Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 1768 12.11.2021 година гр.Бургас
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаският
административен съд, XXII-ри административен състав,
на
двадесет и шести октомври две хиляди и двадесет и първа година,
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНА КОЛЕВА
при секретаря Галина Драганова
като разгледа докладваното от съдията Колева
административно дело № 2048 по описа
за 2021 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във
вр. с чл.186, ал.4 от ЗДДС.
Съдът е сезиран с жалба, подадена от „ГИГИ“ ООД, ЕИК: *********,
представлявано от К.И.П., със седалище и адрес на управление:гр.Карнобат, ул.„Димитър
Благоев“, №35 срещу заповед за принудителна административна мярка (ПАМ) № ФК-140-0068431/28.06.2021г.,
издадена от началник отдел „Оперативни дейности“, дирекция „Оперативни
дейности“, в главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, потвърдена с
Решение № ГДФК-175 от 19.07.2021г. на директор
на Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП. Със
заповедта, на основание чл.186, ал.1, т.2 и чл.186, ал.3 от ЗДДС, във връзка с
чл.118, ал.4, т.1 и т.4 от ЗДДС, за нарушение на чл.8, ал.2 вр. с ал.1, т.1 вр.
с §75, ал.6 от ПЗР на Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ по отношение на дружеството
е наложена ПАМ – запечатване на търговски обект –супермаркет ГИГИ, находящ се в
гр.Бургас, гр.Карнобат, ул.„Димитър Благоев“, №35, стопанисван от дружеството
жалбоподател и забрана за достъп до него за срок от 14 дни.
В жалбата се излагат съображения, според които
заповедта е неправилна и незаконосъобразна. Твърди се, че дружеството не е
извършило вмененото административно нарушение. Допуснати са съществени
процесуални нарушения, изразяващи се в неконкректно посочване на нарушената
правна норма, тъй като в чл.186, ал.1, т.1 има 5 различни хипотези и не е ясно
коя от тяп е нарушена. Не е издадено наказателно постановление, с което
административният орган ограничава възможността да упражняване на правото по
чл.187, ал.4 от ЗДДС. Липсват фактически основания за издаване на заповедта,
както и мотиви за определяне на срока. Посочва,
че разпоредбите на чл.8, ал.2 и чл.8, ал.1, т.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на
МФ регламентират различни правила за поведение и в този смисъл различни
нарушения. Счита, че кумулативно следва да са налице две предпоставки, за да се
счита ФУ не е от одобрен тип да не отговаря на изискванията за одобрен тип и да
не е одобрено от БИМ, като в настоящия
случай такава констатацията от органите на НАП липсвала. В заключение счита, че
заповедта е издадена в нарушение на чл.6, ал.2 от АПК. Иска се отмяна на оспорената заповед.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез упълномощен
представител, поддържа жалбата и иска отмяна на оспорената заповед. Изтъква, че
не са налице основания за налагане на ПАМ, тъй като фискалното устройство още
същия ден е отстранено нарушението, като е подновен фърмуера и е въведена възможността за отпечатване на
автоматично генерирането на дневни финансови отчети. Счита, че след като е
съществувала възможност за извеждане ръчно на дневни финансови отчети това не
го прави устройство от неодбрен тип.
За ответника – началник отдел „Оперативни дейности“, дирекция
„Оперативни дейности“ Бургас, ГД „Фискален контрол“, ЦУ на НАП, наложил
принудителната административна мярка се явява представител. Процесуалният представител,
оспорва жалбата и поддържа, че извършеното нарушение е доказано, заповедта е
издадена в съответствие с процесуалния и материалния закон, иска съдът да
постанови решение, с което да отхвърли жалбата срещу заповедта за налагане на
принудителна административна мярка. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Представя административната преписка.
По представените
пред съда писмени доказателства няма оспорени такива по реда на чл.193 и сл. от ГПК във вр. с чл.144 от АПК.
Съдът като взе предвид събраните по делото
доказателства приема за установено от фактическа страна следното:
На 17.05.2021г., в 11:05ч. органи по приходите извършили проверка на
търговски обект супермаркет ГИГИ, находящ се в гр.Карнобат, ул.„Димитър Благоев“,
№35, стопанисван от дружеството жалбоподател. При проверката органите по
приходите направили извод, че търговецът не използва фискално устройство или
интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност, които
да отговарят на техническите и функционални изисквания за одобрен тип от
01.04.2019г. В обекта е имало монтирано
и въведено в експлоатация фискално устройство –ФП DATECS FP2000, с ИН на ФУ DT850869
и ИН на ФП 02850869, но ФУ не е с приведена
функционалност за автоматично генериране на дневни финансови отчети, съгласно техническите
и функционални изисквания на Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ.
Констатациите от проверката били отразени в протокол №
0068431/17.05.2021г. (л.27). Съставен е акт за установяване на административно
нарушение № F618092 от 30.06.2021г. за нарушение на чл.8, ал.1, т.1 от Наредба
Н-18/13.12.2006г. на МФ вр. с чл.8, ал.2 и §75, ал.6 от ПЗР на Наредба
Н-18/13.12.2006г. на МФ.
Въз основа на горните фактически данни ответникът – началник
отдел „Оперативни дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, ГД
„Фискален контрол“, ЦУ на НАП издал процесната заповед за прилагане на
принудителна административна мярка, в мотивите на която е посочил за нарушена
нормата на чл.8, ал.2 вр. с ал.1, т.1 вр. с §75, ал.6 от ПЗР на Наредба
Н-18/13.12.2006г. на МФ, вр. с чл.118, ал.4, т.1 и т.4 от ЗДДС и на основание
чл.186, ал.1, т.2 от ЗДДС, по отношение на жалбоподателя е наложена ПАМ –
запечатване на търговски обект супермаркет ГИГИ и забрана за достъп до него за
срок от 14 дни.
Заповедта била връчена лично срещу подпис на управителя на дружеството жалбоподател
на 05.07.2021г. На 16.07.2021г. е депозирана жалба пред административния орган.
С Решение № ГДФК-175 от 19.07.2021г. на директор на Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД
„Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, след като приел за неоснователни направените
възражения е отхвърлил жалбата.
По делото е представен констативен протокол от 17.05.2021г. от
извършилия ремонта Валенсия ООД, в който се посочва, че при фискален принтер
Датекс, модел FP-2000, със сериен номеp DT 8500869 е констатиран технически проблем с
настройките на „фърмуер“, който е бил сменен и по този начин устройството е
конфигурирано да генерира автоматично Z отчети.
В резултат на служебния и цялостен съдебен контрол
върху законосъобразността на обжалвания административен акт, съгласно нормата
на чл.168, ал.1 от АПК, съдът проверява най-напред неговата валидност. Това
се налага, поради служебното начало в административния процес, съгласно
принципа за това, възведен с нормата на чл.9 от АПК. Разпоредбата на чл.146 от АПК сочи основанията за оспорване на административните
актове, които, ако са налице във всяка конкретна хипотеза, водят до
незаконосъобразност на оспорения акт, а именно: липса на компетентност, неспазване
на установената форма, съществено нарушение на административнопроизводствените
правила, противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на
закона. При така вменената от закона служебна проверка за законосъобразност на
оспорения акт, съдът приема следното:
Жалбата е
процесуално допустима, като подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, от надлежна
страна, имаща право и интерес от обжалването. Решението е връчено на 28.07.2021г. и е обжалвана
пред съда на 09.08.2021г.
Съгласно чл.186, ал.3 от ЗДДС
принудителната административна мярка по ал.1 се прилага с мотивирана заповед на
органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. По делото, с
административната преписка, е приложена заповед № ЗЦУ – 1148/25.08.2020г. (л.63)
на изпълнителния директор на НАП. С тази заповед, на основание чл.10, ал.1, т.1 от Закона за НАП
и чл.186, ал.3 и 4 от ЗДДС и чл.81, ал.1 от АПК началник
отдел „Оперативни дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, ГД
„Фискален контрол“, ЦУ на НАП са определени да издават заповеди за налагане на
ПАМ „запечатване на обект“ по чл.186 от ЗДДС. От заповед № 2106
от 30.03.2021г. се установява, че длъжността началник отдел „Оперативни
дейности“ Бургас се изпълнява от Даниел Вълканов-издател на оспорената заповед.
Поради изложеното, съдът приема за доказана компетентността на издателя на
оспорената заповед.
Същата е издадена в установената писмена
форма и съдържа правни и фактически основания за издаването й.
Не се установяват и съществени нарушения на
административнопроизводтсвените правила, които да доведат до отмяна на това основание.
Относно съответствието с материалния закон:
Съгласно чл.118, ал.4, т.1 и т.4 от ЗДДС, министърът
на финансите издава наредба, с която се определят
условията, редът и начинът за одобряване или отмяна на типа, за
въвеждане/извеждане във/от експлоатация, регистрация/дерегистрация, отчитане,
съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискално устройство и
интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност, както
и издаването на фискални касови бележки от фискално устройство и касови бележки
от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност и
задължителните реквизити, които трябва да съдържат.
Въз основа на законовата делегация, министърът е издал
Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални
устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за
управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез
електронен магазин.
Според чл.8, ал.1 от Наредбата, фискалните устройства трябва да отговарят на 1.
