№ 6518
гр. София, 30.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Д. К. Демирев
Мария В. Атанасова
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело
№ 20251100506570 по описа за 2025 година
Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №6570/2023 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на А. Н. Е. ЕГН
********** от гр.София срещу решение №3994 от 10.03.2025 г постановено по гр.д.
№36922/23 г на СРС , 38 състав , в частта , с която е отхвърлен иска да въззивника да се
осъди на основание чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД „Сити Кеш“ ООД ЕИК ********* гр.София да му
заплати сумата от 10 лева частичен иск от 88,55 лева платена при начална липса на
основание сума по договор за паричен заем №706752 от 15.07.2022 г . Решението на СРС се
обжалва и в частта за разноските .
Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС . Неоснователно
платената сума се основава на нищожна неравноправна клауза в договора за заем .
Незаконосъобразно първоинстанционният съд не е допуснал ССЕ , с която въззивникът да
докаже иска си .
Въззивемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба. По делото
не е доказан фактическия състав на неоснователното обогатяване – ищецът да е платил
процесната сума .
Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 19.03.2025 г и
е обжалвано в срок на 11.03.2025 г .
Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на посочената част от решението на
СРС .
1
След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото , въззивният съд приема
за установено следното от фактическа и правна страна :
В мотивите на СРС , към които настоящият съд препраща на основание чл.272 ГПК ,
подробно е възпроизведена фактическата обстановка по отношенията между страните . Във
връзка с чл.269 ГПК и твърдяната недопустимост и неправилност на решението на СРС ,
настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и недопустимост , като такива
основания в случая не се констатират . Относно неправилност на решението е ограничен
само до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и
императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по
тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
За да отхвърли посочения иск СРС е приел , че ответникът не е предоставил на ищцата
„реална услуга“ срещу заплащане на такса „експресно разглеждане“ по чл.3.10 от договор за
паричен заем №706752 от 15.07.2022 г . Клаузата е нищожна и това се признава от ответника
. От друга страна ищцата не е доказала , че е заплатила по нищожната клауза „поне 10
лева“.
Решението на СРС е правилно като краен резултат .
В частта , в която СРС е „признал за установено“ , че клаузата на чл.3.10 от договор за
паричен заем №706752 от 15.07.2022 г е нищожна първоинстанционното решение е влязло в
сила . Пред настоящата инстанция се спори по въпроса дали е налице недължимо плащане
от страна на ищцата въз основа на въпросната клауза .
Още с исковата молба ищцата е поискала допускане на ССЕ , с която да се установи какви
суми е платила по договора и с евентуалните плащания какви задължения по договора за
заем са били погасени .
С определение от 18.03.2024 г СРС е отложил произнасянето си по искането за допускане на
ССЕ . В о.с.з на 01.07.2024 г не се е произнесъл по искането и е обявил делото „за
решаване“. Не се докладвал молба на ответника от 28.06.2024 г с приложени писмени
доказателства , включително процесният договор за паричен заем и данни за плащане на
400 лева от ищцата .
С определение от 27.09.2024 г СРС е отменил определението си за даване на ход по
същество и е дал указания на ответника „да се запознае с досието на делото“ и да вземе
становище по предмета му . Ответникът е подал „уточнение“ от 08.10.2024 г . От своя
страна с молба от 18.11.2024 г ищцата е поискала да се постанови неприсъствено решение .
С молба от 13.02.2025 г ответникът е признал , че е получил плащане от 10 лева от ищцата ,
но е заявил , че това не е признание на иска за неоснователно обогатяване . СРС е отхвърлил
процесния иск за неоснователно обогатяване като недоказан .
При тези данни настоящият съд е счел , че е налице основание по чл.266 ал.3 ГПК за
допускане на ССЕ . Същата е допустимо и относимо доказателство , което не е допуснато от
първоинстанционния съд поради допуснати от същия процесуални нарушения .
2
Според приетата пред настоящия съд ССЕ на вещото лице Т. М. , на 25.07.2022 г ищцата е
заплатила на ответника сума от 400 лева , с която е заплатена единствено дължима главница
. Липсва заплащане на недължими суми за лихви или други вземания на„Сити Кеш“ ООД
основаващи се на нищожни и/или неравноправни клаузи .
Налага се изводът , че решението на СРС трябва да бъде потвърдено в обжалваната част .
Доказателства за разноски от въззиваемата страна не са представени и такива не се
присъждат .
Поради материален интерес под 5000 лева на основание чл.280 ал.3 т.1 ГПК настоящото
решение не подлежи на касационно обжалване.
Водим от горното , СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №3994 от 10.03.2025 г постановено по гр.д.№36922/23 г на СРС
, 38 състав , в частта , с която е отхвърлен иска да А. Н. Е. ЕГН ********** от гр.София да
се осъди на основание чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД „Сити Кеш“ ООД ЕИК ********* гр.София да му
заплати сумата от 10 лева частичен иск от 88,55 лева платена при начална липса на
основание сума по договор за паричен заем №706752 от 15.07.2022 г ; както и в частта за
разноските .
Решението не подлежи на обжалване .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3