№ 1758
гр. София, 14.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 93-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на десети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЕТЯ Д. ПЕТКОВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ Б. МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЯ Д. ПЕТКОВА Административно
наказателно дело № 20241110210571 по описа за 2024 година
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 93 с-в, в публично
заседание на десети април две хиляди двадесет и пета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ ДАНАИЛОВА
при участието на секретаря К.Михайлова, като разгледа докладваното от съдията
НАХД № 10571 по описа за 2024 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на В. П. К. срещу НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 22-4332-
020324/ 11.10.2022г., издадено от Началник -сектор в СДВР, Отдел "Пътна полиция"-СДВР, с
което на В. П. К., ЕГН- **********, са наложени административни наказания, както следва:
по т. 1- "Глоба" в размер на 200 (двеста) лева, за нарушение на чл. 139,ал. 1, т. 1 от ЗДП, на
основание чл. 179, ал. 6, т. 2 от ЗДП; по т.2- "Глоба" в размер на 50 (петдесет) лева, за
нарушение на чл. 137А,ал. 1 от ЗДП, на основание чл. 183, ал. 4, т. 7 от ЗДП; по т.3- "Глоба"
в размер на 20 (двадесет) лева, за нарушение на чл. 150А, ал. 1 от ЗДП, на основание чл.
185 от ЗДП и по т.4 - "Глоба" в размер на 10 (десет) лева, за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1
от ЗДП, на основание чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДП.
В съдебно заседание жалбоподателят - редовно призован, се явява лично; ползва
процесуален представител – адв. Е. К. от САК, която пледира за отмяна на НП по
изложените в жалбата съображения. В жалбата се моли за отмяна на НП като
незаконосъобразно и издадено при допуснати съществени процесуални нарушения. Моли се
за присъждане на направените от жалбоподателя разноски.
Въззиваемата страна- редовно призована, не изпраща представител. Приложени са
писмени бележки от гл. юрк. Вл. Пашунов с пълномощно от наказващия орган. Прави се
искане жалбата да бъде оставена без уважение и наказателното постановление да се
потвърди като правилно и законосъобразно. Претендира се присъждане на юрисконсултско
възнаграждение и се навежда възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
1
такова.
Съдът като съобрази изложените от страните доводи и възражения, намира за установено
от фактическа страна следното:
На 22.09.2022г. в 15:48 часа М. Ж. в качеството на мл.автоконтрольор в ОПП-СДВР, в
присъствието на св. А. Й., съставил АУАН серия GA № 722449/ 22.09.2022г. на ж-ля В. К.. В
акта било отразено, че на същата дата 22.09.22г. в гр. София, по бул. "Ал.Стамболийски" с
посока на движение от бул. "Вардар " към бул“К.Величков“ жалбоподателят К. управлявал
лек автомобил марка "Опел Корса" с рег. № РА 9154АХ, собственост на Петър Георгиев К.,
като при извършена проверка се установило, че МПС-то е технически неизправно-не светят
задна лява габаритна и стоп светлина,счупени, както и че по време на движение водачът не е
поставил обезопасителен колан, с какъвто е оборудван автомобила; с изтекъл срок на
вналидност на СУМПС с номер *********, валидно до 28.05.21г. и не представя контролен
талон към СУМПС. В АУАН нарушенията били квалифицирани по чл. 139, ал.1, т.1 от
ЗДП; по чл.137А, ал.1 от ЗДП; чл.150А, ал.1 от ЗДП и чл. 100, ал.1, т. 1 от ЗДП.
Актът бил връчен на жалбоподателя, който го подписал с възражение. Подадено било
възражение от ж-ля В.К., в което изложил доводи за отмяна на съставения му АУАН.
Въз основа на съставения АУАН било издадено обжалваното Наказателно постановление.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа анализ
на обясненията на жалбоподателя, показанията на акт. М. Ж. и на св. А. Й.; както и от
писмените доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК във връзка с чл. 84 от
ЗАНН – АУАН;НП; справка – картон на водача; Заповед № 513з-5073/ 21.07.2015. на
директора на СДВР; Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. и Заповед № 8121к-13318/
23.10.2019г. на министъра на МВР за определяне на длъжностните лица от МВР за съставяне
на АУАН; пълномощни и др.
Съдът намира, че в случая е налице основание за отмяна на обжалваното НП поради
недоказаност на административнонаказателното обвинение.
Анализът на събраните по делото доказателства сочи, че описаната в процесните АУАН и
НП фактическа обстановка не е доказана по изискуемия от процесуалния закон безспорен
начин. Процедурата по установяване на административно нарушение, издаването на НП и
неговото обжалване е уредена в ЗАНН. За неуредените в посочения нормативен акт случаи
чл.84 от ЗАНН препраща към субсидиарно приложение на разпоредбите на НПК.
Отразените в АУАН констатации нямат доказателствена стойност по презумпция.
Разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДП касае единствено и само
административнонаказателното производство пред административнонаказващия орган.
Съгласно НПК годни доказателства и доказателствени средства са само тези, събрани по
реда и условията на НПК като същите подлежат на проверка в хода на съдебното следствие.
Ето защо в хода на съдебното производство е в тежест на административнонаказващия
орган да докаже с всички допустими доказателствени средства твърдяното нарушение (в
този смисъл е т. 7 от Постановление на Пленума на ВС № 10/1973 г.).
В настоящия случай съдът счита, че изложените в АУАН и НП факти не се установиха
в хода на съдебното следствие. От разпита на актъсъставителя М. Ж. и на св. А. Й. не бяха
установени фактическите констатации, описани в акта. Посочените свидетели потвърждават
длъжностното си качество към момента на провеката, но не дават никаква информация
относно времето, мястото, управлението на л.а „Опел Корса“ от ж-ля В. К., състоянието на
автомобила, както и действията, които е осъществил и в цялост естеството на всяко едно от
нарушенията, вменени за осъествени. Това наложи съдът да предяви на акт. М. Ж. и на св. А.
Й. АУАН. Следва да се отбележи, че след предявяване на акта свидетелите потвърдиха
авторството, съответно и- участието в качеството на свидетел на нарушението, но не дадоха
допълнителна информация относно възприетите от тях факти, вкл. досежно поведението на
жалбоподателя и за предприетите от тях действия. Съдът отдаде този пропуск на есетството
на изпълняваната от свидетелите служебна дейност и отминалото време от датата на
съставения акт, поради което е напълно обяснима невъзможността да пресъздадат
2
непосредствено възприети събития от действителността. Въз основа на формалното
потвърждаване на съставения акт съдът не можа да изгради представа за възприетото от
актосъставителя и свидетеля на процесната дата във връзка с твърденията на осъществените
нарушения по чл чл. 139, ал.1, т.1 от ЗДП; по чл.137А, ал.1 от ЗДП; чл.150А, ал.1 от ЗДП и
чл. 100, ал.1, т. 1 от ЗДП.
Съдът констатира, че по делото не бяха приобщени други годни доказателствени
източници в подкрепа на твърденията на наказващия орган за извършено административно
нарушение. Въззиваемата страна не прояви необходимата процесуална активност,
произтичаща от разпределението на доказателствената тежест, като не посочи и не
представи годни доказателства.
При това положение показанията на актосъставителя и на посочения в АУАН свидетел не
могат да послужат за изясняване на обективната истина, респ. в случая не могат да бъдат
проверени оспорените от жалбоподателя обстоятелства, описани в АУАН и в НП.
От изложеното следва, че административното обвинение е изцяло недоказано, и поради
недоказаност на нарушението, обжалваният санкционен акт следва да бъде отменен, като
съдът не намира за нужно да обсъжда законосъобразността на процедурите по съставяне на
АУАН и НП, компетентността на контролния и адм.наказващ орган, вида и размера на
наложените наказания.
При този изход на делото и на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН въззиваемата страна,
следва да бъде осъдена да заплати, направените от жалбоподателя разноски, представляващи
адвокатско възнаграждение.
Жалбоподателят е представил договор за правна защита и съдействие, в който е уговорено
безплатно процесуално представителство по реда на чл. 38, ал. 1, т. 3 пр. 3 от Закон за
адвокатурата – на друг юрист. При този изход на делото следва да се присъдят разноски в
полза на адв. Е. К. от САК, която е оказала безплатна правна помощ на жалбоподателя на
основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА. Съгласно константната практика на ВКС, за присъждане
на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА е достатъчно по делото да е
представен договор за правна защита и съдействие, в който да е посочено, че
упълномощеният адвокат оказва безплатна правна помощ на някое от основанията по т. 1, 2
или 3 на чл. 38, ал. 1 от ЗА, като не е необходимо страната да установява и да доказва
съответното основание за предоставяне на безплатна правна помощ. В случая е неправилно
позоваването на Наредба № 1 от 2004 година. Съгласно Определение № 1565 от 28.03.2025 г.
на ВКС по к. гр. д. № 3782/2024 г. въведеното с чл. 38, ал. 2 от ЗА правило, че съдът
присъжда възнаграждение в определения от Висшия адвокатски съвет размер – този с
Наредба № 1/09.01.2004 г., не може да бъде приложено, предвид даденото тълкуване в
решението на СЕС по дело C-438/22. Посочените в наредбата размери на адвокатските
възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на
възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Практиката е категорична, че при
определяне размера на адвокатското възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА следва да се
съобрази положения от адвоката труд съобразно фактическата и правна сложност на делото
и обема на извършените от пълномощника действия. Преценката се извършва съобразно
броя на страните и тяхното процесуално качество, предмета на правния спор, броя и вида на
релевираните възражения, наличието или липсата на отклонение от типичното развитие на
гражданския процес, вида и обема на търсената съдебна защита, вида и броя на извършените
процесуални действия, вкл. броя и вида на съдебните заседания, в които процесуалният
представител на страната е участвал. Съобразявайки действителната фактическа и правна
сложност на делото, проведените съдебни заседания, както и направеното възражение за
прекомерност от процесуалния представител на въззиваемата страна, настоящата инстанция
намери, че АНО следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя сторените по делото
разноски в размер на 900 (деветстотин) лева.
Водим от горното, съдът
3
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 22-4332-020324/ 11.10.2022г.,
издадено от Началник -сектор в СДВР, Отдел "Пътна полиция"-СДВР, с което на В. П. К.,
ЕГН- **********, са наложени административни наказания, както следва: по т. 1- "Глоба" в
размер на 200 (двеста) лева, за нарушение на чл. 139,ал. 1, т. 1 от ЗДП, на основание чл. 179,
ал. 6, т. 2 от ЗДП; по т.2- "Глоба" в размер на 50 (петдесет) лева, за нарушение на чл.
137А,ал. 1 от ЗДП, на основание чл. 183, ал. 4, т. 7 от ЗДП; по т.3- "Глоба" в размер на 20
(двадесет) лева, за нарушение на чл. 150А, ал. 1 от ЗДП, на основание чл. 185 от ЗДП и по
т.4 - "Глоба" в размер на 10 (десет) лева, за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДП, на
основание чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДП.
ОСЪЖДА СДВР да заплати на адв. Е. К. от САК сумата в размер на 900 (деветстотин)
лева, представляваща адвокатско възнаграждение, дължимо на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от
ЗАдв.
Решението може да се обжалва пред Административен съд – София град по реда на АПК в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4