№ 297
гр. Габрово, 15.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на двадесети юни
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Диян Д. Атанасов
при участието на секретаря Радинка Ст. Кулекова Атанасова
като разгледа докладваното от Диян Д. Атанасов Гражданско дело №
20244210102097 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от Т. Г. Т. от
гр. Габрово, с пълномощник адвокат И. Ж., против М. Т. Л. от гр. София, Т. С. Л. от гр.
Габрово и Т. М. Л. от гр. Габрово.
Предявен е иск с правно основание чл. 32, ал. 2 от Закона за собственоста.
Ищецът твърди, че е собственик на 1/2 идеална част от УПИ XXV-5932 от кв. 227
по устройствения план на гр.Габрово, 69 част, съставляващ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор 14218.520.78 по КККР на гр.Габрово, с адрес гр.Габрово.
ул."**********" №4, площ 821 кв.м., заедно с находящите се в него: 1. Самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 14218.520.78.1.4, с площ по документ 115 кв.м., заедно
с югозападното избено помещение с площ 11.30 кв.м.; 2. Самостоятелен обект в сграда
с идентификатор 14218.520.78.1.1, с площ по документ 29.79 кв.м., и 3. Сграда с
идентификатор 14218.520.78.3 с площ 20 кв.м. Собственик на останалата 1/2 идеална
част от поземления имот и на останалите сгради и самостоятелни обекти в този имот,
е първият ответник М. Т. Л., с титул за собственост – нотариален акт за продажба на
недвижим имот №144/05.12.2019 г. на Нотариус Невена Матева с район на действие PC
Габрово. С цитирания нотариален акт вторият и третият ответник са си запазили
пожизнено и безвъзмездно правото на ползване върху процесния поземлен имот.
Страните са се договорили ищцовата страна да ползва западната половина от
поземления имот, отговаряща на 1/2 идеална част, като границата минава успоредно на
източната и западната граница на парцела и мислено вертикално през средата на
жилищната сграда, а ответната сграна-източната половина. При ползването на имота
обаче ищецът е установил, че заварената от него телена мрежа не отговаря на обема на
правото му на собственост и ответниците ползват по-голяма част от дворното място. В
многократни разговори ищецът настоявал пред ответниците да преведат фактическото
положение в съответствие с правата им на собственост, но без резултат. В опит за
доброволно уреждане на този въпрос била ангажирана и геодезична фирма, която е
извършила измервания на място за разпределение ползването на поземления имот
1
съобразно обема на правото на собственост на всяка от страните. Ответниците обаче са
отказали да сключат договор за доброволно разпределение правото на ползване, което
да отговаря на притежаваните от страните равни права и по този начин, лишават
ищеца от възможността да ползва дворното място съобразно пълния обем на правото
му на собственост.
Видно от гореизложеното, страните имат спор и не могат да постигнат съгласие
относно разпределението на ползването на процесния поземлен имот. Съгласно
константната практика на ВКС, не само съсобствениците, но и носителите на
ограниченото вещно право на ползване следва да участват в производството по чл. 32,
ал. 2 ЗС, тъй като са необходими другари. Поради изложеното ищецът моли съда да
постанови решение, с което да разпредели реалното ползване на процесния поземлен
имот съобразно дела на всяка от страните, както и да му присъди направените по
делото съдебни разноски.
В с.з. ищецът се явява лично и с адв. Ж., който от негово име поддържа
предявения иск и моли съда да го уважи, като възприеме предложения от вещото лице
вариант 2 за разпределение ползването на процесния имот. Моли да му бъдат
присъдени сторените по делото разноски.
В срока за отговор по чл. 131 от ГПК е постъпил общ отговор от ответниците,
чрез пълномощник адвокат Р. Х.. В него заемат становище за допустимост на
предявения иск, а по съществото му излагат следното:
С договор за продажба на недвижим имот - частна държавна собственост от
15.02.2007 г. ответниците Т. М. Л. и Т. С. Л. придобиват правото на собственост върху
½ ид. част идеална част от УПИ XXV - 5932 от кв. 227, целият с площ от 780 кв.м., при
граници: улица о.т. 2117- 2116: УПИ XXV1-5923; УПИ ХХ-5937, УПИ XXIII - 5934:
УПИ XXIV-5933. С Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 144. том II per.
