РЕШЕНИЕ
№ 113
гр. Търговище, 28.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на двадесет и
девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИАНА Н. ИВАНОВА
Членове:БОРЯНА СТ. ПЕТРОВА
СТЕЛА ИВ. ИВАНОВА
при участието на секретаря ИРИНА П. ВАСИЛЕВА
в присъствието на прокурора Д. К. С.
като разгледа докладваното от СТЕЛА ИВ. ИВАНОВА Въззивно гражданско
дело № 20253500500310 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение № 324/30.06.2025 г., постановено по гр.д. № 225/2025 г. на
РС-Търговище, Прокуратурата на Република България, с адрес: гр. София,
бул. „Витоша” № 2, е осъдена да заплати на Д. А. Д. с ЕГН ********** от
гр.*********, кв. “*********", бл. ****, вх. ****, ет. ****, ап. **** сумата в
размер на 5 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от воденото против него ДП № 422/2024г. по описа на
РУ Търговище, на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, ведно със законната лихва,
считано от 12.11.2024 г. до окончателното изплащане на задължението, на осн.
чл. 86, ал.1 ГПК.
Срещу решението в частта, в която е уважен искът за сумата от 5 000 лв.,
представляващи претърпени неимуществени вреди, е депозирана въззивна
жалба от ответника Прокуратурата на Република България. В жалбата
въззивникът излага доводи за неправилност на постановеното решение поради
нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди се, че не е
установен фактическият състав за ангажиране отговорността на държавата
поради липсата на причинна връзка между действията на Прокуратурата и
настъпилите вреди – на 15.06.2024 г., в гр. Търговище, при управление на
МПС, ищецът бил спрян за проверка от органите на МВР, като след
1
положителен резултат за употреба на наркотични вещества (оказал се
впоследствие лъжлив), служителите на МВР му отнели СУМПС и
регистрационните табели на автомобила, а самият той бил задържан по реда
на ЗМВР. Едва след това органите на МВР образували на 15.06.2024 г.
досъдебно производство за престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК, което било
прекратено от прокуратурата на 01.11.2024 г. В тази връзка се поддържа, че не
Прокуратурата е започнала наказателното производство, същата не е
упражнила административни мерки спрямо ищеца и не е поддържала
неоснователно обвинение, а своевременно е прекратила производството при
констатиране липсата на престъпление. Твърди се, че определеният от съда
размер на обезщетението е силно завишен и не съответства на критериите,
заложени в чл.52 ЗЗД, като не били съобразени и обстоятелствата в
конкретния случай – производството се е водило за нетежко престъпление,
досъдебното производство не е било с голяма продължителност, като по
отношение на ищеца не са налагани мерки за неотклонение или други мерки за
процесуална принуда и ограничения. На следващо място, в производството не
било установено наличието на претърпени от ищеца неимуществени вреди,
които да бъдат в причинно-следствена връзка с неоснователното обвинение,
доколкото на 01.07.2024 г. ищецът сключил с работодателя си допълнително
споразумение за увеличение на трудовото му възнаграждение при запазване
на заеманата длъжност. Същевременно, не били представени медицински
документи, които да обосноват настъпването на конкретни емоционални или
здравословни увреждания, а ангажираните от ищеца свидетелски показания
на близки негови роднини и познати не се отличавали с обективност. Моли се
за отмяна на решението, евентуално за намаляване размера на присъденото
обезщетение за неимуществени вреди.
Въззиваемият Д. А. Д. в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозирал отговор,
с който оспорва подадената въззивна жалба. Излага становище, че
първоинстанционното решение е постановено при подробен анализ на всички
събрани по делото доказателства, докато наведените във въззивната жалба
доводи на въззивника били опит за тяхното превратно тълкуване. Посочва, че
съдебната практика е константна по въпроса за възможността на
Прокуратурата да отговаря за претърпени неимуществени вреди в казуси като
процесния. Моли се за потвърждаване на решението и за присъждане на
сторените по делото разноски.
ОС – Търговище, като прецени събраните по делото доказателства
и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на
пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната
страна, приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е
допустимо в обжалваната част. Не са допуснати нарушения на императивни
2
материални норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да
следи служебно. По доводите за неправилност на решението въззивният съд
намира следното:
Между страните не се спори, че на 15.06.2024 г. при условията на чл.
212, ал. 2 НПК е започнато ДП № 422/2024 г. по описа на РУ при ОД на МВР -
Търговище, пр. пр. № 1551/2024 г. по описа на РП-Търговище, срещу
неизвестен извършител за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК, като
ищецът е задържан за срок до 24 часа по реда на ЗМВР, но още същия ден
лицето е освободено.
На същата дата на водача е съставен акт за установяване на
административно нарушение серия GA № 1123081, като видно от заповеди за
прилагане на принудителна административна мярка № 24-1993-000095 и №
24-1993-000096, на Д. А. Д. са наложени принудителни административни
мерки по чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП и по чл. 171, т. 2а, б. „б“ ЗДвП, а именно
временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но
не повече от 18 месеца и прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6
месеца.
С протокол за доброволно предаване от 15.06.2024 г. ищецът е предал на
орган на МВР при РУ-Търговище личния си автомобил марка „Хонда CR-V“,
с рег. № Т 6656 ВТ.
Установява се, че в хода на разследването не е привлечено лице в
качеството на обвиняем.
В досъдебното производство е извършена съдебнохимическа експертиза
на биологични проби от Д. А. Д., при изследването на които не е открито
наличието на наркотични вещества или техни метаболити (вкл. отрицателен
резултат за бензодиазепини – в т.ч. диазепам, клоназепам, алпразолам,
бромазепам, мидазолам).
С постановление от 30.10.2024 г. по ДП № 422/2024 г. по описа на РУ-
Търговище досъдебното производство е изпратено на районна прокуратура с
мнение за прекратяване на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК.
С постановление от 01.11.2024 г. на РП-Търговище наказателното
производство по ДП № 422/2024 г. по описа на РУ-Търговище е прекратено,
като е постановено процесният автомобил марка „Хонда CR-V“, с рег. № Т
6656 ВТ да се върне на Д. А. Д..
Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ държавата отговаря за
вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или
съда, при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде
оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено
поради това, че Д.ието не е извършено от лицето или че извършеното Д.ие не е
престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано,
след като наказателното преследване е погасено по давност или Д.ието е
амнистирано. В случая се претендира обезщетение за вреди от прекратено
наказателно производство поради липса на престъпление. Следователно
3
основателността на иска е обусловена от следните кумулативни
материалноправни предпоставки, а именно: 1) наличие на обвинение в
извършване на престъпление; 2) прекратяване на образуваното наказателно
производство поради това, че извършеното Д.ие не е престъпление; 3)
настъпване на сочените неимуществени вреди, както и 4) наличието на
причинно-следствена връзка между обвинението и вредите. Посочените
елементи от фактическия състав трябва да се докажат от ищеца, като в негова
тежест е да установи и размера на претендираното обезщетение – съгласно
нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК.
Настоящият съдебен състав споделя цитираната от районния съд
съдебна практика, според която употребеният в чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ израз
„обвинение в извършване на престъпление“ трябва да се тълкува по-широко за
нуждите на специалния деликт, а не в тесния му наказателно-процесуален
смисъл. Когато наказателното производство е образувано срещу определено
лице, а впоследствие е прекратено поради това, че извършеното Д.ие не е
престъпление, е осъществен съставът на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. Лицето,
срещу което е образувано наказателно производство, търпи вреди от
проведеното срещу него наказателно преследване и в случаите, когато
производството е прекратено без да му е повдигнато обвинение. Когато
досъдебното производство е образувано срещу неизвестен извършител при
достатъчно данни за извършено конкретно престъпление, което единствено
ищецът би могъл да извърши, в този случай той търпи вреди от момента, в
който е узнал за образуваното наказателно производство за конкретното
престъпно Д.ие /в този смисъл и Решение № 50009/08.02.2023 г. по гр.д. №
932/2022 г. на ВКС, III г.о., както и практиката на ЕСПЧ по въпроса кога едно
лице е обект на наказателно обвинение/.
