Решение по дело №1040/2023 на Районен съд - Кюстендил

Номер на акта: 908
Дата: 25 юли 2025 г. (в сила от 25 юли 2025 г.)
Съдия: Мария Емилова Антова
Дело: 20231520101040
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 18 май 2023 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 908
гр. Кюстендил, 25.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XIV-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Мария Ем. Антова
при участието на секретаря Валентина Сп. Стоицова
като разгледа докладваното от Мария Ем. Антова Гражданско дело №
20231520101040 по описа за 2023 година
Производството е по реда на глава ХХІХ – чл.341 ГПК от Граждански
процесуален кодекс (ГПК), във връзка с предявен иск с правно основание
чл.34 ЗС Закон за собствеността (ЗС) – във фазата по допускане на делбата и
определяне квотите на съделителите в делбената маса.
Съдът е сезиран с искова молба на М. Д. Б. срещу С. А. П., Е. С. П. и А.
С. П..
Предявен е иск за делба на недвижим имот – застроено дворно място с
площ от 480 кв.м., находящо се в с. ***, съставляващо парцел XI за имот,
планоснимачен № 395, в кв. 46 на с. ***, ведно с построената в същото
едноетажна вилна сграда, състояща се от преходна всекидневна, две стаи,
кухня, баня с тоалетна, застроена площ от около 80 кв.м., заедно с помещение
под тази сграда, както и долепен до нея и с общ покрив обор с площ от около
35 кв.м., при съседи по НА: от две страни улици, Д. И. А. и В. С. К. а по скица:
от две страни улици, парцел X-395 и парцел XII 395 в кв.46. Ищецът твърди,
че придобил цитирания имот заедно със своята сестра чрез покупко-продажба,
за което бил съставен НА № 35, т. I , дело № 114/1989г. на нотариус А. Т., с
район на действие – РС Кюстендил, вписан под № 262, том 123, стр. 65.
Твърди, че ответниците били наследници на починалата му сестра, поради
което същите били съсобственици при следните квоти: ½ ид.ч. за ищеца, 4/12
ид.ч. за ответника С. А. П., 1/12 ид.ч. за ответницата Е. С. П. и 1/12 ид.ч. за
ответницата А. С. П.. Твърди, че ответниците не желаели доброволно да
прекратят съсобствеността въпреки опитите на ищеца за това, поради което за
1
него възникнал правен интерес да заведе настоящия иск. Искането към съда е
да се прекрати собствеността на процесния имот като същият се изнесе на
публична продан.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК постъпил отговор на исковата молба от
ответницата Е. С. П., с който оспорва същия като неоснователен. Твърди, че
ищецът не е правил никакви опити да прекратят собствеността, както и че
процесният имот е бил ползван и поддържан само и единствено от
ответниците. Позовава се на придобивна давност в своя полза, доколкото само
тя упражнявала върху същия необезпокоявано десетгодишно владение. Моли
съда да отхвърли иска за делба, доколкото тя била придобила собствеността
върху имота на посоченото оригинерно основание. С молба уточнение от
28.11.2023г. указва на съда, че прави възражение за изтекла придобивна
давност.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил отговор от ответника С. А. П., с
който оспорва иска като неоснователен поради следното: никога не бил
получавал покана за прекратяване на собствеността от страна на ищеца, като
твърди, че последният не бил посещавал имота през последните петнадесет
години. Исковата молба била подадена само поради влошени лични
отношения. Твърди, че единствено ответницата Е. С. П. била стопанисвала
имота през това време, косяла двора, ремонтирала къщата, държала ключовете
от постройките. Ответникът се бил чувствал гост, когато посещавал имота,
доколкото считал ответницата Е. С. П. за собственик на същия, предвид че го
била владяла толкова години. Счита, че ищецът няма никакви права върху
него.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от А.
С. П., с който заявява, че никога не била получавала покана от ищеца за
прекратяване на собствеността. Счита, че собственик на процесния имот била
ответницата Е. С. П.. Твърди, че ищецът не бил посещавал същия повече от
петнадесет години, не се бил интересувал от него, съответно е изгубил
всякакво право върху същия.
