РЕШЕНИЕ
№ 3627
гр. Варна, 16.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Любомир Нинов
при участието на секретаря Анелия Ц. Николова
като разгледа докладваното от Любомир Нинов Гражданско дело №
20253110102382 по описа за 2025 година
Ищеца К. Г. твърди, че на 24.09.2024г. около 7.30ч. в гр. Варна, срещу
бул.„Сливница"201, собственият му лек автомобил марка „Алфа", модел „147"
с peг.№***, управляван от сина му П. Г., е бил блъснат от лек автомобил марка
„Мазда", модел „6" с peг.№***, управляван от В. Й., като ПТП-то е настъпило
при следните обстоятелства: в локалното платно успоредно на бул.
„Сливница", срещу №201, синът му В. Й., управлявайки собствения на ищеца
л.а. марка „Алфа", модел „147" с ДК №***, посока- център, се е намирал зад
лек автомобил марка „Мазда", модел „6" и е очаквал същия да потегли напред.
Водачът на лек автомобил „Мазда 6", управляван от В. Й., обаче е включил на
задна скорост и потегляйки назад, без да погледне в огледалата си, е блъснал
управлявания от сина му собствен автомобил в предната му част. За
настъпилото ПТП е бил съставен двустранен констативен протокол за ПТП,
като виновен за настъпилото произшествие е водачът на лек автомобил марка
„Мазда", модел „6" с ДК №***, В. Й.. Лекият автомобил управляван от
виновния водач е застрахован по застраховка „Гражданска отговорност" от
застрахователна компания ЗАД „ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ" АД, с полица
№BG/23/124000823335, която полица е действаща към датата на ПТП. На
25.09.2024г., е уведомил застрахователя на виновния водач за настъпилото
ПТП, като същият е извършил оглед на автомобила, бил е изготвен снимков
материал и съставен опис по щета №0410-900-0147/24г. В описа като щети са
биле посочени: преден капак; предна броня; стойка фирмен знак липсва;
фирмен знак; хром лайсна решетка липсва; преден капак не се отваря. На
29.01.2024г., като обезщетение е била получена сумата в размер на 261.76лв.
Твърди се, че получената сума се е оказала недостатъчна да покрие щетите
настъпили в следствие описаното ПТП. Ищецът след лично проучване в
1
няколко сервиза счита, че сумата за възстановяване на щетите възлиза в
размер на 1 082лв. Счита, че след като се приспадне вече заплатената сума от
261.76лв., ответникът по иска следва да му заплати разликата, т.е. сума в
размер на 820,24лв. С исковата си молба ищецът, моли съда, да призове
страните и да постанови решение с което да осъди ответника ЗАД „ОЗК
Застраховане“АД да му заплати сумата от 100лв., представляваща частичен
иск от остатъка в размер на 820,24лв., като застрахователно обезщетение, за
нанесени имуществени вреди, причинени в резултат на ПТП, настъпило на
24.09.2024г., по вина на водача на лек автомобил марка „Мазда", модел „6" с
ДК №***, застрахован по договор за гражданска отговорност при ответното
дружество, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата, както и да осъдите ответното дружество
да ми заплати направените по делото съдебно-деловодни разноски и
адвокатски хонорар.
Ищцовата страна в хода на производството е направила искане за
изменение на претенцията по реда на чл.214 от ГПК, което е уважено от съда с
протоколно определение след което размерът на претенцията е увеличен до
сумата от 985.10лв. представляваща разлика между вече изплатените от
застрахователя на пострадалия 261.76лв. и сумата от 1 246.86лв. определена в
хода на делото от в.л. като реална стойност на щетите от настъпилото
застрахователно събитие - ПТП.
Ответникът ЗАД „ОЗК Застраховане“АД е подал отговор по реда на
чл.131 от ГПК, като счита, че исковата молба е допустима, но неоснователна,
като иска се оспорва изцяло. Изказва се становище, че не е налице правно
основание за възникването на твърдяното материално право - предмет на
депозирания осъдителен иск, а именно наличието на валидно възникнало
вземане на ищеца към ответното дружество в посочения в исковата молба общ
размер от 820,24лв. Не са налице предпоставките, необходими за ангажиране
на отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност"
за допълнително заплащане на исковата сума над вече изплатеното
застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди от 261,76лв.,
с което К. Г. е обезщетен в пълна степен за понесените щети. Не се оспорва, че
между В. Й. Й. и ЗАД "ОЗК Застраховане" АД е съществувало валидно
облигационно правоотношение по застрахователна полица №BG/23/
124000823335 за застраховка „Гражданска отговорност" на лек автомобил
марка „Мазда 6", с peг.№***, със срок на застраховката от 20.03.2024г. до
19.03.2025г. Сочи се, че К. Г. е подал уведомление за регистриране на щета до
ЗАД "ОЗК Застраховане" АД на 25.09.2024г., в което сочи, че на 24.09.2024г., в
гр.Варна, по бул.„Сливница" №201, водачът на притежавания от него
автомобил - П. К.ов Г. шофирал зад автомобил „Мазда", изчаквал същия да
потегли, но тръгнал назад и го блъснал. В уведомлението е направен избор
възстановяването на автомобила да се извърши по експертна оценка.
Застрахователят съставил опис техническа експертиза по щета №0410-900-
0147/2024 на 25.09.2024г. Констатирани са повреди по детайли на ищцовия
лек автомобил марка „Алфа Ромео 147", а именно: капак преден, броня
предна, стойка емблема, емблема и хром лайсна дясна решетка. Собственикът
на МПС е отказал допълнителен оглед след разоборудване, за което е
направено отбелязване в описа на 03.01.2025г. В резултат на съставена на
2
08.01.2025г. експертна оценка и калкулация на необходимата за
възстановителния ремонт сума, в съответствие с разпоредбите на КЗ и
Наредба № 24/08.03.2006г., ЗАД "ОЗК Застраховане" АД е изплатило на К. Г.,
по посочена от него банкова сметка, обезщетение за претърпени имуществени
вреди в размер от 261,76лв. на 29.01.2025г., с което застрахователят изпълнил в
цялост задължението си за обезщетяване по образуваната щета. Изказват се
възражения срещу иска и обстоятелствата, на които те се основават, като: -
съгласно чл.429, ал.1 от КЗ с договора за застраховка "Гражданска
отговорност" застрахователят се задължава да покрие в границите на
определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността
на застрахования за причинените от него на трети лица вреди, които са пряк и
непосредствен резултат от застрахователно събитие. Отговорността на
застрахователя е обусловена от отговорността на застрахования деликвент,
като застрахователят дължи обезщетение за вредите, доколкото
застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице за репарирането им. В
настоящия случай е безспорно, че съществува сключен договор за застраховка
и че е настъпило застрахователно събитие в срока му на действие. Налице е и
плащане на застрахователно обезщетение от страна на застрахователя -
ответник в настоящото производство. Неясни са използваните от ищеца метод
и критерии при определяне на обезщетението, което се претендира да е
допълнително дължимо от ответника, същото е произволно посочено в общ
размер от 820,24лв. Оспорва се твърдението, че стойността на ремонта на
процесното МПС, необходим в резултат на ПТП от 24.09.2024г., възлиза на
сбора на претендираната сума, ведно с вече изплатеното обезщетение. Твърди,
че съгласно чл.20, ал.2 от Наредба №49/16.10.2014г., издадена от Комисията за
финансов надзор, обезщетението за вреди на моторни превозни средства се
определя по методиката съгласно приложения №1 - 6 от Наредба
№24/08.03.2006г. Съобразно §3, ал.1 от ПЗР на Наредба №49/16.10.2014г.,
Наредба № 24/08.03.2006г. се отменя с изключение на чл.15, ал.4 и
приложения №1 - 6, в които именно се съдържа установената методика за
уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на моторни
превозни средства. Съгласно константната съдебна практика, методиката
представлява указание за изчисляване на размера на щетите на МПС в
случаите, когато не са представени фактури за извършен ремонт в сервиз.
Само ако пострадалият представи доказателства за причинени в резултат на
настъпило застрахователно събитие имуществени вреди и за извършен в
специализиран сервиз ремонт за тяхното поправяне, застрахователят не може
да откаже изплащане на застрахователно обезщетение в размер на дължимите
за ремонта средства при условие, че те отразяват реалната възстановителна
стойност. В настоящия случай, както в хода на застрахователната преписка,
така и към исковата молба, с която е инициирано настоящото производство, не
са представени разходно - оправдателни документи, от които да се установява,
че увреденото МПС е отремонтирано и каква е стойността на този ремонт.
Застрахователното обезщетение следва да репарира действителните вреди към
датата на процесното ПТП и не следва да води до неоснователно обогатяване
на ищеца за сметка на застрахователя. Искът е предявен в прекомерен общ
размер и не кореспондира с действително претърпените имуществени вреди.
Посочената стойност на разходите за ремонт на увредените части и детайли на
ищцовото МПС, което е с година на производство 2003г. и към датата на ПТП
3
е на възраст 21 години, е силно завишена и не отговаря на реалните цени на
материали, труд и резервни части. Необосновано е да се счита, че този
автомобил подлежи на ремонт в сервиз, притежаващ европейски сертификат
за качество при неколкократно по-високи цени на нормочас труд. Не се и
сочат доказателства в тази насока. Предвид гореизложеното, се моли, след
преценка на фактите и обстоятелствата по делото, да се постановите решение,
с което да се отхвърли изцяло предявения иск като неоснователен и недоказан,
както и да се присъдят сторените в производството съдебно - деловодни
разноски, включително и тези за адвокатско възнаграждение.
Съдът намира, че правната квалификация на претенцията намира
основанието си в чл.432 от КЗ.
Съдът, след като се запозна с исковата молба и представените
доказателства, ценейки ги при условията на чл.235, ал.2 от ГПК, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Страните не спорят, че ищеца е собственик на л.а. „Алфа 147“ д.к.№***,
както и че същият е бил увреден при ПТП причинено от л.а.“Мазда 6“ д.к.
№*** застрахован при ответника по застраховка ГО, като то е настъпило в
срока на действие на застраховката. Посочените обстоятелства се доказват и
от представените копие от талон за собственост на МПС на ищеца, двустранен
констативен протокол и опис заключение по щета, както и от признанието на
ответника, че е изплатил сумата от 261.76лв. обезщетение за погасяване на
щетата.
Спорът между страните е само относно размера на дължимото се
застрахователно обезщетение, като за целта по делото е назначена и приета
САвтЕ в рамките на която вещото лице е посочило, че реалните щети и
стойността им са по-големи и възлизат на 1 246.86лв., от които следва да се
приспаднат вече заплатените 261.76лв. и остават дължими 985.10лв., които
съответстват на претендираната от ищеца след изменението на иска.
При така установените по делото безспорно факти, спорният между
страните въпрос се свежда единствено до определяне стойността на разходите
необходими за възстановяване на щетите.
При определяне размера на дължимото обезщетение съдът съобразява
разпоредбата на чл.386, ал.2 от КЗ, според която обезщетението следва да е
равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на
събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена
застрахователна стойност, каквато хипотеза не е налице. Размерът на реалната
стойност на вредата в случая следва да се определи по средни пазарни цени
към датата на увреждането и това е сумата от 1 246.86лв., необходима за
отстраняване на щетите. Това е така, защото принципът на пълната обезвреда,
действащ и по отношение на застрахователя, чиято отговорност е реципрочна
на тази на делинквента, изисква обезщетението да се определи в размер на
действителната стойност на увреденото имущество. За действителна се смята
стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи
друго със същото качество, а за възстановителна, цената за възстановяване на
имуществото с ново от същия вид и качество. Това е определението на
понятията дадено и в разпоредбата на чл.400, ал.2 от КЗ - възстановителна
застрахователна стойност е стойността за възстановяване на имуществото с
4
ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за
доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка. Иначе
казано, ще се дължи пазарната стойност на увреденото имущество, тъй като
това е стойността, срещу която може да се купи друго такова, със същото
качество. В този смисъл е и константната задължителна практика на ВКС по
чл.290 от ГПК, която макар и формирана при действието на КЗ (отм.) е
приложима, тъй като принципът на обезвредата възприет от отменения закон е
възпроизведен и в новия закон /пр. решение № 235/27.12.2013 г. по т. д. №
1586/2013 г. на ВКС, II ТО, решение № 209/30.01.2012 г. на ВКС по т. д. №
1069/2010 г., II ТО, решение № 57/07.07.2016 г. по т. д. № 3751/2014 г. на ВКС,
първо ТО, определение № 156/27.03.2015 г. по т. д. № 1667/2014 г. на ВКС, II
ТО и други/.
В тази връзка съдът намира, че определяне на дължимото в случая
обезщетение при условията на Наредба №24/08.03.2006г. и методиката за
уреждане на претенции за обезщетяване на вреди е неприложимо.
Действително според чл.499, ал.2 от КЗ обезщетението за имуществени вреди
на МПС по застраховка "Гражданска отговорност", се определя в съответствие
с методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, приета в
съответствие с чл.504 от КЗ, като не може да надвишава действителната
стойност на причинената вреда. Но съгласно чл.4 от Приложение №1 към
Наредба №24/08.03.2006г., методиката се прилага само като минимална долна
граница в случаите, когато не са представени надлежни доказателства за
извършен ремонт на моторното превозно средство в сервиз и за случаите,
когато обезщетението се определя по експертна оценка. Посочените норми,
съпоставени с установеното от закона общо правило, че обезщетението по
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" обхваща действителната
стойност на причинената вреда, чийто размер е ограничен до
застрахователната сума по договора, налагат извод, че Методиката
представлява указание за изчисляване на размера на щетите на МПС в
случаите, когато обезщетението се определя, без да са ангажирани
доказателства за стойността на щетата или когато не е налице спор за техният
размер. Наред с това, предвид изречение първо от чл.499, ал.2 КЗ, което гласи,
че обезщетението за вреди на имущество, не може да надвиши действителната
стойност на причинената вреда, ведно с другите препратки по чл.558, ал.2 и
ал.5 от КЗ, се налага и извод, че Методиката по Наредба №49/16.10.2014г. вр. с
Наредба №24/08.03.2006г., не дерогира приложението на общите норми на КЗ,
служещи за определяне на размера на обезщетенията за имуществени вреди. В
този смисъл при съдебно предявена претенцията за репариране на
имуществени вреди настъпили в резултат от ПТП, съдът следва да определи
обезщетението по действителната стойност на вредата към момента на
настъпване на застрахователното събитие, като ползва заключение на вещо
лице. Като при кредитиране на заключението, съдът не е обвързан да
проверява дали дадената от вещото лице действителна стойност на увреденото
имущество, не надвишава минималните размери по Методиката, тъй като, ако
пострадалият не получи цялата стойност на пазарната цена за труд и
материали, той не би могъл да извърши ремонта, респективно не би бил
обезщетен за претърпените вреди. Ето защо в трайната съдебна практика е
възприето разрешението, че при спор относно обезщетение за разходи, които
ще бъдат извършени в бъдеще, следва да бъде предпочетена стойността, която
5
е най-близка до пазарните условия за извършване на ремонта /Решение по
в.т.д.№829/2020г. на ВОС/.
Що се отнася до обема на щетите, съдът намира, че посочените от
вещото лице в експертизата като повредени части представляват такива
намиращи се непосредствено в зоната на безспорно установените повреди и
съответно съответстват на сочения механизъм на настъпване на щетата.
Воден от горното съдът намира, че предявеният иск следва да бъде
уважен изцяло, като ответника се осъди да заплати на ищеца сумата от
985.10лв. представляваща стойността на щетите по автомобила на ответника
към момента на настъпването им след отчитане на вече изплатеното
обезщетение.
Предвид извода за основателност на претенцията следва да се уважи и
искането за присъждане на сторените по делото разноски в общ размер от 1
000лв.
Ето защо, съдът:
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД, ЕИК121265177 със седалище и
адрес на управление гр.София, ул.“Света София“ №7 да заплати на К. В. Г.
ЕГН********** от гр.Варна, *** към вече изплатените 261.76лв. сумата от
още 985.10лв. застрахователно обезщетение по щета на МПС застраховано
при ответника по застраховка Гражданска отговорност причинена от
л.а.“Мазда 6“ д.к.№*** настъпила на 24.09.2024г. в гр.Варна при която е бил
увреден собствения на ищеца автомобил „Алфа 147“ д.к.№*** изразяваща се в
увреждане на преден капак; предна броня; стойка фирмен знак липсва;
фирмен знак; хром лайсна решетка липсва и преден капак, заедно със
законната лихва върху присъдената сума от датата на сезиране на съда-
26.02.2025г. до окончателното и изплащане, на осн. чл.432 от КЗ и 1 000лв.
сторени по делото разноски на осн. чл.78 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ВОС в двуседмичен дневен срок
от датата на уведомяването.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6