№33
гр.
Велико Търново, 6.03.2023 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, втори
касационен състав в публично заседание на седемнадесети февруари две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОНСТАНТИН
КАЛЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА КОСТОВА
ЕВТИМ БАНЕВ
При секретаря С.Ф.и в присъствието на прокурора от
Великотърновска окръжна прокуратура В.К.,
разгледа докладваното от съдия Костова касационно НАХД № 10 010/2023 г., и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 63в от
Закон за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на
Агенция пътна инфраструктура – Национално тол
управление гр. София, кв. Овча купел бул.Н. Петков 86 против Решение № 466/16.11.2022г. постановено по
НАХД 906/22г. по описа на Районен съд Велико Търново, с което е отменен
Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение установено от електронна система за събиране
на пътни такси по чл. 10, ал.1 от Закон за пътищата , с № **********, издаден
от касатора, с който на Н.Г.П. *** в качеството му на собственик на лек
автомобил, марка „Опел“ модел „Зафира“ , категория М1 с рег. № ..., за това ,
че на 5.05.2020г. в 16,07 часа, на републикански път I-
5 в района на км 68+946 с посока намаляващ километър, включен в обхвата на
платената пътна мрежа е фиксирано нарушение на чл. 139, ал. 5 и ал. 6 във вр. с чл. 102 от ЗДвП , установено с
устройство № 40352 и на основание чл. 179, ал. 3 във вр. с чл. 187а, ал.1 от ЗДвП , му е наложено административно наказание „Глоба „ в размер на 300 лева.
В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на
съдебното решение поради нарушение на материалния закон - касационно основание
по смисъла на чл.
348, ал. 1,
т., 1 от НПК , приложим в производството по силата на препращащата
разпоредба на чл.
63, ал. 1,
изр. ІІ от ЗАНН. Като основно възражение е посочено, че ВТРС неправилно е
приложил материалния закон, като е направил извод на липсата на съставомерно
поведение от страна на нарушителя. По делото пред въззивната инстанция е
доказано, че ответник касационна жалба се е движил по републиканска пътна мрежа,
включена в платената такава, за която се събира тол такса, доколкото съгласно
чл. 10, ал. 3 от ЗП списък на пътищата , включени в обхвата на платената пътна
мрежа се приема от МС и се обнародва в ДВ. В конкретния случай посоченият
републикански път е включен в Приложение № 2, към т.2 на Решение №
959/31.12.2018г. обнародван в ДВ бр. 3/2019г. Не е спорен и фактът, че за
процесното МПС не е заплатена винетна такса, която да съответства на
категорията му, а е заплатена такава за ремарке на лек автомобил. Съгласно чл.
10а, ал. 3 от ЗП , винетната такса се заплаща от собственика или ползвателя на
ППС, след деклариране на регистрационния му номер, категорията на ППС, периода
на валидност и важи само за ППС, чийто регистрационен номер правилно е бил
деклариран от собственика или ползвателя му. Съгласно чл. 10а, ал. 3а от ЗП ,
отговорността за неправилно декларирани данни относно регистрационния номер на
ППС, неговата категория, периода на валидност на винетната такса е на собственика на ППС или на неговия
ползвател, като законодателят изрично е предвидил, че при неправилно
декларирани данни се счита, че за ППС не е заплатена пътна такса. В същия смисъл е и разпоредбата на чл. 5, ал.
3 от Наредбата за условията,реда и правилата за изграждане и функциониране на
смесена система за таксуване на различните категории ППС на база време и на
база изминато разстояние. В текста й изрично е посочено, че при деклариране на
неверни данни, се приема, че винетната такса не е заплатена. Или след като се е движил по платената републиканска
мрежа без заплатена винетна такса, ответник жалба е осъществил състава на
нарушение по чл. 139, ал. 5 и ал. 6 от ЗДвП във вр. с чл. 102, ал 2 от ЗДвП ,
за което нарушителят подлежи на санкция по чл. 179, ал. 3 от ЗДвП. Съответно
ВТРС неправилно е приел, че не е налице субективната страна на деянието, и се е
позовал на нормите на чл. 14 от НК, приложим и в настоящото производство. Дори
да се приеме, че липсва умисъл, то деянието се явява непредпазливо. След като
по делото е доказано наличието както на обективните , така и на субективните
признаци на нарушението, неговото изпълнително деяние, но неправилен,
постановен в противоречие на материалния закон е изводът на ВТРС че за нарушителя не възниква административно-
наказателна отговорност. От съда се иска да отмени оспорваното решение, като се
постанови друго по съществото на спора, с което се потвърди Електронния фиш.
Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 63д, ал.
4 от ЗАНН във вр. с чл. 143, ал. 3 от АПК.
В открито съдебно
заседание, редовно призован се
представлява от ***К., която поддържа така подадената жалба с направените в нея оплаквания.
Ответникът по жалбата – Н.Г.П.,
редовно призован, не се ява не се представлява.
Представителят на Окръжна прокуратура - В.
Търново заема становище за неоснователност на жалбата. Изцяло споделя мотивите
на ВТРС, който е направил задълбочен анализ на доказателствата по делото,
правилно е изяснил фактическата обстановка и правилно е приложил материалния
закон. Предлага решението на ВТРС да бъде оставено в сила.
Административният съд - В. Търново, като
прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания,
съгласно чл.
218 от АПК, приема за установено следното:
|
|
|
|
|
Касационната жалба е
подадена в срока по чл.
211, ал. 1
от АПК, от надлежни страни, съгласно чл.
210, ал. 1
от АПК, приложим в производството по силата на препращащата разпоредба на чл.
63, ал. 1,
изр. ІІ от ЗАНН и е процесуално допустима.
|
|
|
|
|
Разгледана по същество е
неоснователна.
|
|
|
|
|
Предмет на настоящото
производство е Решение № 466/16.11.2022г.
постановено по НАХД 906/22г. по описа на Районен съд Велико Търново, с което е
отменен Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение установено от електронна система за събиране
на пътни такси по чл. 10, ал.1 от Закон за пътищата , с № **********, издаден
от касатора, с който на Н.Г.П. *** в качеството му на собственик на лек
автомобил, марка „Опел“ модел „Зафира“ , категория М1 с рег. № ..., за това ,
че на 5.05.2020г. в 16,07 часа, на републикански път I-
5 в района на км 68+946 с посока намаляващ километър, включен в обхвата на
платената пътна мрежа е фиксирано нарушение на чл. 139, ал. 5 и ал. 6 във вр. с чл. 102 от ЗДвП , установено с
устройство № 40352 и на основание чл. 179, ал. 3 във вр. с чл. 187а, ал.1 от ЗДвП , му е наложено административно наказание „Глоба „ в размер на 300 лева.
За да постанови този правен
резултат, ВТРС е приел за установено от фактическа страна следното : На
06.05.2020г. в 16,07 часа, П. в
качеството си на водач на МПС рег.№ ВТ 0176 КС,марка „Опел“ модел „Зафира“ категория
М1 е заснет на републиканската пътна мрежа I- 5 в района на км.
68+946 с посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа
с устройство с рег.№ 40352, представляващо елемент от електронната система за
събиране на пътни такси по чл. 10, ал.1 от ЗП. ВТРС е приел, че видно от
снимковия материал, приложен към електронния фиш- доказателствен запис от
електронната система на 6.05.2020г в 9:47:39 часа това управление на посоченото
МПС по платената републиканска мрежа е установено. Системата е отразила, че е
заплатена винетна такса за ППС с посочения рег.№, но като клас на същото е
посочено ремарке за лек автомобил, с брутно комбинирано тегло на ППС по- малко
от 3,5 т. Въз основа но посоченото заснемане е издаден и процесния пред ВТРС
електронен фиш. В срок срещу него е подадена въззивна жалба пред съда.
