РЕШЕНИЕ
№ 302
гр. Петрич, 24.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Андроника Ил. Ризова -
Ръжданова
при участието на секретаря Людмила Маламова
като разгледа докладваното от Андроника Ил. Ризова - Ръжданова
Административно наказателно дело № 20231230200186 по описа за 2023
година
Производството е с правно основание чл. 58д и сл ЗАНН,във вр. с чл.179, ал.3а от Закона за
движение по пътищата и е образувано по жалба на Х. П. С., с ЕГН: ********** и адрес: гр.
С. б., ул. „П." № *, съдебен адрес: обл. С. - град, с. К., ул. „Ц. Б." * № * срещу Наказателно
постановление № 667/02.06.2022 г. на Г. Т. - началник отдел „Контрол и правоприлагане" в
Национално тол управление към Агенция "Пътна инфраструктура".
С жалбата се навеждат доводи за неправилност на наказателно постановление, поради
несъставомерност на деянието от субективна страна, а именно водачът не знае и няма как да
знае, че на места от пътната мрежа се губи сигнала и тол системата не отчита заплащане.
Излагат се и множество процесуални нарушения. Твърди се недоказаност на
авторството. Иска се от съда да отмени Наказателно постановление №667/02.06.2022г на
Началник отдел "Контрол и правоприлагане" в Национално ТОЛ управление към Агенция
"Пътна инфраструктура".
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, не се представлява.По делото се прилагат
писмени молби от процесуалния представител на жалбоподателя, в които поддържа
становището си за неправилност и незаконосъобразност на издаденото наказателно
постановление, поради което иска неговата отмяна.
За административно-наказващия орган се явява юрисконсулт Ненкова-А.. Оспорва жалбата,
сочи доказателства.Излага съображения за правилност и законосъобразност на издаденото
НП и иска да бъде потвърдено.
За ТО-Петрич при Районна прокуратура-Благоевград, редовно призовани, представител не
се явява.
По делото са събрани писмени доказателства.Разпитани са свидетелите-П. П. и Д. Х..
Съдът, след като съобрази доводите на страните, събрания по делото доказателствен
1
материал и закона, установи за безспорно от фактическа страна следното:
На 07.12.2021 г. в 12:07 часа в направление излизане от територията на Република България,
на граничен контролно-пропускателен пункт Кулата, е пристигнало пътно превозно
средство с per. № Е7674МС. вид: влекач, марка и модел МАН ТГХ 18.540 БЛС, с обща
техническа допустима максимална маса - над 12 тона, управлявано от жалбоподателя С..
След извършена проверка от страна контролните органи е установено, че на 24.11.2021 г., в
03:33 часа, горепосоченото пътно превозно средство (ППС) с регистрационен № Е7674МС,
попада в категорията на пътно превозно средство, за което е дължима, но не е заплатена
такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата (ЗП). Цитираното превозно средство е
засечено на 24.11.2021 г.. 03:33 часа, по път А-3, км 163+488, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, като за посоченото ППС не е заплатена дължимата пътна такса,
съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата (ЗП).
Като място на нарушението е посочен път А-3, км 163+488, за който се събира такса за
изминато разстояние такса, съгласно Приложение към т. 1 на Решение № 101 на
Министерски съвет or 20 февруари 2020 г. за приемане на Списъка на републиканските
пътища, за които се събира такса за изминато разстояние - тол такса.
За извършеното административно нарушение е генериран доказателствен запне (доклад) от
електронната система по чл. 167а. ал. 3 от ЗДвП с номер на нарушението
D24C9D306BBE46A0E053041F160ACF5F, който заедно с приложените към него статични
изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения - видеозаписи,
представлява доказателство за отразените в него обстоятелства относно пътното превозно
средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по
участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа по местонахождението на
техническото средство (контролно устройство с идентификатор № 10112) - част от
системата.
Съставен е акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 667/0712.2021 г..
от П. И. П., инспектор в отдел ПТРР, териториална дирекция „Митница -София" срещу Х.
П. С., гражданин на Б., ЕГН/ЛНЧ/Дата на раждане **********, с адрес: Б.. гр. С. б., ул. „П."
