№ 20311
гр. С, 10.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:К И Д
при участието на секретаря П Н А
като разгледа докладваното от К И Д Гражданско дело № 20251110118420 по
описа за 2025 година
Производството е по реда на глава тринадесета от ГПК (”Основно
производство”).
Представена е искова молба на "Т С" ЕАД, насочена срещу Б. Л. Т., ЕГН: ....
Твърди се, че ответникът е клиент на ищеца по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
доколкото е собственик на топлоснабден имот, находящ се в град С, ж.к. Х, бл.
.... Излага се, че договорното правоотношение се регулира от публично
известени общи условия, одобрени от КЕВР. Ответникът не се възползвал от
възможността, предвидена в разпоредбата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ, да предложи
промени в обявените условия, действащи от 10.07.2016 г. Б. Т. е използвал
услугите, предоставени от ищеца, в периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г.,
поради което дължи тяхното заплащане и по конкретно - 177.26 лева, както и
мораторна лихва за забава върху претендираната главница в размер на 47.62
лева, дължима за периода от 15.09.2022 г. до 01.11.2024 г. Твърди се още, че
ответникът дължи и главница в размер на 47.62 лева, ведно с лихва за забава в
размер на 12.86 лева, начислена за периода от 16.12.2021 г. - 01.11.2024 г. за
извършена услуга по дялово разпределение, тъй като сградата, в която се
намира имотът на ответната страна, е обект на договор между собствениците
на самостоятелните обекти в тази сграда и "Д" ООД, сключен по реда на чл.
139б от Закона за енергетиката, а съгласно чл. 22, ал. 2 от общите условия на
"Т С" ЕАД именно клиентите заплащали на последното дружество стойността
1
на услугата по дялово разпределение, извършвана от избрания от етажната
собственост търговец. В тази връзка се акцентира, че съгласно чл. 140, ал. 1 от
ЗЕ сумите за топлоенергия за процесния имот се начисляват на база прогнозни
месечни вноски, като след края на отчетния период се изготвят изравнителни
сметки от дружеството, извършващо дялово разпределение, избрано от
етажните собственици, изготвяни на база реален отчет на поставените в имота
на ответника отоплителни тела. С исковата молба се иска привличане по реда
на чл. 219, ал. 1 ГПК на трето-лице помагач, в случая дружеството търговец,
което извършвало реален отчет на потребената енергия в имота на ответника -
"Д" ООД, като ищецът обосновава интереса си за това с аргумента, че
съгласно чл. 42, т. 2 от ОУ при установени грешки от търговеца при съставяне
на отчета за потреблението или невярно дялово разпределение, в резултат на
което "Т С" ЕАД понесе парична загуба, то последната се възлага в тежест на
търговеца, извършил дяловото разпределение. Поради което се иска това
дружество да бъде обвързано от установените факти в производството. С
исковата молба се претендират разноски по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК.
Отправят се доказателствени искания за назначаване на експертни
заключения, посредством които да се установи конкретно какво е
количеството потребена енергия от ответника в процесния период, в това
число стойността на отделните компоненти, формиращи крайната цена - за
топлоенергия, за сградна инсталация, БГВ и мощност, топлоенергията за
общите части на сградата, както и дали начислението е в съответствие с
относимата правна уредба, респ. дали общият топломер е преминал проверка,
съгласно изискванията на Закона за измерванията. Посредством съдебно -
счетоводна експертиза се цели да се установи дали задълженията са изплатени
от страна на длъжника, респ. стойността на издаваните изравнителни сметки
за процесния период, на тяхна база приспадани ли са суми или се дължи
довнасяне, какъв е конкретният размер на законната лихва върху главницата,
считано от момента на изпадане в забава на длъжника. В условията на
евентуалност, ако съдът не конституира като страна "Д" ООД, по реда на чл.
192 ГПК се изисква представяне на документи от негова страна.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от страна на ответника, в
който се възразява, че страната извънсъдебно е погасила претендираното
вземане - чрез плащане (1191.67 лева чрез банков превод на 29.09.2022 г.,
както и 1184.94 лева чрез плащане в брой на 28.09.2023 г.) и прихващане на
2
насрещни между страните задължения (128.18 лева на 01.09.2022 г.). Релевира
се възражение за погасителна давност за претендираните до 01.09.2022 г.
лихви, след което и общо възражение за погасителна давност по отношение на
всички претендирани суми, дължими към 11.11.2021 г. Навежда се оплакване
относно начина на индивидуализация на дължимите върху съответните
главници лихви. Посочва се, че ответникът не дължи суми за дялово
разпределение, защото представеният с исковата молба договор не съдържал
подпис на упълномощения от етажните собственици представител. Оспорва се
средството за топлоизмерване да е преминал първоначален и периодичен
контрол по реда на Закона за измерванията и Наредбата за средствата за
измерване. Оспорват се доказателствените искания на ищеца във връзка с
назначаване на съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертиза, за
приемане като доказателство на извлечение от сметка и привличане на трето
лице - помагач. На основание чл. 190 ГПК се иска от насрещната страна да
представи копия от всички оригинали на фактури, с изключение на тази, която
е издадена на 31.07.2022 г., както и четливо копие от ОУ.
