Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 15.05.2019 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение,
VI -17 състав, в закрито заседание на петнадесети май две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИРОСЛАВА КАЦАРСКА
ЧЛЕНОВЕ : НЕЛИ АЛЕКСИЕВА
ДИЛЯНА ГОСПОДИНОВА
като разгледа докладваното от съдия Господинова ч.гр.д. № 5197 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435, ал. 2 ГПК.
Образувано е по жалба, подадена
от длъжника по изпълнението „А.з.к.н.п.з.” ЕООД срещу постановление на частен
съдебен изпълнител Л.М., постановено на 21.02.2019 г., по изп.д. № 20197850400053 по описа на ЧСИ
Л.М., с рег. № 785 в КЧСИ, с район на действие СГС, с което съдебният
изпълнител е отказал да намали по направено възражение за прекомерност
разноските, дължими на взискателя за заплатено
адвокатско възнаграждение и разноски за начислени такси, чието заплащане е
възложено в тежест на длъжника.
Жалбоподателят счита, че
присъдените разноски за адвокатско възнаграждение са прекомерно завишени,
доколкото производството не се отличава с фактическа и правна сложност, като в
него упълномощеният от взискателя адвокат е извършил
едно единствено процесуално действие по подаване на молбата за образувано на
изпълнителното производство. С оглед на това посочва, че присъденото в полза на
тази страна адвокатско възнаграждение следва да бъде намалено до минималния
размер, определен в чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г., който възлиза
на 200 лв., а не при съобразяване на размера по чл. 10, т. 2 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. Счита, че не е определен правилно и размера на таксата, начислена
по т. 26 ТТР към ЗЧСИ, чието заплащане е възложено за сметка на длъжника.
Посочва, че в негова тежест не следва да се възлагат разноските за такси за връчване
на съобщение за прекратяване на делото в размер на 72 лв., тъй като съдебният
изпълнител не е извършил действията, за които те са начислени – нито е
прекратил делото, което е все още висящо, нито е извършил връчване на някакъв
акт. Заявява, че в негова тежест не следва да се възлага и такса за извършена
справка, тъй като това е от действията, които съдебният изпълнител е длъжен да
извърши на основание чл. 458 ГПК.
В приложените към жалбата мотиви
частният съдебен изпълнител посочва, че същата е неоснователна.
Софийски градски съд, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи
и събраните по делото доказателства, намира следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок срещу акт, подлежащ на обжалване
съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 2 ГПК и от лице, което има право и интерес
от обжалването, какъвто е жалбоподателя, който има качеството на длъжник по
изпълнението в производството по изп.д. № 20197850400053
по описа на ЧСИ Л.М., с рег. № 785 в КЧСИ, с район на действие СГС. Поради
изложеното същата е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е
основателна.
От представените материали по изп.д. № 20197850400053 по описа на ЧСИ Л.М., с рег. № 785
в КЧСИ, с район на действие СГС, е видно, че същото е образувано по молба на взискателя „У.” ЕООД срещу длъжника – „А.з.к.н.п.з.” ЕООД, з.
събиране на сумите, присъдени с изпълнителен лист от 10.01.2019 г. по описа на Софийски
градски съд, ТО, а именно на сума в размер на 138, 01 лв., представляваща
разноски по дело на осование чл. 78, ал. 3 вр. чл. 81 ГПК.
Установява се, че в хода на това изпълнително
производство взискателят е направил разноски за авансово
заплащане на такси за образуване на изпълнително дело в общ размер от 72 лв. Това
е видно от приложената към молбата за образуване на производството вносна
бележка от 01.02.2019 г.
В чл. 79, ал. 1 ГПК е предвидено, че разноските по
изпълнението са за сметка на длъжника, освен в изрично посочените в тази
разпоредба случаи.
Таксите по изпълнението, които съгласно чл. 78 ЗЧСИ се
събират за извършването на изпълнителни действия и на други действия в
производството по принудително изпълнение в размери, определени от Тарифата за
таксите и разноските към ЗЧСИ /ТТРЗЧСИ/, представляват разноски по изпълнението
и са в тежест на длъжника.