№ 6403, дело 298 от 05.12.2019г. на Нотариус Невена Матева, Т. Л. и Т. Л. прехвърлят
на дъщеря си М. Т. Л. правото на собственост върху описаната по-горе 1/2 идеална
част от урегулирания поземлен имот, който по кадастралната карта и кадастралните
регистри съставлява ПИ с идентификатор 14218.520.78, находящ се в гр. Габрово, ул.
„**********" № 4. с площ 821 кв.м., заедно с находящите се в поземления имот
сгради и обекти: 1.Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 14218.520.78.1.3. с
площ 100.26 кв.м., 2.Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 14218.520.78.1.2. с
площ 50.49 кв.м., З.Сграда с идентификатор 14218.520.78.2 с площ от 29 кв.м..
разположена в поземлени имоти 14218.520.78 и 14218.520.77. 4. Сграда с
идентификатор 14218.520.78.4 с площ от 45 кв.м., като Т. Л. и Т. Л. запазват за себе си
всеки един от тях поотделно и двамата заедно пожизнено и безвъзмездно право на
ползване върху гореописаните имоти.
Към настоящия момент Т. Т. и М. Л. са съсобственици с равни идеални части на
процесния поземлен имот. Спорът между страните се свежда до правото на ползване
на съсобствения им поземлен имот. Както е изложено и в исковата молба, ищецът
ползва западната половина от поземления имот, а ответниците ползват източната
половина. Всяка от страните има обособен собствен вход/изход към своята половина
от имота. Имотът е разделен на две части с ниска бетонова ограда с височина около
30-40 см и широчина около 10 см. която започва от жилищната сграда и приключва до
изхода на ответниците от имота. В предната част на имота (тази, която гледа към ул.
..**********") ответниците са изградили път с широчина около 2 метра, който започва
от къщата и стига до техния изход към улицата. Този път до половината е бетонов, а в
останалата си част до изхода е настлан с калдъръм. Над него има лозница, която
ответниците отглеждат, като лозята е засадена точно до бетоновата ограда. Изградена
е чешма с циментово корито, което граничи на самата ниска бетонова ограда и която
2
чешма се използва активно от доверителите ми към настоящия момент за нуждите на
поддържането на тяхната част от двора. На своя вход/изход ответниците са поставили
двойна оградна врата (порта) към улицата, която започва от ниската бетонова ограда. В
бетоновата ограда са поставени дълги метални тръби, по които до пролетта на 2023г. е
била опъната телена мрежа, която е разделяла имота, но към настоящия момент
телената мрежа е премахната и имотът се разделя единствено от ниската бетонова
ограда и металните тръби. Металните тръби съставляват част от скеле, което поддържа
споменатата по-горе лозница, намираща се в половината на ответниците. В задната
част на имота, от входната площадка на ответниците до 3 метра северно няма видимо
разделение, а след това има бетоново корито, плочник, кокошарник и е обособена
малка градина, засяга със зеленчуци и овошки. Описаното фактическо разделение на
имота е съществувало повече от 50 години, като през това време ответниците са
изградили съответните съоръжения и са направили подобрения в тяхната част на
имота. През всички тези години, ищецът не се е противопоставил на това, а спорът за
ползването на имота е възникнал в края на 2023 г.
Ответниците не са съгласни с предложения от ищеца вариант за разпределение на
ползването на поземления имот (посочен в приложената към исковата молба скица-
проект), тъй като при този вариант ще се стигне до преустройство, ремонт и
нарушаване на изградените в имота съоръжения и подобрения, а именно -
разрушаване на ниската бетонова ограда заедно с изградената към нея чешма,
ответниците ще трябва да преустроят своя изход към улицата и да развалят скелето,
което поддържа лозницата, за която се грижат от много години и т.н. Предложеният
вариант е неудобен за ответниците, които от 50 години са поддържали своя двор. При
преценката за това как да се извърши реалното разпределение на ползването на
съсобствения имот, следва да се отчитат правата на всеки съсобственик в
съсобствеността, да се осигури удобен начин за достъп и ползване на имота, както и на
построените в него сгради за обслужването и поддържането им, без да се налагат
преустройства в имота. По отношение на процесния имот съществува фактическо
разделение между съсобствениците, което е установено от дълъг период от време, в
резултат на което в имота са настъпили съответни преустройства, изразяващи се в
изграждането на ограда между отделни площи от имота и облагородяване на част от
него. В производството по чл. 32, ал. 2 ЗС съдът следва да се съобразява с
действителното положение, като не може да предписва каквито и да било
преустройства и премествания на сгради, огради и съоръжения, нито да извършва
разпределение на ползуване на основата на проект, който изисква преустройство.
