РЕШЕНИЕ
№ 878
гр. Русе, 01.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Майя Й. Йончева
при участието на секретаря Емилия Д. Добрева
като разгледа докладваното от Майя Й. Йончева Гражданско дело №
20214520102426 по описа за 2021 година
Искът е с правно основание по чл.30, ал.3 ЗС.
Ищцата Р. П. Й. чрез процесуалния си представител твърди, че като наследница на
баща си П С П, починал на 17.04.2018г., са съсобственици с ответницата СВ. П. Т. при
равни права на земеделски земи, намиращи се в землището на с. *********** ЕКАТТЕ
30332. Приживе на 19.02.2016г. покойният им баща е сключил със “Северагро” ЕООД
договор за наем на земеделски земи с нотариална заверка на подписите, вписан в Служба по
вписваният гр. Попово под вх. №669/19.02.2016г., акт №83, том I, по силата на който е отдал
под наем следните земеделски земи: имот №027006 с площ 23.431 дка в местността “Аре
екинлик”, имот №045007 с площ 16.000 дка в местността “Дойран” и имот №084004 с площ
22.784 дка в местността “Сипея”. Договорът е сключен за срок от пет стопански години,
считано от 01.10.2016г. до 30.09.2021г., при наемна цена за една стопанска година 2970.75
лв. Като наследници на П С П, след неговата смърт с ответницата са встъпили в правата и
задълженията по посочения договор. Наемателят е направил банкови преводи за три
стопански години по банковата сметка на ответницата, а именно: на 30.10.2018г. за сумата
2970.75 лв наем за стопанска година 2017/2018 с получател ответницата, на 02.10.2019г. за
сумата 2970.75 лв наем за стопанска година 2018/2019 с получател ответницата и на
13.10.2020г. за сумата 2970.75 лв наем за стопанска година 2019/2020 с получател
ответницата. Ответницата е получила общо сумата 8912.15 лв, като не й е предавала
припадащата й се част, съобразно дела й от ½ ид.ч. Моли ответницата да бъде осъдена да й
1
заплати сумата 4456.08 лв, представляваща припадащите й се съгласно квотите в
съсобствеността в земеделските земи в землището на с. ********, ЕКАТТЕ 30332, а именно:
имот №027006 с площ 23.431 дка в местността “Аре екинлик”, имот №045007 с площ 16.000
дка в местността “Дойран” и имот №084004 с площ 22.784 дка в местността “Сипея”,
наемни (рентни) плащания за стопанските години 2017/2018, 2018/2019 и 2019/2020,
получени само от ответницата по договор за наем на земеделски земи, заедно със законната
лихва върху сумата от предявяване на иска до окончателното изплащане, както и разноските
по делото.
Ответницата СВ. П. Т., чрез процесуалния си представител взема становище за
недопустимост на иска, тъй като между страните има висящо дело за делба на съсобствени
имоти, включващи земеделски земи и апартамент в гр. Русе, поради което производството
по делото следва да бъде прекратено. Взема становище и за неоснователност на иска, тъй
като не дължи на ищцата никакви суми. Не оспорва обстоятелството, че с ищцата са
съсобственици при равни права на земеделски земи – ниви, като наследници по закон на
покойния си баща П С П, починал на 17.04.2018г. Ако съдът не прекрати производството по
делото, прави възражение за прихващане със стойността на извършени подобрения от нея в
съсобствения им недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 63427.2.2085.9.1, с адрес на имота гр. ************. Съсобствеността на
апартамента е 2/4 ид.ч. в режим на СИО за СВ. П. Т. и Т К Т, ¼ ид.ч. за СВ. П. Т. и ¼ ид.ч.
