№ 818/ 02.12.2022г., гр.Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО, в открито
съдебно заседание на втори ноември две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА
2. ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА
Секретар:
Ангелина Латунова
Прокурор:
Николай Трендафилов
като
разгледа докладваното от съдия П. Господинова
к.а.н.дело №732 по описа на съда за 2022г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.63 от ЗАНН във вр. с Глава Дванадесета, чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба от
Председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор София
срещу Решение №7 от 12.05.2022г., постановено по анд №1 по описа за 2022г. на
Районен съд Ивайловград. Твърди се, че решението е незаконосъобразно,
необосновано и неправилно, постановено в нарушение на материалния и
процесуалния закон. Административнонаказващият орган бил ангажирал безспорни и
категорични доказателства, обосноваващи извод за извършено от обективна и
субективна страна административно нарушение от жалбоподателя. По несъмнен начин
било установено неизправното техническо състояние на основния изпускател на
язовир 000034. Иска се отмяна на обжалвания съдебен акт и потвърждаване на
отмененото наказателно постановление. Претендират се съдебни разноски за две
съдебни инстанции, а в случай на оставяне в сила на обжалваното решение
–адвокатското възнаграждение в полза на ответника да бъде определено в размер
на законовия минимуЩ.
Ответната страна – Община Ивайловград, в
писмено становище и в съдебно заседание чрез процесуален представител, навежда
доводи за неоснователност на касационната жалба, като се претендират
направените по делото разноски за юрк.възнаграждение.
Окръжна Прокуратура Хасково счита, че
решението на РС Ивайловград следва да се отмени, а наказателното постановление
да се потвърди.
Хасковски административен съд, след като
прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания,
събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение
съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено
следното:
Касационната жалба е допустима, като
подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от легитимирано лице,
имащо право и интерес да обжалва съдебния акт – чл.210, ал.1 от АПК, и при
спазване на изискванията на чл.212 от АПК.
Разгледана по същество жалбата е
неоснователна.
С
обжалваното решение Районен съд Ивайловград е отменил Наказателно постановление
№НЯСС – 245 от 09.11.2021г. на Председателя на Държавна агенция за метрологичен
и технически надзор, с което на Община Ивайловград, за нарушение на чл.141,
ал.1, т.1 от Закона за водите на основание чл.200, ал.1, т.38 от ЗВ е наложено
наказание имуществена санкция в размер на 1000,00 лева. Въззивният съд приел,
че актът за установяване на административно нарушение е бил издаден от
компетентен орган, в присъствието на свидетели и в отсъствие на нарушителя в
хипотезата на чл.40, ал.2 от ЗАНН. Актът съдържал всички предвидени в
разпоредбата на чл.42 от ЗАНН реквизити. Наказателното постановление също било
издадено от компетентен орган и в срока по чл.34 от ЗАНН, като не били
допуснати нарушения на процесуалните правила. Спазени били изискванията на
чл.57 от ЗАНН, описанието на нарушението било индивидуализирано с оглед на
време, място и начин на извършване. По същество изводът на РС е, че вмененото с
НП нарушение е недоказано. Независимо, че в АУАН били описани няколко
технически неизправности, в самото НП като нарушение било посочено единствено,
че вследствие на проверката и при извършен обход и оглед на малка язовирна
стена и съоръженията към нея и преглед на документацията от експлоатацията,
било установено, че основният изпускател бил неизправен – с неработещ
спирателен кран. От разпитите на свидетелите безспорно се установило, че нито
служителите на ДАМНТ ГД НЯСС, които били
изготвили констативния протокол на 30.03.2021г., нито служителите на Община
Ивайловград, изготвили протокола от 18.09.2020г. за технически преглед на
язовира, проверили обстоятелството дали спирателният кран бил в изправно
състояние или не. От разпитите обаче
било ясно, че по информация от кметството на с.Драбишна, спирателният кран на
основния изпускател не работел. Не било установено лице, което да потвърди това
обстоятелство. В случая от страна на АНО не били ангажирани безспорни и
категорични доказателства, обосноваващи извод, че жалбоподателят осъществил от
обективна и субективна страна именно вмененото му административно нарушение.
Така
постановеното решение е правилно.