В настоящия случай ДП № 422/2024 г. по описа на РУ при ОД на МВР-
Търговище е образувано по реда на чл. 212, ал. 2 НПК – със съставяне на
протокола за разпит на свидетел като първо действие по разследването, и в
този акт не са посочени имената на ищеца като извършител на
престъплението, съобразно изискванията на чл. 214, ал. 3 НПК. Същият не е
привлечен и като обвиняем по реда на чл. 219 НПК в рамките на
наказателното производство. Въпреки това, предвид състава на
престъплението по чл. 343б, ал. 3 НК, за което е водено производството,
предвиждащ наказание за управляващия МПС след употреба на наркотични
вещества или техни аналози, установена по надлежния ред, безспорно именно
ищецът се явява непосоченият изрично извършител на Д.ието, тъй като
именно той е управлявал МПС при проверката, него са тествали полицейските
служители за употреба на наркотици, от него са иззети биологични проби и
неговите проби са обект на назначената химическа експертиза, отрицателното
заключение по която е било основание за прекратяване на производството.
При това положение и с оглед цитираната съдебна практика, съдът
приема, че спрямо ищеца е налице обвинение в извършване на престъпление в
смисъла на понятието, изяснен по-горе. Ищецът е узнал за същото от момента
4
на проверката на полицейските ограни, извършена на 15.06.2024 г., при която
е тестван за употреба на наркотични вещества с техническо средство Drаger
Drug test 5000 с фабр. № ARRD-0005 и след отчетен положителен резултат е
задържан по реда на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР. От тогава е възникнало и правото
му на иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ.
Не е спорно, а се установява и от приложените писмени доказателства,
че наказателното производство е прекратено с постановление от 01.11.2024 г.
на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК - поради липса на извършено
престъпление.
За установяване на естеството и размера на търпените от Д. Д.
неимуществени вреди по делото в хода на производството пред
първоинстанционния съд са събрани гласни доказателствени средства чрез
разпита на ангажираните от ищеца свидетели.
Свидетелят М. М. – брат на жената, с която ищецът живее на семейни
начала и полицейски инспектор в РУ-Търговище, след като разбрал от ищеца
за случилото се още сутринта на 15.06.2024 г., веднага отишъл да види какво
става. Посочва, че се е видял с ищеца, който бил доста притеснен,
включително и за свидетеля предвид заеманата от него длъжност. Свидетелят
твърди, че отнемането на единствения автомобил на семейството им създало
неудобства поради невъзможността на родителите да закарат детето си на
училище, което налагало самият свидетел и други техни роднини да им
оказват съдействие. Поддържа, че бащата бил притеснен как да обясни на
детето ситуацията, в това число и с оглед реакцията на неговите съученици, в
случай че разберат за случилото се. Ищецът имал проблеми и с жена си, която
не му вярвала и го обвинявала, че взема наркотици, довело до многократните
им караници в продължение на два месеца. Стигнало се е до там, че ищецът
ограничил максимално социалните си контакти, не искал да се среща с колеги,
нито с роднини, тъй като случилото се станало достояние на много хора.
Изложеното се потвърждава и от показанията на свидетеля А. Д. – баща
на ищеца, с когото са работили заедно в „Пътинженерингстрой-Т“ ЕАД.
Същият излага сведения как след случката Д. не можел да работи като
шофьор, поради което работодателят им го направил помощник-монтьор.
Новата работа довела до изпадане на ищеца в голяма депресия, включително и
с оглед коментарите на колегите им, които обсъждали как са направили ищеца
монтьор, тъй като са му взели книжката заради наркотици. Свидетелят
твърди, че до този момент синът му не е бил задържан, нито е имал проблеми
с органите на реда, но след случилото се Д. станал мълчалив, като не искал да
разговаря с никого, дори и с баща си.