С писмено становище на ищеца вх. № 1259/30.01.2024г. е уточнил и
допълнил обстоятелствената част на исковата молба както следва: процесният
имот бил уговорен да бъде закупен от Д. М. Б. – бащата на ищеца и на
наследодателя К. Д. Б. – П., сключвайки предварителен договор на
24.09.1988г. В последствие имотът бил закупен от последните двама с НА от
1989г. при равни квоти – по ½ ид.ч. с желанието имотът и изградената в него
паянтова сграда да се ползва от двете семейства. Първите десет години
страните сравнително често посещавали имота, облагородявали същия,
помагали на бащата на ищеца и на наследодателя в стопанисването му.
Ищецът заедно със свои приятели и с баща си укрепили къщата, изградили
бетонно стълбище, изградили вътрешна тоалетна с душ, обзавели с
необходимите мебели. След смъртта на Д. М. Б. страните не предприели други
действия по реновирането на имота, посещавали го през летните месеци. В
2
този период ищецът и наследодателят решили достъпа до имота да бъде с два
катинара. Постигнали уговорка за ползването на имота на двете им семейства
в различни времеви интервали. Никой не бил изразявал промяна в
отношението си спрямо имота – да е демонстрирал собственическо
намерение. Напротив, всички стопанисвали имота, посещавали го редовно,
доколкото в с. *** имали роднини и приятели. Ищецът твърди, че винаги
изпълнявал всички административни формалности по поддържането на имота,
заплащал е разходите за електроенергия. В периода около 1999г. – 2000г.
ищецът и сестра му /наследодателя/ обмисляли да продадат имота, но се
отказали. На по-късен етап К. Д. Б. предложила на ищеца да закупи нейния
дял, но не постигнали съгласие за цената. През 2020г. ищецът осигурил
посредничеството на Агенция „Феникс консулт“ за продажба на процесния
имот, но ответниците не били категорични в решението си дали да се продаде
имотът. Никога ищецът не е имал пречки да посещава имота, нито той е
създавал такива на ответниците, винаги е имал достъп до имота. Оспорва
твърденията, че ответницата Е. С. П. е упражнявала фактическа власт върху
имота и по този начин го е придобила по давност.
Постъпил е отговор по становището на ищеца от страна на ответника Е.
С. П., с която оспорва изцяло изложените в него твърдения. Уточнява, че
единствено тя имала ключ от имота и че го владеела необезпокоявано. Твърди,
че в периода от 2000г. до 2020г. ищецът не бил посещавал имота.
В съдебно заседание исковата молба се поддържа от ищеца, а
процесуалният представител на тримата ответници оспорва основателността
на предявения иск, като се поддържа възражението, че процесният имот е
придобит по давност от страна на съделителя Е. С. П.. С молба вх. №
5564/09.05.2024г. от последната е уточнено, че владее имота в периода от
2000г. до датата на подаване на исковата молба. Разпитан е свидетел на
страната на ищеца, приети са множество документи като писмени
доказателства по делото.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.12
ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявен е иск за делба на недвижим имот с правно основание чл.34 ЗС
вр. с чл.341 ГПК. Според посочените правни норми всеки от съсобствениците
може да иска делба и тя е допустима по отношение на общи вещи, освен ако
законът разпорежда друго или това е несъвместимо с естеството и
предназначението на вещта, респ. по силата на закона правото на съдебна
делба по чл.34 ЗС принадлежи на всеки съсобственик. Съществуването му е
предпоставено от доказването, че страните са участници в имуществена
общност и че е налице съсобственост по смисъла на чл.30, ал.1 ЗС.
Видно от копие на Нотариален акт /НА/ за покупко-продажба на
недвижим имот № 35, том I, дело № 114/1989г. Катя Д.а Б.а – П. и М. Д. Б. са
закупили следния недвижим имот – парцел XI за имот, планоснимачен № 395,
3
в кв. 46 на с. ***, ведно с построената в същото едноетажна вилна сграда, при
съседи по НА: от две страни улици, Д. И. А. и В. С. К..
