№ 11965
гр. София, 18.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:БОРЯНА В. ПЕТРОВА
при участието на секретаря ТЕОДОРА ГР. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело №
20221110137939 по описа за 2022 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 558, ал. 7, вр. чл. 557, ал.1, т.2 от
Кодекса за застраховането от ФИРМА срещу Х. И. Х. за осъждане на ответника да заплати
сумата от 1 518,53 лева, представляваща изплатено от фонда обезщетение за имуществени
вреди на увреден при ПТП, настъпило на 06.12.2019 г., автомобил .... с рег. № .....,
причинено по вина на ответника при управление на МПС ..... с рег. № ....., ведно със
законната лихва от предявяване на исковата молба до окончателното плащане.
Ищецът твърди, че ответникът управлявал без застраховка Г.О. лекия автомобил,
като движейки се в непосредствена близост до релси разположени на пътното платно
реализирал ПТП с трамвайна мотриса, загубил контрол над автомобила и ударил л.а. .... с
рег. № ...... Твърди, че ответникът не възстановил платеното от него обезщетение за вреди,
поради което моли да се осъди да му го плати, ведно с лихвата от датата на предявяване на
иска. Претендира разноски.
Ответникът, чрез назначения особен представител, е депозирал отговор в срок, с
който оспорва предявения иск. Оспорва вината на ответника за настъпване на твърдяното
ПТП, както и излага съображения, че не е изяснен механизмът на същото. Прави
възражение за изтекла погасителна давност на претенцията.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното:
По иска с правно основание чл. 558, ал. 7, вр. чл. 557, ал.1, т.2 КЗ в тежест на ищеца е
да докаже при условията на пълно и главно доказване, наличието на предпоставките за
встъпването му в правата на увреденото лице, а именно: настъпване на описаното в исковата
молба ПТП; отговорност на ответника като пряк причинител на вредата по чл. 45 ЗЗД, за
което следва да бъдат установени в процеса виновно протИ.правно деяние, вреда, причинна
връзка между поведението и вредата, размер на вредите и плащане от ищеца на обезщетение
при наличие на основание по чл. 557, ал. 1 КЗ.
В тежест на ответника е да докаже обстоятелствата, на които основава възраженията
1
си, и евентуално - погасяване на дълга на падежа.
По делото не е спорно, а и се установява от събраните по делото доказателства, че на
посочените в исковата молба място и дата е настъпило ПТП с участие на ответника, който
към момента на събитието е управлявал л.а. ..... с рег. № ..... без валидна застраховка „Г.О.“
на автомобилистите.
От представените по делото писмени доказателства, в това число протокол за ПТП №
..... от 12.06.2019 г., се установява, че на 12.06.2019 г. около 16:40 часа, в гр. С. с посока от
ул. „....“ към бул. ....“, водачът на л.а. ..... с рег. № ....., поради движение върху релсов път
разположен върху пътното платно, при предприемане на маневра реализира ПТП с
движещата се отляво трамвайна мотриса, в следствие на което удря намиращия се пред него
л.а. „.....“ с рег. № ....., който от своя страна се измества и удря л.а. „......“ с рег. № ....... На
ответника са съставени АУАН с бл. № ...../12.06.2019 г. и АУАН с бл. № ...../12.06.2019 г. и
са му наложени административни наказания с НП № ...../03.07.2019 г. и НП № ...../11.07.2019
г., връчени на 02.09.2019 г. и влезли в сила на 10.09.2019 г., за това, че на 12.06.2019 г.
виновно е причинил настъпилото ПТП и при извършена проверка не е представил валидна
полица за задължителна застраховка „Г.О.“. Вследствие на процесното ПТП са причинени
материални щети на л.а. „.....“ с рег. № ...... В същия смисъл, относно механизма на ПТП е и
посоченото от вещото лице в неоспореното от страните заключение на автотехническата
експертиза, което съдът намира за пълно, обективно и обосновано.
Съдът приема за неоснователни направените в отговора на исковата молба
оспорвания, доколкото с официални писмени доказателства, изготвени от органите на МВР
се установяват както участието на ответника в процесното ПТП, виновното му поведение, за
което са му съставени 2 бр. АУАН и са му наложени административни наказания глоби, така
и наличието на причинна връзка между виновното поведение на ответника и причиняването
на вреди по автомобила на другия участник - „.....“ с рег. № ...... Предвид гореизложеното,
съдът намира, че безспорно се установява осъществяването на сложния фактически състав
на деликта от ответника, както и правото на ищеца да встъпи в правата на увредения,
предвид извършеното плащане
По повод процесното ПТП при ищеца е била образувана щета № ...../13.06.2019 г. и е
определено обезщетение в размер на 1518,53 лева, което видно от представеното платежно
нареждане 11.10.2019 г. е платено от ищеца в полза на собственика на увредения автомобил
И.И.Н.
От приетото по делото заключение на САТЕ се установява, че всички увреждания по
лек автомобил „.....“ с рег. № ....., отразени в застрахователна техническа експертиза по щета,
се намират в пряка и причинно следствена връзка с процесното ПТП. Доколкото ответникът
не оспорва стойността на причинените вреди на л.а. „.....“ с рег. № ....., съдът приема, че
предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен в пълния му претендиран размер.
Съдът намира направеното от ответник, с отговора на исковата молба възражение за
изтекла погасителна давност на претендираните от ищеца с исковата молба вземания за
неоснователно. Съгласно т.14 от ППВС № 7 от 04.10.1978 г. за регресните искове важи
общата 5-годишна давност по чл.110 и сл. ЗЗД, а течението й започва от момента на
изплащането на застрахователните обезщетения на правоимащите лица, което разбиране е
приложимо и към регресното вземане на ФИРМА. В случая обезщетението е изплатено на
11.10.2019 г., което обстоятелство не е спорно между страните и се потвърждава от
представеното по делото преводно нареждане от посочената дата, с оглед на което към
момента на предявяване на иска – 13.07.2022 г. давността не е изтекла.
По отговорността на страните за разноски:
При този изход на спора, ищецът на основание чл. 78, ал. 1 ГПК има право на
2
направените по делото разноски в размер на 860,74 лева, от които 60,74 лева – държавна
такса, 400 лева – депозит за САТЕ, 300 лева – възнаграждение за особен представител на
ответника и 100 лева юрисконсултско възнаграждение лева /определен в минимален размер
съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ/.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Х. И. Х., ЕГН **********, с адрес гр. С. да заплати на ФИРМА, с адрес:
гр. С., на основание чл. 558, ал. 7, вр. чл. 557, ал. 1, т. 2 КЗ сумата от 1 518,53 лева,
представляваща изплатено от фонда обезщетение за имуществени вреди по щета №
...../13.06.2019 г. на водача на увреден автомобил „.....“ с рег. № ....., във връзка с ПТП,
настъпило на 06.12.2019 г., причинено по вина на ответника при управление на л.а. ..... с рег.
№ ....., ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба 13.07.2022 г. до
окончателното плащане.
ОСЪЖДА Х. И. Х., ЕГН **********, с адрес гр. С., да заплати на ФИРМА, с адрес:
гр. С. на основание 78, ал. 1 ГПК сумата от 860,74 лева – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3