Р E Ш Е Н И
Е
№
10.10.2019 г. гр.Стара Загора
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИ РАЙОНЕН СЪД ХІII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на деветнадесети септември две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖЕНЯ ИВАНОВА
Секретар: НИНА
КЪНЧЕВА
като разгледа
докладваното от съдия ЖЕНЯ ИВАНОВА
гражданско дело № 1042
по описа на съда за 2019 година, за да
се произнесе взе предвид следното:
Предявени са
кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във
връзка с чл.266, ал.1 ЗЗД и с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във връзка с
чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът
„Водоснабдяване и канализация” ЕООД твърди в исковата си молба, че по смисъла
на НАРЕДБА № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, Т.М.Д.,
като собственик и ползвател на водоснабден имот, находящ се в с. Самуилово,
общ. Стара Загора, партида 000070 и абонатен № 320039, е потребител на В и К
услуги.
Продажбата
на тези услуги се осъществявали от „Водоснабдяване и Канализация” ЕООД - гр.
Стара Загора при условията на публично известни Общи условия за предоставяне на
В и К услуги на потребителите. Общите условия се одобрявали от Държавна комисия
за енергийно и водно регулиране и влизат в сила в едномесечен срок след
публикуването им в един местен и един централен ежедневник. Общите условия
имали силата на договор между страните, без да е необходимо приемането им от
потребителите.
Съгласно
горепосочените Общи условия, Наредбата, както и в чл.327, ал.1 от ТЗ били
определени редът и срокът за заплащане от страна на абонатите на дължимите
суми: с изтичането на 30-дневен срок след датата на фактуриране, което е било
ежемесечно при наличие на консумация и/или служебно начисляване на количества,
като считано от този момент дължали неизплатената главница за съответния
период.
Ответникът, видно от приложеното извлечение от
сметки по партида - лихвен лист, използвал доставената от „Водоснабдяване и
Канализация” ЕООД - гр. Стара Загора питейна и отведена канална вода през
периода от 01 април 2016 г. до 01 октомври 2017 г. Същият не е изпълнявал
задължението си да заплати сумата в размер на 373,57 лв., представляваща
главница като неизпълнението продължавало и до днес, за която били издадени
квитанции със следните номера и стойности:
квитанция № ********** от 01.04.2016 г. за периода от
06.02.2016 г. до 06.03.2016 г., отчетено потребление 10 куб.м - 21,72 лв. забава за плащане от 06.04.2016
до момента;
квитанция №
********** от 01.05.2016 г. за периода от 06.03.2016 г. до 01.04.2016 г.
отчетено потребление 10 куб.м – 21,72 лв. забава за плащане от 01.05.2016 г. до
момента;
квитанция №
********** от 01.06.2016 г. за периода от 01.04.2016 г. до 01.05.2016 г.
отчетено потребление 7 куб.м – 15,20 лв. забава за плащане от 01.06.2016 г. до
момента;
квитанция №
********** от 01.07.2016 г. за периода от 01.05.2016 г. до 01.06.2016 г.
отчетено потребление 6 куб.м – 13,03 лв. забава за плащане от 06.07.2016 г. до
момента;
квитанция №
********** от 01.08.2016 г. за периода от 01.06.2016 г. до 01.07.2016 г.
отчетено потребление 10 куб.м – 21,72 лв. забава за плащане от 01.08.2016 г. до
момента;
квитанция №
********** от 01.10.2016 г. за периода от 01.08.2016 г. до 01.09.2016 г.
отчетено потребление 12 куб.м – 26,06 лв. забава за плащане от 01.10.2016 г. до
момента;
квитанция №
********** от 01.11.2016 г. за периода от 01.09.2016 г. до 01.10.2016 г.
отчетено потребление 26 куб.м – 56,47 лв. забава за плащане от 01.11.2016 г. до
момента;