На база приетите по делото писмени доказателства, изслушаните съдебни
експертни заключения, първоинстанционният съд достига до следните
фактически и правни положения:
По делото не е спорно обстоятелството, че с нотариален акт от 14.08.2024 г.
ответникът Б. Т. придобил право на собственост върху апартамент № 32,
находящ се в град С, ж.к. “Х”, ул. “С Г’, бл. № ...’, етаж трети, като на
20.11.2001 г. бил сключен договор № ... за извършване на услуга “топлинно
счетоводство” чрез система за индивидуално отчитане и разпределяне на
топлинната енергия между собствениците на самостоятелни обекти в сграда,
находяща се в ж.к. “Х”, ул. “С Г’, бл. ... и “Б Б” ООД. Ето защо съдът приема,
че процесната сграда е топлоснабдена, като между страните е съществувало
облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия
за битови нужди при общи условия, с оглед притежаваното от ответника право
на собственост - чл. 153, ал. 1 ЗЕ. В тази връзка същият твърди извънсъдебно
погасяване на задълженията, представяйки изявление за прихващане на сума в
размер на 155.38 лева, касова бележка от 28.09.2023 г. за сума в размер на 1
190.99 лева, с отразяване, че същата се прилага към фактура от 31.07.2023 г.,
както и банково извлечение с отразено плащане на 29.09.2022 г. по сметка на
3
ищеца сума в размер на 1 191.67 лева, с основание на превода плащане по
фактура от 31.07.2022 г. след прихващане.
От изслушаната съдебно-счетоводна експертиза, която съдът кредитира
изцяло, тъй като вещото лице е отговорило обосновано на всички поставени
от страните и съда въпроси, като заключението не е оспорено в хода на
производството, се установява, че преди завеждане на иска ищцовото
дружество осчетоводило плащания за процесния период от май 2021 г. до
април 2023 г. в общ размер на 2 371.67 лева, като същите били съобразени при
формиране на крайната главница, като дружеството не осчетоводило
плащания след завеждане на иска. На 31.07.2022 г. била издадена фактурата,
отразяваща реално консумираното количество енергия за периода май 2021 г. -
април 2022 г., същата в общ размер на 1 347.05 лева, като в резултат на
извършеното плащане по банков път на 29.09.2022 г. били погасени 1 186.73
лева, тоест остатък от 160.32 лева, като през м. октомври 2022 г. дружеството
издало и дебитни известия за доплащане на сума от 12.23 лева, поради което
незаплатените задължения за периода от май 2021 г. до април 2022 г.
възлизали в общ размер на 172.55 лева. На 31.07.2023 г. ищецът издал и
фактурата за потреблението от май 2022 г. до април 2023 г., задължението по
която било изплатено от ищеца на 28.09.2023 г., като през м. август отново
било издадено дебитно известие за плащане в размер на 4.71 лева, съответно
общата сума за доплащане за периода от май 2021 г. до април 2023 г. възлизала
на 177.26 лева. Начислените суми за дялово разпределение за периода от м.
октомври 2021 г. до месец април 2023 г. пък възлизали на 47.62 лева. В
експертизата още е констатирано, че относно твърдяното от ответника
прихващане ищецът е отказал да осчетоводи сума от 155.38 лева.
Така с извънсъдебното плащане на практика ответникът признава
основателността на исковите претенции, като възражението за липса на
възлагане изпълнение на работа от “Б Б” ООД е неоснователно, тъй като от
представения протокол за проведено общо събрание, става ясно че той касае
както вх. А, така и вх. Б - процесната сграда, в която се намира и жилището на
ответника, като именно на това проведено общо събрание е взето решение за
сключване на договор за извършване на услугата “топлинно счетоводство”,
като за процесния период не се твърди и доказва договорът да не е бил в сила.
Към делото е представен и договор от 09.06.2020 г. между ищеца и “Б” ООД,
сега с наименование “Д”, сключен по реда на чл. 139в от ЗЕ. Заключението на
4
изслушаната съдебно-графическа експертиза не променя извода на съда за
основателност на исковите претенции за предоставена, но незаплатена изцяло
парична равностойност на топлинна енергия, както и за услуга дялово
разпределение, като в тази връзка изрично в Решение № 1404 от 06.03.2018 г.