Обстоятелства относно емоционалното състояние на ищеца излага и
свидетелят Р. Г. – негов приятел, който описва как Д. се е затворил в себе си,
бил притеснен в личен план поради начина, по който се отразявало
случващото се на семейството и на близките му. Психически също бил
променен – споделил на свидетеля как се чувства отхвърлен от своите колеги,
5
които почнали да го гледат с други очи, като унижението било породено и от
забавените резултати от пробите, които допълнително внасяли съмнение у
близките му.
Съдът приема за достоверни показанията на свидетелите, доколкото
съответстват на събраните по делото доказателства и изясняват
правнорелевантното обстоятелство, че ищецът е бил притеснен от
провежданата срещу него наказателна репресия. Същите са вътрешно
непротиворечиви, житейски логични и отразяват непосредствените
субективни впечатления на лица от близкия семеен и приятелски кръг на
ищеца за последиците върху психичното и здравословното му състояние по
време на наказателния процес.
С оглед възраженията на въззивника, че свидетелските показания са на
близки роднини и познати на ищеца, следва да се посочи, че независимо от
обстоятелството, че свидетелите М. и Д. представляват част от очертания в
разпоредбата на чл. 172 ГПК кръг лица, които са вероятно заинтересовани от
изхода на делото, на показанията им следва да бъде дадена вяра, доколкото
впечатления за преживените от едно лице болки и страдания обичайно
придобиват именно неговите близки и роднини, които го подкрепят и му
помагат в периода на възстановяване от травмите.
Съгласно чл. 4 ЗОДОВ държавата отговаря за всички имуществени и
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането, независимо от това дали са причинени от виновно длъжностно
лице. От така цитираната разпоредба следва, че държавата носи пълна
имуществена отговорност – осигурява пълна обезвреда на претърпените
вреди, пропуснатите ползи, болките и страданията, които са претърпели
гражданите от незаконосъобразното поведение на държавните органи и
служители. Отговорността на държавата по ЗОДОВ е гаранционна и
обективна, което означава, че не е необходимо вредите да са причинени
виновно от длъжностните лица.
При незаконно повдигане и поддържане на обвинение се засяга по един
недопустим начин правната сфера на привлеченото към наказателна
отговорност лице, което несъмнено води до увреждане и настъпване на
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от това
увреждане. Обезщетението за претърпените неимуществени вреди, за които
държавата и общините носят отговорност по реда на ЗОДОВ, се определя
съгласно чл. 52 ЗЗД по справедливост. Понятието „справедливост“ по смисъла
на закона не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат
предвид от съда при определяне на размера на дължимото обезщетение –
тежестта на повдигнатото обвинение, продължителността на наказателното
преследване, вида и продължителността на наложената мярка за
неотклонение, данните за личността на подсъдимия с оглед на това доколко
повдигнатото обвинение за Д.ие, което не е извършил, се е отразило негативно
6
на физическото здраве, психиката му, на контактите и социалния му живот, на
положението му в обществото, работата, в това число върху възможностите за
професионални изяви и развитие в служебен план, както и всички други
обстоятелства, имащи отношение към претърпените морални страдания
/Решение № 223 от 04.07.2011 г. на ВКС по гр.д. № 295/2010 г., ІV г.о./.
Предвид направения извод, че спрямо ищеца е налице обвинение в
извършване на престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК, съдът намира, че същият е
претърпял обичайните неимуществени вреди от водения срещу него
наказателен процес, изразяващи се в тревожност, страх и притеснение,
свързани с неизвестността относно развитието на процеса, неговата
продължителност и завършек, включително възможността да бъде осъден
несправедливо. Нормално е да се приеме, че по време на наказателното
производство лицето, срещу което фактически то е насочено, изпитва
неудобства, чувства се унизено и несигурно. Касае се за вреди, които всеки
човешки индивид при подобни обстоятелства неминуемо търпи, отчитайки
интензивността на негативните емоционални преживявания, с които ищецът
се е сблъскал за първи път, предвид липсата на предишни обвинения и
проведени съдебни производства срещу него. От значение е още и
отражението на случилото се върху личния, семейния и професионалния
живот на ищеца – невъзможността да осигури в качеството си на родител
превоз на детето си до училище, промененото отношение на колегите му в
работата, както и подозренията, породени у членовете на неговото семейство.
Освен това ищецът е претърпял неимуществени вреди включително и от
неоснователно упражнената спрямо него принуда – същият е задържан до 24
часа по реда на ЗМВР, като са му наложени ПАМ – временно отнемане на
СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца,
както и прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца. Така е
било нарушено правото му на лична свобода и неприкосновеност, засегнати са
честта и достойнството му. Задържането по реда на чл. 72, ал. 1, т. 1
ЗМВР предполага данни, че лицето е извършило престъпление, а съгласно чл.
22 ЗАНН и чл. 171, ал. 1, т. 1 ЗДвП принудителната административна мярка е
взета с цел предотвратяване на административното нарушение по чл. 5, ал. 3,
т. 1, предл. 2 ЗДвП, което е погълнато от състава на престъплението по чл.
343б, ал. 3 НК. Така на практика наложените от органите на МВР мерки
обслужват и обезпечават образуваното наказателно производство и същите са
наложени при условията на обвързана компетентност заради него, без
възможност за преценка на административния орган.
В този смисъл са и показанията на свидетелите В.Т. и Т. Й. – младши
инспектори, старши полицаи в група ППД /Патрулно постова дейност/ в РУ-
Търговище, които съдът кредитира като логични и обективно дадени от лица,
пряко запознати с характера на дейността и конкретното изпълнение
предвид особеностите на работния процес. И двамата свидетели еднозначно
посочват, че са действали по процедура – в такива случаи при установено
управление на МПС от водач вследствие употреба на наркотични вещества
7
или техните аналози свидетелството за управление на МПС се отнема с АУАН
на място и след това се съставят заповеди за прилагане на принудителни
административни мерки. Ето защо и няма пречка търпените вреди от тези
мерки да подлежат на обезщетяване при условията на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ,
чрез прокуратурата. Така – решение № 50084/30.05.2023 г. по гр.д. №
1961/2022 г. на ВКС, III г.о. и решение № 43/31.01.2025 г. по гр.д. № 242/2024 г.
на ВКС, III г.о.
Отговорността във всеки случай е на държавата и тя е безвиновна, като
законодателят е предвидил тя да се представлява от различни органи, за да
променят практиката си и да се предотврати за в бъдеще нарушаване правата
на гражданите (съгласно мотивите на ТР № 5 от 15.06.2015 г. по т.д. № 5/2013
г. на ОСГК на ВКС). В тази връзка не могат да се споделят доводите на
въззивника за наличието на широко известна обществена информираност за
ненадеждността на част от техническите средства за откриване на наркотични
вещества, което обстоятелство да изключи негативната реакция на роднините
на ищеца.
Предвид изложеното, неоснователни са възраженията на въззивника, че
Прокуратурата не носи отговорност за процесните вреди, тъй като същите не
са резултат от нейни действия, а от действия на органите на МВР.
При съвкупна преценка на събрания по делото доказателствен материал
съдът намира, че справедливият размер на обезщетението за претърпени
неимуществени вреди е 5 000 лв., поради което искът се явява изцяло
основателен.
С оглед съвпадението на крайните изводи на двете съдебни инстанции,
решението на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, право на
разноски има въззиваемият, като същите възлизат в размер на 780 лв. за
адвокатско възнаграждение. Последното е действително заплатено, видно от
представените договор за правна защита и съдействие от 05.08.2025 г.,
фактура № **********/05.08.2025 г. и вносна бележка от 06.08.2025 г.,
издадена от ОББ, удостоверяваща извършеното плащане.
Така мотивиран, ОС-Търговище
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 324/30.06.2025 г., постановено по гр.д. №
225/2025 г. на РС-Търговище, XI състав.
ОСЪЖДА Прокуратура на Република България, с адрес: гр. София, бул.
„Витоша“ № 2, да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на Д. А. Д., ЕГН
********** от гр. *********, кв. „***********“, бл. ****, вх. ****, ет. ****,
ап. ****, сумата от 780 лв., представляваща разноски за въззивното
8
производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9