квитанция №
********** от 01.12.2016 г. за периода от 01.10.2016 г. до 01.11.2016 г.
отчетено потребление 10 куб.м – 21,72 лв. забава за плащане от 01.12.2016 г. до
момента;
квитанция №
********** от 01.01.2017 г. за периода от 01.11.2016 г. до 01.12.2016 г.
отчетено потребление 10 куб.м – 21,72 лв. забава за плащане от 01.01.2017 г. до
момента;
квитанция №
********** от 01.02.2017 г. за периода от 01.12.2016 г. до 01.01.2017 г.
отчетено потребление 10 куб.м – 21,72 лв. забава за плащане от 01.02.2017 г. до
момента;
квитанция №
********** от 01.04.2017 г. за периода от 01.02.2017 г. до 01.03.2017 г.
отчетено потребление 10 куб.м – 21,72 лв. забава за плащане от 01.04.2017 г. до
момента;
квитанция №
********** от 01.05.2017 г. за периода от 01.03.2017 г. до 01.04.2017 г.
отчетено потребление 10 куб.м – 21,72 лв. забава за плащане от 01.05.2017 г. до
момента;
квитанция №
********** от 01.08.2017 г. за периода от 10.05.2017 г. до 19.07.2017 г.
отчетено потребление 5 куб.м – 10,86 лв. забава за плащане от 19.08.2017 г. до
момента;
Квитанция №
********** от 01.10.2017 г. за периода от 01.07.2017 г . до 11.09.2017 г.
отчетено потребление 11 куб.м – 23,89 лв. забава за плащане от 11.10.2017 г. до
момента.
„Водоснабдяване и Канализация” ЕООД - гр.
Стара Загора се снабдило със заповед за изпълнение, издадена по ч. гр. дело №
5087/2018 г. при Районен съд - Стара Загора. Тъй като ответникът не бил открит
на известните му адреси, съобщението до него било приложено, на основание
чл.47, ал.5 от ГПК, поради което и в изпълнение на указанията на заповедния съд
за ищеца възникнал интерес от предявяване на настоящия иск за установяване на
вземането по заповедта.
Искането на
ищеца до съда е да бъде постановено решение, с което да бъде признато за
установено, че ответникът Т.М.Д., като собственик/ползвател на водоснабден
имот, находящ се в с. Самуилово, общ. Стара Загора, дължи на Водоснабдяване и
Канализация” ЕООД - гр. Стара Загора сума в размер на 373,57 лв. – за ползвани
ВиК услуги за периода от 01 април 2016 г. до 01 октомври 2017 г. по партида
000070 и абонатен № 320039; сума в размер на 57,40 лв., представляваща
мораторна лихва за периода от 02.05.2016г. до 25.06.2018г. ; както и законната
лихва върху присъдената сума, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК до PC - Стара Загора, въз
основа на което било образувано ч.гр.дело № 5087/2018 г. – 10.10.2018 г. до
окончателното й изплащане. Претендира разноски.
В
законоустановения срок по чл.131 ГПК особеният представител на ответника Т.М.Д.
- адв. Д.П. е подала писмен отговор на исковата молба, с който взема становище,
че предявените от ищеца искове са неоснователни и недоказани.
Оспорва
фактите и обстоятелствата, на които ищеца основава исковете.
Особеният
представител взема становище, че тъй като нямал връзка с ответника, не можел да
заяви пред съда дали ответникът е сключил с ищеца по делото Договор за
предоставяне на ВиК услуги, както и дали посочената в исковата молба партида с
номер 000070 е за имот, находящ се в с. Самуилово, общ. Стара Загора, както и
дали ответникът е имал качеството на титуляр на тази партида за периода
01.04.2016 г. - 01.10.2017 г.
В
обстоятелствената част и в петитума на исковата молба не било посочено как е
формирана претенцията за плащане на сумата 373,57 лв. Липсвали доказателства,
които да доказват твърдението, че ответникът е потребил ВиК услуги в периода
01.04.2016 г. - 01.10.2017 г. и че техният размер е бил установен по реда
предвиден в закона. Към исковата молба нямало доказателства, които да доказват
твърдението, че длъжникът е бил уведомен за задължение към ВиК. Не се
представяли и доказателства, доказващи, че приложените към исковата молба
квитанции, са осчетоводени от ищеца нито, че по същите имало неплатени
задължения.