за Р. П. Й., тъй като П С П с нотариален акт за прехвърляне на идеална част от недвижим
имот срещу задължение за гледане и издръжка и запазено право на ползване за
прехвърлителя (нот. акт №155/10.03.2004г., том VIII, дело №1791/2004г.) й е прехвърлил ½
ид.ч. от апартамента. Прехвърлянето е извършено по време на брака й с Т К Т, поради което
придобитата идеална част се явява бездялова съпружеска имуществена общност. В този
апартамент за своя сметка и със свои средства е извършила необходими разходи и
подобрения, увеличаващи неговата стойност, които описва подробно. Всички направени
подобрения са на стойност 9213.05 лв с ДДС. Този апартамент е предмет на съдебна делба
по гр. дело №2495//2021г. на РС-Русе, което е висящо, поради което моли делото да бъде
прекратено, тъй като по този въпрос ще се произнесе делбеният съд. Моли съдът да
отхвърли иска, а при уважаване изцяло или частично на предявения иск, прави възражение
за прихващане с насрещното й вземане със сумата 2303.26 лв, дължима от ищцата,
пропорционално на притежаваната от нея ¼ ид.ч. от съсобствеността й в имота
(апартамента), с която в резултат на извършените с нейни средства подобрения се е
увеличила стойността му. Претендира присъждане на направените разноски.
По делото са представени писмени доказателства.
За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
От удостоверение за наследници изх. №2-1722/26.03.2021г. на Община Русе се вижда,
че П С П, б.ж. на гр. Русе, е починал на 17.04.2018г. и е оставил за свои наследници
2
низходящи: дъщеря Р. П. Й. - ищцата и дъщеря СВ. П. Т. - ответницата.
С удостоверението за наследници изх. №2-1722/26.03.2021г., с Решение
№19/22.04.1994г. на Общинска служба по земеделие и гори гр. Попово и с нотариален акт за
собственост на недвижими имоти, възстановени по реда на ЗСПЗЗ №187/16.02.1998г., том
IV, дело №827/1998г. на районен съдия при Поповски районен съд страните се легитимират
като съсобственици по наследство с права по ½ ид.ч. на земеделски земи в землището на с.
***********, ЕКАТТЕ 30332, а именно: нива с площ 23.431 дка, 5.445 дка четвърта
категория и 17.986 трета категория, намираща се в местността “Ара екинлик”,
представляваща имот №027006 по плана за земеразделяне, при граници: имоти №№ 027014,
027005, 028031 - полски път на Община Попово, 027007 и 027013, нива с площ 16.000 дка,
седма категория, намираща се в местността “Дойран”, представляваща имот №045007 по
плана за земеразделяне, при граници: имоти №№ 045008, 045006, 000444 - полски път на
Община Попово и 045010 и нива с площ 22.784 дка, 8.960 дка трета категория и 13.823
шеста категория, намираща се в местността “Сипея”, представляваща имот №084004 по
плана за земеразделяне, при граници: имоти №№ 084005, 084003, 084002, 084009 - полски
път на Община Попово и 084006.
По делото е установено, че приживе П С П на 19.02.2016г. е сключил със “Северагро”
ЕООД гр. Исперих, ЕИК *********, Договор за наем на земеделска земя №153 I/2016 с
нотариална заверка на подписите, вписан в Служба по вписванията гр. Попово под вх.
№659/19.02.2016г., Акт №83, том I, по силата на който е отдал под наем описаните по-горе
земеделски земи за срок от 5 стопански години, считано от 01.10.2016г. до 30.09.2021г., при
рента в размер на 50 лв/дка годишно – за обработваема площ, като за една стопанска година
рентата за 59.415 дка е 2970.75 лв общо.
От преводни нареждания от 30.10.2018г., 02.10.2019г. и 13.10.2021г. се установява, че
наемателят “Северагро” ЕООД е превел по банков път на ответницата СВ. П. Т. дължимата
годишна рента за стопанска година 2017/2018 – 2970.75 лв, а за стопански години 2018/2019
и 2019/2020 - по 2970.70 лв за съответната година или общо сумата 8912.15 лв за трите
стопански години.
Не е спорно по делото, че ответницата е получила по своята банкова сметка дължимото
арендно плащане за общите имоти (вж. протокола от с.з. на 30.09.2021г.).
Естествените и граждански плодове на една вещ принадлежат на нейния собственик -
чл.93 ЗС. Когато вещта е съсобствена, те са на съсобствениците, респ. съсобственикът става
съсобственик и на добива от общия имот и има същия дял, който има в него. В т.см. е
нормата на чл.30, ал.3 ЗС, според която всеки съсобственик участва в ползите и тежестите
на общата вещ, съобразно с частта си. От това следва, че ако един от съсобствениците
получи сам гражданските плодове, които всъщност са вземания, като например наеми, той
дължи от тях на останалите съсобственици, съразмерно на частта им. Писмено поискване не
е необходимо, когато се претендират добивите от вещта, защото съгласно чл.30, ал.3 ЗС, във
3
връзка с чл.93 ЗС - всеки един от съсобствениците има право на съответната на дела му част
от естествените и граждански плодове. В т.см. е ТР №7/02.11.2012г. по тълк. д. №7/2012г. на
ВКС, ОСГК.
По делото няма спор и относно обстоятелството, че ищцата не е получила полагащата й
се ½ част от реализираните добиви - вземания от наеми от общите имоти, отдавани под
аренда за стопански години 2017/2018, 2018/2019 и 2019/2020.
При това положение претенцията за полагащата се на ищцата част от получените
добиви от общите земеделски земи се явява основателена и следва да се уважи за сумата
4456.08 лв, заедно със законната лихва от предявяването на иска - 05.05.2021г. до
окончателното изплащане.
Възражението на ответницата, че искът е неоснователен и следва да се отхвърли, тъй
като не дължи на ищцата нищо, е недопустимо. Аргументира се с направено възражение за
прихващане с насрещното й вземане за сумата 2303.26 лв, дължима от ищцата,
пропорционално на притежаваната от нея ¼ ид.ч. от апартамент в гр. **********, с която
сума в резултат на извършените с нейни средства по време на брака й с Т К Т подобрения се
е увеличила стойността на имота.
Възражението за прихващане е недопустимо, тъй като не са налице предпоставките по
чл.103, ал.1 ЗЗД – две лица да си дължат взаимно пари и всяко едно от тях, ако вземането му
е изискуемо и ликвидно, да може да го прихване срещу задължението си. В случая има още
един правоимащ – съпругът на ответницата – Т К Т, който не е страна по настоящото дело,
образувано по иск с правно основание по чл.30, ал.3 ЗС. Видно от приложената на л.38-40
искова молба, образувана в гр. дело №2495//2021г. на Русенски районен съд, СВ. П. Т. и Т К
Т са предявили иск за съдебна делба на апартамента в гр. ************ и на шест поземлени
имоти, в т.ч. на процесните три. Поради това възражението за прихващане не подлежи на
разглеждане в настоящото производство, а следва да бъде разгледано в производството за
делба, предмет на което е и апартамента в гр. Русе, във фазата по сметките, между всички
съделители.
Неоснователно е възражението, че правата на страните не са установени. Правата на
страните от наследствените земеделски земи, предмет на делото, са определени съгласно
чл.5, ал.1 ЗН.
Съгласно чл.78, ал.1 ГПК, ответницата следва да заплати на ищцата 728.24 лв
разноски по делото, съобразно представен списък на разноските по чл.80 ГПК.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
4
ОСЪЖДА СВ. П. Т. от гр. ***********, ЕГН ********** да заплати на Р. П. Й. от гр.
Русе, ЕГН **********, сумата 4456.08 лв по договор за наем на земеделска земя от
19.02.2016г. за стопански години 2017/2018, 2018/2019 и 2019/2020, съответстваща на
притежаваната от нея ½ ид.ч. от съсобствеността в земеделски земи в землището на с.
**********, ЕКАТТЕ 30332, а именно: имот №027006 с площ 23.431 дка в местността “Аре
екинлик”, имот №045007 с площ 16.000 дка в местността “Дойран” и имот №084004 с площ
22.784 дка в местността “Сипея”, заедно със законната лихва, считано 05.05.2021г. до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА СВ. П. Т. да заплати на Р. П. Й. сумата 728.24 лв разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
5