Видно от копие на удостоверение за наследници изх. № РСП17-УГ01-
11707/29.11.2017г., издадено от Столична община, К. Д. Б.а – П. е починал на
25.11.2017г., като е оставила наследници по закон – С. А. Б. /съпруг/, Е. С. П.
/дъщеря/ и А. С. П. /дъщеря/.
Представено е копие на удостоверение за данъчна оценка по чл.264, ал.1
ДОПК за процесния имот, от което е видно, че същата възлиза на 1249,30 лева.
Видно от копие на Договор за покупко-продажба от 24.08.1988г.,
сключен между К. Й. К.като продавач и Д. М. Б. като купувач, същият се
отнася за имот – дворно място, около 500 кв.м., находящо се в с. ***, за сумата
от 5000 лева.
Видно от копие на Решение от 03.10.1996г., постановено по гр.д. №
1785/1996г. по описа на СРС, Брачна колегия, 89 състав със същото е
прекратен сключеният на 05.12.1976г. граждански брак между С. А. П. и К.Д.
Б. – П..
Видно от копие на удостоверение за наследници № 2441/24.10.1998г. Д.
М.Б. е починал на 01.10.1998г., като е оставил наследници по закон – Е. С. Б.
/съпруга/, М. Д. Б. /син/ и К. Д. Б. – П. /дъщеря/.
Представени са документи – фактури за доставена и начислена
електроенергия за клиент с клиентски номер – М. Д. Б., с електрифициран
обект – процесния имот, и удостоверение от „Електрохолд Продажби“ ЕАД от
12.01.2024г. за обстоятелството, че ищецът е клиент на дружеството по
договор за продажба на електрическа енергия за обект – процесния имот.
Представени са копия на вноски бележки – вноска на каса към бюджета
от 07.03.20211г., приходна квитанция от 22.06.2020г. за заплатени от ищеца
данъци за процесния имот.
Останалите писмени доказателства не променят правния извод на съда,
поради което не следва да бъдат подробно обсъждани.
Събрани са и гласни доказателствена средства чрез разпит на свидетеля
М. В. Б., чиито показания съдът цени с оглед на разпоредбата на чл.172 ГПК
с оглед на всички други данни по делото, като се има предвид възможната
нейна заинтересованост от изхода на спора предвид че се явява съпруга на
ищеца.
Съответно, предявен е иск по чл.34 от Закона за собствеността /ЗС/,
който подлежи на разглеждане по реда на глава ХХІХ от ГПК – в първата си
фаза – по допускане.
Доказателствената тежест в делбеното производство се разпределя по
общите правила на чл.154 ГПК, като ищецът следва да докаже твърдението си
при условията на пълно и главно доказване, че имуществото – предмет на
делбата, е съсобствено между съделителите на посоченото от него основание.
Съдът счита, че от представения НА за покупко-продажба на недвижим
4
имот № 35, том I, дело № 114/1989г. безспорно се установява правото на
собственост на ищецът и неговата сестра – К. Д. Б. – П., върху процесния имот
по силата на договор за покупко-продажба. В този смисъл представеното
копие на Договор за покупко-продажба от 24.08.1988г., сключен между К. Й.
К. като продавач и Д. М. Б. /баща на ищеца и на К. Д. Б. – П./ като купувач, за
имот – дворно място, около 500 кв.м., находящо се в с. *** за сумата от 5000
лева, представлява само един предварителен договор за сключване на
окончателен такъв за посочения в него имот, доколкото не е в изискуемата
нотариална форма, необходима за настъпване на вещно-прехвърлителния
ефект на договора за покупко-продажба. Освен това, имотът, описан в този
договор от 1988г., не в достатъчна степен индивидуализиран, че да е
безспорно за съда, че е един и същ с процесния имот.
На следващо място, доколкото процесният имот е бил придобит по
време на брака на К.Д. Б. – П. със ответника С. А. П., сключен през 1976г.,
последните двама са станали собственици на ½ ид.ч. в условията на
съпружеска имуществена общност /СИО/. Тази общност е съществувала до
датата на съществуване на брака на ответника със съпругата му, тоест до
датата на постановяване на окончателното Решение от 03.10.1996г.,
постановено по гр.д. № 1785/1996г. по описа на СРС, Брачна колегия, 89
състав, с което брачната им връзка е прекратена. С това решение не била
уредена съсобствеността между съпрузите след развода досежно процесния
имот, както е било направено по тяхно искане за останалото им недвижимо
имущество, поради което и са останали обикновени съсобственици на
процесния имот при права ¼ ид.ч. от него.
По делото не се изложиха твърдения, нито се представиха доказателства
ответникът и Катя Д.а Б.а – П. да са сключили повторно брак след 1996г. до
датата на нейната смърт – 25.11.2017г., поради което и макар ответникът да е
посочен за неин наследник по закон като съпруг в приетото по делото копие на
удостоверение за наследници изх. № РСП17-УГ01-11707/29.11.2017г.,
издадено от Столична община, същият не се явява такъв съгласно
разпоредбата на чл.54, ал.1 СК, която гласи, че след развода бившите съпрузи
престават да бъдат законни наследници един на друг. Поради тази причина
след смъртта на К. Д. Б. – П. нейни наследници по закон са двете й дъщеря –
ответниците Е. С. П. и А. С. П., които са придобили п равна част от
оставеното им наследство, тоест всяка е придобила по 1/8 ид.ч от процесния
имот.
Съответно, предвид гореизложеното, спорния въпрос в случая се
концентрира върху това дали имотът е бил придобит въз основа на давностно
владение от страна на съделителя Е. С. П., по отношение на който съдът
намира следното:
За да бъде уважена претенцията за изтекла придобивна давност по чл.79,
ал.1 ЗС, представляваща оригинерен способ за придобиване на право на
собственост и други вещни права върху чужда вещ, съсобственикът, който се
5
позовава на нея, следва да докаже своето владение по смисъла на чл.68 ЗС
върху процесния имот и изтичане на 10-годишен период от време.
В случая ответницата Е. С. П. твърди, че е установила фактическа власт
върху имота през 2000г., продължила до датата на предявяване на исковата
молба. С други думи, същата твърди, че е започнала да осъществява
давностно владение преди датата на откриване на наследството, тоест преди
смъртта на наследодателя й К.Д. Б. – П., починала през 2017г. Касае се за
осъществяване на фактическа власт чрез завладяване спрямо собствениците –
майка й до датата на смъртта й и вуйчо й /ищеца/. Според легалната
дефиниция на чл.68 ЗС, владението е упражняване на фактическа власт върху
вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго като своя. Разпоредбата
не посочва характеристиките на упражняваната фактическа власт, но както в
правната теория, така и в съдебната практика се приема, че владението трябва
да е постоянно, непрекъсвано, спокойно, явно, несъмнено. Владението не е
несъмнено, ако не може със сигурност да се каже дали действително
владелецът упражнява фактическа власт, или дали наистина има намерение да
държи вещта като своя. В случая страната не ангажира абсолютно никакви
доказателства в подкрепа на твърденията си, че е започнала да владее имота
още през 2000г. като е демонстрирала собственическото си намерение спрямо
наследодателя си и другия съсобственик. Напротив, по делото се събраха
достатъчно писмени доказателства, оборващи претенцията й за изтекла в
нейна полза придобивна давност, доколкото ищецът се е грижил за заплащане
на разходите по имота, а от показанията на разпитания по делото свидетел се
установява, че откакто същата познава ищеца – 2000г., са посещавали редовно
имота и никой от останалите съсобственици – първоначално наследодателя К.
Д. Б. – П., а в последствие и останалите ответници, не е пречил на
посещенията им в имота, от който винаги имали ключ, нито някой е оспорвал
правото на собственост на ищеца. Подробно, логично и последователно
свидетелят М. В. Б. излага пред съда своите показания, от които се установява,
че в последните години, особено след смъртта на сестрата на ищеца е налице
неразбирателство между съделителите по отношение на това дали да бъде
продаден процесния имот, или не, както и че в един момент единственият,
които е имал някакви собственически претенции и то върху целия имот бил
ответника С. А. П., но не и ответницата Е. С. П.. Последното обстоятелство е
служебно известно на съда, доколкото с оглед на свое произнасяне с
Определение № 225/14.02.2024г. е оставил без уважение искането за спиране
на настоящото производство, именно с оглед на образувано по искова молба
на С. А. П. гр.д. № 55/2023г. по описа на РС – Кюстендил, с която е предявил
положителен иск за собственост върху процесния имот въз основа на
давностно владение. Предвид гореизложеното и с оглед успешно проведеното
насрещно доказване от страна на ищеца, не се установи ответницата Е. С. П.
да е владяла имота през твърдения от нея период, нито да е оспорвала правото
на собственост на наследодателя си и на вуйчо си. Нещо повече, дори да беше
завладяла процесния имот с намерение да го свои след откриване на
6
наследството /от 2017г./ и това бе станало известно за останалите
съсобственици – обстоятелство за което липсват твърдения и доказателства по
делото, към датата на подаване на исковата молба в съда не е изтекъл
необходимият законово определен 10-годишен срок, явяващ се част от
фактическия състав за уважаване на претенцията за давност.
По изложените съображения поддържаният от ответницата оригинерен
придобивен способ не е осъществен, съответно делбата по отношение на
процесния имот следва да бъде допусната спрямо всички съделители при
права, каквито съдът по-горе посочи: ½ ид.ч. за ищеца, ¼ ид.ч. за ответника С.
А. П. и по 1/8 ид.ч. за Е. С. П. и А. С. П..

По разноските:
По аргумент от разпоредбата на чл.355 ГПК, разноските подлежат на
възлагане с решението по извършване на делбата, поради което не се следват в
настоящата фаза.
На страните следва да бъде съобщено, че на основание чл.115, ал.1 вр.
чл.114, ал.1, б.„в”, вр. чл.112, б.„з”, вр. б.„а” ЗС, настоящото решение,
постановено по вписана искова молба, следва да бъде отбелязано в Служба по
вписванията при Районен съд – гр. Кюстендил.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА ИЗВЪРШВАНЕ НА СЪДЕБНА ДЕЛБА на следния
недвижим имот – застроено дворно място с площ от 480 кв.м., находящо се в с.
***, съставляващо парцел XI за имот, планоснимачен № 395, в кв. 46 на с. ***,
ведно с построената в същото едноетажна вилна сграда, състояща се от
преходна всекидневна, две стаи, кухня, баня с тоалетна, застроена площ от
около 80 кв.м., заедно с помещение под тази сграда, както и долепен до нея и с
общ покрив обор с площ от около 35 кв.м., при съседи по НА: от две страни
улици, Д. И. А. и В. С. К., а по скица: от две страни улици, парцел X-395 и
парцел XII 395 в кв.46,
МЕЖДУ СЪДЕЛИТЕЛИТЕ: М. Д. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. ***,
С. А. П., ЕГН **********, с адрес: гр. ****, Е. С. П., ЕГН **********, с адрес:
гр. **** и А. С. П., ЕГН **********, с адрес: гр. ****,
ПРИ ПРАВА: за М. Д. Б., ЕГН ********** – ½ ид.ч.; за С. А. П., ЕГН
********** – ¼ ид.ч.; за Е. С. П., ЕГН ********** – 1/8 ид.ч.; за А. С. П., ЕГН
********** – 1/8 ид.ч.
СЪОБЩАВА на страните, че на основание чл.115, ал.1 вр. чл.114, ал.1,
б.„в”, вр. чл.112, б.„з”, вр. б.„а” от Закона за собствеността, настоящото
решение, след влизането му в сила, следва да бъде отбелязано в Служба по
7
вписванията гр. Кюстендил.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Кюстендил в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизането на решението в законна сила делото ДА СЕ ДОКЛАДВА
незабавно за продължаване на процесуалните действия по него във втората
фаза на делбата и назначаване на съдебно-техническа експертиза.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________

8