Решение по дело №34/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на на чл. 208 и следв. от АПК, вр. чл. 285, ал. 1, изр. второ от ЗИНЗС.

Образувано е по две касационни жалби срещу решение № 6206/31.08.2024 г. /поправено с Решение № 880/30.01.2025 г./, постановено по адм. дело № 2194/2023 г. по описа на Административен съд - Бургас. С решението е осъдена Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" [населено място] да заплати на Г. Й. Й., [ЕГН], обезщетение в размер на 400 лева за претърпени неимуществени вреди, вследствие на незаконосъобразни бездействия на длъжностни лица, служители на ГДИН, свързани със санитарно-битовите условия в Арест Ямбол - поставянето на ищеца в килии с недостатъчна жилищна площ за изтърпяване на мярката "задържане под стража", липса на свободен достъп до санитарен възел и течаща вода, липса на пряк достъп на слънчева светлина в помещението, както и липса на движение и престой на открито, за периода 22.11.2019 г. – 29.01.2020 г., като в останалата му част, до пълния претендиран размер от 55 000, 00 лева, съдът е отхвърлил предявения иск.

Първата касационна жалба е подадена от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" [населено място] и с нея се оспорва решението в частта, в която е осъдена да заплати на ищеца сумата от 400 лева, като счита, че решението в тази му част е неправилно поради нарушение на материалния закон и необосновано. Не се оспорва, че през процесния период Й. е бил настанен в помещение под минимално изискуемата площ, без собствен санитарен възел и постоянен достъп до течаща вода, но счита, че предвид краткия период на престой тези условия не достигат степента на суровост, която би ги определила като нечовешко или унизително отношение. Прави се искане да се отмени решението, в обжалваната му част, да се потвърди в останалата част и да се присъди юрисконсултско възнаграждение. Алтернативно – да бъде редуциран размера на присъденото обезщетение до минимален размер.

Втората касационна жалба е подадена от Г. Й. Й., [ЕГН], чрез процесуален представител – адвокат Н., като с нея се оспорва решението, в частта, в която е определен размера на дължимото обезщетение. Счита, че така определеното обезщетение не постига основната си цел – пострадалото лице да получи справедливо обезщетение по смисъла на чл. 52 от ЗЗД.

В съдебно заседание, касаторът Г. Й. Й., се представлява от адвокат Н., който поддържа касационната жалба и моли искът да бъде уважен.

Касаторът Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" [населено място], редовно уведомен, не изпраща представител.

Представителят на Прокуратурата дава заключение за неоснователност на касационните жалби и оставяне в сила на съдебния акт.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбите и обсъди направените в тях оплаквания, становището на прокурора в съдебно заседание, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Всяка от касационните жалби е допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК. Разгледани по същество и двете са неоснователни поради следните съображения:

Производството пред АС – Бургас е образувано по искова молба на Г. Й. Й., [ЕГН], с адрес - [населено място], област Ямбол, община Тунджа, [улица] (към момента на подаване на молбата със статут на лишен от свобода, освободен от Затвора - Бургас, считано от 11.04.2024 г.), против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН), [населено място], с искане за присъждане на обезщетение в размер на 55 000 лв. за претърпени в периода месец ноември 2019 г. до месец юни 2020 г. неимуществени вреди вследствие на действия/бездействия на администрацията на Следствения арест – Ямбол, изразяващи се в липса на обособено място за престой на открито; липса на помещение за физическа подготовка; липса на помещение за простиране и сушене на дрехи; недостатъчна жилищна площ; отсъствие на течаща вода и санитарен възел; отсъствие на пряк достъп на слънчева светлина; липса на възможност за подстригване по време на престоя в ареста; липса на възможност за пране на спалното и личното бельо; неизвършвана дезинфекция на спалното помещение; липса на дезинсекция и дератизация; липса на възможност за ползване на телевизор в килията.

С оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба, становищата и исканията на страните в хода на делото, след приложението на чл. 284, ал. 3 от ЗИНЗС, съдът е събрал относимите към предмета на спора доказателства. Със събирането им е изяснил фактическата обстановка, като въз основа на установените по делото факти, при обсъждане доводите на страните, е направил своите правни изводи:

Първоинстанционният съд е приел, че исковата претенция е частично основателна и доказана само по отношение на четири от заявените от ищеца основания за периода 22.11.2019 г. до 29.01.2020 г. – недостатъчна жилищна площ, липса на течаща вода и санитарен възел, липса на пряк достъп на слънчева светлина и на възможност за проветряване, както и неосигуряване на престой на открито.

Съдът е приел, че съгласно представената справка от ответника, помещенията, в които е бил настанен Й. са с площ 6.38 кв. м., като за периода на престоя му в ареста (22.11.2019 г. – 29.01.2020 г.) е бил настанен с още едно задържано лице, което води до извод, че през целият период на задържане в ареста в [населено място] на Й. не е била осигурена необходимата минимална жилищна площ от 4 кв. м., поради което не е било спазено изискването на чл. 3 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ЕКЗПЧОС).

На следващо място съдът е приел за установено, че през целия период на задържането на Й. в помещенията на следствения арест на [населено място] на същия не е осигурявана възможност през цялото денонощие да има свободен достъп до санитарен възел и течаща вода, тъй като в килиите на ареста няма изградени санитарни възли и няма течаща вода, а достъпа до такива се осигурява по график четири пъти дневно (в периода на закуска, обяд, следобед и вечер), според натовареността на ареста, за баня – два пъти в седмицата, а извън това – при нужда и по възможност, с оглед на което е обоснован извод за нарушение на чл.3 от ЗИНЗС.

Съдът е приел за основателни и оплакванията на ищеца за липса на пряк достъп на слънчева светлина в помещението, тъй като съгласно представената от ответника справка се установявало, че достъпът до дневна светлина в килията е опосредстван от коридора на ареста, през отвор, разположен над вратата на арестантската килия с размери: 120 см на 60 см, и чрез прозорец в самата врата, който съответно е с размер: 50 см на 40 см. С оглед изложеното съдът приел, че притокът на пряка светлина, от посочените от ответника два отвора, не е достатъчен, както с оглед размера на помещенията, така и с оглед пребиваващите в тях обикновено две лица.

За основателни са приети и оплакванията на ищеца относно лишаването му от възможността за движение и престой на открито, тъй като съгласно представената от ответника справка в ареста в [населено място] не е било изградено място за престой на открито, поради причини от технически характер. Посочено е, че разходката е била до общата баня и тоалетна, която се е осигурявала по график четири пъти дневно (в периода на закуска, обяд, следобед и вечер), според натовареността на ареста. В решението си Административен съд - Бургас е приел, че извеждането на ищеца до баня и тоалетна по график не може да се приравни на изискуемия от закона престой на открито и движение, като липсата на престой на открито е лишила ищеца и от възможността за физическа активност на открито, като такава възможност той не е имал и на закрито, доколкото не е спорно по делото, че денонощно е пребивавал в килията и не е бил извеждан от нея за причини различни от посещение на тоалетна или баня.

При така установените факти, съдът е приел от правна страна, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ответника, затова че затворническата администрация бездействала и не осигурила на ищеца, като лишен от свобода, такива условия, които не създават предпоставки за увреждане на неговото физическо здраве и на човешкото му достойнство. Ищецът бил поставен в неблагоприятни условия по смисъла на чл. 3 от ЗИНЗС, изразяващи се в неосигуряване на необходимата минимална жилищна площ, липса на свободен достъп до санитарен възел и течаща вода, липса на пряк достъп на слънчева светлина и възможност за проветряване в помещението, както и лишаване от възможност за движение и престой на открито, което представлява третиране, способно да породи у него физическо, емоционално и морално страдание. Приел е, че справедливото обезщетение по смисъла на чл. 52 от ЗЗД следва да бъде 400 лева, поради което искът за тази сума е счетен за основателен. При определяне на размера на обезщетението съдът се е съобразил с характера на деянието, увреждането, естеството и степента на претърпените морални страдания и при отчитане на кумулативното им въздействие върху ищеца е определена сумата, до която искът е уважен.

Съдът е отхвърлил иска в останалата му част до пълния претендиран размер от 55 000 лева като неоснователен и недоказан по отношение на останалите основания, заявени в исковата молба, касаещи другите посочени от ищеца неблагоприятни битови условия за изтърпяване на наказанието.

Съгласно чл. 285, ал. 1, изр. 1 и 2 от ЗИНЗС, искът за обезщетение се разглежда по реда на глава единадесета от Административнопроцесуалния кодекс. Решението на административния съд подлежи на касационно оспорване по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс пред тричленен състав на същия съд.

На основание чл. 218, ал. 1 от АПК, съдът следва да обсъди само посочените в жалбата или протеста пороци на решението.

Решението на Административен съд – Бургас е правилно.

Съдът е формирал обосновани правни изводи в съответствие с материалния закон.

Съгласно разпоредбата на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода или задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по чл. 3, който в ал. 1 предвижда, че тези лица не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Според чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС, за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод извършване на административна дейност. Според чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС в случаите по ал. 1 настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното, като на основание чл. 52 от ЗЗД съдът определя размера на обезщетението по справедливост.

Възраженията на касатора Й. за несправедливост на размера на обезщетението, настоящият съд намира за неоснователни.

Съгласно чл. 52 от ЗЗД, при неимуществените вреди съдът определя обезщетение по справедливост, като естеството и характера на причиненото страдание съдът преценява не само с оглед субективното възприятие и усещане на ищеца за причинена вреда, но и с оглед на конкретни обективни факти.

Негативното въздействие на условията, при които Й. е пребивавал в Ареста [населено място] е несъмнено. Поставен в горепосочените условия, в тяхната съвкупност, същите с основание са приети като представляващи отклонение от подходящата жизнена среда за изтърпяващите наказанието, като неудобствата надхвърлят обичайните, свързани с изпълнението на наложеното наказание и водят до понасяне на страдания, трудности и негативни емоционални преживявания, надвишаващи неизбежното ниво, присъщо на наказанието "лишаване от свобода".

При преценката на въздействието на тези условия, съдът е съобразил и тяхната продължителност, като фактори влияещи върху здравето и качеството му на живот, без да се установява, те да са довели до конкретно увреждане на неговото физическо и психическо здраве и справедливо е определил обезщетение в размер на 400 лева, възмездяващо претендираните вреди на посочените фактически основания.

Неоснователни са и оплакванията на касатора ГД "Изпълнение на наказанията", че предвид краткия период на престой тези условия не достигат степента на суровост, която би ги определила като нечовешко или унизително отношение, като следва да се съобрази тълкуването в решението по делото Фидотов срещу Р., № 5140/02, § § 20, 55, 67, 68 и 104, 25 октомври 2005 г, според което дори много кратък период от време - двадесет и два часа (по посоченото дело), прекарани в неблагоприятни условия, са в нарушение на чл. 3 от ЕКПЧ.

Съгласно чл. 3 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи и чл. 29, ал. 1 от Конституцията на Република България, никой не може да бъде подлаган на мъчение, на жестоко, нечовешко или унижаващо отношение. Основно задължение на упражняващия ръководство и контрол върху дейността на местата за лишаване от свобода държавен орган, е да следи и да предотвратява всяко унижаване на човешкото достойнство на лицата, чиято лична свобода е ограничена. Поставянето на ищеца в неблагоприятни условия по смисъла на чл. 3 от ЗИНЗС, каквото условие без съмнение е доказано, с оглед липсата на санитарен възел в помещението, в което е бил настанен, само по себе си представлява третиране, способно да породи у него физическо, емоционално и морално страдание. Съгласно чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗС, на лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, като в заведенията от закрит тип и арестите в затворите ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения. Както в справката, така и в Доклада на Омбудсмана се сочи, че арестът разполага с един санитарен възел, където е разположена и банята. Налице е безусловно нарушение на чл. 3 от ЕКПЧ, тъй като многократно в своята практика ЕСПЧ приема, че достъпът до правилно оборудвани и хигиенични санитарни помещения е от изключително значение за запазване на чувството за собствено достойнство на задържаните лица. Липсата на санитарен възел с течаща вода в самото помещение създава дискомфорт и неудобство на задържаните под стража. В решението по делото Н. и др. против България се сочи, че "хуманната среда не е възможна без непосредствен достъп до тоалетни помещения". Само по себе си това се възприема като унижаващо и причиняващо неудобство, надхвърлящо в значителна степен това, което нормално произтича от естеството на ограничителния режим на задържането под стража, поради което следва, че на ищеца са нанесени неимуществени вреди. Претърпяното от ищеца не е нормална последица от ограниченията, предвидени в закона при изтърпяване на наказанието лишаване от свобода и правилно първоинстанционният съд е приел, че исковата претенция е доказана по основание в тази част и е налице незаконосъобразно бездействие от страна на служителите на ответника, които са длъжни да осигуряват на лишените от свобода такива условия, които да не създават предпоставки за увреждане на физическото и психическото им здраве, нито на човешкото им достойнство.

Настоящата инстанция приема, че исковата молба правилно е била приета за основателна и относно престоя на открито. Според чл. 276 от ППЗИНЗС, престоят на открито се провежда на специално определени места в района на ареста, като продължителността на престоя е не по-малко от един час на ден.

В Арест [населено място] задържаните не са били извеждани изобщо на открито, като двигателната им активност се е изчерпвала с разходка до тоалетната четири пъти дневно по време на хранене, но според натовареността на ареста, което означава, че дори и тези разходки са били спестявани. В решението по делото на Н. и други срещу България се казва, че "упражненията на открито са основен гарант на благополучието на затворниците и че на всички тях, без изключение, се позволява най-малко един час упражнения на открито, за предпочитане като част от по-широка програма на дейности извън килията. ".

Правилни са и изводите на съда, че по отношение на ищеца не са били осигурени 4 [жк], в които е пребивавал са били с надвишен капацитет, което обстоятелство не се оспорва от ГД „Изпълнение на наказанията“. В разпоредбата на чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС е установено изискване минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода да не е по-малка от 4 кв. м., като това изискване се отнася и за осигуряване на същата минимална жилищна площ при престоя в ареста, което в случая не е спазено от ответника. По делото са налице доказателства, според които Й. е бил настанен в помещения с площ 6.38 кв. м., като за периода на престоя му в ареста (22.11.2019 г. – 29.01.2020 г.) е бил настанен с още едно задържано лице т.е. разполагаемата площ е била 3,19 кв. м. на човек. Така установената квадратура на помещенията правилно първоинстанционният съд е преценил, като несъответстваща на стандартните изисквания за необходимата площ за ползване на едно лице.

Правилни са и изводите на Административен съд - Бургас по отношение на достъпа до естествена светлина и възможност за проветряване на помещенията в Ареста [населено място]. От данните п делото се установява, че достъпът до естествена светлина и чист въздух е бил невъзможен, заради липса на прозорци. Няма как да се приеме, че така нареченият в справката опосреден достъп е достъп до слънце и светлина, при положение че този достъп се осигурява през вратата на килията откъм коридора. Публично достъпен е Доклад на националния превантивен механизъм относно извършени проверки в арестите в [населено място], [населено място] и [населено място] през 2017 г., публикуван на електронен адрес https: www. ombudsman. bg/pictures/file/Ямбол,%20Елхово%20Свиленград[интернет адрес], според който разположението на коридора на ареста към прозорците не създава условия за достъп до дневна светлина в жилищните помещения. Проверката е извършена от 19 до 23.06.2017 г. и тогава е установено, че в дежурната стая липсва работеща климатична техника при близо 40 градуса външна температура. В нея се използва единствено изкуствена светлина, тъй като прозорецът е разположен към вътрешен коридор, без достъп до дневна светлина и въздух.

Размерът на обезщетението правилно е определен от първоинстанционния съд съобразно нормата на чл. 52 от ЗЗД и след извършена преценка относно естеството, степента и времевия период, през който са претърпени вредните последици, като изложените от решаващия съдебен състав мотиви са достатъчно изчерпателни и задълбочени и напълно се споделят от настоящата касационна инстанция, поради което, по аргумент от разпоредбата на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК, във връзка с чл. 285, ал. 1, изречение второ от ЗИНЗС, не е необходимо да бъдат преповтаряни.

В обобщение, касационният състав приема, че съдът е установил всички релевантни за спора факти въз основа на редовно събрани писмени и гласни доказателства, обсъдени в цялост, и не са допуснати релевираните в касационните жалби нарушения на материалния закон и необоснованост. Поради изложеното решението на Административен съд - Бургас следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба като неоснователна да бъде оставена без уважение.

При извършената служебната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК не се установиха касационни основания за отмяна на решението, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

На основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС, Административен съд Бургас,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В С. решение № 6206/31.08.2024 г. /поправено с Решение № 880/30.01.2025 г./, постановено по адм. дело № 2194/2023 г. по описа на Административен съд - Бургас.

Решението не подлежи на обжалване и протест.