В хода на съдебното дирене се
приобщени освен горепосочените писмени доказателства и справка от ОД на МВР В.
Търново „Пътна полиция“, от което е видно, че с посочения рег. № ...е
регистриран лек автомобил „Зафира“, като липсват данни за извършена регистрация
на ремарке или каравана с посочения рег. №.
По делото е бил предстаен заверен препис на касов бон от 24.10.2019г. за
закупена годишна винетка КЗ на стойност 97 лева за ремарке / каравана с
горепосочения рег. № със срок на валидност от 24.10.2019г. до 23.10.2020г. с №
19102443770527.
При така установените факти, ВТРС е
направил извод за несъставомерност на деянието при действие на нормата на чл.
53, ал.1 от ЗАНН. Съдът е установил , че има заплатена винетна такса в
предвидения размер на леко МПС, при действието на нормата на чл. 10а, ал.3 от
ЗП и чл.5, ал.3 от Наредбата за условията , реда и правилата за изграждане на
функциониране на смесена система за таксуване на различни категории МПС на база
време и изминато разстояние. Съгласно чл. 10а,ал. 7 се посочени таксите за
всеки вид МПС, а в ал. 9 е посочено, че когато ППС по ал. 7 се движи с
прикачено ремарке се заплаща допълнителна винетна такса в размер за основното
МПС. С оглед на това ВТРС е заключил, че водачът, който е заплатил винетна
такса за посочения рег. №, въпреки, че е посочено, че таксата касае ремарке,
след като такова не е регистрирано в КАТ, то за него не възниква задължение за
заплащане на такава такса. С оглед на това съдът е намерил, че липсва
субективна страна на нарушението, което да го прави съставомерно, - чл. 179,
ал.3 от ЗДвП. Същото съгласно чл. 7 от ЗАНН следва да е осъществено при непредпазливост най- малко. В случая ВТРС е
приел, че не може да се направи извод за умишлено осъществяване на деянието, не
може да се формира и такъв за действия на нарушителя поради непредпазливост.
Съгласно чл. 14 от НК, която има субсидиарно приложение, незнанието на
фактическите обстоятелства, които принадлежат към състава на престъплението/
нарушението/ изключва както умисъла, така и непредпазливостта, когато самото им
незнание не се дължи на непредпазливост. Или с други думи, само ако деецът е
бил длъжен и е могъл да узнае тези обстоятелства, но въпреки това не го е
направил, незнанието му не изключва субективната страна на деянието – чл. 14,
ал.2 от НК. ВТРС е приел, че по делото липсват доказателства, че П. е бил информиран
по какъвто и да е начин, че е налице грешка при отразяване на вида ППС при
заплащането на винетна такса и плащането му е зачетено от контролните органи
като невалидно. Поради горното ВТРС е приел, че деянието е несъставомерно от
обективна и субективна страна, поради което поради нарушение на материалния
закон е отменил обжалвания пред него ЕФ. С обжалваното решение е осъдил
ответник жалба да заплати на жалбоподателя разноски в производството в размер
на 300 лева ,представляващи адвокатско възнаграждение.
Така постановеното решение е правилно.
Установената по делото
фактическа обстановка изцяло съответства на събраните в хода на производството
доказателства. Изводите са съда за авторството на нарушението са изцяло
подкрепени е от събраните по делото писмени доказателства, ценени от въззивния
съд в тяхната съвкупност, поради което настоящата инстанция я приема за
отговаряща на обективната действителност.
При подробно изяснена фактическа
обстановка, въззивният съд, е постановил правилни изводи по съществото на
спора, които изцяло се споделят от настоящата инстанция по силата на чл.221,
ал.1 от АПК във вр. с чл. 63 от ЗАНН..