функционалните изисквания съгласно приложение № 1 и 2. техническите изисквания
съгласно приложение № 2. Във функционалните изисквания към фискалното
устройство, регламентирани в Приложение №1, в раздел І „Общи функционални
изисквания към фискалните устройства“, в т.2 „Да осигуряват отчитане на
реализираните обороти дневно, месечно и годишно в съответствие със Закона за
счетоводството и общо и по данъчни групи според
вида на продажбите съгласно ЗДДС“, като в т.1 се посочва, че следва ФУ да има
разработен фърмуер, който да осигурява тази възможност. В случая административният
орган е посочил, че не са спазени функционалните изисквания, изразяващи
се в необновена версия на фърмуера, която не дава възможност да се генерират/отпечатват автоматично дневни финансови
отчети.
Според чл.8, ал.2 от наредбата, фискално устройство от одобрен тип е устройство, което
отговаря на техническите и функционалните изисквания съгласно ал. 1, има
издадено свидетелство за одобрен тип и е вписано в регистъра по чл. 10, ал. 9 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ. Посочените
предпоставки следва кумулативно да са налице, поради което наличието на
свидетелство за одобрен тип не е достатъчно, за да се направи извод, че
фискалното устройство от одобрен тип, поради несъответствие с функционалните
изисквания.
При извършената проверка органите по приходите са установили
нарушение касаещо използването на фискално устройство, което не отговаря на
общите технически и функционални изисквания, уредени в Наредба №
Н-18/13.12.2006 г., което е фактическото основание за издаване на оспорената
заповед. Видно от представения констативен протокол /л.63/ се е наложила смяна на
„фърмуер“ на фискалното устройство и по този начин устройството е конфигурирано
да генерира автоматично Z отчети. От изложеното се налага изводът, че към
момента на проверката тази функционална възможност не е била налична, което е
част от новите функционални и технически изисквания. При издаване на заповедта
е съобразена нормата на §75, ал.6 от ПЗР на Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ,
съгласно която е предоставен срок до 31.12.2020г., за привеждането на
фискалните устройства в съответствие с новите функционални и технически
изисквания.
Приложимата правна норма е чл.186,
ал.1, т.2 от ЗДДС, според която ПАМ се прилага на лице, което използва фискално устройство или интегрирана
автоматизирана система за управление на търговската дейност, които не отговарят
на изискванията за одобрен тип и не са одобрени от Българския институт по
метрология. Както бе посочено по-горе поради несъответствие на фискалното
устройство с функционалните изисквания в чл.8, ал.1, т.1 от Наредбата, то не
представлява устройство от одобрен тип. Нормата на чл.186, ал.1, т.2 от ЗДДС не предоставя възможност за
преценка на компетентния орган по приходите, а единствено задължение да приложи
посочената принудителна административна мярка при наличие на визираните в хипотезата
юридически факти. Т.е. административният орган действа в условията на обвързана
компетентност. Предвид изложеното, съдът приема, че в случая са налице както фактическите,
така и правните основания, посочени от органа при издаване на спорната заповед.
Фактът, че жалбоподателят е предприел незабавни действия за отстраняване на констатираните нарушения, е ирелевантен при преценката на съответствието на оспорения административен акт с материалноправните норми. Съгласно чл.142, ал.1 от АПК, съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. Следователно, дори и след издаването на акта да са били отстранени причините, поради които е издаден той, то това не води до неговата материална незаконосъобразност.
По направеното
възражение за допуснато нарушение, с оглед разпоредбата на чл.187, ал.4 от ЗДДС, съдът счита за необходимо да посочи, че административно-наказателната отговорност се реализира независимо от
налагането на принудителната административна мярка, тъй като единият акт цели
налагане на санкция за извършено нарушение, а другият съгласно разпоредбата на
чл.22, ал.1 от ЗАНН цели да се предотвратят и преустановят административните
нарушения, както и да се предотвратят и отстранят вредните последици от
нарушенията. Следователно общото между двете процедури е факта на нарушението,
но като производства те протичат независимо едно от друго, поради което
издаването на наказателно постановление не е предпоставка за издаване на
Заповед за ПАМ, а ограничаване на възможността на жалбоподателя да се възползва
от правото на чл.187, ал.4 от ЗДДС не води до незаконосъобразност на издадената
заповед.
Относно срока:
При прилагането на ПАМ по смисъла на
чл.186, ал.1 от ЗДДС, преценката
на органа се отнася единствено до определяне продължителността на срока. При
тази преценка той действа в условията на оперативна самостоятелност и следва да
изложи мотиви относно продължителността на срока, за който се нарежда
запечатване на обекта и се забранява достъпа до него. В случая заповедта е мотивирана
в тази част. По този начин е изпълнено указанието на чл.186,
ал.3 от ЗДДС и чл.59,
ал.2, т.4 от АПК. В
разпоредбата на чл.186, ал.1 от ЗДДС се посочва максималния срок за който ПАМ
от съответния вид може да бъде приложена – 30 дни. В този случай, при
определяне срока на мярката до регламентирания срок от 30 дни,
административният орган има законово предоставена възможност за преценка и
действа при условията на оперативна самостоятелност. Оперативната
самостоятелност дава възможност на органа да избира между няколко решения,
всяко от които е в еднаква степен законосъобразно, но в различна степен
целесъобразно. Това е възможност за индивидуален подход към всеки отделен
случай на установено нарушение, при което административният орган се ръководи
освен от правните норми, а и от своя личен опит и установена практика по сходни
казуси. Предвид посоченото недопустим се явява съдебният контрол върху
упражнената оперативна самостоятелност при определяне продължителността на
приложената ПАМ. В този смисъл Решение № 5208 от 8.04.2019 г. на ВАС по адм. д.
№ 14530/2018 г.; Решение № 8968 от 13.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2616/2019
г.; Решение № 11465 от 27.09.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3490/2018 г.
В случая, съдът не споделя становището на
жалбоподателя, че не са налице мотиви по отношение на срока на постановената
ПАМ. Взети са предвид установени факти, а именно: непривеждане на дейността до
31.12.2020г. в съответствие с измененията и допълненията на Наредба Н-18/2006г.
/посл.изм. ДВ бр.17 от 2021г./ по отношение на монтирането и въвеждането в експлоатация на фискални устройства от
одобен тип, средно-дневния оборот в
размер 2396,66лв., декларирани финансови резултати от дейността на дружеството
по години, а именно: данъчна печалба за 2020г.-0,00лв., 2019г.-25573,1лв., 2018г.-23602,00лв.
Въз основа на така изложените обстоятелства органът е приел, че създадената
организация на работа, позволява да не се отчитат
оборотите от фискално устройство от одобрен тип, използването на устройство от
неодобрен тип създава възможност за укриване или затрудняване на проследяването
на реализираните обороти от продажби на стоки. Неизползването на ФУ от одобрен
тип води до отрицателни последици за фиска, тъй като не се отчитат приходи, не
се отразяват обороти и по този начин се стига до намаляване на данъчната
основа, а с това до отклонение от данъчното облагане. Съдът счита, че е
съобразен принципът на съразмерност, като е взета предвид тежестта на
нарушението, периодът след крайния срок до датата на проверката, през който
обектът не е работил с ФУ от одобрен тип и правилно е определен 14-дневен срок
на мярката, при 30-дневен максимален срок. В случая, административният орган е
действал целесъобразно при упражняване на предоставената му оперативна
самостоятелност. Съдът счита, че със затварянето на обекта за четиринадесет дни
фискът ще бъде минимално ощетен, а евентуални загуби, претърпени вследствие
противоправното поведение на оспорващата страна, ще му въздействат
предупредително-възпиращо. Съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗАНН
принудителните административни мерки могат да притежават една или повече от
следните функции: превантивна, преустановителна и възстановителна. Влияние
върху продължителността на ПАМ в този случай оказва целта по реализирането й,
която в случая е не само на преустановителната, но и на превантивната функция.
В този смисъл определената продължителност на мярката е правилна.
Предвид изложените съображения съдът приема, че
оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената писмена форма
и при съответствие с приложимите материалноправни разпоредби. Не са допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Заповедта
съответства на целта на закона. По тези съображения жалбата следва да се
отхвърли, като неоснователна.
По делото е заявена претенция за присъждане на
разноски от двете страни. При този изход на делото следва на основание чл.143,
ал.3 от АПК, във вр. с чл.24 от
Наредба за заплащане на правната помощ, да се уважи претенцията за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение, като се определи такова към минимума в размер
на 100 лв.
По изложените съображения, на основание чл.
172, ал. 2, предложение последно от АПК
Административен съд – Бургас,
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на „ГИГИ“ ООД, ЕИК: *********, представлявано от К.И.П., със седалище и
адрес на управление:гр.Карнобат, ул.„Димитър Благоев“, №35 срещу заповед за
принудителна административна мярка (ПАМ) № ФК-140-0068431/28.06.2021г.,
издадена от началник отдел „Оперативни дейности“, дирекция „Оперативни
дейности“, в главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, потвърдена с
Решение № ГДФК-175 от 19.07.2021г. на директор
на Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА „ГИГИ“ ООД да заплати на Национална
агенция по приходите сума в размер на 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните пред ВАС.
СЪДИЯ: