Определение по дело №1735/2019 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 3039
Дата: 17 октомври 2019 г.
Съдия: Филип Стоянов Радинов
Дело: 20193100501735
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 13 септември 2019 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ ….…/………....2019 год., гр. Варна

                                                                                                                         

Варненският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито съдебно заседание в състав:

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:     КОНСТАНТИН ИВАНОВ

                                                                                  ЧЛЕНОВЕ:     МАЯ НЕДКОВА 

                                                                                                ФИЛИП РАДИНОВ – мл. с.

                                             

като разгледа докладвано от младши съдия Филип Радинов въззивно гражданско дело № 1735 по описа на съда за 2019 год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл. 259 и следващите от ГПК и е образувано  по повод депозирани:

1) въззивна жалба с вх. 22610/27319 от Т.С. Танков, ЕГН **********,*** срещу Решение № 982/11.03.2019 по гражданско дело № 13201/2016 на ВРС, в частта с която е отхвърлен, за разликата над уважените 1171,65 лева до претендираните 2703,80 лева (т.е. отхвърлен е за сумата от 1532,15 лева), за периода от 07.05.2017 до 25.09.2018 г., предявеният от Т. Танков срещу В.А.К., ЕГН **********, адрес ***, иск по чл. 31 ал. 2 от ЗС за осъждане на последната да заплати на Танков сума в размер 2703,80 лева, представляваща обезщетение за лишаването му от ползването на 17716,46/26000 идеални части от Апартамент № 110 с идентификатор № 10135.4505.33.4.14, находящ се в гр. Варна, ж. к. „Владислав Варненчик“ бл. 212, на четвърти етаж, състоящ се от две стаи, кухня, баня-тоалет, и входящо антре, със застроена площ 59,45 кв.м., при съседи – на същия етаж – имоти с идентификатор № 10135.4505.33.4.13 и идентификатор № 10135.4505.33.4.15, под обекта - идентификатор № 10135.4505.33.4.10, над обекта - идентификатор № 10135.4505.33.4.18, заедно с принадлежащото му избено помещение № 110 без посочената полезна площ по предходен документ за собственост при граници – изток – изба № 100, запад – изба № 107, север – изба № 109, юг – зелени площи, ведно с принадлежащите 0,4011 % идеални части от сградата и от правото на строеж върху дворното място, в което е построена, за периода от 07.05.2017 до 25.09.2018 г.

Иска се отмяна на Решение № 982/11.03.2019 по гражданско дело № 13201/2016 на ВРС в обжалваната част и уважаване на претенцията по чл. 31 ал. 2 от ЗС в пълен размер.

Претендират се разноски.

Направено е доказателствено искане за допускане до разпит на двама свидетели за установяване, че К. не е живяла и  не живее в процесния апартамент.

По жалбата не е депозиран отговор.

2) въззивна жалба с вх. № 52147/16.07.2019 от В.А.К., ЕГН **********, адрес ***, чрез адв. К.М. – ВАК срещу Решение № 2680/14.06.2019 по гражданско дело № 13201/2016 на ВРС, с което е допусната, на основание чл. 247 от ГПК, поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 982/11.03.2019 по гражданско дело № 13201/2016 на ВРС в следния смисъл – в диспозитива на последното размерът на главницата да се чете 1171,65 лева вместо 1175,65 лева, а периода, за който  е присъдено обезщетението да се чете - от 07.05.2017 до 25.09.2018 г., вместо от 07.05.2018 до 25.05.2018 г.

Иска се отмяна и правилно изчисляване на дължимите суми за наем и лихва за забава, като твърди, че ВРС неправилно е определил размера на главницата като е взел за база сума различна от тази посочена в тройната ССчЕ и по този начин неправилно е изчислен размера на дължимия наем за периода от 26.09.2018 до окончателното извършване на делбата. Сочи, че в случая апартаментът се ползва от бившата съпруга и две деца, при което размера на наема следва да се раздели на три и да се вземе предвид, че децата не дължат наем.

Претендира разноски.

С жалбата не са направени доказателствени искания и по няма депозиран отговор.

3) въззивна жалба с вх. № 52147/16.07.2019 от В.А.К., ЕГН **********, адрес ***, чрез адв. К.М. – ВАК срещу Решение № 2680/14.06.2019 по гражданско дело № 13201/2016 на ВРС, с което е отхвърлена нейна молба за поправка на очевидна фактическа грешка на Решение № 2680/14.06.2019 по гражданско дело № 13201/2016 на ВРС, като иска отмяна и правилно изчисляване на дължимите суми за наем.

С жалбата не са направени доказателствени искания и по няма депозиран отговор.

     4) частна жалба с вх. № 20672/20.03.2019 от Т.С. Танков, ЕГН **********,*** срещу Решение № 982/11.03.2019 по гражданско дело № 13201/2016 на ВРС, в частта с която е отхвърлен, за разликата над уважените 72 лева месечно до претендираните 156,72 лева месечно (т.е. отхвърлен е за сумата от 84,72 лева), за периода от 26.09.2018 до окончателното извършване на делбата, иск по чл. 344 ал. 2 от ГПК предявен от Т. Танков срещу В.А.К., ЕГН **********, адрес *** за осъждане на последната да заплаща на Танков сума в размер 156,72 лева, месечно, считано от 26.09.2018 г. до окончателното извършване на делбата дължима за ползването на Апартамент № 110 с идентификатор № 10135.4505.33.4.14, находящ се в гр. Варна, ж. к. „Владислав Варненчик“ бл. 212, на четвърти етаж, състоящ се от две стаи, кухня, баня-тоалет, и входящо антре, със застроена площ 59,45 кв.м., при съседи – на същия етаж – имоти с идентификатор № 10135.4505.33.4.13 и идентификатор № 10135.4505.33.4.15, под обекта - идентификатор № 10135.4505.33.4.10, над обекта - идентификатор № 10135.4505.33.4.18, заедно с принадлежащото му избено помещение № 110 без посочената полезна площ по предходен документ за собственост при граници – изток – изба № 100, запад – изба № 107, север – изба № 109, юг – зелени площи, ведно с принадлежащите 0,4011 % идеални части от сградата и от правото на строеж върху дворното място, в което е построена, с падеж седмо число на месеца в който се дължи.

     Иска се отмяна на Решение № 982/11.03.2019 по гражданско дело № 13201/2016 на ВРС в обжалваната част и уважаване на претенцията по чл. 344 ал. 2 от ГПК в пълен размер, като твърди, че бившата му съпруга К., заедно с децата им не живее в Апартамент № 110 – семейно жилище, предоставен ѝ след развода.

Претендират се разноски.

С частната жалба не на направени доказателствени искания.

По повод частната жалба е депозиран отговор с вх. № 28216/17.04.2019, в който е посочено, че няма основание за заплащане на наем, защото не е доказано Танков да е направил писмено искане до К. за ползване на процесния имот. Изтъква, че размерът на наема не невярно изчислен.претендират се разноски.

5) частна жалба с вх. № 28220/17.04.2019 от В.А.К., ЕГН **********, адрес ***, чрез адв. К.М. – ВАК срещу Решение № 982/11.03.2019 по гражданско дело № 13201/2016 на ВРС, в частта с която, на основание чл. 344 ал. 2 от ГПК, В.А.К., ЕГН **********, адрес *** е осъдена да заплаща на Танков сума в размер 72 лева, месечно, считано от 26.09.2018 г. до окончателното извършване на делбата дължима за ползването на Апартамент № 110 с идентификатор № 10135.4505.33.4.14, находящ се в гр. Варна, ж. к. „Владислав Варненчик“ бл. 212, на четвърти етаж, състоящ се от две стаи, кухня, баня-тоалет, и входящо антре, със застроена площ 59,45 кв.м., при съседи – на същия етаж – имоти с идентификатор № 10135.4505.33.4.13 и идентификатор № 10135.4505.33.4.15, под обекта - идентификатор № 10135.4505.33.4.10, над обекта - идентификатор № 10135.4505.33.4.18, заедно с принадлежащото му избено помещение № 110 без посочената полезна площ по предходен документ за собственост при граници – изток – изба № 100, запад – изба № 107, север – изба № 109, юг – зелени площи, ведно с принадлежащите 0,4011 % идеални части от сградата и от правото на строеж върху дворното място, в което е построена, с падеж седмо число на месеца в който се дължи.

Счита, че размера на наема е неправилно определен и иска отмяна на решението в обжалваната част и връщане на делото на ВРС за произнасяне съгласно уточненията направени в частната жалба.

Съдът следва да отхвърли искането направено в въззивна жалба с вх. 22610/27319 от Т.С. Танков, ЕГН ********** за допускане до разпит на двама свидетели за установяване, че К.  не живее в процесния апартамент, защото твърдението, което ще бъде установено с показанията на тези свидетели е въведено за първи път в настоящата инстанция. Нито в молбата по чл. 31 ал. 2 от ЗС до ВРС, нито в съдебното заседание на ВРС от 26.09.2018 г. е направено подобно твърдение, а точно обратното, Танков чрез процесуалния си представител, е заявил, че не му е известно дали бившата му съпруга и децата им живеят в прцесния апартамент или не.

Жалбите са подадени в законоустановения срок, от легитимирани лица, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, срещу подлежащи на обжалване съдебени акте, поради което са процесуално допустими.

Представени са доказателства за внасяне на дължими държавни такси по сметка на ВОС. Жалбите отговарят на останалите изисквания за редовност.

 

Така мотивиран, съдът          

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

            ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба с вх. 22610/27319 и частна жалба с вх. № 20672/20.03.2019 депозирани от Т.С. Танков, ЕГН **********, както и въззивна жалба с вх. № 52147/16.07.2019, въззивна жалба с вх. № 52147/16.07.2019 и частна жалба с вх. № 28220/17.04.2019 депозирани от В.А.К., ЕГН **********;

            ОТХВЪРЛЯ искането направено в въззивна жалба с вх. 22610/27319 от Т.С. Танков, ЕГН ********** за допускане до разпит на двама свидетели за установяване, че К.  не живее в процесния апартамент.

НАСРОЧВА ДЕЛОТО за разглеждане в открито съдебно заседание 18.11.2019 г. от 14,30 часа, за която дата и час страните да бъдат призовани.

 

                 Определението е окончателно.

 

Председател:…………………                        

 

                             Членове:                                         

1 . ……………….;        

 

                                                                                                                  2 . ……….……….