№ 306
гр. Русе, 10.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Тихомира Г. Казасова
при участието на секретаря Антоанета П. Христова
като разгледа докладваното от Тихомира Г. Казасова Гражданско дело №
20224520105869 по описа за 2022 година
П. Т. П. заявява, че на 12.02.2021г. сключил с „Профи кредит България“ ЕООД
Договор за потребителски кредит №40003103904 със следните параметри: 800 лева –
главница; 48.02% - ГПР; 41% - годишен лихвен процент; срок на погасяване - 12 месеца;
сума за възстановяване – 968.95 лева.
Съобразно раздел VІ от контракта, ищецът следвало да заплати: 240 лева –
възнаграждение за допълнителна услуга „Фаст“ и 400 лева – възнаграждение за
допълнителна услуга „Флекси“, разпределени на 12 вноски, всяка в размер на 53.33 лева,
като общото задължение възлизало на 1608.95 лева.
Твърди, че е погасил задълженията си, произтичащи от контракта, както следва: 800
лева – главница; 168.95 лева – лихва и 50 лева – допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“.
Излага доводи относно недействителността на клаузата, съдържаща се в раздел VІ
„Параметри“ от Договор за потребителски кредит №40003103904, сключен на 12.02.2021г.,
която предвижда заплащане сумите: 240 лева – възнаграждение за допълнителна услуга
„Фаст“ и 400 лева – възнаграждение за допълнителна услуга „Флекси“.
Намира същата за нищожна на основание чл.26, ал.1 ЗЗД. В съдебната практика
безспорно се приемало, че накърняването на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, пр.3
ЗЗД е налице когато са нарушени правни принципи (изрично формулирани или проведени
чрез създаване на конкретни други разпоредби), като добросъвестност и справедливост, чрез
спазването на които се цели предотвратяване несправедливо облагодетелстване на страна в
граждански или търговски взаимоотношения. В случая, чрез уговорената клауза се стигало
до значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение и
злепоставяне интересите на потребителя.
1
Поддържа, че клаузата е в противоречие и с разпоредбите на чл.10а, чл.11, чл.19, ал.4
ЗПК и чл.143, ал.1 ЗЗП. Пояснява, че законът не допуска кредиторът да изисква заплащане
на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.
Допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“ по своята същност представлявали такси за
усвояване и управление на кредита. Въвеждането им водело да заобикаляне ограничението
на чл.19, ал.4 ЗПК, установяващо лимит на годишния процент на разходите. Счита, че
разходите, свързани с посочените услуги следва да намерят отражение и в ГПР, което
кредиторът не сторил. Приема, че е налице „заблуждаваща търговска практика“ по смисъла
на чл.68д, ал.1 и ал.2, т.1 ЗЗП и правото на ЕС. В този смисъл цитира Решение от
15.03.2012г. по дело С-453/2010г. на СЕС.
Предвидената клауза се явявала и неравноправна по смисъла на чл.143, т.5 ЗЗП, тъй
като уговореното възнаграждение било необосновано високо. В тази връзка сочи
задължението на кредитора, преди сключване договор за кредит, да извърши оценка на
кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на
такъв, в какъвто смисъл е и съображение 26 от Преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на
Европейския парламент относно договорите за потребителски кредити.
Заявява, че оспорваната разпоредба не се явява индивидуално уговорена по смисъла
на чл.146, ал.2 ЗЗП, тъй като се явява част от стандартни и бланкетни, отнапред изготвени
условия на договора и кредитополучателите нямат възможност да влияят върху
съдържанието им към момента на сключване на договора, в който смисъл е и Директива
93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските
договори.