Като е стигнал
до изводи за незаконосъобразност на ЕФ ВТРС е постановил правилен, обоснован и
законосъобразен съдебен акт. Правилно съда е приел,че в конкретния случай по
категоричен начин е установено, че от страна на водача и собственик на МПС П. е
заплатена дължимата винетна такса, което се установява от приложената по делото
квитанция при правилно посочен и деклариран рег. № на МПС, като единствено
вместо вида на МПС- такъв от категория М1, е посочено ремарке, вследствие на
което е издадена електронна винетка при
неправилно декларирани данни.
Изцяло се споделят доводите на ВТРС, че дори и формално да запълва обективните признаци на административното
нарушение по чл. 179 ал. 3 във вр. с чл. чл.187а, ал.1 от ЗДвП не е налице съставомерно поведение, доколкото
изцяло липсва субективната страна на деянието.
Вярно е, че в чл. 5 ал. 3 от Наредба за условията, реда и правилата за
изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различните
категории пътни превозни средства на база време и на база изминато
разстояние е императивно посочено, че
„Отговорността при неправилно декларирани данни относно регистрационния номер
на пътното превозно средство, категорията му или периода на валидност на
винетната такса е съответно на собственика или на ползвателя, като в случай на
неправилно декларирани данни се счита, че за пътното превозно средство не е заплатена
дължимата винетна такса. Въпреки това посочената презумпция се явява оборима,
като това е станало с помощта на събраните в хода на производството
доказателства. След като П. е заплатил винетна такса в необходимия за това
размер за едногодишна такава, правилно е посочил и съответния рег. № на МПС, то
не може да се приеме, че горното правило е
спазено. След като съдът обективно е установил, че липсва с посочената
регистрация ремарке или каравана, видно от съпроводителното писмо от КАТ, то
следва да се приеме, че е заплатена дължимата винетна такса за лек автомобил,
още повече, че съгласно посочената норма на чл. 10а, ал. 9 от ЗП, тя е същата
като за МПС от категория М1. На съда лично
е известно, че в конкретния случай се касае за пропуск в техническата
обезпеченост на програмата, която макар
да се подава вид на автомобила лек, изписва вид на МПС – ремарке / каравана. В
този смисъл не могат да се споделят доводите на касатора, че по този начин ще
бъде осуетено събирането на винетни такси по републиканската мрежа, тъй като
посочената винетка може да бъде използвана само за ППС с горепосочения рег. № и
по този начин, не може да се твърди, че
същата може да се ползва и за винетна такса за ремарке/ каравана, доколкото
същите също подлежат на регистрация и им се дава отделен рег. №.
Изложеното до тук налага да се приеме, че касационната жалба е
неоснователна на посочените в нея основания, а обжалваното пред касационната
инстанция решение на районния съд е правилно и законосъобразно. При постановяването
му не са допуснати нарушения нито на материалния, нито на процесуалния закон,
поради което и същото като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде
оставено в сила от настоящата инстанция.
|
|
|
|
|
Водим от горното и на
основание чл.
63, ал. 1,
изр. ІІ от ЗАНН, вр. с чл.
221, ал. 2, пр. І от АПК,
Административния съд - В. Търново
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 466/16.11.2022г.
постановено по НАХД 906/22г. по описа на Районен съд Велико Търново, с което е
отменен Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение установено от електронна система за събиране
на пътни такси по чл. 10, ал.1 от Закон за пътищата , с № **********, издаден
от касатора, с който на Н.Г.П. *** в качеството му на собственик на лек
автомобил, марка „Опел“ модел „Зафира“ , категория М1 с рег. № ..., за това ,
че на 5.05.2020г. в 16,07 часа, на републикански път I-
5 в района на км 68+946 с посока намаляващ километър, включен в обхвата на
платената пътна мрежа е фиксирано нарушение на чл. 139, ал. 5 и ал. 6 във вр. с чл. 102 от ЗДвП , установено с
устройство № 40352 и на основание чл. 179, ал. 3 във вр. с чл. 187а, ал.1 от ЗДвП , му е наложено административно наказание „Глоба „ в размер на 300 лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно
и не подлежи на обжалване.
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
2.