В
обстоятелствената част и в петитума на исковата молба не било посочено как е
формирана претенцията за плащане на сумата 57,40лв., представляваща мораторна
лихва и за какъв период се дължи.
Моли
исковете да бъдат отхвърлени.
В съдебно заседание ищцовото „Водоснабдяване и канализация”
ЕООД не изпраща
представител, депозира по делото становище, с което заявява, че поддържа исковата
молба по изложените в нея доводи, като уточнява периодите на лихвите по всяка
една от квитанциите.
В съдебно заседание особеният представител на ответник
Т.М.Д. – адв. П. оспорва исковете по съображенията изложени в отговора на
исковата молба.
Съдът, след като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на
чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК, намира за установено следното:
Видно от приложеното
ч.гр.дело № 5087/2018 г. по описа на Районен съд - Стара Загора, съдът е издал в полза на „ВиК“
ЕООД срещу Т.М.Д. заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумите: сумата в размер на 373,57
лв. – за главница, представляваща
незаплатена цена на доставена питейна и отведена канална вода за периода от 01 април 2016 г. до 01 октомври
2017 г.; сума в размер на 57,40 лв., представляваща мораторна лихва за периода от
02.05.2016г. до 25.06.2018г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК в съда – 10.10.2018г. до окончателното й изплащане, както и за разноските по заповедното производство
– 385 лева. Тъй като длъжникът не е бил
открит на известните му адреси, съобщението до него е било приложено по делото,
на основание чл.47, ал. 5 ГПК и съгласно чл.415, ал.1, т.2 ГПК и в изпълнение
на дадените от заповедния съд указания, заявителят е предявил настоящите искове
за установяване на вземанията по заповедта.
По делото са представени
описаните в исковата молба квитанции: квитанция №
********** от 01.10.2017 г., квитанция № ********** от 01.08.2017 г., квитанция
№ ********** от 01.05.2017 г., квитанция № ********** от 01.04.2017 г.,
квитанция № **********/01.03.2017 г., квитанция № ********** от 01.02.2017 г.,
квитанция № ********** от 01.01.2017 г., квитанция № ********** от 01.12.2016
г., квитанция № ********** от 01.11.2016 г., квитанция № ********** от
01.10.2016 г., квитанция № ********** от 01.09.2016 г., квитанция № **********
от 01.08.2016 г., квитанция № ********** от 01.07.2016 г., квитанция №
********** от 01.06.2016 г., квитанция № ********** от 01.05.2016 г.,
квитанция № ********** от 01.04.2016 г.,
видно от които в тях като абонат е посочено едно трето лице- - Деньо Троев
Денев с абонатен номер 120098, с партида 000070, с период за потребление на
вода от 06.02.2016г. до 11.09.2017г., на обща стойност 373,57 лева.
По делото е
представено и подадено от Деньо Троев Денев заявление от 05.06.2018г. до „ВиК“
ЕООД за промяна на партида, с искане за прехвърляне на партидата на новия
собственик на имота Т.М.Д. (ответника), към което е приложен нотариален акт от
23.05.2014г. за покупко – продажба, видно от който Деньо Троев Денев и съпругата
му Станка Цакова Денева са продали на Т.М.Д. дворно място с жилищна сграда в с.
Самуилово.