При провеждане на
административнонаказателната процедура не са допуснати съществени процесуални
нарушения. Спазени са сроковете по чл.34 от ЗАНН. Както АУАН, така и НП, са издадени
от компетентни органи и съдържат всички необходими реквизити, визирани в чл.42
и чл.57 от ЗАНН. Датата и мястото на нарушението са посочени, както и е
посочено в какво се изразява нарушението, нарушените разпоредби и
обстоятелствата по извършването му.
Като е приел, че описаното в АУАН и НП
нарушение не е доказано, районният съд не е допуснал нарушения при анализа и
оценката на доказателствата. Касационната инстанция счита, че обжалваното
решение е обосновано, тъй като има съответствие между приетото от въззивния съд
и установеното от доказателствата, както и между приетото от съда и направените
от него изводи.
Касационният съдебен състав изцяло споделя
изводите на районния съд, поради което и на основание чл.221, ал.2 от АПК препраща към мотивите
на първоинстанционния съд.
Въведените в жалбата доводи, че на
посочените в АУАН и НП дата и място е осъществено нарушение, за което са
ангажирани безспорни и категорични доказателства, касационната инстанция намира
за неоснователни. Действително видно от Протокол за резултатите от техническия
преглед на язовир Драбишна 34 от 18.09.2020г., комисията от Община Ивайловград
дава заключение, че основният изпускател е компрометиран с неработещ спирателен
кран. По делото са разпитани като свидетели членовете на състава на комисията –
Щ., М., Г. и А., като при разпита им се установява, че е дадено заключение за състоянието
на обекта – неизправност, частично работоспособно техническо състояние, т.е. язовирът можел да
изпълнява своите функции, но имало проблеми със съоръженията му. Свидетелите са
категорични, че качествен обход и оглед за установеното от тях състояние на
язовира не могъл да бъде извършен, а и това било описано с въведените
констатации за доста обрасло място с блатна растителност по мокрия откос,
включително до самото място, където са намира изпускателя. Изрично св.М. дава
показания и че не са могли да стигнат до изпускателя, където нищо не се виждало
от растителността, а св.Г. си спомня мястото като трудно проходимо до самата
шахта. Св.А. сочи, че гледали отгоре от стената, не видели крана и шахтата,
защото всичко било обрасло и не можело да се стигне долу при крана. При разпита
на актосъставителя и на свидетеля при установяването на нарушението не се
установява те да имат непосредствени впечатления относно елементите на състава
на нарушението. Св.Цакова е извършила плановата проверка на язовира съвместно
със св.Т., като дава показания, че не е могло да се извърши обстоен обход и
оглед на обекта поради обраслата го растителност, но от представените протоколи
от общината относно извършените от тях задължителни технически прегледи
установили състоянието на основния изпускател – неизправно. Свидетелката дава
показания и че тя лично не била била проверила крана дали работи, нямали
възможност да стигнат до шахтата, но приели, че общината вече била констатирала
това неизправно състояние в протокола си, като това е потвърдено изцяло и при
разпита на св.Т.. При така събраните доказателства РС Ивайловград е изложил
правилен извод, че нито служителите на Община Ивайловград, изготвили протокола
от 18.09.2020г., нито служителите на ДАМНТ, изготвили констативния протокол от
30.03.2021г., са установили състоянието на спирателния кран на основния
изпускател. В този смисъл несъответно на данните по делото е оплакването за наличие
на безспорни и категорични доказателства за извършено нарушение. Събраните по
делото доказателства сочат, че наказанието е наложено въз основа на
необосновани предположения, а не при безсъмнена
установеност на относими факти.
С оглед на изложеното, съдът намира, че
решението, с което Районен съд Ивайловград е отменил наказателното
постановление, е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон,
поради което следва да бъде оставено в сила.
По отношение искането за присъждане на
разноски за юрк.възнаграждение за Община Ивайловград следва да се има предвид,
че по делото няма представени доказателства за упълномощен юрисконсулт, а
представляващия ответната страна е адвокат, но не представя доказателства за
изплатено адвокатско възнаграждение, поради което и не съдът счита, че не са
дължими разноски в касационното производство.
Мотивиран така и на основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК,
съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №7 от 12.05.2022г., постановено
по анд №1 по описа за 2022г. на Районен съд Ивайловград, с което е отменено
Наказателно постановление №НЯСС – 245 от 09.11.2021г. на Председателя на
Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, с което на Община
Ивайловград, за нарушение на чл.141, ал.1, т.1 от Закона за водите на основание
чл.200, ал.1, т.38 от ЗВ е наложено наказание имуществена санкция в размер на
1000,00 лева.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване и протестиране.