№ 141
гр. Разград, 06.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на шести февруари
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА
при участието на секретаря ДАРИНКА М. Д.А
като разгледа докладваното от СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА Гражданско дело №
20243330100842 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск по реда на чл. 422 вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК с правно
основание чл. 410, ал. 1 КЗ вр. с чл. 49 ЗЗД.
Предявен е иск по реда на чл. 422 вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК с правно
основание чл. 409 КЗ вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Образувано е по искова молба от „ЗАД АРМЕЕЦ” АД с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Стефан Караджа” № 2,
представлявано от М. И. и К. В., чрез техен пълномощника им, против
АГЕНЦИЯ ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА с ЕИК: *********, със седалище в
гр. София, с което да признае за установено, че ответника дължи на ищеца
сума в размер на 3708,03 лева (три хиляди седемстотин и осем лева и три
стотинки) главница, представляваща изплатено застрахователно обезщетение
по застраховка „Каско на МПС” и „Злополука“ за увреден от пътно -
транспортно произшествие на 24.10.2018 г. на лек автомобил „БМВ 640" с рег.
№ ***** (щета № 250 18 0301 00607), ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на настоящото заявление до окончателното
изплащане на сумата и сума в размер на 1041,02 лева (хиляда четиридесет и
един лева и две стотинки), представляваща мораторната лихва за забава за
периода от 13.05.2021 г. до 04.12.2023 г. Претендира направените съдебно -
деловодни разноски, включително възнаграждение за процесуално
представителство в заповедното и в настоящото производство.
Ищцовото дружество сочи, че на 24.10.2018 г. по пътя от град Плевен
към град Варна, в района на село Чудомир, на около 200 м. преди табелата за
начало на селото, настъпило пътнотранспортно произшествие с лек
автомобил „БМВ 640“ с peг. № ***** (лизингов, с лизингодател „Уникредит
Лизинг“ НАД - клон Варна и лизингополучател „М Кар Варна“ ООД), който
преминал през необезопасени и несигнализирани неравности на пътното
платно - серия от дупки. Вследствие на инцидента били нанесени
1
имуществени щети на автомобила. В резултат на гореописаното ПТП в ЗАД
“Армеец” било подадено уведомление - декларация за щета по застраховка
„Каско на МПС” от лицето, управлявало автомобила към момента на
настъпване на процесното ПТП и представител на собственика на автомобила
Д. Г. Х. с ЕГН-**********, с искане за обезщетяване на нанесените вреди на
собственика на застрахования по застраховка „Каско” автомобил и избран
начин на обезщетение - „в официален сервиз“. Във връзка с така подаденото
уведомление за щета и в изпълнение на задълженията, произтичащи от
сключения застрахователен договор, при застрахователя била образувана
ликвидационна преписка по щета № 250 18 0301 00607. Основанието за
ангажиране на отговорността на ЗАД ,Армеец” било настъпилото
застрахователно събитие по клауза „П” от Общите условия на сключения
застрахователен договор - към датата на застрахователното събитие
увреденият процесен автомобил е застрахован по имуществена застраховка
„Каско на МПС” и „Злополука“ в ЗАД „Армеец” с комбинирана
застрахователна полица № **********/09.03.2018 г., с период на
застрахователно покритие 09.03.2018 г. – 08.03.2019 г. В хода на
ликвидационната дейност по щетата бил извършен оглед на увреденото МПС
от експерти на застрахователното дружество, били описани повредите,
причинени в резултат на горепосочения пътен инцидент. Същите фигурирали
в документите по образуваната преписка по претенцията-опис на щетите по
претенцията от 29.10.2018 г., в опис -заключението по щетата от 29.10.2018 г. и
в извършената на 28.03.2019 г. калкулация- ремонт по щетата и се състояли в
увредени предна дясна джанта, задна дясна джанта и задна дясна гума. С
Възлагателно писмо от 06.11.2018 г. ремонтът на л. а. „БМВ 640“ с peг. №
***** бил възложен на автосервиз „М Кар Варна“ ООД съобразно избрания от
представителя на собственика на увредения автомобил начин на обезщетение
- в официален сервиз, с оглед възрастта на автомобила и в съответствие с
Общите условия за застраховка „Каско“ на застрахователя. Стойността на
ремонтите дейности, вложените части и материали за възстановяване на
увредения автомобил възлизали на сума в общ размер на 3698,03 лева
съгласно Фактура - оригинал № ********** от 12.04.2019 г„ издадена от
автосервиз „М Кар Варна“ ЕООД. Въз основа на Доклада по щетата - Плащане
№ 1 от 18.04.2019 г. застрахователят изплатил горепосочената сума в размер
на 3698,03 лева на автосервиз „М Кар Плевен“ ЕООД с Преводно нареждане
№ П15995104 от 15.05.2019 г. Твърди се, че така ищецът е изпълнил
задълженията си по договора за имуществено застраховане да репарира
щетите на увредения процесен автомобил, причинени от настъпилото
застрахователно събитие. С включени ликвидационните разноски в хода на
експертната дейност в размер на 10,00 лева, сумата възлизала на 3708,03 лева
и това според ищеца е общият размер на претендираното от застрахователя
обезщетение, дължимо от ответника АПИ.
Ищецът сочи, че посоченото ПТП е възникнало на републикански път,
за който именно ответника има задължението да бъде поддържан,
включително да следи за неизправността на пътната настилка, да обезопасява
и сигнализира за наличието на дупки, за да не се създава опасност за
движението. В случая твърди, че липсата на належащ ремонт и липсата на
сигнализация за наличие на дупки на пътното платно (предупредителни знаци
и указания), в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат.
Твърди се, че съответните лица, на които ответникът е възложил изпълнение
на задълженията за поддържане на изправността на пътя, виновно не са
2
изпълнили своите задължения, бездействали са, а тяхното противоправно
поведение е в причинна връзка с причинените вреди на процесното МПС, в
резултат на което е възникнала гаранционно-обезпечителната отговорност на
ответника. Сочи се още, че дупките представляват препятствие на пътя по
смисъла на § 1, т. 19 от ППЗДвП, тъй като нарушават целостта на пътното
покритие и създават опасност за движението. Според ищеца липсата на
сигнализация за препятствие води до извод, че за водача не е възниква
задължението по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, тъй като не представляват видимо
препятствие.
Ищецът сочи, че с писмо изх. № Л-2363/27.04.2021 г., придружено с
ликвидационната преписка по щетата, са поканили ответника в 14-дневен
срок от поканата доброволно да им заплати горепосочената сума, но
настоящия момент регресната им претенция не била възстановена.
На 06.12.2023 г. ищецът депозирал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника, по което СРС издал Заповед №
37310/14.12.2023 г. за изпълнение по чл. 410 ГПК по ЧГД № 67175/2023 г.
срещу длъжника АПИ. С Разпореждане № 31174 от 27.02.2024 г., получено на
28.02.2024 г., предвид постъпилото възражение от страна на длъжника срещу
издадената заповед за изпълнение, съдът на основание чл. 415, ал. 1 от ГПК е
указал на „ЗАД Армеец“ АД, че може да предяви установителен иск за
вземането си.
В подадения писмен отговор ответникът изразява становище за
допустимост. Оспорва исковете по основание и размер. Не оспорва
обстоятелството, че е имало сключен договор Каско с увреденото лице. Не се
оспорва твърдението, че републиканския път, по който се е случило пътя, се
стопанисва от ответника. Прави се възражение по чл. 110 ЗЗД за погасено по
давност вземане, моли се за отхвърляне на това основание на предявените
искове. Сочи се, че ищецът е предприел действия да подаде заявление по чл.
410 ГПК след изтичане на петгодишната давностен срок (до 06.12.2023 г.),
доколкото ПТП е настъпило на 24.10.2018 г. Сочи се, че към изпратената им
покана е бил приложен друг опис, който включва и преден и заден десен
дискове на колелата за ремонт. Сочи още, че доколкото от платежните
документи било видно, че ищецът е заплатил на пострадалото лице не
стойността на ремонта, а стойността на нови джанти, са оспорили претенцията
на застрахователя и са били съгласни да заплатят единствено стойността на
извършения ремонт на джантите след изготвяне на оценка, каквато не била
направена от ищеца. Твърди се още, че приложеният опис на щетите е със
същия номер, но с подменени съдържание и дата, включително неподписан.
Твърди още, че след ПТП водачът не е използвал репатрак, а МПС е
придвижено на собствен ход до Варна, което било доказателство, че джантите
са подлежали на ремонт. Сочи се още, че изявлението на трето лице, сочещо
обратното, е направено с цел да не поема гаранция при последваща
рекламация заради обелване на лаковото покритие. Моли се да бъде обявен за
нищожен представения по делото опис на щетите от 29.10.2018 г., приложен
към ИМ.
Съдът като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по
делото доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон,
прие за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно обстоятелството, че на 09.03.2018 г. между „ЗАД
АРМЕЕЦ” АД с ЕИК ********* и „Уникредит Лизинг“ ЕАД – собственик на
3
лек автомобил чрез пълномощника била сключена имуществена застраховка
„Каско на МПС” и „Злополука“ под формата на комбинирана застрахователна
полица № **********/09.03.2018 г. по отношение на лек автомобил „БМВ
640“ с peг. № ***** и с период на застрахователно покритие 09.03.2018 г. –
08.03.2019 г.
На 24.10.2018 г. по пътя от град Плевен към град Варна, в района на
село Чудомир, на около 200 м. преди табелата за начало на селото, свид. Х.
управлявал лек автомобил „БМВ 640“ с peг. № ***** преминал през дупка на
пътя, спуквайки гума и увреждайки предна и задна джанта. След
произшествието продължил да управлява л.а., не ползвал репатрак, не
подменил гумата (автомобилът нямал резервна гума). Гумите били т.нар.
рънфлат, които въпреки спукване позволявали придвижване около 150 км.
Във връзка с уведомление-декларация, подписана от свидетеля,
ищцовото дружество била регистрирана щета. Извършен бил опис-
заключение, съставен бил опис на щетите. Във връзка със съставянето на
последния прави впечатление, че по делото са представени два различни
описи – един от ищеца, а друг от ответника, с един и същи номер, но с
различна дата. Представеният от ищеца не съдържа подпис, а този от
ответника е подписан от представител на ищеца. Според представеният опис
от ответника като претенции са описани задна дясна гума (подмяна), преден
десен диск и заден десет диск (ремонт). Според представения опис от ищеца
като претенции са описани са описани същите, но с отразяване за подмяна на
всяка от тях. В тази връзка следва да се има предвид, че с оглед становището
на ответника съдът откри производство на основание чл. 193 ГПК за
оспорване автентичността на частен документ – представеният с ИМ опис на
щетите по претенцията (този без положени подписи). Доколкото ищецът не е
направил изявление, съдът не е приел този документ като доказателство по
делото. Следва да се има предвид, че документа не е подписан.
От изслушаната автотехническа експертиза, чието заключение съдът
кредитира като компетентно и изчерпателно се установява, че описаните
увреждания по л.а. (увредени десни джанти и задна дясна гума) се намират в
причинно следствена връзка с пътния инцидент, а именно увредите могат да
бъдат получени при ПТП с механизъм, представляващ преминаване през
несигнализирани неравности (серия от дупки) по платното за движение. Сочи
се, че възможността за визуално възприемане на поредицата дупки по пътя е в
пряка зависимост от атмосферната видимост по време на ПТП, данни за което
няма по делото. Според в.л. при управление на дневна светлина повредите
могат да бъдат възприети като опасност за движението на разстояние не по-
голямо от 8 – 10 м., което означава, че водачите биха могли да спрат преди
посочените препятствия, ако се движат със скорост около 20 км/ч. В този
смисъл според в.л. в случая водачът е нямал възможност своевременно да
възприеме като опасно препятствие повредите по платното за движение пред
него и да спре, преди да премине през тях. Стойността на щетите възлиза на
4349,09 лв. Определянето на ликвидационните разноски се сочи, че е извън
компетентността на в.л. Стойността на щетите, включваща ремонт на двете
увредени джанти, възлиза на 1559,06 лева съгласно приложения опис от
ответника, приет като писмено доказателство по делото. Другият опис не е
приет като доказателство по делото.
Безспорно с оглед събраните доказателства съдът приема, че на
24.10.2018 г. е настъпил пътен инцидент, при който свид. Х., управлявайки
4
лек автомобил „БМВ 640“ с peг. № *****, движейки се по републикански път
Плевен – Варна в района на с. Чудомир на около 200 м. преди табелата за
начало на селото (че е участъка е част от републикански път се признава от
ответника), претърпял пътнотранспортно произшествие, попадайки в
поредица от дупки, в резултат на което били увредени десни джанти и задна
дясна гуми.
Въз основа на Доклада по щетата - Плащане № 1 от 18.04.2019 г.
застрахователят изплатил 3698,03 лева на автосервиз „М Кар Плевен“ ЕООД с
Преводно нареждане № П15995104 от 15.05.2019 г. Твърди се, че така ищецът
е изпълнил задълженията си по договора за имуществено застраховане да
репарира щетите на увредения процесен автомобил, причинени от
настъпилото застрахователно събитие.
С писмо изх. № Л-2363/27.04.2021 г., придружено с ликвидационната
преписка по щетата, ищецът поканил ответника в 14-дневен срок от поканата
доброволно да им заплати горепосочената сума.
На 06.12.2023 г. ищецът депозирал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника, по което СРС издал Заповед №
37310/14.12.2023 г. за изпълнение по чл. 410 ГПК по ЧГД № 67175/2023 г.
срещу длъжника АПИ. С Разпореждане № 31174 от 27.02.2024 г., получено на
28.02.2024 г., предвид постъпилото възражение от страна на длъжника срещу
издадената заповед за изпълнение, съдът на основание чл. 415, ал. 1 от ГПК е
указал на „ЗАД Армеец“ АД, че може да предяви установителен иск за
вземането си.
Въз основа изложеното от фактическа страна, съдът прецени следното
от правна страна:
Разпоредбата на чл. 410, ал. 1 от КЗ предвижда, че с плащането на
застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски,
направени за неговото определяне срещу причинителя на вредата или
възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на
която са възникнали вреди по чл. 49 от ЗЗД, или собственика на вещта и
лицето, което е било длъжно да упражнява надзор върху вещта, причинила
вреди на застрахования по чл. 50 от ЗЗД.
В случая правото на застрахования, което застрахователят упражнява
посредством предявяването на тази регресна претенция, е за обезщетение за
имуществени вреди по чл. 49 от ЗЗД. Отговорността по чл. 49 от ЗЗД е за
чужди действия или бездействия, тя е безвиновна по своя характер.
Съгласно чл. 8, ал. 2 от ЗП републиканските пътища са изключителна
държавна собственост. Съгласно чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗП те се управляват от
Агенция „Пътна инфраструктура“. Според чл. 30, ал. 1 от ЗП Агенция „Пътна
инфраструктура“ осъществява дейностите по изграждането, ремонта и
поддържането на републиканските пътища. Съгласно чл. 3 от ЗДвП лицата,
стопанисващи пътя ги поддържат изправни с необходимата маркировка и
сигнализация за съответния клас път, организират движението по тях. Според
чл. 167, ал. 1 от ЗДвП лицата, които стопанисват пътя, сигнализират
незабавно за препятствията по него и ги отстраняват във възможно най-кратък
срок. Съобразно §1, т. 19 от ППЗДвП препятствие на пътя е нарушаване
целостта на пътното покритие.
Съдът приема, че на пътя е имало такива препятствия, видно от
5
събраните доказателства – поредица от дупки. Участъкът с препятствия не е
бил обозначен и обезопасен. Не са налице такива твърдения на ответника. Ето
защо следва да се ангажира гаранционно-обезпечителната отговорност на
ответника, доколкото същият е проявил бездействие чрез служителите си,
натоварени със задължението да поддържат пътя, на който е възникнало ПТП,
да сигнализират ако е налице препятствие, да отстраняват препятствието във
възможно най-кратък срок. Съдът приема, че ответникът не е изпълнил
задълженията си да поддържа пътя. На основание изложеното съдът намира,
че гаранционно обезпечителната отговорност на ответника следва да бъде
ангажирана по иска, тъй като с оглед установения механизъм на пътното
произшествие същото е следствие от преминаване на автомобила през
необозначена неравност по пътното платно на път от републиканската пътна
мрежа, следствие на което настъпват увреждания по л.а. Няма твърдения за
противоправно поведение на водача, включително нарушение на чл. 20 от
ЗДвП.
Въз основа на приетите доказателства е доказан механизма на ПТП,
който е в причинна връзка с противоправното бездействие на служители на
ответника, неотстранили, съответно необезопасили, дупки по път от
републиканската пътна мрежа, наличието на които е довело до увреждане на
процесния автомобил. Следва да се отбележи, че съобразно представения
опис, приет към доказателствата по делото, стойността на описаните щети
включваща ремонт на двете увредени джанти възлиза на 1559,06 лева.
Експертът е определил, че джантите подлежат на ремонт, а не следва да бъдат
подменени. В тази връзка съдът е съгласен с изразеното от ответника
становище, че без значение кое е по-целесъобразното – подмяна или ремонт,
доколкото размера на обезщетението се определя въз основа на извършения
опис видно и от приложените по делото ОУ. В тази връзка следва да се има
предвид, че ищецът не твърди да се е наложил допълнителен оглед, а въпреки
дадените указания не е посочил каква е причината да са налице два документи
с един номер, различна дата, различие в съдържанието, в единият от които
няма положен подпис. Според чл. 180 ГПК частните документи, подписани от
лицата, които са ги издали, съставляват доказателство, че изявленията, които
се съдържат в тях, са направени от тези лица. Представеният опис от ищеца
обаче не съдържа подпис на издателя, поради което не може да бъде приет
като доказателство по делото.
Съгласно чл. 193, ал. 1 ГПК заинтересованата страна може да оспори
истинността на документ най-късно с отговора на съдопроизводственото
действие, с което той е представен. Според ал. 2 съдът постановява да се
извърши проверка на истинността на документа, ако другата страна заяви, че
желае да се ползва от него. Когато страна оспорва истинността на един частен
документ, иска да опровергае формалната му доказателствена сила и да
установи, че авторът му е различен от посочения (т. е. че документът е
неавтентичен). Оспорването става в хода на отделно производство в рамките
на съдебното дирене. За откриването му трябва по делото да е представен
частен документ, за който насрещната страна да твърди, че подписът не е на
действителния автор на изявлението. В този случай, ако страната, която го е
представила, иска да се ползва от него, съдът трябва да направи проверка на
автентичността. В конкретния случай обаче представения от ищеца опис не
съдържа подпис, оспорено е съдържанието на документа. При това положение
не са били налице предпоставки откриване на производство по оспорване на
същите по реда на чл. 193 ГПК, поради което съдът следва да отмени като
6
процесуално недопустимо това определение и като правни последици не
дължи с решението си произнасяне по същото.
На основание чл. 213 КЗ вр. 49 ЗЗД застрахователят може да встъпи в
правата застрахования срещу ответника за вредата до доказания размер в хода
на настоящото производство от 1559,06 лева. Поради това искът се явява
основателен и доказан до размера му от 1569,06 лева, включващ и
ликвидационните разноски. В останалата му част и до предявения размер
искът е неоснователен и недоказан.
По възражението на ответника за погасяване на вземането поради
изтекла давност: В настоящото производство е предявен регресен иск, който
според трайната практика на ВКС има за основание не застрахователното
правоотношение, а фактът на изплащане на сумите на правоимащото лице по
силата на застраховката и даденото от закона право на регрес – така е
посочено в т. 14 Постановление № 7 от 04.10.1978 г. на Пленума на Върховния
съд. Тоест регресното вземане не е същинско застрахователно право, защото
възниква по силата на закона с факта на изплащане на застрахователното
обезщетение на застрахованото лице. По делото не се спори относно
обстоятелството, че на ищецът е заплатил щетите на 15.05.2019 г.
Следователно след тази дата започва да тече погасителния давностен срок за
предявяване на регресната претенция на ищеца спрямо ответника. Съгласно
чл. 110 общия давностен срок е петгодишен и не е изтекъл към датата на
депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК.
На основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата следва да се присъди ведно със
законната лихва, считано от датата на подаването на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение.
По отношение на иска за лихва за забава в размер на 1401,02 лева за
периода от 13.05.2021 г. до 04.12.2023 г. Искът е основателен до размера му от
440,52 лева с оглед частичното уважаване на главния иск до размера му от
1569,06 лева.
Ищецът претендира разноски в следния размер: за заплатената ДТ в
размер на 198,32 лв. (внесена е ДТ в размер на 189,96 лв.), депозит за вещо
лице в размер на 600,00 лева и за свидетел в размер на 70,00 лева. Претендира
се възнаграждение за юрисконсулт. Съобразно посоченото в чл. 78, ал. 8 от
ГПК във вр. с чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната помощ, съдът
прецени, че следва да бъде присъдено в размер на 100 лева за заповедното
производство, а във вр. с чл. 25, ал. 1 в размер на 200,00 лева в исковото.
Ответникът също претендира заплащане на възнаграждение за
юрисконсулт. Съобразно посоченото в чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 25, ал.
1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, съдът прецени, че следва
да бъде присъдено в размер на 200 лева.
Предвид горното и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати в полза на ищеца сумата от 490,84 лв., от които в
заповедното 84,28 лева, а останалите – дължими по исковото производство.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на разноски
съразмерно на отхвърлената част на предявените искови претенции.
Съразмерно с отхвърлената част на исковете, в полза на ответника следва да
се присъди сума в размер на 115,37 лева.
Така мотивиран, Районен съд - Разград
7
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.
1 ГПК вр. с чл. 410, ал. 1 КЗ вр. с чл. 49 ЗЗД и чл. 409 КЗ във вр. с чл. 86, ал. 1
ЗЗД, в отношенията между страните, че ответникът АГЕНЦИЯ ПЪТНА
ИНФРАСТРУКТУРА с ЕИК *********, със седалище в гр. София,
представлявана от Й. В., със седалище гр. София, чрез Областно пътно
управление – гр. Разград, с адрес: гр. Разград, ул. „Княз Дондуков“ № 3,
дължи на ищеца „ЗАД АРМЕЕЦ” АД с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, ул. „Стефан Караджа” № 2, представлявано от М. И.
и К. В., следните суми, за които във връзка със Заповед № 37310/14.12.2023 г.
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по Частно
гражданско дело № 67175 по описа за 2023 г. на Софийски районен съд, както
следва: 1569,06 лева (три хиляди седемстотин и осем лева и три стотинки)
представляващи изплатено застрахователно обезщетение по застраховка
„Каско на МПС” и „Злополука“ за увреден от пътно - транспортно
произшествие на 24.10.2018 г. на лек автомобил „БМВ 640" с рег. № *****
(щета № 250 18 0301 00607), ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумата;
440,52 лева (четиристотин и четиридесет лева и 52 стотинки),
представляващи мораторна лихва за забава за периода от 13.05.2021 г. до
04.12.2023 г., като ОТХВЪРЛЯ като неоснователни и недоказани предявените
искове за горницата над уважения размер до претендирания от 3708,03 лева
(три хиляди седемстотин и осем лева и три стотинки) за изплатено
застрахователно обезщетение и за горницата над уважения размер до
претендирания от 1041,02 лева (хиляда четиридесет и един лева и две
стотинки), представляващи мораторна лихва за забава за периода от
13.05.2021 г. до 04.12.2023 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът АГЕНЦИЯ
ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА с ЕИК *********, със седалище в гр. София,
представлявана от Й. В., със седалище гр. София, чрез Областно пътно
управление – гр. Разград в гр. Разград, ул. „Княз Дондуков“ № 3, да заплати на
„ЗАД АРМЕЕЦ” АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, ул. „Стефан Караджа” № 2, представлявано от М. И. и К. В.,
съразмерно на уважената част от иска:
406,56 лв. (четиристотин и шест лева и 56 стотинки), представляващи
направени съдебно деловодни разноски по настоящото производство;
84,28 лв. (осемдесет и четири лева и 28 стотинки), представляващи
направени разноски по Частно гражданско дело № 67175 по описа за
2023 г. на Софийски районен съд.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „ЗАД АРМЕЕЦ” АД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Стефан
Караджа” № 2, представлявано от М. И. и К. В., ДА ЗАПЛАТИ на АГЕНЦИЯ
ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА с ЕИК *********, със седалище в гр. София,
представлявана от Й. В., със седалище гр. София, чрез Областно пътно
управление – гр. Разград в гр. Разград, ул. „Княз Дондуков“ № 3, съразмерно
на отхвърлената част сумата от 115,37 лв. (сто и петнадесет лева и 37
стотинки) за разноски по делото.
8
Заверен препис от решението след влизането му в сила да се изпрати за
прилагане по Частно гражданско дело № 67175 по описа за 2023 г. на
Софийски районен съд с оглед на правните последици по чл. 416 от ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Решението подлежи на обжалвано пред Окръжен съд – Разград в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
9