За изясняване на обстоятелствата по делото е
назначена съдебно – икономическа експертиза, заключението по която съдът
кредитира като компетентно и добросъвестно изготвено, според което сумите по посочените
в исковата молба квитанции за партида 000070 възлизат общо на сумата от 373,15
лева, като отразените в квитанциите количества вода, съответстват на
количествата вода по карнета за тази партида, която вещото лице е приложило към
заключението си. В заключението е посочено, че процесната партида е била
прехвърлена на ответника на 11.09.2017г., като в съдебно заседание вещото лице
уточни, че това е по информация на ищцовото дружество, като не са му били
предоставени документи, въз основа на които е станало прехвърлянето точно на
11.09.2017г. Вещото лице заяви още, че не може да каже от кое лице са поставени
подписи в карнета, като в заключението само е описало срещу кои записвания за
отчетено количество вода има подписи на абонат и срещу кои няма. Видно от
карнета (л.98-99), в същата е посочено като абонат Деньо Троев Денев. Вещото
лице е изчислило и размера на мораторната лихва в два варианта.
Приложени са Общите условия на ищцовото дружество.
При така установеното от фактическа страна, съдът, от
правна страна, намира следното:
Договорът за услуга срещу възнаграждение,
каквито са договорите с ВиК операторите, се подчиняват на правилата, уредени в
чл. 258 и сл. ЗЗД относно договора за изработка. Затова в тежест на ищеца е да
докаже, както възникването на валидно правоотношение по договор за предоставяне
на ВиК услуги, така и тяхното предоставяне на ответника, която тежест изрично е
указана на ищеца с доклада по делото. Относими към спорното материално правоотношение
правни норми се съдържат още в ЗРВКУ, в Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи и в представените по делото Общи
условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите.
Съгласно чл. 8 от горецитираната Наредба №
4/2014 г. потребителите сключват договори при общи условия със съответното
водоснабдително дружество. Видно от представените по делото Общи условия на
ищеца, същите са одобрени от ДКЕВР с решение ОУ – 09 от 11.08.2014 г. в
изпълнение на чл. 6, ал.1, т. 5 ЗРВКУ. Следователно същите обвързват
потребителите без да е необходимо писмено приемане. Съгласно чл. 59, ал.2 от Общите условия на ищеца ВиК операторът
открива партида на потребителя с потребителски номер при подаване на заявление
от същия, а съгласно чл. 61, ал.1 от ОУ при промяна на собствеността или на
правото на ползване новият или предишният собственик или ползвател са длъжни да
подадат до ВиК оператора в 30 – дневен срок от датата на промяната заявление за
откриване, промяна и закриване на партидата.
Съгласно чл. 9а от Наредба № 4 от 14.09.2004 г.
за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи промяната на носителя на правото
на собственост, на строеж или на ползване на водоснабдения обект има действие
спрямо оператора от деня на промяната по партидата на потребителя по реда,
определен в договора или в общите условия. А съгласно чл. 64, ал.1 от Общите условия, ако предишният
собственик или ползвател не закрие партидата си, ВиК операторът събира
дължимите суми от него до датата на откриване на партида на новия собственик
или ползвател (отделен е въпроса, че тази разпоредба пък противоречи на чл. 63,
ал.2 от същите тези Общи условия).
Съдът като подведе установените факти под
горепосочените приложими норми и като взе предвид оспорванията на особения
представител на ответника, намира, че не следва да бъде ангажирана
отговорността на ответника за заплащане на вода, начислена по партидата на едно
трето по делото лице, било то и предишният собственик на имота. Едва на
05.06.2018г. е било подадено заявление за промяна на партидата с доказателства
за продажба на имота, а как партидата е била променена по данни от ищцовото
дружество на 17.09.2017г. не става ясно. Но така или иначе претенцията за
заплащане на вода в настоящото производство е за по – ранен период, когато
партидата се е водила на името на Деньо Троев Денев, всички квитанции, по които
се претендира заплащане на цена на вода са били издадени на негово име и нещо повече карнетът, който
всъщност е първичният документ, въз основа на който се издават квитанциите, в
който всеки месец инкасаторът, засичайки водомера, отразява количеството
потребена вода, е на името на Деньо Троев Денев и не е ясно кой е полагал
подписите в тази карнета от името на абонат. Ето защо, като взе предвид
оспорванията на особения представител на ответника и тежестта на доказване на
ищеца, разпределена му изрично и конкретно с доклада по делото, съдът намира,
че по делото остана недоказано, както възникването на валидно правоотношение по
договор за предоставяне на ВиК услуги между ищеца и ответника за процесния
период, така и предоставянето на ВиК услуги на ответника за процесния период по
квитанциите, издадени на името на друго лице, чиито цени се прентендират в
настоящото производство.
