Решение по дело №637/2009 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Производството е по реда на чл.64 и сл. от ГПК и е образувано въз основа на молба за възстановяване на срок, инкорпорирана в частна жалба вх.№ 96/08.07.2014 година /п. к. 07.07.2014 година/ по ч.гр. дело № 5645/2014 година по описа на ВКС, подадена от М.М.С. чрез представител по пълномощие адв. М. от АК - П., и молба вх.№ 4073/17.12.2014 година /п. к. 15.12.2014 година/, подадена с оглед указания на администриращия съд за отстраняване на нередовности.

Твърди се в молбата за възстановяване на срок, че порочността на обжалваното определение за връщане е заради неотчитане на обстоятелството, че най-напред молителката поискала освобождаване от държавна такса, дължима по подадената частна жалба вх. №96/2014 год., оставена без движение. За да остави без уважение молбата за освобождаване от държавна такса, съдът от една страна приел, че има и други освен молещата за освобождаване от такса жалбаподатели, които могат да внесат таксата, а пък по самата молба за освобождаване изложил съображения, че от представените писмени доказателства не ставало ясно и не се установявало твърдението й, че имотите й са продадени на безценица, и то нейните имотиот ЧСИ. Считала, че нито едното, нито другото като аргументи са основателни. Затова отново настоявала да се произнесе съдът по направеното искане, но преди това възстанови пропуснатия срок, защото съвсем нормално било, когато се иска освобождаване от такса да се изчака становището на съда по въпроса и страната да предприеме действия след като получи отговор на искането си. Видно от книжата по делото близо година се процедирала една молба за отмяна, по-точно близо една година време било нужно, за да може страната да получи що-годе задоволителен отговор на искането си. Затова макар и да не била запознати със съдържанието на определението на ВКС, което цитирал съда, то с настоящата молба заявявала, че освен с пенсията си и болестите си, не разполагала с други доходи и приходи. От жилището, в което живеела, 1/2 била продадена, земеделските земи били продадени, и моли да удължи срока, ако счете доводите за голословни, за да може да ги докаже, като представи заверени преписи от постановленията на ЧСИ П.И., който буквално я разорил финансово, и то не само нея, но и семействата на децата й, прилагайки правилото и метода за скубане на чужд петел в плевня. В съдебно заседание молителката се явява лично и се представлява от адв. М. от АК – П., който поддържа молбата по изложените съображения.

От насрещната страна А.Б.К. – Б. и М. И.А. – Ц. е постъпил отговор по реда и в срока по чл. 66, ал.1 ГПК, с който се излагат съображения за неоснователност на молбата и молят същата да се остави без уважение. В съдебно заседание, редовно призовани, не се явяват и не се представляват. С писмено становище, представено за съдебното заседание, поддържат отговора по изложените в същия съображения.

К.йският окръжен съд, за да се произнесе по молбата на М.М.С. за възстановяване на срок, инкорпорирана в частна жалба вх.№ 96/08.07.2014 година /п. к. 07.07.2014 година/ по ч.гр. дело № 5645/2014 година по описа на ВКС, взе предвид следното:

С разпореждане № 294/ 24.03.2014 година е постановено връщане на молба вх. № 4/13.11.2013г., подадена от М.М.С., К.П.С. и Т.П.С., всички от гр. П., чрез представител по пълномощие адв. Н.М. от АК-П.за отмяна на влязло в сила решение № 186/25.05.2011г., постановено по гр.д. № 290/2008г. по описа на ОС-К. и на решение № 662/29.12.2011г. на Апелативен съд – П.по в.гр.д. № 1118/2011 г. по описа на същия съд заедно с приложенията, както и молба вх. № 4680/16.12.2013г. от пълномощника адв. Н.М. от АК-П., с приложени седем комплекта от молбата за отмяна и осем комплекта уточняваща молба, поради невнасяне на държавна такса в размер на 215.27 лв. съгласно чл. 18, ал.1, предл. първо от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс, и за внасянето на която са дадени указания с разпореждане от 04.11.2013 година /л. 294, т.І/.

Срещу разпореждането е подадена частна жалба вх. № 57/08.04.2014г. /л.305- 306, т.І/. С разпореждане от 09.04.2014г., същата е оставена без движение, като е указано на жалбодателите в едноседмичен срок да внесат по сметка на ВКС на РБ държавна такса за обжалването в размер на 15.00 лева и представят документ за внасянето й. /л.305, т.І/. Разпореждането е съобщено на представителя им по пълномощие на 25.04.2014г. /л.302, т.І/.

С разпореждане от 19.05.2014г. /л.302, т.І/, поради неизпълнение на указанията за внасяне на държавна такса, е постановено връщане на частна жалба вх. № 57/08.04.2014г. Същото е съобщено на пълномощника на жалбодателите на 31.05.2014 година, като е указан едноседмичен срок за обжалване на разпореждането за връщане /л.304, т.І/.

Тъй като частна жалба срещу разпореждането от 19.05.2014г. за връщане на частна жалба вх. № 57/08.04.2014г. в едноседмичния срок за обжалване, изтекъл на 09.06.2014 година, не е подадена и е влязло в сила, с резолюция от 13.06.2014г., е постановено изпълнение на разпореждане № 294/24.03.2014г. /л.304, т.І/.

На 16.06.2014г. /пощенско клеймо 13.06.2014г./ е подадена частна жалба вх. № 82 /л.309, т.І/, от жалбодателя М.С.чрез пълномощника й срещу разпореждането от 19.05.2014г., с което е постановено връщане на частна жалба вх. № 57/08.04.2014г. поради невнасяне на държавна такса за касационно обжалване в размер на 15 лв. С разпореждане № 572/17.04.2014г., тъй като жалбата е подадена след изтичане на едноседмичния срок, указÓн на молителите за обжалването - 09.06.2014 г. /понеделник/, като просрочена, е разпоредено връщането й /л.310, т.І/.

Срещу разпореждане № 572/17.06.2014г., от жалбодателя М.М.С. чрез пълномощника й е подадена частна жалба вх. № 96/09.07.2014г. /л.309, т.І/. С определение вх. № 635/11.11.2014г., постановено по ч.гр.д. № 5645/2014г. по описа на ВКС, І г.о., е потвърдено разпореждане № 572/27.06.2014г. и делото е изпратено на ОС-К. за произнасяне по молбата на М.М.С. за възстановяване на пропуснат срок, инкорпорирана в частна жалба вх. № 96/09.07.2014г. /п.к. 07.07.2014г./.

Или молбата, предмет на настоящото производство, е за възстановяване на пропуснат срок за внасяне на държавна такса в размер на 15лв. по сметка на ВКС за касационно обжалване на разпореждане № 294/24.03.2014г., с което е разпоредено връщане на молба за отмяна на влязло в сила решение. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 64, ал.2 ГПК, страната, която е пропуснала установения от закона или определения от съда срок, може да поиска неговото възстановяване, ако докаже, че пропускането се дължи на особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее, а съгласно разпоредбата на чл. 65 ГПК, в молбата се посочват всички обстоятелства, които я обосновават и всички доказателства за основателността й, като едновременно с молбата за възстановяване на срока се подават онези книжа, за подаването на които се изисква възстановяването на срока, а ако срокът е за внасяне на суми за разноски, съдът определя нов срок за внасянето им. Така, в изпълнение на посочените разпоредби и дадени указания в този смисъл с разпореждане № 994/25.11.2014г. /л.317, т.ІІ/, от молителя М.С. чрез пълномощника й, е подадена молба вх. № 4073/17.12.2014г. /п.к.15.12.2014г./ - л.319, т. ІІ. Практиката на Върховния касационен съд по приложението на чл.64 ГПК определя като особени непредвидени обстоятелства само обстоятелства, които имат изключителен и изненадващ характер и след като са настъпили в течение на срока, обективно са попречили на страната да предприеме дължимото процесуално действие. Такива обстоятелства например биха били внезапно тежко заболяване на страната, природни стихии и др. /Определение № 9 от 12.01.2011 г. на ВКС по ч. гр. д. № 518/2010 г., II г. о., ГК/. Страната, освен това, трябва да докаже наличието на съответните причини /Определение № 11 от 5.01.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 719/2011 г., IV г. о., ГК/.

В настоящия случай, такива непредвидени обстоятелства в молбата за възстановяване на срока за внасяне на държавна такса за обжалване на разпореждане № 294/24.03.2014 г. не се сочат от молителя, а единственото сочено – липсата на доходи на молителя да внесе държавната такса, не представлява такова обстоятелство по смисъла на чл. 64, ал.2 ГПК, нито е възникнало в течение на срока за обжалване – по молба с вх. № 4456/29.11.2013г., подадена от М.С. за освобождаване от държавна такса в производството по молба за отмяна на влязло в сила решение /л. 12, т.1/ поради липса на доходи, съдът се е произнесъл с влязло в сила разпореждане № 921/03.12.2013г., с което е оставил без уважение същата – л.42, т.І, потвърдено с определение № 217/20.03.2014г., постановено по ч.гр.д. № 1455/2014г. на ВКС, ІV г.о.

В този смисъл молбата за възстановяване на срок за внасяне на държавна такса за касационно обжалване е неоснователна, поради което следва да се постанови определение, с което да се откаже възстановяването му.

Мотивиран от горното, К.йският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТКАЗВА възстановяване на срока за внасяне на държавна такса за касационно обжалване на разпореждане № 294/24.03.2014 г., постановено по гр.д. № 290/2008г. по описа на ОС-К. по молба, инкорпорирана в частна жалба вх.№ 96/08.07.2014 година /п. к. 07.07.2014 година/ по ч.гр. дело № 5645/2014 година по описа на ВКС, подадена от М.М.С. чрез представител по пълномощие адв. М. от АК - П.и молба вх.№ 4073/17.12.2014 година /п. к. 15.12.2014 година/.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд – П.в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: