№ 439
гр. Пазарджик, 29.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Димитър Чардаков
при участието на секретаря Десислава Буюклиева
като разгледа докладваното от Димитър Чардаков Гражданско дело №
20215220100284 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединяване искове по чл.410,
ал.1, т.2 КЗ вр. чл.49 ЗЗД и по чл.86 ЗЗД за заплащане на сумата от
2672.10лв., представляваща изплатено от ищеца застрахователно обезщетение
по имуществена застраховка за вреди, причинени от непозволено увреждане в
резултат на ПТП, предизвикано от бездействието на ответника спрямо
задължението му да поддържа пътищата от републиканската пътна мрежа,
както и на сумата 774.91лв. – обезщетение за забава за периода 15.06.2016г. –
23.04.2020г., ведно със законната лихва за забава върху главницата от
подаването на исковата молба в съда на 14.05.2020г. до плащането.
Ищецът ЗАД „А“ АД, ЕИК: *, седалище и адрес на управление: гр.С, ул.
„С К“ *, твърди, че въз основа на застрахователна полица №********** от
08.07.2015г. е застраховател по имуществена застраховка „Каско и
Злополука“ с предмет л.а. „*** и период на застрахователно покритие от
09.07.2015г. до 08.07.2020г., по която на 06.04.2016г. е изплатил
застрахователно обезщетение в размер на 2672.10лв. за покриване на
имуществена вреда от повреждането на застрахования автомобил в следствие
на преминаването му през необозначено препятствие на пътното платно –
1
паднали камъни. Поддържа, че застрахователното събитие е настъпило на
04.03.2016г. на път ІІ-84 в отсечката между гр.Велинград и с.Варвара,
обл.Пазарджик, която е част от републиканската пътна мрежа. Твърди, че
отговорността за настъпването на вредите е на ответника **, която чрез
възлагане по смисъла на чл.49 ЗЗД е задължена да осъществява ремонтът и
поддържането на републиканските пътища.
Ищецът поддържа, че след изплащането на застрахователното
обезщетение е встъпил в правата на увредения срещу причинителя на
вредите, както и че с писмена покана /получена на 08.06.2016г./ е поканил
ответника, чрез Областно пътно управление /ОПУ/ – Пазарджик, на чиято
територия се намира процесният пътен участък, да възстанови изплатеното
застрахователно обезщетение. Поради липса на изпълнение, за ответника
възникнало задължението да заплати на ищеца обезщетение за забава по чл.86
ЗЗД, каквото ищецът претендира в размер на 774.91 лв., дължимо за периода
от 15.06.2016г. – 23.04.2020г.
При тези твърдения ищецът иска осъждане на ответника да му
възстанови сумата по изплатеното застрахователно обезщетение, ведно със
законната лихва за забава от подаването на исковата молба в съда на
14.05.2020г. до плащането и да му заплати обезщетение за забава в посочения
размер. Претендира разноски.
Ответникът *** ЕИК***, адрес: гр.С, бул. „М“ *, чрез Об*к, оспорва
описания в исковата молба механизъм за настъпване на ПТП. Отрича да е
допуснал противоправно бездействие във връзка с вменените му задължения
по чл.30, ал.1 ЗП, в резултат на което да е настъпила описаната вреда. Твърди,
че е положил дължимата грижа за обезопасяването на процесния пътен
участък, като е възложил на третото лице – помагач зимното поддържане на
пътя. Поддържа, че се касае до падащи в момента на ПТП камъни върху
пътното платно, чието незабавно отстраняване или обозначаване е обективна
невъзможно, респ. че ПТП е настъпило по независещи от ответника причини.
В срока по чл.219 ГПК ответникът е привлякъл на своя страна като
трето лице-помагач „Пътно поддържане област Пазарджик и област Пловдив“
– дружество по чл.357 ЗЗД, и при условията на евентуалност, е предявил
срещу него обратни искове по чл.79, ал.1, предл.ІІ вр. чл.82, вр. чл.258 и чл.86
ЗЗД за заплащане на сумите по първоначалните искове, в случай, че същите
2
бъдат присъдени в полза на ищеца ЗАД „А“ АД. Обляга претенцията на факта,
че с договор за обществена поръчка №РД-38-19 от 09.10.2015г. е възложил на
третото лице дейностите по ремонт и поддържане (превантивно, текущо и
зимно), както и ремонтно-възстановителни работи при аварийни ситуации на
процесния пътен участък. Твърди, че съгласно чл.33 от договора
изпълнителят се е задължил да отговаря за вредите, причинени от ПТП,
настъпили в резултат на неизпълнение или некачествено изпълнение на
възложената работа.
Третото лице **“, ЕИК: **, седалище и адрес на управление:
гр.Пловдив, р-н *, със съдружници: „..“ АД (предишно наименование „*),
ЕИК: *, седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, р-н *; „* (предишно
наименование „*), ЕИК *, седалище и адрес на управление: ** „* и „*“ ЕООД,
ЕИК: *, седалище и адрес на управление: г**1, оспорва всички твърдения в
исковата молба.
Оспорва редовността на обратната искова молба поради липса на
твърдения за всички обстоятелства, на които се основава иска /дали е
възложена работа по отстраняване на камъните/.
Оспорва обратните искове с твърдението, че не е допуснал неизпълнение
на договора, тъй като ответникът не му е възложил с изрично задание
отстраняването на препятствието, причинило повредите по застрахования
автомобил, както е предвидено в договора. Отрича да е поемал задължението
да следи за наличието на внезапно възникнали препятствия по пътя, а
единствено да отстранява същите при устно или писмено възлагане от
ответника. Моли за отхвърляне на исковете и претендира разноски.
Съдът като съобрази доводите на страните и доказателствата по делото
прие от фактическа и от правна страна следното:
За уважаването на регресния иск ищецът следва да установи при
условията на пълно и главно доказване настъпило в срока на
застрахователното покритие по валидна имуществена застраховка
застрахователно събитие, отговорността за което е на ответника, размера на
имуществените вреди и плащането на застрахователното обезщетение.
При установяване на горното ответникът следва да докаже, че е
предприел и то с дължимата грижа необходимите по закон действия за
поддържането на участъка от републиканския път, в който е настъпило
3
застрахователното събитие.
При така разпределената доказателствена тежест съдът намира главният
иск за неоснователен.
С оглед твърденията на страните и на основание чл.146, ал.1, т.4 ГПК
съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата,
че към датата на застрахователното събитие увреденото имущество е било
застраховано при ищеца, както и че последният е изплатил застрахователно
обезщетение в размер на 2672.10лв.
С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят
встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу
лицето, което отговаря за неговите виновни противоправни действия. Обемът
на суброгационното право включва както правата срещу физическото лице -
пряк причинител по чл. 45, ал.1 ЗЗД, така и правата на увредения по чл.47 - 49
ЗЗД срещу лицата, които носят отговорност за чужди виновни действия - в
този смисъл р.V от ППВС №7/4.10.1978 г.
Доколкото от ищеца се твърди нарушение на предписано правило
/неподдържане на пътя в изправност, неотстраняване и необозначаване на
препятствие/ и вредата не следва от обективното качество на вещта, то
отговорността следва да е по чл.49 ЗЗД. За да възникне тя е необходимо
повреждането на застрахованото имущество да е станало в резултат на
противоправно поведение на ответника, респ. на лице, за чиито действия
отговаря, а не в следствие на случайно събитие или по вина на трето лице, за
което ответникът не носи отговорност. Случайно събитие е такова събитие,
което не е могло да се предвиди или се дължи на непреодолима сила. Същото
изключва отговорността за вреди, освен ако вредоносният резултат не е
предхождан от виновно или противоправно поведение на делинквента
/Решение № 204 от 10.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4284/2008 г., IV г. о., ГК/.
От показанията на свидетеля ИЛ. Г. ИЧ. се установява, че щетата по
застрахования при ищеца лек автомобил не е настъпила при преминаването
на превозното средство през необезопасено и необозначено препятствие на
пътното платно, както твърди ищеца. Автомобилът е бил ударен от камък,
който се е свлякъл от десния склон край пътя в момента на преминаването му
през процесния пътен участък. В този участък от пътя между пътното платно
и десния планински склон е разположена железопътна линия.
4
Според приетата съдебна АТЕ, водачът на увредения автомобил не е
имал техническа възможност да избегне произшествието, тъй като падането
на камъните върху пътното платно и върху автомобила има случаен и
непредвидим характер.
Въз основа на горните обстоятелства съдът приема, че настъпилото
застрахователно събитие и щетата по застрахованото имущество не се дължи
на противоправно поведение на ответника, изразяващо се в неизпълнение на
вмененото му от закона задължение да обезопаси и/или да обозначи
препятствие на пътя. Касае се до внезапно възникнало препятствие на
пътното платно, чието отстраняване, обезопасяване или обозначаване е било
обективно невъзможно в рамките на изминалото време между възникването
на препятствието и настъпването на пътнотранспортното произшествие.
Самото възникване на препятствието – срутването на камъка, не е наведено от
ищеца като обстоятелство, за чието предотвратяване отговаря ответника.
Подобни твърдения липсват в исковата молба и за установяването на такава
отговорност на ответника не са събирани доказателства по делото.
Отговорността на ответника е релевирана единствено във връзка с неговите
задължения да премахне или да обозначи вече възникналите препятствия по
пътното платно, което в случая е било обективно невъзможно. Налице е
извинителна причина за бездействието на ответника, която изключва неговия
противоправен характер.
Само въз основа на факта, че е настъпила вреда не може да се изведе
нито противоправност на поведението на служителите в ответната агенция,
нито неполагане на дължимата от тях грижа, което да обоснове нейната
деликтна отговорност, а от там и задължението да възстанови на ищеца
изплатеното застрахователно обезщетение. Ето защо предявеният главен иск
следва да се отхвърли като неоснователен.
Тъй като липсва главен паричен дълг, не се дължи и обезщетение за
забавено изпълнение, поради което акцесорният иск по чл.86 ЗЗД също е
неоснователен.
Съдът не следва да се произнася по обратния иск, тъй като не е
осъществено заложеното в него условие, под което е предявен.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК ищецът следва
5
да заплати съдебните разноски на ответника. В случая ответникът е
представляван от юрисконсулт, комуто на основание чл.78, ал.8 ГПК с оглед
сложността на делото следва да се определи възнаграждение в размер на 200
лв., съгласно чл. 25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Освен това е представил доказателства за направени разноски в размер на 150
лв. – внесен депозит за възнаграждение на вещо лице. Общият размер на
разноските, които ищецът следва да възстанови на ответника е в размер на
350лв.
Ответникът не е внесъл дължимата държавна такса за предявения от
него обратния иск, която е в размер на 156.88лв. Същата следва да се събере
принудително по реда на чл.77 ГПК, но от ищеца, предвид неоснователността
на главния иск.
На третото лице помагач не се присъждат разноски – чл.78, ал.1 ГПК.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на ЗАД „А“ АД, ЕИК: *, седалище и адрес на
управление: гр.С, ул. „С К“ * против ответника *** ЕИК***, адрес: гр.С, бул.
„М“ *, чрез Об*к за заплащане на основание чл.410, ал.1, т.2 КЗ на сумата от
2672.10лв., представляваща изплатено от ищеца застрахователно обезщетение
по застрахователна полица №********** от 08.07.2015г. за имуществени
вреди на л.а. „***, причинени от непозволено увреждане в резултат на ПТП,
настъпило на 04.03.2016г. на път ІІ-84 в отсечката между гр.Велинград и
с.Варвара, обл.Пазарджик, ведно със законната лихва от подаването на
исковата молба в съда до плащането, както и на сумата от 774.91лв. –
обезщетение за забава за периода 15.06.2016г. – 23.04.2020г.
ОСЪЖДА ищеца ЗАД „А“ АД, ЕИК: * да заплати на ответника ***
ЕИК***, чрез Об*к съдебни разноски в размер на 350лв.
ОСЪЖДА на основание чл.77 ГПК ищеца ЗАД „А“ АД, ЕИК: * да
заплати по сметката за държавни такси на Районен съд – Пазарджик сумата от
150лв. – държавна такса за обратния иск.
Производството е проведено с участието на „Пътно поддържане област
Пазарджик и област Пловдив“, ЕИК: **, седалище и адрес на управление:
6
гр.Пловдив, р-н *, като трето лице помагач на страната на ответника **.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пазарджик в 2-
седмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
7