Р
Е Ш Е Н И Е
№ …
гр. Л., 12.11.2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Л.СКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в открито
заседание на четвърти септември през две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕНЦИСЛАВ ВЪЛЧЕВ
При секретаря: М.Д.
като разгледа докладваното от съдията АНД № 32 по описа на съда за 2019 година и за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано
е наказателно постановление Наказателно постановление № 2018-0045687/ 05.12.2018
г. на Д.на Регионална Дирекция за областите Габрово, Велико Търново, Русе,
Ловеч и Плевен със седалище Русе към ГД „Контрол на пазара“ при КЗП, с което на
“Българска телекомуникационна компания” ЕАД, с ************, със седалище и
адрес на управление: гр.София, р-н Младост, Б.Ц.Ш.***, представлявано от А.И.Д.–
И.Д., е наложена имуществена санкция в размер на 6 000 лева, на основание чл. 222А
и чл. 231 от ЗЗП, за нарушение на чл. 113, ал. 2 от ЗЗП.
Жалбоподателят моли
съда да постанови решение, с което да отмени НП на Комисията за защита на
потребителите като незаконосъобразно, тъй като е издадено при съществени процесуални
нарушения и при неправилно прилагане на материалния закон, визирайки нарушения
на чл. 52, ал. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5. В подкрепа на тези твърдения са
изложени подробно съждения в жалбата.
В съдебно заседание жалбоподателят
редовно призовани, не се явява и не се представлява.
За ответника по
жалбата Регионална Дирекция за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и
Плевен към ГД „Контрол на пазара“ при КЗП - административно-наказващ орган, редовно
призован, не се явява представител. В
писмено становище по жалбата от Виктория Борисова – юрисконсулт към РД гр.Русе,
са изложени аргументи за неоснователност на жалбата и правилност и
законосъобразност на обжалваното наказателно постановление.
След
преценка на доказателствата по делото - показанията на
разпитаните по делото свидетели В.Г.Ч. и В.Т.И., както и от присъединените
на основание разпоредбата на чл. 283 от НПК писмени доказателства, съдът прие за
установена следната фактическа
обстановка:
Жалбоподателят “БТК” ЕАД,
гр.София извършва търговска дейност в обект за продажба на мобилни апарати и
аксесоари и телекомуникационни услуги – магазин „Виваком“, находящ се в гр.Л., улица
”В.” ***.
На 21.06.2018 г. актосъставителят
В.Г.Ч. на длъжност „старши инспектор" в КЗП, Регионална дирекция – Русе,
както и В.Н.И. също служител на КПЗ, РД – Русе, извършили проверка в магазин
4811, гр. Л., област Ловеч, на ул. „В." ***, стопанисван от жалбоподателя.
Проверката била извършена по повод постъпила в КЗП РД - Русе жалба с вх. № Р-
01-184/ 12.06.2018г. от В.Т.И. ***, в която от страна на потребителя било
изложено, че е предявил рекламация на 29.03.2018 г. в магазина обект на проверката,
като е оставил стоката таблет DIVA QC-704GA + CAR CHARGER с IMEI
861138024648194, закупен на 19.02.2018 г., за привеждане в съответствие с
договора за продажба. В жалбата било посочено, че стоката му била върната след
40 дни от предявяване на рекламацията, като в този период от време няколко пъти
е посещавал офиса на търговеца за получаване.
При проверката в
обекта, за която е съставен констативен протокол № К- 2643925/ 21.06.2018 г.
било установено, че търговецът води регистър на предявените рекламации в
електронен вид, в който под № 4811_ 11851/ 29.03.2018 г. е вписана
рекламацията, предмет на жалбата. С протокола от проверката били изискани
доказателства за привеждането на потребителската стока в съответствие с
договора за продажба в едномесечен срок от предявяването на рекламацията.
При проверката по
документи, за която е съставен ППД № К-0109098/ 05.07.2018г., упълномощено от
жалбоподателя лице е представило относими по случая документи в КЗП, РД - Русе,
звено Ловеч, но не е представено доказателство за привеждането на
потребителската стока в съответствие с договора за продажба в едномесечен срок
от предявяването на рекламацията на потребителя.
При проверката по
документи, за която е съставен ППД № К- 0109103/ 11.07.2018г., е представено
писмено становище от жалбоподателя, от което е видно, че на потребителя е
издаден Акт за удовлетворяване на рекламацията на 09.05.2018 г.
За констатираното
нарушение на дружеството-жалбоподател бил съставен акт за установяване на
административно нарушение № К-0045687/ 08.08.2018 г., за това, че до 29.04.2018
г. търговецът не е привел потребителската стока таблет DIVA QC-704GA + CAR
CHARGER в съответствие с договора за продажба в рамките на един месец, считано
от предявяването на рекламацията на 29.03.2018 г. от потребителя В.Т.И. ***, в
обекта стопанисван от търговеца магазин 4811, гр. Л., област Ловеч, на ул. „В."
***, като актосъставителят е посочил, че с описаното деяние е нарушена
разпоредбата на чл. 113, ал. 2 от Закона за защита на потребителите и за дата
на нарушението е посочена – 29.04.2018 г.
Актът е бил съставен
в присъствието на упълномощен представител на дружеството и е бил подписан от
него, без да изложи възражения.
Впоследствие жалбоподателят не се е възползвал от законното си право и
не е депозирал и допълнителни писмени възражения в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
Въз основа на така
съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната
преписка е издадено Наказателно постановление № 2018-0045687/ 05.12.2018 г. на Д.на
Регионална Дирекция за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен
към ГД „Контрол на пазара“ при КЗП, с което на “БТК” ЕАД, с ЕИК **********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, р-н Младост, Б.Ц.Ш.*** представлявано
от А.И.Д., е наложена имуществена санкция в размер на 6 000 /шест хиляди/ лева,
на основание чл. 222А и чл. 231 от ЗЗП, за нарушение на чл. 113, ал. 2 от ЗЗП.
В настоящето
производство предмет на доказване е фактът – дали в едномесечен срок от
предявяване на рекламацията търговецът е изпълнил задължението си да приведе
потребителската стока в съответствие с договора за продажба. В тази връзка
съдът изиска от санкционираното дружество информация относно датата на връщане
на устройството таблет DIVA QC-704GA + CAR CHARGER в магазин 4811 на „Виваком“,
находящ се в гр.Л., улица ”В.” *** от Сервиз „Дигитален свят“ ООД гр. София.
От писмо с вх. №
3106/ 12.07.2019 г., изпратено от жалбоподателя БТК ЕАД е видно, че не може да
представят в оригинал транспортен лист TLTOPD231093, тъй като предвид времевата
отдалеченост на събитията не разполагат с такъв.
Пак в тази връзка,
съдът задължи Сервиз „Дигитален свят“ ООД гр.София да представи доказателства -
на коя дата и по какъв начин устройството таблет DIVA QC-704GA + CAR CHARGER е
изпратено в магазин 4811.
От представения Транспортен
лист № TLTOPD2310093, в който е описан таблет модел DIVA QC-704GA с IMEI 861138024648194, е
видно, че е съставен на 25.04.2018г., а от разписка за изпращане издадена от
куриерска фирма STAR POST е видно, че описаният в транспортния лист таблет
модел DIVA QC-704GA + CAR CHARGER е изпратен от
сервиза на 27.04.2018 г., без да са представени данни, кога е получен таблетът
в магазин 4811 на „Виваком“, находящ се в гр.Л.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена от надлежно лице на
17.12.2018 г. /посочено в атакуваното НП като нарушител/ в установения от
закона 7-дневен срок от връчване на НП на дата 11.12.2018 г. и до надлежния съд
по местоизвършване на твърдяното нарушение.
Разгледана по същество жалбата е основателна, като съображенията затова
са следните:
Съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на
ЗАНН, като материалната компетентност на административнонаказващия орган и
актосъставителя, следват от така представените Заповед № 290/ 22.04.2015 г. и
Заповед № 357 ЛС/ 22.04.2015 г. на Председателя на Комисията за защита на
потребителите. При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са налице
съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на
административно-наказателното производство по налагане на наказание санкция на
жалбоподателя. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл. 42
и чл. 43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава
право на защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл. 44 от ЗАНН в
тридневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него.
Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН. Спазени са и сроковете по
чл. 34 от ЗАНН.
Съдът обаче намира,
че атакуваното НП е незаконосъобразно, тъй като в хода на
административно-наказателното производство от страна на АНО неправилно е приложен
материалният закон – по конкретно, неправилно е прието, че е налице нарушение
на разпоредбата на чл. 113, ал. 2 от ЗЗП.
В тази връзка, съдът приема за основателни доводите на санкционираното
търговско дружеството, изложени в жалбата за допуснати съществени процесуални
нарушения в хода на административно-наказателното производство, изразяващи се в
недоказаност на състава на нарушението, за което му е наложена санкция.
Видно от АУАН и НП,
на жалбоподателя е наложена имуществена санкция, за това, че като търговец, не
е изпълнил задължението си да приведе потребителската стока в съответствие с
договореното, което е трябвало да се извърши в рамките на един месец, считано от
предявяването на рекламацията от потребителя, с което е нарушил чл. 113, ал.2
от ЗЗП и е санкциониран на основание чл. 222а от ЗЗП. Принципно, това нарушение
се осъществява чрез бездействие и се изразява в липса на активно поведение да
бъде удовлетворена рекламацията на потребителя и стоката да бъде приведена в
съответствие с договора за продажба в посочения едномесечен срок.
Съгласно разпоредбата на чл. 113, ал. 1 от ЗЗП, когато потребителската
стока не съответства на договора за продажба, продавачът е длъжен да я приведе
в съответствие с този договор. Срокът за това е установен във втората алинея на
чл. 113 от ЗЗП, а именно - един месец, считано от предявяването на рекламацията
от потребителя. В случая, на 19.02.2018 г. потребителят е закупил от
дружеството жалбоподател процесния таблет. На 29.03.2018 г. устройството е
било предявено за рекламация, по описание на повредата според клиента - невъзможност
да се свърже с интернет, проверени настройки, подменена карта, фабрични
настройки и пак не става, за която от магазин на дружеството е била издадена
сервизна карта № **********/ 29.03.2018 г., описана в транспортен лист. Ремонтът
е бил извършен в периода от 29.03.2018 г. до 27.04.2018 г. и таблетът е бил
върнат в търговския обект, като по делото липсват данни потребителят да е
установил, че стоката не е приведена в съответствие с договора за продажба, тъй
като такова обстоятелство не е било вписано от служител на
дружеството жалбоподател в посочената сервизна карта. На 09.05.2018 г. е
съставен Акт за удовлетворяване на рекламацията и устройството е било върнато
на потребителя.
В случая обаче не се
установява, че дружеството е извършило вмененото му нарушение по чл. 113 ал. 2
ЗЗП. Деянието, за което е ангажирана отговорността на дружеството съставлява
неизпълнение на визираното в чл. 113, ал. 2 от ЗЗП задължение търговецът да
удовлетвори рекламацията /да приведе потребителската стока – таблет DIVA
QC-704GA в съответствие с договора за продажба/ в рамките на един месец,
считано от предявяване на рекламацията на 29.03.2018 г. от потребителя В.Т.И.,
в обекта стопанисван от санкционирания търговец – магазин 4811
„Виваком“, находящ се в гр.Л., улица ”В.” ***, като крайният срок за
удовлетворяване на рекламацията е датата 29.04.2018 г.
Релевантните факти, обуславящи ангажирането на
административно наказателната отговорност на жалбоподателя, са надлежно
предявена рекламация от страна на потребителя и търговецът да не е изпълнил
задължението си да приведе потребителската стока в съответствие с договора за
продажба в едномесечния срок посочен в чл. 113, ал. 2 ЗЗП. В случая е налице
надлежно предявена рекламация, приета от търговеца, като търговецът веднага е предприел
действия да приведе стоката в съответствие с договора за продажба, изпращайки
веднага /на дата 29.03.2018 г. е вписана рекламацията/ таблета до оторизирания
сервиз „Дигитален свят“ ООД на същата дата – 29.03.2018 г.
Видно от
представените и приети по делото писмени доказателства - Транспортен лист № TLTOPD2310093
от 25.04.2018г. и разписка за изпращане издадена от куриерска фирма STAR POST,
таблетът е изпратен на дата 27.04.2018 г. към магазина на санкционирания
търговец находящ се в гр.Л.. Независимо, че не се събраха доказателства за
датата на получаване на таблета в магазина находящ се в гр.Л., съдът намира, че
същият е бил получен - или преди дата 29.04.2018 г. или на същата дата в
магазина. От страна на АНО не са били взети всички мерки за обективно, всестранно
и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, ръководейки се от закона
и за осигуряване разкриване на обективната истина, при което е останала тази
неяснота относно датата на получаване на таблета в магазина. Тази пасивност на
АНО и явното съмнение относно доказаността на нарушението, са винаги в полза на
санкционираното лице. Все пак съдът приема, че до дата 29.04.2018 г. таблетът
вече е бил получен, е бил наличен в магазина на жалбоподателя в гр.Л., тъй като
куриерските услуги в страната се извършват с бързина – или в рамките на един
ден /от изпращането на пратката до получаването/ или получаването на пратката е
на следващия ден. Тоест, след като таблетът е бил изпратен на 27.04.2018 г., то
със сигурност е бил получен до дата 29.04.2018 г. в магазина находящ се в гр.Л..
Обвинителната теза на
АНО дори не се подкрепя и от свидетелските показания на потребителя В.Т.И.,
който заяви, че по повод направената от него рекламация е ходил в магазина за
да провери дали е върнат таблета, че вместо един месец, го бавили месец и
половина, както и че един ден от магазина му се обадили, че таблетът е дошъл. В
показанията си свид. И. не изложи конкретика – дати на посещение в магазина,
или датата, когато от магазина му е съобщено за връщането на таблета от
сервиза. Например, възможно е потребителят да е посещавал магазина преди датата
на изтичане на едномесечния срок, но е възможно и след това. Също така е
възможно служителите на магазина да са уведомили потребителя за наличието на
таблета, тъй като са забелязали, че същият не го търси и т.н. Това което се е
случило не е изяснено по категоричен начин и тази неяснота, отново не дава
отговор въпроса – на коя дата таблетът е върнат в магазина? – изясняването на
който факт, предвид спецификата на случая, е от най-голямо значение за
преценката /доказаността/ относно наличието на твърдяното от АНО нарушение по
чл. 113, ал. 2 ЗЗП.
Отново следва да се
отбележи, че разпоредбата на чл. 113, ал. 2 от ЗЗП задължава даден търговец да
приведе потребителската стока в съответствие с договора за продажба, което
трябва да се извърши в рамките на един месец, считано от предявяването на
рекламацията от потребителя. Същевременно обаче, разпоредбите на Закона за
защита на потребителите не се съдържа изрично задължение за продавача да
издирва и уведомява купувача за отстранената нередовност по вещта. На него му е
вменено в задължение, в рамките на едномесечен срок да приведе вещта в
съответствие така, че да бъде в състояние във всеки един момент след изтичане
на този срок да я предостави на купувача. Предвид данните по делото, следва да
се направи извод, че тези си задължения дружеството е изпълнило и телефонът е
бил наличен в магазина, готов да бъде върнат в пълна окомплектовка на
потребителя.
Ако се вникнем в
съдържанието на НП, както и представеното становище от АНО относно жалбата, то
се забелязва, че при преценката дали е налице нарушение на чл. 113, ал. 2 ЗЗП от
страна на АНО е взет под внимание фактът - датата на съставяне на Акта за
удовлетворяване на рекламацията – 09.05.2018 г., приемайки, че привеждането на
потребителската стока в съответствие с договора за продажба не е било извършено
в рамките на един месец – до дата 29.04.2018 г., считано от предявяването на
рекламацията от потребителя – 29.03.2018 г., без обаче АНО да положи усилия да
установи, на коя дата таблетът е бил наличен в магазина стопанисван от
жалбоподателя.
Този подход за
квалифициране на едно административно нарушение по чл. 113, ал.2 ЗЗП е
неправилен и няма как да бъде толериран от настоящата въззивна инстанция. В
противен случай, би следвало във всяка една ситуация, при която дадена потребителската
стока е била приведена в съответствие с договора за продажба в рамките на един
месец, считано от предявяването на рекламацията от потребителя, но получена от
потребителя след посещението му в магазин на по-късна дата /след датата, на
която изтича 1-месечния срок/, винаги да е налице едно такова нарушение. Тук
следва да се отбележи, че винаги и по всяко време, в зависимост от дадена житейска
ситуация, всеки един потребител може да е в невъзможност да посети даден
магазин на търговец – поради физическа невъзможност, пътуване в чужбина и т.н.
– и ако в такива случай се приема, че винаги е налице нарушение на разпоредбата
на чл. 113, ал. 2 ЗЗП /особено приемайки, че след като Акта за удовлетворяване
на рекламацията е съставен на по-късна дата, тъй като тогава потребителят е
посетил магазина/, то наистина ще се създаде един много опасен прецедент, както
и една правна несигурност в обществените отношения, които регулира Закона за
защита на потребителите, а и чувство за несправедливост у участниците в тези
отношения.
От
съдържанието на жалбата е видно, че санкционираното дружество организирайки
защитата си, излага твърдения, чe за да бъде прието за извършено нарушение на
чл. 113, ал. 2 ЗЗП, е необходимо да бъдат безспорно доказани две обстоятелства
- 1/ че стоката не отговаря на договора за продажба и 2/ че продавачът не я е
привел в съответствие в 30-дневен срок от предявяването на рекламацията.
В
този случай, задължение на съда е да отбележи, че жалбоподателят е
санкциониран, за това, че е нарушил разпоредбата на чл. 113, ал. 2 ЗЗП, а
именно, че привеждането на потребителската стока в съответствие с договора за
продажба е трябвало да се извърши в рамките на един месец, считано от
предявяването на рекламацията от потребителя, а не, че потребителската стока не
съответства на договора за продажба, за което продавачът е длъжен да я приведе
в съответствие с договора за продажба в посочения срок, което е отделно
нарушение по чл. 113, ал. 1 ЗЗП, но такова не е вменено на жалбоподателя.
В случая не е спорно,
че потребителят е предявил рекламация на 29.03.2018 г., при които е извършен
ремонт и стоката е приведена в съответствие, като в последствие стоката е
приета от клиента в пълна окомплектация и без забележки, което е видно от
приложената по делото сервизна карта № **********/ 29.03.2018 г. и Акта за
удовлетворяване на рекламацията от 09.05.2018 г., в който е посочено, че клиентът
приема стоката, в пълна окомплектовка и без забележки. Съдът обаче не е длъжен
да разсъждава относно наличието на нарушението по чл. 113, ал. 1 ЗЗП, но все
пак следва де се отбележи, че по делото няма данни за несъответствие на потребителската
стока с договора за продажба след приемане на рекламацията от търговеца – нито
има данни за други предявени рекламации от потребителя, нито приети такива или
пък съставени в тази връзка сервизни карти или актове за удовлетворяване на
рекламацията.
Принципно, в тежест на АНО е да
докаже извършеното нарушение, а не самият нарушител да доказва, че не го е
извършил. Недопустимо е факти, касаещи съставомерни признаци на нарушението да
се установяват едва в с.з., още повече, че в хода на АНП, в това число и в хода
на въззивното производство, не се установиха безспорни доказателства за
извършено нарушение точно по смисъла на чл. 113, ал. 2 от ЗЗП, за което АНО е
преценил, че следва да се ангажира отговорността на дружеството жалбоподател. Налице
са спорни обстоятелства, които не са изследвани в хода на административното
производство. Във връзка с това, съдът констатира и нарушение на чл. 52, ал. 4
от ЗАНН, който изисква административно-наказващия орган да събере доказателства
относно основните факти от значение за издаване на НП. Не изясняването
всестранно и пълно на фактическата обстановка е довело до нарушаване правото на
защита на жалбоподателя.
Предвид
гореизложеното, съдът намира така издаденото НП за немотивирано съобразно
възприетите в административно-правната доктрина принципи, тъй като мотивите
трябва да бъдат не някакви общи разсъждения, а конкретни съображения именно за
издаването на това НП. Мотивирането на НП е изискване за тяхната
законосъобразност. Дори непълната мотивировка е съществено нарушение на закона,
което прави НП незаконосъобразно само по себе си и е основание за отмяната му,
а в случая АНО е наложил наказание за нарушение без да посочи безспорни доказателства,
които го потвърждават.
Съдът не кредитира
твърденията на дружеството, изложени в жалбата за допуснати съществени
процесуални нарушения в хода на административно-наказателното производство,
изразяващи се в липса на посочена дата на нарушението. Както в АУАН, така и в
НП, като дата на извършване на нарушението е посочена 29.04.2018 г. В хода на
административно-наказателното производство по безспорен и несъмнен начин е
установено, че потребителят е предявил пред търговеца рекламация на 29.03.2018
г., поради което нарушението би било извършено на датата, на която е изтекъл
едномесечния срок за нейното удовлетворяване, а именно посочената по-горе
такава.
С оглед изложените
съображения, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление се явява незаконосъобразно
и като такова следва да бъде отменено.
Водим от горното и на
основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 2018-0045687 от 05.12.2018 г. на Д.на Регионална Дирекция за
областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен към ГД „Контрол на
пазара“ при Комисия за защита на потребителите, с което на “Българска
телекомуникационна компания” ЕАД, с ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, р-н Младост, бул. ”Цариградско шосе” № 115,
представлявано от А.И.Д., за нарушение на чл. 113, ал. 2 от Закона за защита на
потребителите, е наложена имуществена санкция в размер на 6 000 /шест хиляди/
лева, на основание чл. 222А, вр. с чл. 231 от Закона за защита на потребителите,
като незаконосъобразно.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд гр.Ловеч в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: