№ 672
гр. С., 19.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 95 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВИОЛЕТА СТ. ПАРПУЛОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ М. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ВИОЛЕТА СТ. ПАРПУЛОВА
Административно наказателно дело № 20241110216628 по описа за 2024
година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба от М. В. А., ЕГН **********, чрез адв. С. С. от САК, с адрес за
призоваване ****, против наказателно постановление № 24-4332-024094/14.10.2024 г.,
издадено от Началник Сектор в СДВР, Отдел „Пътна полиция“ СДВР за нарушение на
разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП. На основание чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП му е наложено
административно наказание глоба в размер на 850 /осемстотин и петдесет/ лв. и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 3 /три/ месеца.
В жалбата се твърди, че от описанието на нарушението в НП не ставало ясно дали
ограничението на скоростта било въведено с пътен знак, както и че в НП следва да бъде
посочена категорията на МПС, с което било извършено нарушението, каквато информация
липсва. Направено е искане за отмяната му.
За проведеното на 10.02.2025 г. открито съдебно заседание страните са редовно
призовани. Не се явяват и не изпращат процесуални представители.
Депозирани са писмени бележки от гл. юрк. С. М., процесуален представител на
наказващия орган, в които е застъпено становище в насока правилността на наказателното
постановление. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
В писмено становище по хода на делото адв. С. прави искане НП да бъде отменено.
Като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на страните, и
провери законността и обосноваността на атакуваното наказателно постановление, съдът
прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е депозирана в законоустановения срок, от надлежно легитимирано лице,
против акт, подлежащ на съдебен контрол, и е процесуално допустима. Разгледана по
същество, е неоснователна.
От фактическа страна се установи:
Към 07.08.2024 г. лек автомобил *** с ДК № *** бил ползван от жалбоподателя М. В.
А..
1
На 07.08.2024 г. около 08:49 ч. жалбоподателят управлявал въпросния лек автомобил в
с. В., по бул. „***“, с посока на движение от гр. С. към гр. К.. Преминавайки срещу № 271
на бул. „***“, скоростта, с която се движел автомобилът, била 116 км/ч. /след приспаднат
толеранс от - 3 % от измерената скорост от 120 км/ч./, въпреки важимото за участъка общо
ограничение на разрешената скорост за движение в населено място до 50 км/ч.
Скоростта, с която се движел управляваният от жалбоподателя автомобил, била
установена и заснета с позиционираната на място система за видеоконтрол CORDON-M,
техническо средство № MD 1194, записващо и заснемащо дата, час, скорост, място и
регистрационен номер на преминаващите МПС-та. Системата била одобрена и вписана в
регистъра на 06.07.2018 г. със срок на валидност на одобрение на типа десет години, до
13.06.2027 г. Техническото средство било преминало последваща проверка за изправност на
21.03.2024 г., със срок на валидност една година.
С оглед констатираното и заснето нарушение за скорост била направена справка в
Централна база КАТ, въз основа на която се установила собствеността върху заснетия лек
автомобил и че негов ползвател бил жалбоподателят А.. Поради това той бил призован да се
яви в ОПП СДВР, и на 30.09.2024 г. свид. Ц. Р., мл. автоконтрольор при ОПП СДВР му
предоставил да попълни декларация за предоставяне на информация във връзка с чл. 188
ЗДвП. А. декларирал, че на 07.08.2024 г. около 08:49 ч. той управлявал автомобила. Свид. Р.
го запознал с всички материали по административнонаказателната преписка и съставил
АУАН бл. № 0619833/30.09.2024 г., в който описал подробно времето, мястото и
обстоятелствата по извършване на нарушението. Като скорост на движение на управлявания
от А. автомобил възприел и вписал 116 км/ч., отчитайки - 3 % от измерената скорост в полза
на водача, с оглед допустимия съгласно спецификите на техническото средство толеранс.
Квалифицирал нарушението съобразно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 вр. чл. 165, ал. 2, т. 6
ЗДвП.
Въз основа съставения АУАН и материалите по преписката, при идентично фактическо
описание на нарушението и посочвайки като нарушена разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП,
Началник Сектор в СДВР, Отдел „Пътна полиция“ СДВР издал атакуваното наказателно
постановление, с което на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП наложил на А.
административно наказание глоба в размер на 850 /осемстотин и петдесет/ лв. и лишаване от
право да управлява МПС за срок от три месеца.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа
събраните по делото гласни, писмени и веществени доказателства и доказателствени
средства, както следва: гласни - показанията на свидетеля Ц. Р.; веществени - приложен
снимков материал; писмени - справка от ОПП СДВР относно собствеността на лек
автомобил *** с ДК № ***; декларация за предоставяне на информация във връзка с чл. 188
ЗДвП; справка-картон на водач; заверени копия от Удостоверение за одобрен тип средство за
измерване и Решение за одобрение на типа на уреда за измерване; протокол от проверка №
036-СГ-ИСИС/21.03.2024 г.; протокол за използване на автоматизирано техническо средство
или система рег. № 4332р-62829; ежедневна форма на отчет; заповед № 513з-114/08.01.2019
г.; заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г.
Съдът кредитира изцяло цитираните доказателства.
Показанията на свид. Р. са информативни относно обстоятелствата по констатиране на
нарушението и съставянето на АУАН, и като ги прецени като обективни, незаинтересовани и
достоверни, съдът ги кредитира в цялост.
От приложените писмени доказателства се установява, че системата за видеоконтрол, с
която е констатирано и заснето нарушението, е одобрена съобразно нормативните
изисквания и е преминала последваща проверка за изправност.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП, „изготвените с технически средства или
2
системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния
номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки, са веществени
доказателствени средства в административнонаказателния процес”, с оглед на което съдът
кредитира и приложения снимков материал, намирайки го за годно веществено
доказателствено средство. Посредством него се установяват регистрационният номер на
управлявания автомобил, мястото на извършване на нарушението, което е подробно и точно
описано и в АУАН и НП, датата и часът на заснемането, и измерената скорост на движение.
Обстоятелството, че към процесната дата автоматизираната система, с която е заснето
нарушението, е била позиционирана на съответното място, се установява безпротиворечиво
посредством данните от протокола за използване на автоматизирано техническо средство.
Посредством него се установяват още датата, началният и крайният момент на използването
му, мястото на позициониране на техническото средство и липсата на въведено с пътен знак
ограничение на скоростта в участъка. Протоколът за използване на техническо средство
според настоящия съдебен състав отговаря на всички нормативни изисквания, въведени с
Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г.
Собствеността върху лекия автомобил се изяснява посредством справката от Централна
база КАТ, а обстоятелството, че жалбоподателят А. го е управлявал лично на процесните
дата и час - от саморъчно попълнената от него декларация.
Компетентността на актосъставителя и наказващия орган по съставяне на АУАН и НП
следват от заеманите длъжности и правомощията, предоставени им по силата на заповед №
513з-114/08.01.2019 г. и заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:
Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление
са издадени в сроковете по чл. 34 ЗАНН, от компетентни органи и съдържат всички
изискуеми от закона реквизити съгласно разпоредбите на чл. 42, ал. 1 ЗАНН и чл. 57, ал. 1
ЗАНН, очертаващи с необходимата степен на конкретизация обстоятелствата по
извършеното нарушение, обусловили санкционирането на нарушителя по административен
ред. Налице е съответствие между словесното описание и цифровата квалификация на
нарушението в АУАН и НП - чл. 21, ал. 1 ЗДвП. Мястото на извършване на нарушението е
коректно посочено и съответства на установеното посредством събраните в хода на
съдебното следствие доказателства, и обстоятелствата относно нарушението са ясно и
конкретно описани.
Съгласно редакцията на разпоредбата на чл. 189, ал. 4, изр. 1-во ЗДвП, при нарушение,
установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е
предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или
отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и
на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. По
аргумент за противното, когато за съответното нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, е предвидено наказание лишаване от
право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се
издава АУАН, съответно наказателно постановление, както в случая.
Относно разликата в скоростта на движение, отразена в снимковия материал и АУАН и
НП, следва да се отбележи, че от представения по делото протокол за проверка се
установява, че грешката при измерване на скоростта с въпросното техническо средство е +/-
3 % при скорост над 100 км/ч. Тоест при съставянето на АУАН и НП, отразявайки като
установена скорост 116 км/ч., вместо 120 км/ч., актосъставителят и
административнонаказващият орган са извадили 4 км/ч. в полза на нарушителя, с което
правата на последния са гарантирани в максимална степен.
По горните съображения съдът прецени, че в хода на административнонаказателното
3
производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да
са ограничили правото на защита на нарушителя, с което да се явяват формални основания
за отмяната на санкционния акт. Наведените в жалбата възражения са неоснователни и не се
споделят.
Наказателното постановление е и материалноправно законосъобразно.
От доказателствата по делото се установи, че жалбоподателят А. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на административното нарушение по чл. 21, ал. 1
ЗДвП, изразяващо се в неизпълнение на задължението при избиране на скоростта на
движение на управляваното пътно превозно средство да не превишава максимално
допустимата скорост за движение на леки автомобили в населено място от 50 км/ч.
Движейки се на посоченото в наказателното постановление място и време със скорост от 116
км/ч., жалбоподателят е нарушил забраната на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, превишавайки тази скорост
с 66 км/ч.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вината съзнавана
непредпазливост, доколкото А. е могъл и е бил длъжен да не превишава разрешената
скорост, но въпреки това не е съобразил поведението си със законовите изисквания.
Нарушението е формално, поради което настъпването, респективно предвиждането на
общественоопасни последици в съзнанието на водача, не е част от фактическия му състав.
Съгласно разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП, при превишаване на максимално
разрешената скорост в населено място с над 50 км/ч. водачът се наказва с глоба в размер на
700 лв. и три месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство, като за
всеки следващи 5 км/ч. превишаване над 50 км/ч. глобата се увеличава с 50 лв.
В случая констатираното превишение на разрешената скорост е с 66 км/ч., поради което
в съответствие с цитираната разпоредба наложеното на жалбоподателя наказание е правилно
индивидуализирано - глоба в размер на 850 лв. и лишаване от право да управлява МПС за
срок от три месеца. Наказателното постановление е законосъобразно и в санкционната част.
В заключение, след извършената цялостна служебна проверка на атакуваното
наказателно постановление, съдебният състав не констатира основания за неговата отмяна
или изменение. Същото е правилно - издадено в съответствие с изискванията на
материалния закон и при съобразяване с процесуалните правила, и следва да бъде
потвърдено. Депозираната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
При този изход на делото е основателно и искането на процесуалния предствител на
въззиваемата страна, обективирано в депозирани по делото писмени бележки вх. №
405649/12.12.2024 г., за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на СДВР. С
оглед невисоката фактическа и правна сложност на делото и отстъствието на процесуален
представител в проведеното открито съдебно заседание, претенцията следва да бъде уважена
в минималния размер, определен съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за
правната помощ и чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, а именно в
размер на 80 /осемдесет/ лв. за представителството пред настоящата инстанция.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 9 вр. ал. 2, т. 5 вр. ал. 1 вр. чл. 58д, т. 1 ЗАНН
и чл. 63д ЗАНН, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 24-4332-024094/14.10.2024 г.,
издадено от Началник Сектор в СДВР, Отдел „Пътна полиция“ СДВР срещу М. В. А. за
нарушение на разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, за което на основание чл. 182, ал. 1, т. 6
ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 850 /осемстотин и
петдесет/ лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 /три/ месеца.
4
ОСЪЖДА М. В. А., ЕГН **********, с адрес гр. С., ж.к. „Банишора“ № 23, вх. Д, ет. 5,
ап. 82, ДА ЗАПЛАТИ в полза на Столична дирекция на вътрешните работи /СДВР/ сума в
размер на 80 /осемдесет/ лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за
осъщественото пред настоящата инстанция процесуално представителство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр. С. в 14-дневен
срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5