвърдено от и.ф. главен прокурор, считано от 01.11.2023 г. общата
численост на служителите е 21, за разлика от поименното щатно разписание
към 01.09.2023 г., според което общата бройка на служителите е 22, като от
сравнението на двете е видно, че съкратената щатна бройка е тази за
длъжността „съдебен администратор“.
Не се спори между страните, че прекратяването на трудовото
правоотношение не се предхожда от осъществяването на подбор от страна на
работодателя.
При така установеното съдът намира от правна страна следното:
Предявени са искове с правно основание чл.344, ал.1, т.2 КТ – за
признаване на извършеното уволнение за незаконно и неговата отмяна, и
чл.344, ал.1, т.2 КТ – за възстановяване на ищцата на заеманата длъжност.
По иска по чл.344, ал.1, т.1 КТ в тежест на ищцата е да докаже, че
6
между нея и ответника е възникнало трудово правоотношение по силата на
сключен трудов договор със соченото в исковата молба съдържание, което е
било прекратено от страна на ответника.
В тежест на ответника е да докаже, че законосъобразно е прекратил
трудовото правоотношение. Законосъобразността на уволнението на
основание чл.328, ал.1, т.2, предл.2 КТ – поради съкращаване на щата, се
предпоставя от кумулативното наличие на следните предпоставки, тежестта
за доказване на които се носи от ответника: 1) да е налице премахване от един
определен момент за в бъдеще на отделни длъжности от утвърдения общ
брой на работниците или служителите в предприятието или учреждението
поради преустановяване на съответстващите им трудови функции; 2)
съкращаването да е реално, т. е. съответната трудова функция действително
да се премахва, а не само да се променя наименованието на съответстващата й
длъжност при запазване характера на извършваната работа; 3) същото да е
извършено по съответния ред и от компетентен орган, както и 4)
съкращаването да е налице към момента на уволнението – датата на
уволнението трябва да съвпада или да следва датата, на която е извършено
реалното фактическо съкращаване.
В случая страните не спорят, а се потвърждава и от представените
писмени доказателства, че по силата на трудов договор № РД-08-
307/30.03.2023 г., сключен между Г. К. Н. и Прокуратурата на Република
България, представлявана от главния прокурор, Г. К. Н. е заемала длъжността
„съдебен администратор на ВАП“ с месторабота: Прокуратурата на
Република България, работно място: Прокуратурата на Република
България/........../Администрацията на ...........
Съгласно чл.138, ал.1, т.4 ЗСВ главният прокурор назначава и
освобождава служителите във Върховната касационна прокуратура, във
Върховната административна прокуратура, в Националната следствена
служба и в администрацията на главния прокурор.
С оглед изложеното установява се по делото възникването на трудово
правоотношение с ищцата, като съдът приема, че материално легитимиран по
предявените искове се явява ответникът Прокуратурата на Република
България.
Съгласно чл.126, ал.1 КРБ, ред. преди доп. ДВ, бр. 106/2023 г. от
22.12.2023 г. структурата на Прокуратурата е в съответствие с тази на
съдилищата. След измененията в КРБ и съгласно актуалната редакция на
чл.126, ал.1 КРБ, доп. ДВ, бр. 106/2023 г. от 22.12.2023 г. структурата на
Прокуратурата е в съответствие с тази на съдилищата, които разглеждат
наказателни дела. По силата на ал.2 главният прокурор представлява
Прокуратурата и ръководи Върховната прокуратура.
Съгласно чл.5, ал.1 КРБ Конституцията е върховен закон и другите
закони не могат да й противоречат, като по силата на ал.2 разпоредбите на
Конституцията имат непосредствено действие.
7
Следователно, по силата на непосредственото действия на КРБ след
приетите изменения, Прокуратурата се състои от главен прокурор, ..........,
Национална следствена служба, апелативни прокуратури, Военно-апелативна
прокуратура, окръжни прокуратури, военно-окръжни прокуратури и районни
прокуратури. В състава на окръжните прокуратури влизат окръжни
следствени отдели.
Тези промени не са намерили отражения в Глава шеста „Прокуратура“
на ЗСВ, като според нормата на чл.136, ал.1 ЗСВ, в актуалната й редакция -
ДВ, бр. 32/2022 г., в сила от 28.07.2022 г., Прокуратурата на Република
България е единна и структурата й е в съответствие с тази на съдилищата.
Прокуратурата се състои от главен прокурор, Върховна касационна
прокуратура, .........., Национална следствена служба, апелативни
прокуратури, военно-апелативна прокуратура, окръжни прокуратури, военно-
окръжни прокуратури и районни прокуратури. В състава на окръжните
прокуратури има следствени отдели.
Независимо от посоченото, предвид заложеното в нормата на чл.5, ал.2
КРБ непосредствено действие на разпоредбите на Конституцията, е налице
промяна в структура на Прокуратурата на Република България, съобразно
гореизложеното.
По тази причина се налага извод, че към настоящия момент
правоприемник на ответника ВАП се явява .........., като правоприемството е
настъпило в хода на процеса, исковете срещу който ответник следва да бъдат
отхвърлени, като следва да бъдат разгледани тези срещу Прокуратурата на
Република България.
По силата на чл.25 от ПАПРБ, ред. преди изм. ДВ, бр. 82/29.09.2023 г.,
Администрациите на ВКП и ВАП се ръководят от съдебни администратори.
По силата на чл.25 от ПАПРБ, ред. след изм. ДВ, бр. 82/29.09.2023 г.,
Администрациите на ВКП и ВАП се ръководят от съдебен администратор.
Следователно, налице е промяна в ПАПРБ, предвиждаща
администрациите на ВКП и ВАП да се ръководят от един съдебен
администратор, а не от двама – по един за всяка от тях, както до преди
приетото изменение.
Тази промяна в ПАПРБ предхожда промените в Конституцията,
съответно – мотивите за нея не са да се отговори на структурните промени в
ПРБ. Именно промяната в ПАПРБ обаче е мотивирала прекратяване
трудовото правоотношение на ищцата, видно от представеното по делото
извлечение от протокол № 35 от дистанционното заседание чрез
видеоконферентна връзка на ПК на ВСС, проведено на 04.10.2023 г.
Установи се по делото, че е налице съкращаване на утвърдената една
щатна бройка за длъжност „съдебен администратор на ВАП“. Съдът намира,
че това съкращаване е реално, доколкото съответната трудова функция във
ВАП действително да се премахва.
8
Същото е извършено по съответния ред и от компетентен орган.
Заповедта е подписана за и.ф. главен прокурор съгласно заповед № РД-08-
1430/12.09.2023 г., изм. със заповед № РД-08-1449/03.10.2023 г. на и.ф. главен
прокурор, от ......... ..........., заместник на главния прокурор при ВКП.
Видно от заповед № РД-08-1430/12.09.2023 г., със същата и.ф. главен
прокурор е възложил за времето на служебната му командировка в периода
05.10.2023 г. – 07.10.2023 г. да бъде заместван от ......... ..........., заместник на
главния прокурор при ВКП. Посочено е, че за този период заместникът
изпълнява правомощията на главния прокурор в пълен обем, с изключение на
тези, свързани с възникването, изменението и прекратяването на
правоотношенията на магистрати и съдебни служители по ЗСВ и КТ.
Видно от заповед № РД-08-1449/03.10.2023 г., със същата се изменя
заповед № РД-08-1430/12.09.2023 г., като се заличава текстът, според който за
времето на заместване заместникът на главния прокурор изпълнява
правомощията на главния прокурор в пълен обем, с изключение на тези,
свързани с възникването, изменението и прекратяването на
правоотношенията на магистрати и съдебни служители по ЗСВ и КТ.
Следователно, неоснователни се явяват доводите на ищцата за издаване
на заповедта при липса на работодателска власт.
В тежест на ответника е да докаже, че съкращаването е било налице
към момента на уволнението – датата на уволнението трябва да съвпада или
да следва датата, на която е извършено реалното фактическо съкращаване.
В тази връзка следва да се има предвид, че компетентен да одобрява
щатното разписание на Прокуратурата на Република България, съответно да
намалява или премахва бройки от него, е главният прокурор на Република
България /в посочения смисъл – решение № 177 от 10.09.2019 г. по гр. д. №
3088/2018 г. на ВКС, IV ГО, постановено по реда на чл.290 ГПК по въпроса,
допуснат до касационно обжалване, а именно: кой е компетентният орган,
който одобрява щатното разписание на администрацията на Прокуратурата на
Република България и нейните части, съответно да намалява или премахва
бройки от него – Прокурорската колегия на ВСС, Главния прокурор на
Република България или административните ръководители на съответните
прокуратури/.
В случая е налице решение на ПК на ВСС от 04.10.2023 г., последвано
от издаване на заповедта за уволнение на 05.10.2023 г., връчена на 05.10.2023
г., последвана от утвърждаване от страна на и.ф. главен прокурор на ново
щатно разписание, считано от 01.11.2023 г. Следователно, съкращаването на
щата, което е от компетентността на главния прокурор, е осъществено с
утвърждаване на новото щатно разписание от и.ф. главен прокурор, считано
от 01.11.2023 г., т.е. не е било налице към момента на уволнението.
Наред с посоченото, съгласно чл.329, ал.1 КТ при закриване на част от
предприятието, както и при съкращаване в щата или намаляване на обема на
работата, работодателят има право на подбор и може в интерес на
9
производството или службата да уволни работници и служители,
длъжностите на които не се съкращават, за да останат на работа тези, които
имат по-висока квалификация и работят по-добре.
Според разясненията, дадени с ТР № 3/2011 г. на ОСГК на ВКС,
правото на подбор е субективно материално право, което се характеризира
още като преобразуващо право и се упражнява от работодателя при
конкретни основания за уволнение по чл. 328, ал. 1 КТ – закриване на част от
предприятието, съкращаване на щата или намаляване обема на работата. При
една част от тях – съкращаване на единствената щатна длъжност и закриване
на част от предприятието, прекратяването на трудовия договор с работника
или служителя, който заема длъжността или с работниците и служителите в
закриваната част от предприятието се предхожда от подбор по преценка на
работодателя.
При съкращаване на една или няколко от съществуващите в щата
няколко на брой еднородни длъжности /трудови функции/ и при намаляване
обема на работа, както в случая, прекратяването на трудовите договори с
работниците и служителите, заемащи съкращаваната длъжност, съответно –
работници и служители на длъжности в намаления обем работа,
задължително се предпоставя от подбор, който става част от правото на
уволнение.
Като приложима в управленческата дейност на работодателя
целесъобразността не е предвидения от законодателя ред за упражняване на
правото на подбор, респективно – за преценка на критериите по чл. 329, ал. 1
КТ. Затова и възможността да бъде разширен кръгът на работниците и
служителите, към които може да се насочи правото на уволнение, е
установена от закона с определянето на обсега на подбора – до длъжности,
които са близки или сходни, със съкращаваните, с намиращите се в
закриваната част от предприятието или в намаления обем на работата.
В случая е била съкратена единствената във ВАП щатна бройка
„съдебен администратор във ВАП“ към момент, който предхожда
структурните промени в ПРБ, произтичащи от промените в КРБ, доп. ДВ, бр.
106/2023 г. от 22.12.2023 г., и към който ВАП и ВКП са част от структурата
на ПРБ. Съкращаването на длъжността е мотивирано от промените в ПАПРБ.
Тези промени обаче предвиждат при наличието към момента на
извършването им на ВКП и ВАП, администрациите им да се ръководят от
един вместо от дотогавашните двама съдебни администратори. Правилникът
не съдържа изискване това да е съдебният администратор на ВКП. При това
положение и доколкото видно от представените длъжностни характеристики
съдебният администратор на ВКП и този на ВАП изпълняват идентични
трудови функции, е възникнало задължение за извършване на подбор между
лицата, заемащи тези две длъжности с идентични функции в рамките на ПРБ,
която е единна, какъвто страните не спорят, че не е бил извършен.
С оглед изложеното съдът намира, че уволнението е незаконно и следва
10
да бъде отменено.
По иска по чл.344, ал.1,т.2 КТ:
Предвид основателността на иска за признаване на уволнението за
незаконно и неговата отмяна, основателен се явява и обусловеният от него
иск по чл.344, ал.1, т.2 КТ за възстановяване на ищцата на работа.
Не мога да бъдат споделени доводите на ответника, че структурните
промени в Прокуратурата на Република България съставляват пречка за
възстановява на ищцата на работа, доколкото след приетите изменения в КРБ
в структурата на Прокуратурата съществува Върховната прокуратура, която
се явява правоприемник на ВАП.
По разноските:
С оглед изхода на спора в полза на ищцата следва да се присъди, на
основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 780 лв. разноски по делото.
Ответникът ПРБ е заявил възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение.
В тази връзка следва да се има предвид, че в практиката на ВКС
(определение № 151/09.05.2016 г. по гр. д. № 5951/2015 г. на ВКС, III ГО,
определение № 821/23.12.2015 г. по гр. д. № 5438/2015 г. на ВКС, IV ГО,
определение № 732/28.06.2017 г. по гр. д. № 5545/2016 г. на ВКС, IV ГО,
определение № 240/19.08.2020 г. по гр. д. № 3430/2019 г. на ВКС, III ГО,
определение № 91/02.04.2020 г. по гр. д. № 2350/2019 г., IV ГО на ВКС и др.)
безпротиворечиво се приема, че минималното възнаграждение при обективно
съединяване на искове за отмяна на уволнението, възстановяване на
служителя на заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на
обезщетение за оставането му без работа, се определя сумарно, както следва:
на основание чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения – общо една минимална месечна
заплата за съединените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ; и по реда на чл.
7, ал. 2 от Наредбата – за иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, съобразно
материалния интерес.
В случая са предявени искове по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ, с оглед на
което минималното адвокатско възнаграждение възлиза на сумата 780 лв., в
какъвто размер е МРЗ за страната за 2023 г. Възражението за прекомерност
се явява неоснователно, доколкото уговореното адвокатско възнаграждение
не надвишава минималния размер по Наредбата.
В тежест на ответника следва да се възложи дължимата държавна такса
по уважените искове. Исковете за отмяна на незаконното уволнение и за
възстановяване (чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ) са неоценяеми и съобразно чл.3 от
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, за
всеки от тях се събира такса в размер до 80 лв., но не по-малко от 30 лв. С
оглед фактическата и правна сложност на настоящото производство съдът
намира, че дължимата държавна такса следва да се определи в размер на по
11
50 лв. за всеки от тези искове, т.е. общо в размер на сумата от 100 лв.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Г. К. Н., ЕГН ********** срещу .......... в
качеството на правоприемник на .......... искове с правно основание чл.344,
ал.1, т.1 КТ и чл.344, ал.1, т.2 КТ – за признаване на незаконно и отмяна на
уволнението на Г. К. Н., извършено със заповед № РД-08-1456/05.10.2023 г.
на и.ф. главен прокурор, и възстановяването й на заеманата от нея длъжност –
като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО и ОТМЕНЯ, на основание чл.344,
ал.1, т.1 КТ, уволнението на Г. К. Н., ЕГН **********, извършено със заповед
№ РД-08-1456/05.10.2023 г. на и.ф. Главен прокурор за прекратяване на
трудовото й правоотношение, възникнало с Прокуратурата на Република
България по силата на трудов договор № РД-08-307/30.03.2023 г.
ВЪЗСТАНОВЯВА, на основание чл.344, ал.1, т.2 КТ Г. К. Н., ЕГН
********** на заеманата от нея длъжност „съдебен администратор на ..........“
– последната, с правоприемник .......... на Република България.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на Г. К.
Н., ЕГН **********, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата 780 лв. разноски
по делото.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на СРС, на
основание чл.78, ал.6 ГПК, сумата 100 лв. държавна такса.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12