Неоснователността на главните искове за
заплащане на цени на ВиК услуги води до неоснователност и на акцесорните
исковете за мораторни лихви върху тези цени.
Предвид гореизложеното, следва да бъдат отхвърлени
като неоснователни предявените от „ВиК” ЕООД против Т.М.Д. искове за признаване за установено по отношение на Т.М.Д. съществуването
на вземания на „ВиК“ ЕООД за следните суми: сумата в
размер на 373,57
лв. за главница, представляваща неплатена цена на доставена и потребена питейна вода и отведена канална вода за периода от 01
април 2016 г. до 01 октомври 2017 г. по партида 000070 съгласно квитанция № ********** от 01.10.2017 г., квитанция
№ ********** от 01.08.2017 г., квитанция № ********** от 01.05.2017 г.,
квитанция № ********** от 01.04.2017 г., квитанция № **********/01.03.2017 г.,
квитанция № ********** от 01.02.2017 г., квитанция № ********** от 01.01.2017
г., квитанция № ********** от 01.12.2016 г., квитанция № ********** от
01.11.2016 г., квитанция № ********** от 01.10.2016 г., квитанция № **********
от 01.09.2016 г., квитанция № ********** от 01.08.2016 г., квитанция №
********** от 01.07.2016 г., квитанция № ********** от 01.06.2016 г., квитанция
№ ********** от 01.05.2016 г., квитанция
№ ********** от 01.04.2016 г. и за сумата в общ размер на 57,40лева – представляваща мораторна лихва за периода от 02.05.2016г. до
25.06.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в съда – 10.10.2018г. до окончателното й
изплащане, за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 по
ч. гр. д. № 5087/2018 г. по описа
на Районен съд - Стара Загора.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на ищеца следва да остане предварително заплатеното от него
възнаграждение за назначения по делото особен представител на ответника. Ответникът
не е представил доказателства за направени други разноски в настоящото
производство.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на
управление гр. Стара Загора, ул. Христо Ботев № 62, представлявано от Румен Тенев Райков против Т.М.Д., ЕГН **********,***, искове за признаване
за установено по отношение на Т.М.Д. съществуването
на вземания на „ВиК“ ЕООД за следните суми: за сумата в размер на 373,57 лв. за
главница, представляваща неплатена цена на доставена и потребена питейна вода и отведена канална вода за периода от 01
април 2016 г. до 01 октомври 2017 г. по партида 000070 съгласно квитанция № ********** от 01.10.2017 г.,
квитанция № ********** от 01.08.2017 г., квитанция № ********** от 01.05.2017
г., квитанция № ********** от 01.04.2017 г., квитанция № **********/01.03.2017
г., квитанция № ********** от 01.02.2017 г., квитанция № ********** от
01.01.2017 г., квитанция № ********** от 01.12.2016 г., квитанция № **********
от 01.11.2016 г., квитанция № ********** от 01.10.2016 г., квитанция №
********** от 01.09.2016 г., квитанция № ********** от 01.08.2016 г., квитанция
№ ********** от 01.07.2016 г., квитанция № ********** от 01.06.2016 г.,
квитанция № ********** от 01.05.2016 г., квитанция № ********** от 01.04.2016 г. и за сумата в общ размер на 57,40лева – представляваща мораторна лихва за периода от
02.05.2016г. до 25.06.2018г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение по чл.410 ГПК в съда – 10.10.2018г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 по ч. гр. д. № 5087/2018 г. по описа
на Районен съд - Стара Загора, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
Решението подлежи на
обжалване пред ОС – Стара Загора в двуседмичен
срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: