№ 106
гр. Плевен , 21.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на седми юли, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Румен П. Лазаров
Членове:Иван Н. Радковски
Доротея С. Цонева
в присъствието на прокурора Георги Лефтеров Лазаров (ОП-Плевен)
като разгледа докладваното от Доротея С. Цонева Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20214400600207 по описа за 2021 година
и въз основа данните по делото и Закона, за да се произнесе, съобрази следното :
Производство по реда на гл.ХХI от НПК.
Образувано е по жалба от К. Т. В., подадена чрез защитника му адв.Н.Х. против присъда №
52 от 05.06.2020г., постановена по нохд № 2384/2019г. по описа на РС-Плевен.
С обжалвания съдебен акт подсъдимия К. Т. В. е признат за виновен в извършването на
престъпление по чл.170, ал.2 вр.ал.1 вр.чл.20,ал.4 и ал.1 от НК и осъден при условията на
чл.55,ал.1,т.1 от НК на лишаване от свобода за срок от пет месеца при първоначален строг
режим. Има произнасяне по направените по делото разноски.
Недоволен от присъдата е останал подс.К.В., който в срока по чл.319, ал.1 от НПК е подал
жалба, с която предявява искане да се отмени атакувания съдебен акт и да се постанови
присъда, с която да бъде признат за невиновен по обвинението и да бъде оправдан. Сочи се,
че присъдата е неправилна, тъй като е необоснована на доказателствата по делото и
деянието е несъставомерно по чл.170,ал.2 от НК.
В съдебно заседание жалбата се поддържа с доводите посочени в нея.
Представителят на ОП-Плевен счита жалбата за неоснователна. Пледира присъдата да бъде
потвърдена.
1
Плевенският окръжен съд, проверявайки като въззивна инстанция правилността на
постановената присъда във връзка с направените оплаквания, доводите на страните и
съобразно с изискванията на чл.314 от НПК, установи следното:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока за обжалване и от надлежна страна,
като разгледан по същество е частично основателна, но по различни от наведените в нея
доводи..
Настоящото въззивно производство се явява трето по ред, след като с решение от №53 от
25.03.2021г., постановено по кнд № 1016/2020г. на ВКС , постановената по внохд №
550/2020г. по описа на ОС-Плевен присъда е била отменена и делото върнато за ново
разглеждане на ОС-Плевен и след като с решение № 194 от 07.11.2019 г., постановено по
внохд №728/2019г. на ОС-Плевен постановената от РС-Плевен присъда е била отменена и
делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на районния съд, поради допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в разглеждане и решаване
на делото от незаконен състав. Предвид изложеното, настоящият въззивен състав намира, че
е налице хипотезата на чл.335,ал.3 от НПК и независимо дали са допуснати съществени
процесуални нарушения, въззивния съд следва да реши делото по същество.
Събраните по делото доказателства установяват следните фактически обстоятелства:
Свидетелите Б.Х., Ж.Г. и подсъдимите М.М. и К.В. живеели в гр.Роман и поддържали
приятелски отношения. В продължение на 1 година и два месеца, до лятото на 2017 г. свид.
Б.Х. живеел на семейни начала със свид. В.И.Й.. Двамата са биологични родители на
малолетно дете на име Л., като свидетелят Х. не я бил припознавал по законов ред. През
лятото на 2017 г. свид. Х. и Й. се разделили и тя заживяла на семейни начала в обитаваната
от нея къща в с. ***, обл. Плевен заедно със свид. В.К.Т.. Двамата съжителствали с майката
на Й. – свид. К.А.И., бебето на Й. от свидетеля Х. – Л. и племенника на Й. – свид.
Вечерта на 02.08.2017г. срещу 03.08.2017 г. свидетелят Х. употребил значително количество
алкохол, като вследствие на алкохолното опиянение, в съзнанието му започнали да се
формират мисли за отмъщение спрямо свидетелката Й., и настоящия й мъж – свидетелят Т..
Х. същият решил заедно със свои приятели – свидетеля Ж.Г. и подсъдимите М.М. и К.В., да
отидат до дома на свидетелката Й., за да се конфронтират с нея и свидетеля Т.. В
изпъленение на замисленото, около 00:25 часа на 03.08.2017 г. Х. отишъл заедно с Г. до
дома на съседа си – свид. М. Т. И. от гр. Роман и му казал, че иска да отиде до гр.Плевен, за
да си свърши някаква работа и има нужда някой да го закара. Х. предложил на И. да закара
него и още няколко човека с личния му лек автомобил марка „Хонда Сивик“, рег. № СА
0373 ХТ и му обещал 50 лева за услугата. И. се съгласил и всички се отправили към
паркирания автомобил. На мястато пристигнали и подсъдимите М.М. и К.В.. След това
подсъдимите М. и В., свидетелите Х., Г. и И., се качили в автомобила и тръгнали.
Междувременно И. забелязал, че М., В., Х. и Г. били пияни. Когато наближили гр. Плевен,
2
Х. казал на И., че трябва да отидат до с. ***. Около 03:00 часа всички пристигнали в селото,
като Х. давал напътствия на И. накъде да кара. След това Х. помолил И. да спре колата и да
я паркира, тъй като били пристигнали на нужното място. И. не спрял непосредствено до
къщата на Й., а малко встрани от нея и останал да чака вътре и не разбрал какви били
действителните намерения на подсъдимите М. и В. и свидетелите Х. и Г.. Подсъдимият В. и
свидетелите Х. и Г. излезли от автомобила, а подсъдимият М. бил заспал и останал в
автомобила. След като излезли от автомобила, Х., Г. и подс. В. се насочили към дома на
свид. Й., находящ се на адрес *** в с. ***. Х. отишъл до входната врата на къщата, започнал
да я удря, като накрая я разбил и влязъл, заедно с подсъдимия В. и свидетеля Г..
Свидетелите Х. и Г. влезли в стаята, където спели Й., дъщеря й Л. и Т. и нанесли побой на
Т.. Подсъдимият К.В. останал в коридора на къщата, като пазел никой да не влезе или излезе
от къщата. Очевидци на случилото се станали майката и племенникът на Й. – свид. К. И.а и
свид.М.М.. М. успял да излезе от къщата и да потърси помощ от баща си, който живеел в
съседната къща – свидетеля В. И. Й.. През това време подсъдимият В. и свидетелите Х. и Г.
излезли от къщата, върнали се до автомобила на свидетеля И. и си тръгнали.
Свидетелката Й. подала сигнал на телефон 112 и на място пристигнали служители на МВР –
свидетелят П.К. и мл.автоконтрольора И. И., които разбрали какво е станало от свидетелите
Й., И.а и Т. и извикали екип на спешна помощ.
По-късно същия ден Началникът на Полицейския участък гр.Тръстеник – свидетелят П.М.,
също посетил къщата на адрес *** в с. ***, обл.Плевен, обитавана от В.И.Й., разговарял със
свидетелите Й., И.а и Т. и след като разбрал какво се е случило и кои лица са влизали през
нощта в къщата, сигнализирал РУП на МВР -гр.Роман и тръгнал натам.
По-късно през деня свидетелят П.М. в РУ-гр.Роман снел сведения от подсъдимия В. и
свидетелите Х. и Г., които признали обстоятелството, че през нощта са разбили вратата на
къщата в с.*** и са влезли в нея, като са нанесли побой на свидетеля Т.. Свидетелят П.М. не
взел сведения от подсъдимия М., тъй като последният бил много пиян и спял на дивана.
От изготвената в хода на досъдебното производство съдебно-медицинска експертиза на
пострадалия В.К.Т. е видно че на същия е причинена контузна рана на горна устна, няма
рентгенови данни за счупвания, и описаната рана е довела до болки и страдания с временно
и неопасно за живота разстройство на здравето. Според вещото лице увреждането може да
се получи по начин и време, както се съобщава – удари с ръце, юмруци по лицето.
Установената фактическа обстановка се доказва от събраните в хода на съдебното следствие
пред първоинстанционния съд доказателства: обясненията на подсъдимите М. и В.,
показанията на свидетелите В.К. Т., В.И.Й., К.А.И., В. И. Й., М.М.М., П.И.К., М. Т. И. и
П.П.М., от показанията на свидетеля Б. М. Хр., от показанията на свидетеля Ж. Г. Г.. От
показанията на свидетеля Б.Х. е видно, че в продължение на 1 година и два месеца до лятото
на 2017 г. живеел на семейни начала с В.И.Й., от показанията на свидетелите Х. и Й. е
видно, че двамата са биологични родители на малолетно дете на име Л., както и че Х. не я
3
бил припознал по законов ред. От показанията им е видно също така, че през лятото на 2017
г. двамата се разделили и Й. заживяла на семейни начала в обитаваната от нея къща в с. ***,
обл. Плевен със свид. В. Т.. От показанията на свидетелите Й. и Т. е видно, че двамата
съжителствали с майката на свидетелката Й., бебето на Й. от свидетеля Х. – Л. и племенника
на Й.. От показанията на свидетеля Х. е видно, че вечерта на 02.08.2017г. срещу 03.08.2017
г.след като употребил значително количество алкохол решил да отмъсти на Й. и мъжът с
когото съжителствала – свид. Т.. От обясненията на подсъдимите М. и В., както и от
показанията на свидетелите Х. и Г. е видно, че всички те решили да отидат до дома на
свидетелката Й., за да се конфронтират с нея и свидетеля Т. и за да реализират намисленото
от Х. отмъщение. От показанията на свидетелите Х., Г. и И. е видно, че около 00:25 часа на
03.08.2017 г. Х. и Г. отишли до дома на свид. М. И. в гр. Роман, Х. го помолил да го закара
до гр.Плевен, заедно с подс.В., подс.М. и свед. Г., като му обещал да му плати 50 лв., че И.
се съгласил и всички се отправили с личния му автомобила за гр.Плевен. От показанията на
свидетеля И. е мивдо също и че подсъдимите М. и В., и свидетелите Х. и Г. били пияни,
както и че когато наближили град Плевен, свидетелят Х. му казал, че няма нужда да ходят
до града, а трябва да отидат до с. ***, което се намира в близост. От показанията на
свидетелите Х., Г. и И. около 03:00 часа всички пристигнали в селото и след указанията
давани от Х. пристигнали пред дома на свид.Й.. От показанията на свидетелите е видно и че
И. не е разбрал какви са действителните намерения на М., В., Х. и Г.. Свидетеля И.
установявя, че той останал да чака в колата, а подсъдимият В. и свидетелите Х. и Г.
излезли от автомобила. От показанията на свидетелите Й., И.а и Т. е видно, че живеели в
къща, находяща се на адрес *** в село ***, че Х. отишъл до входната врата на къщата,
започнал да я удря, като накрая я разбил и влязъл, заедно с подсъдимия В. и свидетеля Г.. От
показанията на свидетелите Х. и Г. се установява, че те двамата влезли в стаята, където
спели Й., дъщеря й и Т. и нанесли побой на Т.. От обясненията на подсъдимия В. и от
показанията на свидетелите Х. и Г. се установява, че подсъдимият К.В. останал в коридора
на къщата и пазел никой да не влезе или излезе от къщата, за да потърси помощ. В тази
насока са и показанията на свидетелите Й., И.а, Т. и М.. От обясненията на подсъдимия В. и
показанията на свидетелите Х. и Г. се установява, че след като нанесли побой на Т., същите
излезли от къщата, качили се в колата и се прибрали в гр.Роман. От показанията на
свидетелката Й. се установява, че тя подала сигнал на телефон 112 и на място пристигнали
служители на МВР, които разбрали какво е станало и извикали екип на спешна помощ. В
тази насока са и показанията на свидетеля П.К.. От показанията на свидетеля П.М. се
установява, че същият заема длъжността Началникът на Полицейския участък в
гр.Тръстеник и на 3.08.2017г. посетил къщата на адрес *** в с. ***, обл.Плевен, обитавана
от В.И.Й., разговарял със свидетелите Й., И.а и Т. и след като разбрал какво се е случило и
кои лица са влизали през нощта в къщата, сигнализирал РУ- Роман и тръгнал натам. Според
показанията на свидетеля М., дадени по същото дело на досъдебното производство и
приобщени към доказателствения материал по делото чрез прочитането им по реда на
чл.281 ал.5 вр. ал.1 т.2 пр.2 от НПК, по-късно през деня в РУ-гр.Роман той снел сведения от
подсъдимия В. и свидетелите Х. и Г., които признали обстоятелството, че през нощта са
4
разбили вратата на къщата в с.*** и са влезли в нея, като са нанесли побой на свидетеля Т..
Според показанията на свидетеля М. същият не е взел сведения от подсъдимия М., тъй като
последният бил много пиян и спял на дивана. Свидетелите Й., И.а, Т. и М. са категорични,
че свидетелите Х. и Г. са разбили входната врата на къщата, че подс.В. също е бил с тях и е
стоял в коридора, като не е допускал никой да излиза или влиза в къщата, че без тяхно
съгласие са влезли през нощта вътре в къщата, като свидетелите Г. и Х. са нанесли побой на
свидетеля Т.. Показанията на посочените свидетили напъло кореспондират със
заключението по изготвената по по делото СМЕ, установяваща характера и механизма на
причинените увреждания на свидетеля Т., както и с приобщения по делото протокол от
27.01.2020г. по НОХД № 147/2020г. на ПлРС от който е видно, че на 27.01.2020г. съдът е
одобрил постигнатото между РП – Плевен и защитника на подс.Ж.Г. и подс.Ж.Г.
споразумение за прекратяване на наказателното производство, с което Г. е признат за
винонев за това, че на 03.08.2017г. около 03:00 часа в с. ***, обл. Плевен, в съучастие като
съизвършител с Б. М. Хр. като съизвършител и подбудител, М. М. М. като съизвършител и
К. Т. В. като помагач, влязъл в чуждо жилище - къща на адрес *** в с.***, обл. Плевен,
обитавана от В.И.Й., като употребил за това сила изразяваща се в разбиване на входната
врата, като деянието е извършено нощем и от повече от две лица - престъпление по чл. 170,
ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 и ал. 1 НК., за което му е наложено наказание при условията на
чл.55, ал.1, т.1 от НК лишаване от свобода за срок от 3 месеца, при първоначален общ
режим.
В подкрепа на изложената и възприета фактическа обстановка е и приобщения по делото
протокол от 27.01.2020г. по НОХД № 148/2020г. на РС-Плевен, от който е видно, че на
27.01.2020г съдът е одобрил постигнатото споразумение между РП – Плевен, защитника на
подс. Б.Х. и подс.Х. , с което Х. е признат за виновен в това, че на 03.08.2017 г. около 03:00
часа в с. ***, обл. Плевен, в съучастие като подбудител и съизвършител с М. М. М., Ж. Г. Г.
и К. Т. В. като помагач, влязъл в чуждо жилище - къща на адрес *** в с. ***, обл. Плевен,
обитавана от В.И.Й., като употребил за това сила изразяваща се в разбиване на входната
врата, като деянието е извършено нощем и от повече от две лица – престъпление по чл. 170,
ал. 2, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2, ал. 3 и ал. 1 от НК и при условията на чл. 55, ал.1,
т. 1 от НК е осъдеан на лишаване от сводоба за срок от три мсеца, при първоначален общ
режим.
При така приетото за установено от фактическа страна правилно районният е съд е приел, че
с действията си подсъдимият К. Т. В. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъпление по чл. 170, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал.4 вр. ал. 1 НК. От обективна
страна подсъдимият В. на 03.08.2017г. около 03:00 часа в с. *** обл. Плевен в съучастие
като почагач с Б. М. Хр. и Ж. Г. Г. влязъл в чуждо жилище - къща на адрес *** с. ***
обл.Плевен, обитавана от В.И.Й. като употребили за това сила, изразяваща се в разбиване на
входна врата, като деянието е извършено нощем и от две или повече лица.
Правилно районният съд е посочил в мотивите си, че за да е осъществен от обективна страна
5
състава на престъплението по чл.170, ал.1 от НК първо следва да е наблице особения
предмет на престъплението – чуждо жилище. Правилен е и изводът на районния съд, че
жилището е „помещение, което се обитава постоянно или временно от едно лице или повече
такива за живеене”, и че съществен елемент от обективната страна на състава на това
престъпление е, че съдържанието на волята на обитателите на това жилище е то да не се
посещава и ползва от други, чужди на семейството хора. Тази тяхна воля е обективирана
чрез конклудентни действия, както е в конкретния случай – заключването на входната врата
с райбери, което означава , че достъпът до вътрешността на къщата не е бил безпрепятствен
и е било необходимо услие, надхърлящо обичайното за отварянате на вратата. Това жилище
несъмнено е било чуждо за подсъдимия В. и свед.Х. и Г., тъй като те не са живеели в него.
По този начин, влизайки на 03.08.2017г. около 03:00 часа в чуждо жилище – къщата на
свидетелката В.а Й. в с.***, ***, като за това свид. Х. и Г. са употребили сила, а подс. В.
заставайки в коридора на къщата, за да пази никой да не влезе или излезе от къщата, и
улеснявайки Х. и Г. в извършване на престъплението, В. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъпление по чл.170 ал.1 от НК вр.чл.20,ал.4 и ал.1от НК.
Тъй като деянието е извършено в съучастие от посочените лица и нощем около 03,00 часа
налице са квалифициращите белези на престъпление по чл.170 ал.2 предл.1 и последно
вр.ал.1 от НК. Верен е изводът на районният съд, че за да е налице обективния признак
нощем по смисъла на чл.170 ал.2 от НК е необходимо да бъде установено, че деянието е
извършено след 22,00часа, като е без значение обстоятелството дали пострадалият в
конкретния случай е спял и дали е могъл да възприема факта на проникване в жилището му.
В случая доказателствата по делото категорично установяват, че проникването в чуждото
жилище е било извършено след 22,00часа – около 03,00часа на 3.08.2017г., което обосновава
квалифициращия признак „нощем” по смисъла на чл.170 ал.2 от НК. За да е налице
обективният елемент на състава на престъплението по чл.170 ал.2 предл.1 от НК е
необходимо влизането нощем да е станало по един от начините, посочени в чл.170 ал.1 от
НК. В конкретния случай влизането е осъществено с употреба на сила – чрез взломяване на
входната врата на къщата. Верен е и изводът на районния съд , че квалифициращият
признак „деянието извършено от две или повече лица” е налице тогава, когато в самото
изпълнително деяние са взели участие повече субекти.
По безспорен и несъмнен начин от всички събрани по делото доказателства е установено, че
подсъдимият В. и двамата свидетели Х. и Г. са влезли в чуждо жилище в с.***, ***,
обитавано от В.а Й., като за това Х. и Г. са употребили сила, а В. ги е улеснил и деянието е
извършено нощем от две лица. Налице е и субективният елемент на състава на
престъплението - съзнанието у дееца, че нарушава неприкосновеността на жилището, в
което е влязъл нощем.
При повторното разглеждане на делото от районния съд, непосредствено преди
приключване на съдебното следствие, районният съд е допуснал изменение на обвинението
срещу постъдимя К.В., като е приел, че същият е действал не само като помагач, каквото е
първочално повдигватото му обвинение, но и като съизвършител. Като е сторил това,
6
районният съд е допуснал съществено нарушение на процесуалните првила, тъй като
изменение на обвинението по реда на чл.287 от НПК във второ по ред първоинстанционна
производство е недопустимо. Това е така защото се нарушава съществено правото на защита
на подсъдимия, като в тази насока е налице обилна и непротиворечива съдебна практика.
Това налага отмяна на присъдата в частта, в която подс.К.В. е признат за виновен да е
извършил престъпрението по чл.170, ал.2 вр.ал.1 от НК като съизвършител/ това обвивение
е било ненадлежно повдигнато и подъдимият изобщо не се защитавал по него/.
В останалата и част, като правилна и законосъобразна присъдата следва да бъде потвърдена.
Водим от горното, Плевенски окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ присъда № 52 от 05.06.2019г., постановена по НОХД № 2384/2019г. по описа на
Районен съд-Плевен в частта, в която подсъдимият К. Т. В. е признат за виновен да е
извършил престъплението по чл.170, ал.2 вр.ал.1 от НК като съизвършител.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7