№ 1878
гр. София, 29.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Рени Коджабашева
Членове:Мария Г. Шейтанова
Воденичарова
Цветина Костадинова
при участието на секретаря Капка Н. Лозева
като разгледа докладваното от Рени Коджабашева Въззивно гражданско дело
№ 20221100512675 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С Решение от 5.10.2022 г., постановено по гр.д.№ 16092/ 2022 г. на Софийски
районен съд, ГО, 33 състав, по предявени от “Топлофикация София” ЕАД- гр. София
установителни искове по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.149 ЗЕ е признато за
установено, че П. В. В. /ЕГН **********/ дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ”
ЕАД /ЕИК *********/ сумата 210.09 лева, представляваща 1/2 част от цена на
доставена в имот с аб.№ 50849 и адрес: гр. София, жк ****, през периода от 28.10.2018
г. до 30.04.2020 г. топлинна енергия, и сумата 10.90 лева, представляваща 1/2 част от
възнаграждение за предоставяне на услугата дялово разпределение през периода
1.09.2018 г.- 30.04.2020 г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от
28.10.2021 г. до погасяване на задълженията, като исковете са отхвърлени: относно
главницата /цена на топлинна енергия/- за разликата до пълния предявен размер от 4
770.76 лева и за периода от 01.05.2018 г. до 27.10.2018 г., и относно лихвите за забава
/чл.422 ГПК вр. чл.86 ЗЗД/- за установяване на вземане за сумата 756.41 лева,
представляваща 1/2 част от обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
задължението за доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 20.10.2021
г., и на вземане за сумата 2.31 лева, представляваща 1/2 част от обезщетение за забава
върху задължението за предоставяне на услуга дялово разпределение за периода от
1
31.10.2018 г. до 20.10.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК на 04.11.2021 г. по ч. гр. дело № 61813/ 2021 г. на
СРС, 33 състав. Със същото решение по предявени от “Топлофикация София” ЕАД
установителни искове по чл.422 ГПК вр.чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.149 ЗЕ е признато за
установено, че Б. П. В. /ЕГН **********/ дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД
/ЕИК *********/ сумата 210.09 лева, представляваща 1/2 част от цена на доставена в
имот с аб. № 50849 и адрес: гр. София, жк ****, през периода от 28.10.2018 г. до
30.04.2020 г. топлинна енергия, и сумата 10.90 лева, представляваща 1/2 част от
възнаграждение за предоставяне на услугата дялово разпределение през периода
1.09.2018 г.- 30.04.2020 г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от
28.10.2021 г. до погасяване на задълженията, като исковете са отхвърлени: относно
главницата /цена на топлинна енергия/- за разликата до пълния предявен размер от 4
770.76 лева и за периода от 01.05.2018 г. до 27.10.2018 г., и относно лихвите за забава
/чл.422 ГПК вр. чл.86 ЗЗД/- за установяване на вземане за сумата 756.41 лева,
представляваща 1/2 част от обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
задължението за доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 20.10.2021
г., и на вземане за сумата 2.31 лева, представляваща 1/2 част от обезщетение за забава
върху задължението за предоставяне на услуга дялово разпределение за периода от
31.10.2018 г. до 20.10.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК на 04.11.2021 г. по ч. гр. дело № 61813/ 2021 г. на
СРС, 33 състав. На основание чл.78, ал.1 ГПК ответниците П. В. В. и Б. П. В. са
осъдени да заплатят на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД суми от по 65.75 лева
/всеки от тях/- разноски за исковото производство, и суми от по 5.42 лева /всеки/-
разноски за заповедното производство. На основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът
„Топлофикация София“ ЕАД е осъден да заплати на всеки от ответниците П. В. В. и Б.
П. В. суми от по 945.71 лева- разноски за исковото производство, и суми от по 366.67
лева- разноски за заповедното производство.
Постъпила е въззивна жалба от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД- гр. София
/ищец по делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост
на постановеното от СРС решение в отхвърлителната му част и в частта за разноските,
с искане да бъде постановена отмяната му и да бъде постановено решение за
признаване дължимостта на останалата част от претендираните по делото вземания,
ведно със законната лихва и разноските по делото.
Въззиваемите страни П. В. В. и Б. П. В. /ответници по делото/ оспорват жалбата
на ищеца и молят да бъде постановено решение за отхвърлянето й като неоснователна,
като претендират разноски за въззивното производство.
Третото лице- помагач на ищеца- „МХ Елвеко" ООД- гр. София не изразява
становище по жалбата.
2
Предявени са установителни искове по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и
чл.86, ал.1 ЗЗД.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК,
намира от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а
разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
Атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо- в
обжалваната част.
Настоящата въззивна инстанция намира постановеното от СРС решение и за
правилно в обжалваната част, като споделя изложените в мотивите му съображения,
обосноваващи окончателен извод за отхвърляне на предявените от „Топлофикация
София” ЕАД срещу П. В. В. и Б. П. В. установителни искове по чл.422 ГПК вр. чл.79,
ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за горепосочените суми- главница и лихви за забава, като
неоснователни и недоказани- чл.272 ГПК.
Независимо, че въз основа на събраните в процеса доказателства се установява
наличието на облигационно правоотношение между ищеца „Топлофикация София“
ЕАД и ответниците П. В. В. и Б. П. В., основано на притежаваното от последните през
исковия период право на собственост върху процесния топласнабден имот /чл.153, ал.1
ЗЕ/, видно от приложените Нотариален акт за собственост върху жилище, дадено като
обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по ЗТСУ № 168/
10.05.1989 г., Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 62/ 7.06.2010 г. и
Нотариален акт за дарение № 158/ 16.05.2016 г. на софийски нотариус, съвкупният
анализ на събрания по делото доказателствен материал не може да обоснове извод на
въззивния съд за основателност на претенциите за признаване дължимостта на
останалата част от претендираните от ищеца суми за цена на доставена в имота на
ответниците топлинна енергия и за мораторни лихви, тъй като не е проведено от
ищеца дължимото пълно главно доказване на производящите тези спорни материални
права факти, за което са му дадени съответни указания от съда в доклада по чл.146
ГПК, съставен при правилно разпределение на доказателствената тежест между
страните.
За установяване доставянето на топлинна енергия в обема, съответстващ на
претендираната от ищеца цена, са представени по делото извлечения за начислените за
процесния имот суми и са приети в първо-инстанционното производство експертни
3
заключения на съдебно- техническа и съдебно- счетоводна експертизи. Няма
основание посочените експертни заключения да не бъдат съобразени от съда при
формиране изводите по съществото на спора, тъй като няма данни експертите да са
дали неверни заключения /съзнателно или по непредпазливост/. Според даденото от
вещото лице по допуснатата съдебно- техническа експертиза заключение- в
конкретния случай дължимата сума за доставена в имота на ответниците топлинна
енергия е начислена в съответствие с действащата нормативна уредба в областта на
енергетиката. Взети са предвид от експерта следните релевантни факти и
обстоятелства: че в имота не е имало отоплителни тела, тъй като са били
демонтирани /през 2003 г., т.е. преди процесния период/, поради което и топлинна
енергия за отопление е начислявана само за отдадената от щранг- лира в банята
топлинна енергия и топлинна енергия за сградна инсталация, при възприет от
топлинния счетоводител отопляем обем на жилището от 289 куб.м. /съответен на
посочените в документите за собственост параметри/, а също и че в имота не е имало
потребление на топла вода /БГВ/, свързана с топлинната инсталация на сградата
/водомерите също са били демонтирани през 2003 г./. Според даденото от вещото лице
Симеонов заключение определената от топлинния счетоводител цена на потребена в
имота топлинна енергия е определена на база екстраполация по максималния
специфичен разход на сградата, поради неосигурен достъп до имота през исковия
период. По същата причина /неосигурен достъп до имота/ топлата вода е начислявана
на база брой /4 лица/ потребители- по 140 л на ден за 1 човек, съгласно Наредба № 16-
334. Съгласно дадените от експерта в о.с.з. на 29.09.2022 г. обяснения стойността на
отдадената през процесния период от щранг- лира в банята топлинна енергия е в
размер на 130.29 лева, а тази за сградна инсталация- 381.79 лева, или общо 512.08 лв.
С молба на третото- лице помагач от 20.07.2022 г. е представен по делото Акт за
изключване на отопление и топла вода в процесното жилище от 23.04.2003 г. /л.92 от
делото на СРС/, в който е посочено, че всички радиатори в него са демонтирани,
отчитането за топла вода е при „0“ броя ползватели и по водомер на база „0“ куб.м. на
месец /т.е. няма потребление на топла вода, свързана с отоплителната инсталация на
сградата/, като е останала само щранг- лира в банята.
Не се твърди на единствения отоплителен уред в имота- щранг- лира в банята, да
е бил поставен индивидуален разпределител на топлинна енергия, поради което и
основание за осигуряване на достъп до имота за отчет на такъв уред в случая не е било
налице, като с оглед демонтирането на отоплителните тела и водомерите в имота още
през 2003 г., доказателства за което са представени от третото лице- помагач по делото,
не е било налице основание за начисляването на друга топлинна енергия, освен за
щранг- лира, при прилагането на екстраполация по максимален специфичен разход на
сградата /МСРС/, поради неосигурен от абоната достъп до имота.
4
В случая за обосноваване на приложения метод за определяне обема на
доставената в процесния имот топлинна енергия и начисляване на нейната стойност
ищецът носи процесуалното задължение да установи при условията на пълно главно
доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си правни
последици. Безспорни доказателства за доставката на топлинна енергия в процесния
имот, за нейните обем и стойност от страна на ищеца, чиято е доказателствената
тежест, по делото не са представени. Съгласно чл.70, ал.4 от приложимата през
процесния период Наредба № 16-334 за топлоснабдяването /НТ- 2007 г./, на
потребителите, неосигурили достъп за отчет, за всички отоплителни тела в имота се
начислява енергия по реда на т.6.5 от приложението по чл.61, ал.1 като отоплителни
тела без уреди. Съгласно т.6.7 от Приложението към чл.61, ал.1 НТ- Методика за
дялово разпределение на топлинната енергия в сгради- етажна собственост,
разпоредбите на т.6.5, предвиждащи прилагането на екстраполация по максимален
специфичен разход на сградата /МСРС/, се прилагат при неосигуряване на достъп за
отчет на уредите /липса на отчети по вина на потребителя- отказ на достъп за отчитане,
злоумишлена повреда или манипулация/ на определените от лицето по чл.139б ЗЕ
дати. За обосноваването на тази екстраполация обаче, следва да е безспорно
установено по делото, че в имота са монтирани отоплителни тела и индивидуални
разпределители на топлинна енергия върху тях, както и да бъдат представени по
делото протоколи за неосигурен достъп до имота за отчитане на уредите, установяващи
спазване на нормативно установените в Наредбата за топлоснабдяването изисквания
за съставянето им. Тъй като по делото такива доказателства от ищеца не са
представени, липсват съответно и предпоставки за определяне цената на доставената
през процесния период топлинна енергия по реда на т.6.5 от цитираната методика към
НТ. Въвеждането на определените по приложения специфичен метод показания в
счетоводната система на топлопреносното предприятие, каквито констатации се
съдържат в експертните заключения на съдебно- техническата и съдебно- счетоводната
експертизи, предвид производния им характер, не може да обоснове извод за
дължимост на претендираните по делото суми. На това основание, поради непроведено
от ищеца пълно главно доказване на твърденията за доставена на ответниците
топлинна енергия за отопление на имота в посочения обем и с претендираната
стойност и отнасяне неблагоприятните последици от дължимото и непроведено
доказване в негова вреда, исковете по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД за сумата 9 121.34
лева общо /главница/ като недоказани и неоснователни следва да бъдат отхвърлени.
Правилно е прието в обжалваното решение, при съобразяване и на даденото с
Тълкувателно решение № 3/ 18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/ 2011 г. на ВКС- ОСГТК
тълкувателно разрешение, че направеното от ответниците възражение за погасяване по
давност на част от посоченото по- горе вземане за сумата 512.08 лв. /общо/ следва да
бъде уважено до размер на сумата 91.90 лв. /65.95 лв. + 25.95 лв./, тъй като е
5
възникнало повече от три години преди датата на подаване на исковата молба по
делото на 28.10.2021 г. Вземанията за периода м.05.2018 г.- м.08.2018 г. са погасени по
давност, като размерът им е правилно определен от първоинстанционния съд при
условията на чл.162 ГПК.
Искът за признаване дължимостта на главница за цена на доставена топлинна
енергия правилно е уважен за сумата 210.09 лева- за всеки от ответниците, и отхвърлен
за разликата до пълния предявен размер от 4 770.76 лева и за периода 1.05.2018 г. до
28.10.2018 г. като неоснователен /за посочения период- поради погасяване на
вземанията по давност/.
Неоснователни са и исковете на „Топлофикация София“ ЕАД по чл.422 ГПК
вр. чл.86, ал.1 ГПК.
Съгласно чл.84, ал.1 ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е
определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. Задълженията на
ответниците за заплащане стойността на доставената в процесния имот топлинна
енергия са възникнали като срочни- съобразно приложимите в отношенията между
страните общи условия на договора за доставка на топлинна енергия. В забава за
изпълнение длъжникът може да изпадне в случай, че вземането е ликвидно, т.е.
установено по основание и по размер. В случая ликвидността на произтичащите от
реалното потребление вземания е установена с изравнителни сметки, като относно
изискуемостта и забавата на дължимите за консумирана през процесния период
топлинна енергия суми, за които са издадени общи фактури на 31.07.2019 г. и
31.07.2020 г., приложение намират Общите условия на „Топлофикация София“ ЕАД от
2016 г., одобрени е Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. Предвид неспазване на
срока по чл.32, ал.2 и ал.3 ОУ за отчитане на ИРРО, изготвяне на изравнителните
сметки и издаване на общите фактури за процесния период- „45- дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят“ /общите фактури за отчетния период са
издадени на 31.07.2019 г. и 31.07.2020 г., а 45- дневният срок е изтекъл на 14.06. на
съответната година- 2019 г., 2020 г., считано от 30.04./, клаузите на Общите условия
относно начисляването на лихви за забава са неприложими, а съобразно разпоредбата
на чл.84, ал.2 ЗЗД ответниците изпадат в забава след покана, каквато не се твърди, нито
доказва, да е отправена от ищеца до тях, поради което и изпадането им в забава се явява
недоказано по делото.
Исковете по чл.422 ГПК вр. чл.86 ЗЗД за признаване дължимостта на сумата
1 512.82 лв. /общо за двамата ответници/- обезщетение за забава при плащане на
главницата за потребена топлинна енергия, дължимо за периода 15.09.2019 г.-
20.10.2021 г., следователно подлежат на отхвърляне като неоснователни.
По същите съображения /липса на отправена от кредитора покана за плащане на
парично задължение, за което не е уговорен срок/ правилно са отхвърлени и
6
претенциите на ищеца за признаване дължимостта на лихви за забава при плащане на
таксата за дялово разпределение в размер на 4.62 лв. общо за двамата ответници.
При тези съображения и тъй като релевираните в жалбата на „Топлофикация
София“ ЕАД доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение са
неоснователни, въззивникът не може да постигне като краен резултат признаването за
дължими на суми в претендираните по делото размери или на суми в размери, по-
големи от определените от СРС.
Жалбата, с която е сезиран настоящият въззивен съд, е неоснователна и като
такава следва да бъде отхвърлена, респ. постановеното от СРС решение като правилно
в обжалваната част следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора съобразно чл.273 вр. чл.78, ал.3 ГПК въззивникът
дължи да заплати на въззиваемите страни суми от по 832 лв. на всеки- разноски за
платени за въззивното производство адвокатски възнаграждения, чиито размери са
редуцирани до минималния предвиден в Наредба № 1/ 2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения размер, по възражението на въззивника за
прекомерност по чл.78, ал.5 ГПК.
Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение от 5.10.2022 г., постановено по гр.д.№ 16092/ 2022 г.
на Софийски районен съд, ГО, 33 състав, в обжалваната част, а именно:
- в частта, в която предявените от “ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД- гр.
София /ЕИК *********/ срещу П. В. В. /ЕГН **********/ установителни искове по
чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД са отхвърлени в частта за
признаване дължимостта на сумата 4 560.67 лв.- главница /цена на топлинна енергия/-
горница над признатата за дължима сума от 210.09 лв. до пълния предявен размер от 4
770.76 лева, претендирана като 1/2 част от цена на доставена в имот с аб.№ 50849 и
адрес: гр. София, жк ****, през периода от 1.05.2018 г. до 30.04.2020 г. топлинна
енергия, ведно със законната лихва от 28.10.2021 г. до погасяване на вземането, на
сумата 756.41 лева /чл.422 ГПК вр. чл.86 ЗЗД/, представляваща 1/2 част от
претендираните лихви за забава при погасяване на горепосочената главница, считано за
периода 15.09.2019 г.- 20.10.2021 г., и на сумата 2.31 лева, представляваща 1/2 част от
обезщетение за забава върху таксата за дялово разпределение, считано за периода от
31.10.2018 г. до 20.10.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК на 04.11.2021 г. по ч. гр. дело № 61813/ 2021 г. на
СРС, 33 състав.
- в частта, в която предявените от “ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД- гр.
7
София /ЕИК *********/ срещу Б. П. В. /ЕГН **********/ установителни искове по
чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД са отхвърлени в частта за
признаване дължимостта на сумата 4 560.67 лв.- главница /цена на топлинна енергия/-
горница над признатата за дължима сума от 210.09 лв. до пълния предявен размер от 4
770.76 лева, претендирана като 1/2 част от цена на доставена в имот с аб.№ 50849 и
адрес: гр. София, жк ****, през периода от 1.05.2018 г. до 30.04.2020 г. топлинна
енергия, ведно със законната лихва от 28.10.2021 г. до погасяване на вземането, на
сумата 756.41 лева /чл.422 ГПК вр. чл.86 ЗЗД/, представляваща 1/2 част от
претендираните лихви за забава при погасяване на горепосочената главница, считано за
периода 15.09.2019 г.- 20.10.2021 г., и на сумата 2.31 лева, представляваща 1/2 част от
обезщетение за забава върху таксата за дялово разпределение, считано за периода от
31.10.2018 г. до 20.10.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК на 04.11.2021 г. по ч. гр. дело № 61813/ 2021 г. на
СРС, 33 състав; и
- в частта относно присъдените на основание чл.78, ал.3 ГПК на всеки от
ответниците П. В. В. и Б. П. В. разноски от по 945.71 лева- за исковото производство, и
по 366.67 лева- за заповедното производство, платими от ищеца „Топлофикация
София“ ЕАД.
ОСЪЖДА “Топлофикация София” ЕАД- гр. София /ЕИК *********/ да
заплати на П. В. В. /ЕГН **********/ сумата 832 лв. /осемстотин тридесет и два
лева/- разноски за въззивното производство, на основание чл.273 вр. чл.78, ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА “Топлофикация София” ЕАД- гр. София /ЕИК *********/ да
заплати на Б. П. б. /ЕГН **********/ сумата 832 лв. /осемстотин тридесет и два лева/-
разноски за въззивното производство, на основание чл.273 вр. чл.78, ал.3 ГПК.
Решението по гр.д.№ 16092/ 2022 г. на СРС, ГО, 33 състав, като необжалвано е
влязло в сила в останалата му част.
Решението е постановено при участието на „МХ Елвеко” ООД- гр. София, като
трето лице- помагач на „Топлофикация София" ЕАД- гр. София.
Решението не подлежи на касационно обжалване- съгласно чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8