Затова ответниците молят съда да отхвърли предявения иск, а в случай, че го уважи –
да да разпредели правото на ползване върху процесния поземлен имот по начин, които
съответства на утвърденото фактическо ползване на имота и не води до преустройство,
ремонт, нарушаване или изменение на изградените в имота съоръжения и подобрения.
В с.з. се явява лично ответницата М. Л., заедно с пълномощника си адвокат Х.,
която от името на своите доверители заявява, че те са съгласни разпределението на
ползване да бъде извършено съгласно вариант №2 от заключението на изготвената
експертиза, като бъде отчетено допълнението дадено от него в днешното съдебно
заседание, че е удачно спомагателната площ да се използва не само за ремонт на
сградата, но и за други необходими ремонти свързани с общи части на сградата.
Претендира сторените по делото разноски.
Съдът, като прецени събраните доказателства по делото, обсъди възраженията,
доводите и исканията на страните, приема за установено от фактическа страна
следното:
Съгласно представената по делото скица №15-1224116-29.11.2024 г., изд. от СГКК
3
гр. Габрово, процесният поземлен имот е с идентификатор 14218.520.78 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Габрово, одобрени със Заповед
№РД-18-50/31.08.2007 год. на Изпълнителен директор на АГКК гр. София, с последно
изменение от 07.04.2023 г., с адрес гр. Габрово, ул. „**********" №4, с площ 821 кв. м,
с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване:
ниско застрояване (до 10 м), при съседи: 14218.520.79, 14218.520.147, 14218.520.77,
14218.520.75, 14218.520.74, 14218.520.72, номер по предходен план: 5932, квартал: 227,
парцел: 25.
Между страните по делото не е спорно, че ищецът и ответницата М. Л. са
съсобственици на описания в исковата молба поземлен имот, при квоти - 1/2 ид. част
за всеки от тях, а ответниците Тота Л. и Т. Л. са носители на вещно право на ползване
върху ½ ид.част от имота. Не е спорно и че към момента на предявяване на иска
ищецът ползва западната половина от поземления имот, а ответниците ползват
източната половина.
Тези обстоятелства се установяват и от приетите като писмени доказателства
документи: 2 бр. договори за продажба на недвижим имот-частна държавна
собственост от 15.02.2007 г. - всеки за ½ ид. част от процесния имот.
С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №178, том І, рег.
№3096, дело № 134 ог 09.06.2006 г. на нотариус Илия И.ов, с район на действие
района на РС Габрово, рег. № 95 на НК ищецът е придобил собствеността върху
следните самостоятелни обекти, построени в процесния имот: 1. Самостоятелен обект
в сграда с идентификатор 14218.520.78.1.4, с площ по документ 115 кв.м.,
представляващ втори жилищен етаж, заедно с югозападното избено помещение с
площ 11.30 кв.м.; 2. Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 14218.520.78.1.1, с
площ по документ 29.79 кв.м., представляващ гарсониера, намираща се в приземния
етаж на същата жилищна сграда; 3. Сграда с идентификатор 14218.520.78.3, с площ 20
кв.м., с предназначение – селскостопанска сграда.
По силата на договор за продажба на недвижим имот-частна държавна
собственост от 15.02.2007 г. ищецът е придобил ½ ид. част от процесния имот.
По силата на договор за продажба на недвижим имот-частна държавна
собственост от 15.02.2007 г. ответниците Т. Л. и Т. Л. са придобили ½ ид. част от
процесния имот, а с нотариален акт за продажба на недвижим имот № 144, том II, peг.
№ 6403, дело 298 от 05.12.2019 г. на нотариус Невена Матева, с район на действие
района на РС Габрово, рег. №165 на НК, те са дарили на дъщеря си, ответницата М. Л.,
правото на собственост върху тази ½ идеална част от урегулирания поземлен имот,
заедно с находящите се в поземления имот сгради и обекти: 1.Самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 14218.520.78.1.3. с площ 100.26 кв.м., представляващ първия
жилищен етаж от жилищна сграда с ид. 14218.520.78.1, с предназначение – жилище,
апартамент; 2.Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 14218.520.78.1.2. с площ
50.49 кв.м., представлящ гарсониера, разположена на полуподземния етаж от жилищна
сграда с ид. 14218.520.78.1, с предназначение – жилище, апартамент; 3.Сграда с
идентификатор 14218.520.78.2 с площ от 29 кв.м.. разположена в поземлени имоти
14218.520.78 и 14218.520.77, с предназначение складова база, склад; 4.Сграда с
идентификатор 14218.520.78.4 с площ от 45 кв.м., с предназначение селскостопанска
сграда. Т. Л. и Т. Л. са запазили за себе си всеки един от тях поотделно, и двамата
заедно, пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху гореописаните имоти.
По делото бяха разпитани свидетели: Г.М.Н., М.Г.Г. и Р.Х.Р. – по искане на
ищеца, и Д.М.С. и С.Ц.К. – по искане на ответниците.
Свидетелят Г.Н. обясни пред съда, че познава страните, тъй като живее в съседен
имот. От ищеца разбрал за разногласия с ответниците по повод ползваните от тях
4
части от общия имот. През м. януари - февруари 2023 г. ищецът му показал, че от
оградата между ползваните от страните части от имота липсвала телената мрежа. След
това свидетелят видял, че металната оградна мрежа липсвала и от оградата, разделяща
другите ползвани от страните части. Самите огради била изградени от метални тръби,
бордюр и телена мрежа. Ищецът му се оплакал, че постоянно се влиза в неговата част
от имота.
Свидетелката М.Г. заяви, че е сестра на ищеца и познава ответниците по делото.
Преди около 1 - 2 години ответницата Т. Л. започнала да събаря оградите „отгоре и
отдолу“ в имота, като преди това промени не били правени от 1978 г. Бил премахнат и
бордюра на оградата, и отново изграден навътре в мястото на ищеца, като същият
минавал по протежение през цялото място. Ищецът разговарял с посочената
ответница, но не успели да се разберат.
Свидетелят Р.Р. също обясни пред съда, че е съсед на страните и ги познава от 33
години. През летните месеци поддържал градината на ищеца и знае къде са минавали
границите между частите от имота, които страните са ползвали. От съпругата си
разбрал, че някакви хора премахват оградата в имота и след като се прибрал, видял, че
същата липсва. След време се появила, но не била толкова стабилна, колкото преди.
Наред с това била изместена.
Свидетелят Д.С. обясни пред съда, че познава ответницата М. Л. и посещава
имота от 1995-1996 г. Знае, че между страните има имотни разминавания по повод
ползването на неголяма част от имота. Обясни, че същият представлява дворно място
с къща на два етажа. В него живеели родителите на М. Л.. Имотът бил разделен с
трайна бетонова ограда, която в момента била от тел. В двора на ответниците имало
астма, скеле и 7 до 10 метра място, което е с твърда настилка /бетон или плочки/.
Оградата от другата страна също има бордюр, няколко кола и телена ограда.
Свидетелката С.К. обясни, че познава ответницата М. Л. и много пъти е ходила на
гости в процесния имот. Знае, че имотът се състои от два двора от общ парцел. Имотът
опирал на улица, от която имало врата в частта на М. Л.. От балкона се виждала тревна
площ и голяма лозница. В частта на ответниците имало голяма пътека с плочи и бетон,
с бордюр отстрани. По - навътре имало чешма и от другата страна - контейнер за
дъждовна вода. В задния двор, след терасата, имало пътека която водела до място,
където имало кокошарник и навес за кози. Отстрани имало овощна градина и по-
встрани: навес и огнище, които са от другата страна на двора, в частта на М. Л.. Имало
оградна мрежа. Свидетелката знае за спор между страните, но не може да съобщи
подробности.
По делото е представено заключение по допуснатата съдебно-техническа
експертиза, изготвена от вещото лице С. Б., което не се оспорва от страните и което
съдът приема като компетентно и обективно изготвено. Съгласно заключението,
процесният имот попада в урбанизираната територия на кв. Борово-Велчевци, гр.
Габрово. За същата има приети кадастрална карта и кадастрален регистър, одобрени
със Заповед № РД-18-19/18.05.2007 год. на изпълнителен директор на АГКК. При
посещението си на процесния имот вещото лице установило, че на място границите му
са материализирани с каменни подпорни стени и огради от бетонови колове с опъната
на тях мрежа. Застрояването в имота включва жилищна сграда на два етажа и две
сгради от допълващото застрояване - масивни гаражи, по един на всяка от страните по
делото. Според влезлите в сила кадастрална карта и кадастрален регистър на гр.
Габрово, площта на процесния имот с ид. 14218.520.78 е 821 кв.м. За да се определи
площта на частта от имота, която следва да бъде разпределена за ползване, от цялата
площ на имота трябва да бъдат извадени застроените площи на сградите, като
геометрията и местоположението на частите от имота, определени за ползване от всяка
5
от страните, трябва да бъдат съобразени с разположението на входовете в жилищната
сграда, разположението на гаражите на страните и подходите към тях, входовете в
имота от прилежащата улица и направените подобрения.
В заключението се посочва, че незастроените площи от имота са разположени
основно в северната и южната части. Жилищната сграда е разположена в централната
част. Ищецът разполага със самостоятелен вход на западната фасада, а ответниците на
източната и севсрната фасади. Имотът има два самостоятелни входа от прилежащата
улица - един в източния край и един в западния край. Западният вход се ползва само
от ищеца, а източният - само от ответниците. Ищецът ползва незастроената площ от
имота, разположена покрай западната граница, а ответниците ползват незастроената
площ в източната част на имота. Ползваните от страните части се разделят от
изградени между тях огради. По данни от геодезическите измервания, направени при
огледа, съвместени с извадката в цифров вид от КККР за имота, получена от КАИС,
площта на незастроената част от имота, която ползва ищецът, е 308 кв.м., а на тази,
която ползват ответниците е 182 кв.м. в северната част и 173 кв. м. в южната част, или
общо 355 кв.м.
При съществуващото застрояване в имота, разположението на входовете в
жилищната сграда, разположението и входовете на гаражите на страните и
местоположението на входовете в имота от прилежащата улица, вещото лице предлага
два варианта за разпределяне правото на ползване на процесния поземлен имот между
страните по делото:
Вариант 1, показан на приложение 2 към заключението, предвижда ползването на
незастроените части в южната част (към улицата) да остане такова, каквото е към
настоящия момент, като ищецът ползва западната незастроена част от имота до
съществуваща в момента ограда, с с площ 132 кв.м. Достъпът ще се осъществява само
през входа от улицата разположен в западната част на южната граница на имота.
Ответниците ще ползват източната част, която е с площ 173 кв.м. Достъпът ще се
осъществява само през входа от улицата разположен в източната част на южната
граница на имота. За изравняване размера на частите от имота, определени за ползване
от всяка от страните, южната част на съществуващата ограда в северната част на
имота трябва да се измести в посока изток. В северната част на имота се формират два
участъка за ползване с площи 199 кв. м. - западен и 159 кв. м. - източен. Така ищецът
ще ползва двата западни дяла с площи 199 кв.м и 132 кв.м., а ответниците - двата
източни дяла, които са с площи 159 кв. м. и 173 кв. м. При този вариант не се
предвиждат части от имота за общо ползване от съсобствениците.
Вариант 2, показан на приложение 3 към заключението, предвижда на свободните
от долепени от сгради части на всички фасади на двуетажната жилищна сграда да се
обособят площи за общо ползване с ширина 1.0 м. Тези зони ще бъдат достъпни от
собственика, който няма определена площ за ползване в съответната част (западна или
източна) само при извършване на ремонт на фасадата на неговото жилище. На скицата
на приложение 3 площите за общо ползване са оградени със сини линии и са
обозначени с надпис „общо ползване при ремонт". При този вариант ищецът ще ползва
двата западни дяла с площи 194 кв.м и 119 кв.м., а ответниците - двата източни дяла с
площи 153 кв. м. и 161 кв. м.
В с.з. вещото лице поясни, че предвидената във вариант 2 спомагателна площ от
1 м. около сградата има за предназначение ползването й за ремонти на общите части
от сградата и други наложителни дейности по експлоатацията й, без да е необходимо
изрично предварително съгласие от другата страна.
При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни
изводи:
6
При предявен иск с правно основание чл. 32 ал. 2 от ЗС съдът не разрешава
правен спор, а замества липсващото мнозинство от съсобствениците и постановява
най-целесъобразното ползване на общата вещ. Самото искане за съдебна намеса е
категорично указание, че такова мнозинство не може да се формира. Правомощията на
съда в това производство се ограничават в рамките на решенията, които мнозинството
може да вземе във връзка с ползването и управлението. Съгласно трайно установената
съдебна практика използването, респ. служенето с общата вещ означава прякото й
използване, съвместимо с нейното нормално предназначение, без да се уврежда
субстанцията й или да се накърняват свойствата й. Използваното в чл. 31 ал. 2 от ЗС
понятие "служене с общата вещ" означава прякото й използване, съвместимо с нейното
нормално предназначение, без да се уврежда субстанцията й или да се накърняват
свойствата й. Именно затова съдебната администрация по чл. 32 ал. 2 от ЗС се
осъществява при съобразяване с фактическото състояние, като не е възможно в това
производство да се разпореждат промени в съсобствената вещ /решение № 164 от
11.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 247/2014 г., I г. о., ГК, решение № 409 от 26.05.2010 г.
по гр. д. № 224/2009 г. на ВКС, I-во г. о./.
Страните по делото притежават процесния недвижим имот в съсобственост, при
равни дялове - ищецът притежава 1/2 ид. част, ответницата М. Л. също притежава 1/2
ид. част от него, а другите двама ответници са носители на вещно право на ползване
върху същата идеална част. Построените в имота сгради не са в режим на
съсобственост, затова и предмет на предявения иск, респ. на решението, е
разпределение ползването на поземления имот, при което обаче следва да се съобрази
необходимостта от осигуряване на достъп до постройките в него. Между страните
няма спор, че ползването на поземления имот следва да бъде извършено като бъдат
обособени два дяла, един от които да бъде ползван от ищеца, а вторият да бъде
ползван заедно от тримата ответници.
Изхождайки от горното, настоящият съдебен състав намира, че са налице
предпоставките за разпределяне правото на ползване на процесния имот между
страните, като това разпределяне следва да се извърши съобразно депозираното от
вещото лице заключение. При изготвяне на заключението си инж. Б. е извършил
проверка на място и се е съобразил с фактическото положение към момента на огледа.
В решение по гр. д. № 581/2009 г. на ВКС, I г. о., е прието, че при
администриране на отношенията между съсобствениците при ползване на общата вещ
съдът трябва да търси максимално най-удобният и подходящ с оглед на отношенията
им вариант. В тази връзка съдът взема предвид, че в съдебните прения
пълномощниците на страните възприеха предложения от вещото лице вариант 2 от
заключението, заедно с направеното в с.з. пояснение. Затова съдът намира, че правото
на ползване следва да се разпредели съгласно този вариант, показан на приложение №
3 към заключението, л. 94 от делото. В този вариант се предвижда следното
разпределение:
Ищецът ще ползва реална част от процесния имот, състояща се от два западни
дяла, щриховани в синьо на скицата, с площи 194 и 119 кв.м. Ответниците ще ползват
друга реална част от имота, състояща се от два източни дяла от имота, щриховани в
зелено на приложената скица, с площи 153 и 161 кв. м. Ползването на незастроените
части в южната (към улицата) част от имота ще остане така, както е към настоящия
момент. В северната част, границата между частите ползвани от страните, прокарана
по посочения на скицата начин, осигурява изравняване на общата площ за ползване.
Обособени са зони за общо ползване с ширина един метър покрай всички
свободни от долепени сгради фасади на двуетажната жилищна сграда. Тези зони ще
бъдат достъпни от собственика, който няма определена площ за ползване в
7
съответната част (западна или източна) само при извършване на ремонт или други
наложителни дейности по сградата, в това число общи части и инсталации. На скицата
на приложение 3 площите за общо ползване са оградени със сини линии и са
обозначени с надпис „общо ползване при ремонт".
Този вариант съдът счита за най-целесъобразен, тъй като съответства в най-
голяма степен на волеизявленията на страните, на дяловете им в съсобственоста, като,
ползването на незастроената част ще се съобрази със съществуващото фактическо
положение и отговаря на изискването да осигури удобен начин за ползване и достъп
както до имота, така и до построените в него сгради.
По разноските:
В производство по разпределение ползването на съсобствен имот страните следва
да понесат такава част от разноските, съответстващи на размера на дела им в
собствеността. Депозитите за възнаграждение на вещо лице са внесени в равни
размери от страните /по 225 лв. всяка/, което съответства на дяловете им, поради което
не са налице предпоставки за присъждане на тези разноски. Тъй като характерът на
производството не води до уважаване или отхвърляне на ищцовата претенция, съдът
не присъжда и разноски за адвокатски възнаграждения, като те остават за всяка от
страните в размерите, в които са направени. Тъй като искът е неоценяем, дължимата
д.т. се определя от съда по реда на чл. 3 от ТДТГПК в размер от 30 лева, като при
образуване на делото ищецът е внесъл д.т. в този размер. Съразмерно на дела си в
съсобствеността ответниците ще бъдат осъдени единствено да му заплатят половината
от тази сума, т.е. 15 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
РАЗПРЕДЕЛЯ, на осн. чл. 32 ал. 2 от ЗС , ползването на поземлен имот с
идентификатор 14218.520.78 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.
Габрово, одобрени със Заповед №РД-18-50/31.08.2007 год. на Изпълнителен директор
на АГКК гр. София, с последно изменение от 07.04.2023 г., с адрес гр. Габрово, ул.
„**********" № 4, с площ 821 кв. м, с трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м), при съседи:
14218.520.79, 14218.520.147, 14218.520.77, 14218.520.75, 14218.520.74, 14218.520.72,
номер по предходен план: 5932, квартал: 227, парцел: 25, между Т. Г. Т.,
ЕГН:**********, с адрес гр. Габрово, ул."**********" №4, ет. 2 – една страна, и М. Т.
Л., ЕГН:**********, Т. С. Л., ЕГН:********** и Т. М. Л., ЕГН:**********, тримата с
адрес гр. Габрово, ул."**********" №4, ет. 1 – от друга страна, съобразно приложение
№3 към заключението на съдебно-техническа експертиза с вещо лице инж. С. Б., както
следва:
Т. Г. Т., ЕГН:**********, да ползва самостоятелно два западни дяла от процесния
имот с площи 194 кв.м. и 119 кв.м., щриховани в син цвят на скица-приложение № 3 от
заключението на вещото лице.
М. Т. Л., ЕГН:**********, Т. С. Л., ЕГН:********** и Т. М. Л., ЕГН:**********,
да ползват заедно два източни дяла от имота с площи 153 кв.м. и 161 кв. м.,
щриховани в зелен цвят на скица-приложение № 3 от заключението на вещото лице.
За собствениците или ползвателите, които нямат определена площ за ползване в
съответната част (западна или източна) на поземления имот, се определят за ползване
зони с ширина 1 /един/ метър покрай всички свободни от долепени сгради фасади на
8
двуетажната жилищна сграда, оградени със сини линии и обозначени с надпис „общо
ползване при ремонт" на скица-приложение № 3 от заключението на вещото лице.
Зоните са достъпни за ползване без изрично предварително съгласие от другата страна
само при извършване на ремонт по сградата, в това число на общи части и
инсталации.
ОБЯВЯВА за неразделна част от това решение скица – вариант № 2 от
Приложение № 3 от заключение на съдебно-техническата експертиза, приложена на
лист № 94 от гр. дело № 2097/2024 г. по описа на РС - Габрово, която се приподписва
от съда и се връчва на страните ведно с решението.
ОСЪЖДА М. Т. Л., ЕГН:**********, Т. С. Л., ЕГН:********** и Т. М. Л.,
ЕГН:**********, тримата с адрес гр. Габрово, ул."**********" №4, ет. 1, да заплатят
солидарно на Т. Г. Т., ЕГН:**********, с адрес гр. Габрово, ул."**********" №4, ет. 2,
сумата 15,00 /петнадесет/ лева, представляваща половината от внесената държавна
такса за разглеждане на делото.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд -
Габрово в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________
9