По изложените съображения моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено, че клаузата, съдържаща се в раздел VІ „Параметри“ от Договор за
потребителски кредит №40003103904/12.02.2021г., сключен между „Профи кредит
България“ ЕООД и П. Т. П., предвиждаща възнаграждение за закупена допълнителна услуга
„Фаст“ в размер на 240 лева и възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Флекси“ в
размер на 400 лева е нищожна на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, вр.чл.22, вр.чл.10а, чл.11, чл.19
ЗПК и чл.143, ал.1 ЗЗП и да осъди ответника, на основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД да му
възстанови сумата 50 лева – недължимо платена по недействителната клауза за неустойка по
Договор за потребителски кредит №40003103904/12.02.2021г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 18.11.2022г. до окончателното й изплащане.
Претендира направените по делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът – „Профи кредит България“ ЕООД е депозирал
отговор на исковата молба, в който излага доводи, досежно неоснователността на ищцовите
претенции.
Твърди, че ищецът изявил желание да закупи предлаганите от кредитора услуги
„Фаст“ и „Флекси“, които не били задължителни. Редът за ползването им бил подробно
описан в ОУ, съставляващи неразделна част от контракта.
По своята същност първата услуга представлявала право на приоритетно разглеждане
и изплащане на потребителския кредит и към момента на подписване на договора вече била
2
предоставена и използвана от кредотополучателя. Кредиторът извършил всички необходими
действия за проучване кредитната способност на ищеца, подготвил нужните документи и
страните сключили договора в максимално кратки срокове, като ответникът предоставил
заемната сума непосредствено след подписване на договора.
Поддържа, че възнаграждението не е включено в ГПР, тъй като допълнителните
услуги не били задължително условие за сключване на договора, съгласно § 1, т.1 от ДР на
ЗПК. Това възнаграждение било дължимо от кредитополучателя отделно и независимо от
цената на самия кредит и не представлявало разход по смисъла на чл.19, ал.1 ЗПК, т.е. не
следвало да бъде съобразено при формиране ГПР. Сочи, че в разпоредбата на чл.5.2 от ОУ
били конкретизирани взетите предвид допускания при изчисляването му.
Пояснява, че таксите по усвояване и управление на кредита представляват разходите
на кредитора заради това, че отпуска потребителски кредит и като част от самата дейност по
кредитиране следва да са включени в цената на самия кредитен продукт. Възнагражденията
по закупения пакет допълнителни услуги не следвало да се възприемат като такса за
дейност, свързана с усвояване и управление на кредита. Допълнителните услуги
гарантирали на потребителя, че при настъпване на неблагоприятни за него събития, няма да
изпадне в забава и да дължи лихви за забава, а ще може да отложи плащането или да намали
размерът на определен брой погасителни вноски, така, че да може да се фокусира върху
стабилизиране на своята платежоспособност, а не върху утежняване финансовото си
състояние с невъзможността да плаща кредит и лихви за забава по него.
Оспорва аргументите на ищеца досежно основанията за нищожност на атакуваните
клаузи. Навежда правни доводи в подкрепа на тезата, че процесният договор и всички
негови клаузи са валидни и не са неравноправни.
Моли съда да отхвърли претенциите като неоснователни.
Съобразявайки становищата на страните, ангажираните в хода на
производството доказателства по вътрешно убеждение и приложимия закон, съдът
прие за установено от фактическа страна, следното:
Страните по делото са били обвързани от облигационно правоотношение, основано
на Договор за потребителски кредит №40003103904/12.02.2021г. със следните параметри:
800 лева – главница; 48.02% - ГПР; 41% - годишен лихвен процент; срок на погасяване - 12
месеца; размер на вноска по кредита – 80.76 лева; сума за възстановяване – 968.95 лева.
В договора е отбелязано, че при кандидатстване си за потребителски кредит,
кредитополучателят изрично е поискал да закупи допълнителни, незадължителни услуги,
посочени в т.V „Поискани от клиента допълнителни възможности“. Редът за използването
на тези услуги е описан в Общите условия. Постигнато е съгласие, че при погасяване изцяло
или частично на кредита преди уговорения срок, възнаграждението за закупената
допълнителна услуга за периода между настъпилата и следващата падежна дата е изискуемо
в пълен размер, а ако кредитополучателят е закупил допълнителна услуга „Фаст“, дължи
възнаграждението за същата в пълен размер.
Съобразно раздел VІ от контракта, ищецът следвало да заплати: 240 лева –
възнаграждение за допълнителна услуга „Фаст“ и 400 лева – възнаграждение за
3
допълнителна услуга „Флекси“, разпределени на 12 вноски, всяка в размер на 53.33 лева
(общ размер на всяка погасителна вноска – 134.09 лева), като общото задължение възлиза на
1608.95 лева. Срещу посочените възнаграждения, ответното дружество е приело да
предостави на кредитополучателя приоритетно разглеждане на кредита и гъвкав
погасителен план.
„Профи кредит България“ ЕОООД представя: „Искане за отпускане на потребителски
кредит Профи кредит Стандарт №40003103904/12.02.2021г.; Стандартен европейски
формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити“; ОУ на Профи
кредит България ЕООД към договор за потребителски кредит и предходни договори за
кредит, сключени между страните.
На 12.02.2021г. ответникът превел по сметка на ищеца заемната сума – 800 лева.
Ответникът признава, че на 19.07.2022г. ищецът погасил предсрочно кредита.
Заплатил общо 1345.83 лева, от които 419.96 лева – възнаграждение за допълнителни услуги
„Фаст“ и „Флекси“.
Установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Предвид изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум, съдът
приема, че е сезиран с претенции за прогласяване нищожност на клауза от Договор за
потребителски кредит №40003103904/12.02.2021г. и такива с правно основание чл.55, ал.1,
пр.1 и чл.86 ЗЗД.
По иска за прогласяване нищожността на клаузи от договора за кредит,
предвиждащи заплащане възнаграждения за закупени допълнителни услуги „Фаст“ и
„Флекси“:
Една от предпоставките за предявяване иска с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД е
наличието на правен интерес, който според настоящия състав е налице, тъй като между
страните съществува спор относно действителността на конкретни договорни клаузи,
предвиждащи допълнителни възнаграждения за услуги „Фаст“ и „Флекси“.
Изхождайки от предмета на Договора и страните по него – физическо лице, което при
сключване на контракта действа извън рамките на своята професионална компетентност и
финансова институция по смисъла на чл.3, ал.1 ЗКИ, предоставяща кредити в рамките на
своята търговска дейност, съдът приема, че процесния договор има характеристиките на
договор за потребителски кредит, чиято правна уредба се съдържа в действащия ЗПК, в
който законодателят предявява строги изисквания за формата и съдържанието на договора за
потребителски кредит, уредени в глава трета, чл.10 и чл.11.
СЕС многократно е подчертавал, че националния съд е длъжен служебно да
преценява неравноправния характер на договорните клаузи, попадащи в обхвата на
Директива 93/13 и по този начин да компенсира неравнопоставеността между потребителя и
доставчика, като аргументи в този смисъл са изложени в редица решения.
По отношение договорите за потребителски кредит на общо основание и съгласно
чл.24 ЗПК се прилагат правилата на чл.143 – 148 от ЗЗП. Макар и поместени в
индивидуалния договор с ищеца, а не в общи условия към него, клаузите на контракта не са
индивидуално уговорени по смисъла на чл.146, ал.2 ЗЗП. Касае се до еднотипни договори за
4
паричен заем, върху чието съдържание потребителят не може да влияе и това е служебно
известно на съда от множеството дела, по които са представени идентични контракти между
същия заемодател и различни потребители.
Съдът счита, че уговорените, като допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“, клаузи са
неравноправни. Съгласно разпоредбата на чл.10а ЗПК, кредиторът може да събира от
потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за
потребителски кредит. В случая т.нар. „допълнителни услуги“, за които е уговорено
възнаграждение в размер почти равен на този на предоставения заем, не попадат в
приложното поле на цитираната норма. Срещу тези такси (възнаграждения) не се дължи
никакво поведение от страна на кредитора – сумите се дължат за предоставени възможности
на потребителя да управлява кредита, като би могъл да променя условията на погасителния
си план, както и за ускорено разглеждане на искането му. В този аспект това вземане няма
характер на такса, тъй като не се дължи заради извършени разходи, нито заради определени
действия, предприети от кредитора (арг.чл.10а, ал.2 и ал.4 ЗПК).
Наименованието на допълнителния пакет услуги прикрива истинската цел на
клаузата – увеличение възнаграждението на кредитора за предоставения заем, което от своя
страна води до нарушение императивната разпоредба на чл.19, ал.4 ЗПК, според която
годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната
лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България. Добавено към уговореното възнаграждение по
договора (а и само по себе си), възнаграждението за допълнителните услуги несъмнено води
до многократно превишаване тавана на ГПР, което обуславя нищожността на уговорката за
плащане на това възнаграждение (чл.19, ал.5 ЗПК) и липса на основание за дължимост на
това вземане.
Изложеното води до извод за основателност на иска.
По осъдителните претенции:
Облигационноправната уредба на неоснователното обогатяване се съдържа в
разпоредбите на чл.55 – чл.59 ЗЗД. В основата на неоснователното обогатяване стои
принципът на справедливостта, който препятства разместването на имущество при липса на
признато от закона основание.
Предявеният осъдителен иск е обоснован с твърдения, че с оглед нищожни клаузи от
процесния договор за кредит, ищецът е платила сума, надвишаваща размера на
задължението, съобразно действителните уговорки.
Първият фактически състав на чл.55, ал.1, т.1 ЗЗД изисква предаване, съответно
получаване, на нещо при начална липса на основание, т.е. когато още при самото получаване
липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на
друго. Начална липса на основание е налице в случаите, когато е получено нещо въз основа
нищожен акт. (Постановление №1/28.05.1979г., Пленум на ВС).
Не се спори, че към 19.07.2022г. кредитополучателя е погасил задължението си по
Договор за потребителски кредит №40003103904/12.02.2021г. Ответникът признава, че
ищецът заплатил общо 1345.83 лева, от които 419.96 лева – възнаграждение за
5
допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“.
Съобразно разпоредбата на чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД и предвид изложените мотиви
възнаграждението за допълнителните услуги е получено при начална липса на правно
основание и подлежи на връщане.
Ищецът претендира 50 лева, поради което искът като основателен следва да бъде
уважен изцяло. Върху главницата следва да се присъди законна лихва, считано от
18.11.2022г. (датата на входиране на исковата молба) до окончателното й изплащане.
По разноските:
Предвид изхода на спора в тежест на ответника са направените от ищеца разноски по
делото в размер на 100 лева – заплатена държавна такса. Претендира се и адвокатско
възнаграждение на основание чл.38 ЗА, което съдът определя в размер на 800 лева.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА , на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, клауза съдържаща
се в раздел VІ „Параметри“ от Договор за потребителски кредит
№40003103904/12.02.2021г., сключен между „Профи кредит България“ ЕООД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление: гр.София, кв.“Мотописта“,
бул.“България“№49, бл.53Е, вх.В и П. Т. П., ЕГН ********** с адрес: гр.Русе, ул.“Ради
Иванов“№14, вх.5, ет.5, предвиждаща възнаграждение за закупена допълнителна услуга
„Фаст“ в размер на 240 лева и възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Флекси“ в
размер на 400 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл.55, ал.1 ЗЗД, „Профи кредит България“ ЕООД, ЕИК
********* да заплати на П. Т. П., ЕГН ********** сумите: 50 лева - недължимо платена по
Договор за потребителски кредит №40003103904/12.02.2021г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 18.11.2022г. до окончателното й изплащане и направените по
делото разноски в размер на 100 лева.
ОСЪЖДА „Профи кредит България“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на адв.Д. В.
М. със съдебен адрес: гр.Пловдив, бул.“Пещерско шосе“№81, ет.3, ап.Б възнаграждение за
процесуално представителство в размер на 800 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр.Русе в
двуседмичен срок от съобщаването на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
6