№ 412
гр. София, 30.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-К в закрито заседание на тридесети
септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Георги Иванов
Членове:Валерия Банкова
Десислава Зисова
като разгледа докладваното от Валерия Банкова Въззивно гражданско дело
№ 20211100511545 по описа за 2021 година
Производството е по чл.435 и сл. от ГПК.
Образувано по жалба от ИВ. П. Г. с правно основание чл.435 ал.2 т.6 ГПК срещу
отказа на ЧСИ М.П., рег.№ 851, да прекрати образуваното пред него изпълнително
производство по изп.д.№ 20218510400735 поради липсата на местна компетентност.
Жалбподателят поддържа, че постоянният и настоящият му адрес са в гр. Пловдив,
поради което в случая е приложима разпоредбата на чл.427 ал.1 т.5 ГПК – изп.дело следва
да бъде образувано по адреса на длъжника, а не както се поддържа от ЧСИ в обжалвания
отказ /вкл. и в мотивите по чл.436, ал.3 от ГПК, приложени по делото/ - при приложение
хипотезата на чл.427 ал.1 т.3, предл. последно – по избор на взискателя, когато вземането му
произтича от непозволено увреждане. Моли обжалваният отказ да бъде отменен и да му се
присъдят сторените разноски.
Взискателят Б.И. АД оспорва жалбата и също претендира разноски.
Софийският градски съд, след като обсъди доводите на страните и прецени данните
по делото, намира следното:
Жалбата е подадена в срок от легитимирана страна с правен интерес, поради което е
процесуално допустима и следва да бъде разглеждана по същество.
Установява се от фактическа страна, че процесното изп. дело е образувано по молба
от Б.И. АД с приложен към същата изпълнителен лист от 14.09.2017г., издаден от СРС, 45 с-
1
в въз основа на подлежащо на изпълнение решение по гр. д. №33707/2013г., с което И.П. Г.
е осъден да заплати на ЗК Б.И. АД на осн. чл.213, ал.1 от КЗ, чл.86, ал.1 от ЗЗД сумата от
2 092,27лв. , представляваща изплатеното от ищеца застрахователно обезщетение по щета №
110125000090/2011г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
исковата молба – 08.08.2013г. до окончателното плащане на сумата, както и 263,69 лв.
разноски.
Между страните не е спорно, а и се установява от приложените доказателства, че
жалбоподателят има постоянен и настоящ адрес в гр. Пловдив, а взискателят има седалище в
гр. София.
Съгласно чл.213, ал.1 от КЗ /отм./ с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата - до
размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне. В случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка
"Гражданска отговорност", застрахователят по имуществената застраховка встъпва в
правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по
застраховка "Гражданска отговорност" - до размера на платеното обезщетение и обичайните
разноски, направени за неговото определяне. Застрахователят по имуществена застраховка
може да предяви вземанията си направо към застрахователя по "Гражданска отговорност".
Когато вредата е причинена от водач на моторно превозно средство, който има валидна
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, застрахователят
по имуществена застраховка, който е встъпил в правата на увреденото лице, може да
предяви претенцията си към причинителя само за размера на причинените вреди, които
надхвърлят размера на застрахователната сума по договора за задължителната застраховка,
както и за вредите, причинени от водача на моторното превозно средство, за които
застрахователят по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите е отказал да заплати обезщетение на основание чл. 268.
Видно е, че вземането на взискателя не произтича от договорно отношение по
сключен застрахователен договор, какъвто между ищеца и ответника по иск с пр. осн.
чл.213 от КЗ /отм./ няма. Вземането произтича от извършено плащане на застрахователно
обезщетение /по силата на валидно застрахователно правоотношение, произтичащо от
сключен договор за застраховка с лицето, в чиято полза е изплатено обезщетението -
застрахования/, довело до встъпване в правата на застрахования. Правото на застрахователя
не произтича от застрахователното правоотношение, а от настъпилата суброгация в правата
на удовлетворения кредитор по деликтното правоотношение. Следователно, правото на
суброгиралия се застраховател се извежда от встъпването в правото на застрахованото при
него лице, което то има по отношение на причинителя на вредата, а именно – правото на
обезщетение за претърпените в резултат на противоправното поведение на деликвента
вреди.
2
Ето защо, настоящият съдебен състав намира, че вземането на застрахователя не
произтича от сключения застрахователен договор, а има характера на вземане за
обезщетение за вреди от непозволено увреждане по см. на чл.427, т.3 от ГПК. Приложима е
посочената в тази правна норма изборна подсъдност в полза на взискателя. Депозирайки
молбата си за образуване на изп. дело пред ЧСИ с район на действие – района на СГС –
взискателят е упражнил правото си на избор, а ЧСИ правилно е отказал прекратяване на
изпълнителното производство. Жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без
уважение.
Искането за присъждане на разноски от страна на взискателя за конкретното
производство съдът намира за неоснователно. Това е така, защото защитата по конкретното
дело се включва в понятието процесуално представителство, защита и съдействие на
страната по изпълнително дело и следва да се претендира по реда за събирането на
разноските по изпълнението - пред съдебния изпълнител.
Така мотивиран, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба от ИВ. П. Г. с правно основание чл.435 ал.2 т.6
ГПК срещу отказа на ЧСИ М.П., рег.№ 851, да прекрати образуваното пред
него изпълнително производство по изп.д.№ 20218510400735 поради липсата на местна
компетентност.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3