по в. гр. д. № 9160 / 2017 г. на възз. IV-в състав на Софийски градски съд е
прието, че независимо, че от заключението на съдебно-графическата
експертиза, което установява, че представените формуляри за отчет не са
подписани от ответницата, то все пак следва да се вземе предвид
обстоятелството, че ответникът не е оспорил фактите на осигуряване на
достъп до собствения имот и извършеното отчитане на ИРРО, монтирани в
него от страна на фирмата за дялово разпределение за процесния период,
какъвто е и настоящият казус, както и следва да бъде съобразена обичайната
практика обсъжданите документи да се подписват, както от титуляра на
партидата /собственик на имота/, така и от други членове на неговото
семейство или негови близки, при отсъствие на собственика. Отделно,
рекламационна процедура срещу издадените фактури от страна на ответника в
предвидения за това срок в общите условия не е реализирана. От страна на
заключението на съдебно-техническата експертиза пък се установява, че за
периода от 2021 г. до 2023 г. общият топломер като средство за търговско
измерване е преминал съответния ред за метрологична проверка, поради което
и това възражение на ответника е неоснователно. Ищецът не е признал
основателността на активното вземане на ответника за сочената от него сума в
размер на 155.38 лева, липсва безспорност на същото като основание за
постигане последиците на извънсъдебното прихващане, като съдебно такова в
рамките на процеса не е извършвано, като по делото не е представен и самият
изпълнителен титул, обективиращ вземането на цедента. И тъй като
потребителят на топлинна енергия не е изпълнил точно във времево
отношение паричната му престация спрямо ищцовото дружество, същият е
изпаднал в забава и дължи обезщетение за несвоевременно изпълнение в
размер на законната лихва по чл.86, ал.1 ЗЗД, съгласно чл. 33, ал. 2 вр. чл. 32,
ал. 3 от приложимите общи условия на “Т С” ЕАД, в сила от 2016 г., като
предвид периода на претенцията за заплащане на обезщетение за забава върху
претендираната главница от 177.26 лева, която съдът намира за изцяло
дължаща се, и датата на сезиране на заповедния съд, то възражението за
приложение на тригодишната погасителна давност, отправено в исковата
5
молба, е неоснователно. Видно е от съдебно-счетоводната експертиза, че
дължимата лихва е начислена едва след установяване на реалното количество
потребена енергия и издаването на съответните дебитни известния, а не
помесечно. По иска за лихва за забава върху цената на услугата за дялово
разпределение, следва да се има предвид, че по отношение на цената за
услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за плащане от страна
на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава
след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства
за отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата,
предхождаща подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК, поради което акцесорната претенция в тази част се явява
неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
При този изход на спора разноски се следват и на двете страни съобразно
отхвърлената и уважената част на исковите претенции, като в полза на
ответника се следват 201.25 лева за исковото производство, тъй като един от
акцесорните искове не е уважен, а в полза на ищеца 735.25 лева за настоящото
производство и 56.25 лева за заповедното такова.
Така мотивиран, Софийски районен съд, 128 граждански състав, на основание
чл. 235, ал. 1 ГПК
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 79, ал.1 пр. 1 ЗЗД вр. чл.
153, ал. 1 и чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Б. Л. Т., ЕГН: ..., с адрес в град С,
ж.к. “Х” бл. ..., ДЪЛЖИ в полза на “Т С" ЕАД, ЕИК: ...., с адрес в град С, ул.
“Я” № 23Б следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение по реда
на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 67538 от 2024 г. по описа на СРС: 177.26 лева
(сто седемдесет и седем лева и двадесет и шест стотинки), представляващи
цена на доставена от ищеца топлинна енергия в имота на ответника в град С,
ж.к. “Х” бл. ..., аб. № ..., за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със
законна лихва за забава от 11.11.2024 г. до окончателното погасяване на
вземането; мораторна лихва за забава върху така претендираната главница от
177.26 лева в размер на 47.62 лева (четиридесет и седем лева и шестдесет и
две стотинки), дължима за периода от 15.09.2022 г. до 01.11.2024 г.; 47.62
лева (четиридесет и седем лева и шестдесет и две стотинки),
6
представляващи парична равностойност на извършена услуга по дялово
разпределение за периода от 01.10.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна
лихва за забава от 11.11.2024 г. до окончателното погасяване на вземането,
като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иск за заплащане на сума в размер на
12.86 лева - начислена лихва за забава в периода от 16.12.2021 г. - 01.11.2024 г.
върху главницата, претендирана за извършена услуга по дялово
разпределение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Б. Л. Т., ЕГН: ... да ЗАПЛАТИ на “Т
С" ЕАД, ЕИК: .... съдебно-деловодни разноски за настоящото производство в
размер на 735.25 лева (седемстотин тридесет и пет лева и двадесет и пет
стотинки), а за заповедното такова по ч.гр.д. № 67538 от 2024 г. по описа на
СРС - 56.25 лева (петдесет и шест лева и двадесет и пет стотинки).
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК “Т С" ЕАД, ЕИК: .... да ЗАПЛАТИ
на Б. Л. Т., ЕГН: ... съдебно-деловодни разноски за настоящата съдебна
инстанция в общ размер на 201.25 лева (двеста и един лева и двадесет и пет
стотинки).
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице - помагач на
страната на ищеца - "Д" ООД, ЕИК ....
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РЕШЕНИЕТО е подписано с квалифициран електронен подпис на съдията - чл. 102а, ал. 1 ГПК, поради
което не носи саморъчен такъв.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7