№ *.
Въз основа на така съставения АУАН е издадено обжалваното Наказателно постановление
№ 667/02.06.2022г на Началник отдел "Контрол и правоприлагане" в Национално ТОЛ
управление към Агенция "Пътна инфраструктура",в което е възпроизведена идентична
фактическа обстановка с установената в съставения акт и е възприето осъществяване на
същото административно нарушение, поради което на основание чл.179а,ал.3а от ЗДвП,на
жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 1800 лв.
Съгласно справка изискана от Интелигентни трафик системи, бордовото
устройство,асоциирано към МПС с рег.№Е7674МС е било изключено или неправилно
включено в електрическото захранване в периода от 24.11.2021г в 01.49 ч до 24.11.2021г в
04.03ч. като вследствие на изключеното бордово устройство в този период не са генерирани
данни за геолокация на бордовото устройство и съответно няма създадени тол декларации
като посоченото е изтъкнато като причина за регистрираното неправомерно ползване на
платената пътна мрежа.
2
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на разпитаните по
делото свидетели и от приетите писмени доказателства, които са безпротиворечиви, относно
подлежащите на доказване факти и установяват по несъмнен начин възприетата фактическа
обстановка, като последователна и логична.
При така установеното, съдът приема от правна страна следното :
Жалбата е подадена от надлежно лице (спрямо което е издадено Наказателното
постановление) и в законоустановения срок. НП е връчено лично на жалбоподателя на
10.02.2023г.,а жалба срещу последното е депозирана на 23.02.2023 г. Поради това жалбата е
допустима.
Жалбата е основателна по следните съображения.
Съдът достигна до извод за неправилност на издаденото наказателно постановление, поради
недоказаност на авторството на констатираното нарушение, както и за незаконосъобразност
на същото, поради нарушение на процесуалните правила при съставяне на АУАН и издаване
на наказателното постановление.
Както в хода на административно наказателното производство,така и в хода на съдебното
следствие не се доказа факта на управление на процесния товарен автомобил именно от
жалбоподателя Х. С.,а именно не се доказа ,че жалбоподателят Х. С. на 24.11.2021 г., в 03:33
часа е управлявал горепосоченото пътно превозно средство (ППС) с регистрационен №
Е7674МС, което попада в категорията на пътно превозно средство, за което е дължима, но
не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата (ЗП). Цитираното превозно
средство е засечено на 24.11.2021 г. 03:33 часа, по път А-3, км 163+488, включен в обхвата
на платената пътна мрежа. Управлението на описаното ППС от този водач се доказва за дата
07.12.2021г.,когато е спрян за проверка от контролните органи, тъй като именно той е бил
водачът на ППС. Такава констатация относно управлението на ППС на 24.11.2021г не може
да направи и актосъставителя, тъй като в системата се генерира запис относно превозното
средство, за което не е заплатена дължимата пътна такса на дата-24.11.2021г. В този смисъл
свид. П. П. сочи:"Дали е шофирал той, най-вероятно е заявил, че е той, защото доброволно е
поискал да му бъде съставен акт, след като сме казали какви са вариантите или да заплати
глобата максималната или да му бъде съставен акт, и той е избрал акт".В хода на съдебното
следствие въпреки положените усилия не се събраха данни относно водача на процесния
автомобил на 24.11.2021г. Такава информация е изискана от „О.В.И. К.“ ЕООД, но от молба
вх. № 5316/06.06.2023 г е видно, че исканата информация не може да бъде предоставена, тъй
като транспортното дружество има задължението да я съхранява за срок от една година и
предвид изтичането на тази една година, не могат да бъдат предоставени данни.
Посоченото обуславя извода, че в случая не е установено по безспорен и категоричен начин
авторството на процесното нарушение. Единствено факта,че ППС с рег.№ Е7674 МС е
управляван от лицето Х. С. на 07.12.2021г не води до извода,че същият този товарен
автомобил е управляван от същото лице две седмици по-рано -на 24.11.2021г. В тежест на
наказващия орган е да установи и докаже при условията на пълно главно доказване не само
факта на извършено административно нарушение, но и самоличността на нарушителя и
неговата вина. В случая, макар по безспорен и несъмнен начин да е доказано, че на дата
24.11.2021 г., в 03.33.35 ч по път А-3, км. 163+488, ,включен в обхвата на платената пътна
мрежа, е установено управление на пътно превозно средство с per. № Е7674МС. вид: влекач,
марка и модел МАН ТГХ 18.540 БЛС, с обща техническа допустима максимална маса - над
12 тона, без заплатена пътна такса по чл.10,ал.1,т.2 от Закона за пътищата, по никакъв начин
не е доказано, че на посочените дата, час и място, автомобилът, при движението на който е
допуснато нарушението, е бил управляван от жалбоподателя Х. С.. Доколкото отговорността
по чл.179,ал.3а от ЗДвП следва да бъде понесена от водача, управлявал ППС без заплатена
пътна такса, санкциониращият орган следва да установи и докаже по несъмнен и безспорен
начин не само обективните и субективните признаци на административно-наказателния
състав по чл.179,ал.3а от ЗДвП, но и авторството на деянието. В съставения АУАН
нарушението се сочи за установено от справка в електронната система за събиране на пътни
такси по чл.10,ал.1 от ЗП. Доказателствената сила на тази справка, по аргумент от
3
чл.189е,ал.9,във вр. с ал.8 от ЗДвП, обаче обхваща единствено отразените в справката данни
за обстоятелствата относно мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на пътното превозно средство, както и данни, свързани с
движението по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, данни за липса
или наличие на декларирани тол данни и наличие или липса на заплащане на дължимите
такси ,т. е доказателствената сила на справката от електронната система за събиране на
пътни такси по чл.10,ал.1,т.2 от ЗП, не обхваща авторството на деянието.В този смисъл,
непредставяне от страна на жалбоподателя на доказателства, оборващи справката от
електронната система, е абсолютно ирелевантно за доказаността на
административнонаказателното обвинение от гл. т на извършителя на нарушението и респ.
субекта на отговорността. Съответно, съставеният въз основа на справката по чл.189е,ал.8
ЗДвП акт за установяване на административно нарушение, не може да бъде доказателство за
това кое лице, в качеството му на водач на ППС, е извършило санкционираното нарушение
по чл.179,ал.3а от ЗДвП. Такова доказателство не може да бъде и обстоятелството, че Х. С. е
подписал съставения АУАН без възражения.Тези факти не могат да бъдат разглеждани като
доказателства, потвърждаващи самоличността на нарушителя и неговата вина.
На следващо място,съдът констатира незаконосъобразност на издаденото наказателно
постановление.Съгласно разпоредбите на чл.42,т.4 и т.5 и чл.57,ал.1,т.5 и т.6 от ЗАНН,
както в акта, така и в НП следва да е налице описание на нарушението и обстоятелствата,
при които е било извършено, както и да бъдат посочени разпоредбите от закона, които са
нарушени. В този смисъл, е необходимо да е налице правно единство между
обстоятелствената част описваща нарушението и безусловно съответствие в цифровата
квалификация на нарушението. В конкретния случай с АУАН е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за това, че за посоченото по-
горе ППС не е заплатена дължимата пътна такса, съгласно чл.10,ал.1,т.2 от Закона за
пътищата, като е ангажирана отговорността му по чл.179,ал.3а от ЗДвП.По идентичен начин
е описано нарушението в обжалваното НП. Съдът констатира, че в двата административни
акта е посочена единствено правната норма на чл.179,ал.3а от ЗДвП, която сама по себе си е
санкционна такава и въвежда единствено императивно установена регламентация за вида и
размер на наказанието за водач, който управлява ППС от категорията на чл.10,ал.1,т.2 от ЗП
по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което не са изпълнени съответните
задължения за установяване на изминато разстояние, съгласно изискванията на Закона за
пътищата, за участъка от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, който е
започнал да ползва, или няма закупена маршрутна карта за същата, съобразно категорията
на превозното средство, се наказва с глоба в размер на 1800 лева, т. е за няколко хипотези на
изпълнителни деяния на нарушението. Изложеното мотивира съдът да приеме, че в казуса е
налице неяснота в описанието на нарушението,а също така не е посочена материалната
разпоредба на закона,която съдържа правилото за поведение,при неизпълнението на което
да се санкционира нарушителя.
Посочените непълноти безспорно ограничават процесуалните права на нарушителя и не му
дават възможност да се ориентира какво точно е извършил, в какво качество и за какво по
вид административно нарушение е образувано административнонаказателното производство
срещу него, за да може да се защитава.
Аргументирайки се по този начин относно неправилността и незаконосъобразността на
наказателното постановление ,съдът достигна до извод за неговата отмяна.
Предвид изхода от спора,претенцията на процесуалния представител на ответната страна за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява неоснователна.
С оглед изхода от спора и предвид разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН, основателна се явява
претенцията на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на сторените
по делото разноски. Исканията за присъждането им, са направени своевременно, а по делото
са налице доказателства за действителното им заплащане. Основателно е обаче
възражението на ответника за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение,
с оглед критерия по чл. 18, ал. 2 вр. с чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
4
минималните размери на адвокатските възнаграждения и конкретния материален интерес по
делото /размер на санкцията/ - 1800. 00 лв., и който размер, предвид това, изчислен по
начина визиран в чл. 18, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1, е в размер на 480. 00 лв. Съдът
намира, че с оглед действителната фактическа и правна сложност на делото, следва да бъде
присъдено именно възнаграждение в размер не по- висок от посочения минимален от 480.
00 лв., тъй като делото не предполага, предвид и направеното възражение, присъждане на
по -висок размер. С оглед изложеното, Агенция "Пътна инфраструктура – София“, която е
юридическото лице, в чиято структура е включен административният орган, издател на
процесното наказателно постановление, следва да бъде осъдена да заплати на Х. С. разноски
по делото в размер на 480 лева. Съгласно § 2 а от ДР на Наредба № 1/2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, за регистрираните по ДДС адвокати дължимият
ДДС се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от
дължимото възнаграждение. Посочената разпоредба регламентира ясно и недвусмислено
начина, по който се формира адвокатското възнаграждение в хипотезата, когато оказалият
правната помощ адвокат е регистриран по ЗДДС, без да провежда разграничение дали
адвокатското възнаграждение е определено по договор между адвоката и клиента или е
присъдено от съда по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА. Поради това, в случай, че оказалият правна
помощ адвокат е регистриран по ЗДДС, върху дължимото му с оглед изхода на делото и
защитения материален интерес възнаграждение следва да се прибави и ДДС в размер на
20%. Обратен на горния извод не може да бъде направен нито от разпоредбите на ЗДДС,
нито от разпоредбите на Директива № 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006 г. относно
общата система на ДДС. В горния смисъл е Определение № 638 от 22.11.2018 г. на ВКС по
ч. т. д. № 2477/2018 г., II т. о., ТК, докладчик председателят К. Е.. Ето защо на
жалбоподателя следва да се присъди възнаграждение в размер на 480 лв. по Наредбата,
както и 20% ДДС, равняващо се на 96 лева.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.2, т.1, във вр. с ал.3 от ЗАНН Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 667/02.06.2022 г. на Георги Темелков - началник
отдел „Контрол и правоприлагане" в Национално тол управление към Агенция "Пътна
инфраструктура", с което на Х. П. С., с ЕГН: ********** и адрес: гр. С. б., ул. „П." № *,
съдебен адрес: обл. С. - град, с. К., ул. „Ц. Б." * № *, на основание чл.179,ал.3а от Закона за
движение по пътищата е наложено административно наказание-ГЛОБА в размер на 1 800
/хиляда и осемстотин/ лв.
ОСЪЖДА Агенция "Пътна инфраструктура – София“ да заплати на Х. П. С., с ЕГН:
********** и адрес: гр. С. б., ул. „П." № *, съдебен адрес: обл. С. - град, с. К., ул. „Ц. Б." *
№ *, сумата от 576 лв. разноски за адвокат.
Решението подлежи на обжалване по касационен ред по реда на АПК, пред
Административен съд-Благоевград, в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Петрич: _______________________
5
6