При тълкуване на нормата на чл. 70, ал. 1 ГПК заедно с тази
на чл. 70, ал. 2 ГПК, в която е предвидено, че когато таксите по изпълнението
не са внесени от взискателя, те се събират от
длъжника, се налага изводът, че разноските по заплащане на таксите по
изпълнението винаги се възлагат в тежест на длъжника, без значение дали тези
такси са платени авансово от взискателя или не. Отговорността
на последния за разноските за заплащане на дължимите по изпълнението такси,
обаче, може да бъде ангажирана само доколкото се установи, че определено
действие е реално извършено. Извод в тази насока се налага по аргумент от
разпоредбата на чл. 79, ал. 1, т. 2 ГПК, която изрично изключва отговорността
на длъжника за разноски за изпълнителни действия, които са изоставени от взискателя или са отменени от съда, т.е. такива, които не
са извършени или са признати за незаконосъобразно извършени. Произнасяне в този
смисъл е направено и в мотивите по т. 5 от Тълкувателно решение № 3 от
10.07.2017 г. по тълк. д. № 3/2015 г. по описа на
ОСГТК на ВКС, където е посочено, че отговорността на длъжника за разноски в
изпълнителното производство е деликтна, има обективен
характер и е ограничена до размера на реално извършените в производството
разноски, които са направени във връзка с изпълнението и са били необходими за
принудителното реализиране на вземането. В тълкувателното решение е налице
произнасяне и за това, че длъжникът не отговаря за онази част от разноските,
чието извършване не е било необходимо с оглед на реализиране на вземането,
както и за тези, които са били извършени във връзка с изпълнителни способи,
които са останали нереализирани, тъй като взискателят
е бил удовлетворен чрез други способи, както и за разноските, които са
направени във връзка с изпълнителни способи, насочени върху имущество, което не
е съществувало в патримониума му към момента на
предприемане на изпълнението, когато тази липса е обективна, т. е. не е
вследствие на негово действие или поведение, което е непротивопоставимо
на взискателя.
С оглед на горното в случая се установява, че само част
от разноските за дължими такси по ТТРЗЧСИ, които съдебният изпълнител е
определил, са такива, които следва да бъдат възложени в тежест на длъжника по
изпълнението „А.з.к.н.п.з.” ЕООД. Това са тези за заплатени от взискателя такси за образуване на изпълнителното дело в
размер на 20 лв., за връчване на покана за доброволно изпълнение в размер на 20
лв., за извършване на справка за длъжника в размер на 5 лв., както и за налагане
на запор без извършване на опис в размер на 15 лв., тъй като се установява, че
тези действия са извършени от съдебния изпълнител, че те са били н необходими, както
и че размерът на начислените за тях такси съответства на този, определен в т. 1,
3, 5 и т. 9 ТТРЗЧСИ. Общият размер на тези такси е 60 лв. без ДДС и 72 лв. с
ДДС.
Останалите начислени от съдебния изпълнител такси в
размер на 72 лв., които видно от изготвените мотиви във връзка с подадената
жалба, са такива изпращане на дв броя съобщения за
връчване на постановление за прекратяване на делото в размер на 72 лв. не могат
да се възложат за сметка на длъжника „А.з.к.н.п.з.” ЕООД, тъй като от
представените преписи от документи по изпълнителното дело не се установява
такива действия да са извършени в хода на принудителното изпълнение към
настоящия момент – изпълнителното дело не е прекратено с постановление и не са
предприемани действия за връчване на такъв акт на страните.
Предвид изложеното постановлението от 21.02.2019 г.,
постановено по изп.д. № 20197850400053 по описа на
ЧСИ Л.М., с рег. № 785 в КЧСИ, с район на действие СГС, следва да бъде отменено
в частта, с която е отказано намаляване на дължимите от длъжника разноски за начислени
обикновени такси по ТТРЗЧСИ за сумата над 72 лв. до 144 лв.
На следващо място се установява и това, че по изпълнителното дело взискателят е представляван от адвокат Николай Илчев, като в хода му са представени
доказателства, че тази страна е заплатила в полза на упълномощения адвокат
възнаграждение за процесуално представителство по изпълнителното дело в размер
на 280 лв. Това е видно от преводно нареждане за извършен превод на сумата от
280 лв., която видно от записаното в документа основание за неговото извършване
представлява възнаграждение на адвокат по изпълнителното дело „А.з.к.н.п.з.”
ЕООД.
Длъжникът е направил възражение по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на така заплатеното в полза на процесуалния представител на
взискателя адвокатско възнаграждение, което е
оставено без уважение от съдебния изпълнител.
В хипотезата на чл. 78, ал. 5 ГПК съдебният изпълнител съответно съдът в производството по обжалване на акта
на съдебния изпълнител не могат да присъждат разноски за заплатено от взискателя адвокатско възнаграждение за защита в
изпълнителното производство в размер по - нисък от минимално определения такъв
съгласно чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, а именно под размера за
съответния вид работа, предвиден в Наредба № 1 от 09.07.2004 г., издадена от
Висшия адвокатски съвет /Наредбата/.
В случаите на осъществена
защита по изпълнителното производство, какъвто е настоящия, минималните размери
на адвокатските възнаграждения са определени в чл. 10 от Наредбата в редакцията
на нормата, която е била действаща към датата на сключване на договора за
правна защита и съдействие от 01.02.2019 г., какт и
на извършване на плащането на уговореното адвокатско възнаграждение. В
посочената разпоредба е предвидено, че за процесуално представителство, защита
и съдействие по изпълнително дело се дължи възнаграждение за образуване на
изпълнително дело в размер на 200 лв. /чл. 10, т. 1 от Наредбата/ и
възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие на страните
по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични
вземания, което предвид размера на вземането на взискателя,
който възлиза на сумата от 138, 01 лв., е в размер на 1/10 от възнаграждението,
посочени в чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата, т.е. от 30 лв. / чл. 10, т. 2 от
Наредбата/.
От договора за правна защита и
съдействие от 01.02.2019 г. се установява, че на адвоката е възложено да
извършва правни действия както по образуване на изпълнително производство срещу
длъжника, така и да осъществи действия с цел удовлетворяване на паричното
вземане, поради което и минималният размер на възнаграждението, което му се
следва за това, е този по чл. 10, т. 1 и т. 2 от Наредбата и възлиза на 230 лв.
Предвид
изложеното се налага изводът, че в случая в полза на взискателя
не може да се присъди адвокатско възнаграждение под 230 лв., без значение каква
е правната и фактическа сложност на делото и какви и колко процесуални действия
е извършил упълномощеният от него адвокат за събиране на присъдените в негова
полза суми. При
съобразяване на това ограничение, както и на липсата на фактическа и правна
сложност на делото, съдът счита, че в тежест на длъжника следва да се възложат
разноски за възнаграждение на упълномощен от взискателя
адвокат в размер от 230 лв., който е равен на минималния такъв, предвиден в
Наредбата.
С оглед на горното, се налага
крайният извод, че постановлението от 21.02.2019 г., постановено по изп.д. № 20197850400053 по описа на ЧСИ Л.М., с рег. № 785
в КЧСИ, с район на действие СГС, следва да бъде отменено и в частта, с която е
отказано намаляване на дължимите от длъжника разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение за сумата над 230 лв. до 280 лв.
Предвид извода, че съдебният
изпълнител не е определил правилно размера на разноските за адвокатско
възнаграждение, които трябва да се възложат в тежест на длъжника, и с оглед
изложените в жалбата оплаквания, съдът следва да разгледа и въпроса за това какъв
е размера на таксата, начислена по т. 26 ТТР към ЗЧСИ, чието заплащане е за
сметка на длъжника. Тя се определя от размера на паричното вземане, което
подлежи на събиране, като от него се изключват авансово платените такси, т.е. в
случая върху вземане в размер на 138, 01 лв. – присъденото вземане съгласно
изпълнителния лист, и 230 лв. – разноски за адвокатско и възнаграждение. С
оглед на това размерът на таксата по т. 26, б. „б” ТТРЗЧСИ възлиза на 36, 80
лв. без ДДС, съответно 44, 16 лв. с ДДС и до този размер тази такса трябва да
бъде възложена в тежест на длъжника по изпълнението.
С оглед характера на акта, който
се обжалва и доколкото неговото постановяване не е в причинна връзка с някакво
поведение на взискателя, което да е
незаконосъобразно, то не следва направените от жалбоподателя разноски за защита
в настоящото производство да се възлагат в тежест на взискателя.
Така мотивиран
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ постановление от 21.02.2019 г., постановено по изп.д. № 20197850400053 по описа на ЧСИ Л.М., с рег. № 785
в КЧСИ, с район на действие СГС, в частта, с която е отказано намаляване на дължимите
от „А.з.к.н.п.з.” ЕООД разноски
за начислени обикновени такси по ТТРЗЧСИ за сумата
над 72 лв. до 144 лв., на
разноски за адвокатско възнаграждение
за сумата над 230 лв. до
280
лв., както и намаляване на размера на дължима такса
по т. 26 ТТР към ЗЧСИ и вместо него
постановява:
ИЗМЕНЯ
разноските по изпълнението, които са възложени в тежест на длъжника „А.з.к.н.п.з.”
ЕООД, посочени в покана за доброволно изпълнение, съставена по изп.д. № 20197850400053 по описа на
ЧСИ Л.М., с рег. № 785 в КЧСИ, с район на действие СГС, като ОПРЕДЕЛЯ, че размерът на разноските,
които се възлагат в тежест на длъжника „А.з.к.н.п.з.” ЕООД з. начислени обикновени такси по ТТРЗЧСИ възлизат на сумата от 72 лв.
– такси, дължими съгласно т. 1, 3, 5 и т. 9 ТТРЗЧСИ вместо в определения от ЧСИ
Л.М. размер от 144 лв., че размерът на разноските, които се възлагат в тежест
на длъжника „А.з.к.н.п.з.” ЕООД з. адвокатско
възнаграждение, заплатено от взискателя на
упълномощения адвокат, възлиза на сумата от 230 лв. вместо в определения от
ЧСИ Л.М. размер
от 280 лв., както и че размерът на разноските, които се възлагат в тежест на
длъжника „А.з.к.н.п.з.” ЕООД з. дължима
такса по т. 26 ТТР към ЗЧСИ, възлиза на сума в размер на 36, 80 лв. без ДДС,
съответно 44, 16 лв. с ДДС.
Решението не подлежи на
обжалване на основание чл. 437, ал. 4 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.