Решение по дело №8705/2018 на Районен съд - Перник

Р Е Ш Е Н И Е

 

№1543

гр. Перник, 25.10.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пернишкият районен съд, гражданска колегия, IV- ти състав, в открито съдебно заседание проведено на трети октомври  две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                                                              Районен съдия: Михаил А.

                                                                                                                                                                            

като разгледа гр. д. № 08705 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба подадена от “ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България” № 49, бл.53Е, вх.В, представлявано от Светослав Николаев Николов и Ирина Харалампиева Георгиева – управители чрез юрисконсулт К.К.А. срещу И.Р.А.,  ЕГН **********,  с постоянен и настоящ адрес: *** за признаване на установено по отношение на ответника, че  дължи на ищцовото дружество  сумите както следва: сумата  от 937,68лв./деветстотин тридесет и седем лева и 68ст./- представляваща неизпълнено задължение по Договор за потребителски кредит №********** /08.11.2016г.,  ведно със законната лихва върху главницата от 937,68лв., считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение -10.05.2018г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените разноски.

Ищецът  “ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България” № 49, бл.53Е, вх.В, представлявано от Светослав Николаев Николов и Ирина Харалампиева Георгиева – управители чрез юрисконсулт К.К.А. твърди че  между него и ответника И.Р.А.,  ЕГН **********,  с постоянен и настоящ адрес: *** е налице обигационно правоотношение по силата на сключен между тях Договор за потребителски кредит №********** /08.11.2016г . Въз основа на Договора “ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД кредитор е предоставил на кредитополучателя И.Р.А.,  ЕГН **********,  с постоянен и настоящ адрес: ***  кредит в размер на 500,00лв. /петстотин лева/,със срок на издължаване 9 месеца  и размер на вноската 65,51лв.,при годишен процент /ГПР/ на разходите 49,87%, годишен лихвен процент 41.17%, лихвен процент на ден 0,11% с общо задължение по кредита сумата от 589,59лв./петстотин осемдесет и девет лева и 59ст./ и сумата от закупен пакет от допълнителни услуги в размер от 465.66лв. /четиристотин шестдесет и пет лева и 66ст./. Общото задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги е в размер на 1055,25лв./хиляда петдесет и пет лева и 25ст./, размера на месечната вноска е 117.25лв. и дата на погасяване/падеж/ – 17-ти ден от месеца.Съгласно Договора кредиторът е изпълнил задължението си за предоставяне на разрешения кредит на кредитополучателя с лимит в размер на 500,00лв/петстотин лева/. От своя страна ответникът, не е изпълнил задължението си да погасява паричното задължение по разрешения и договорен размер на кредита съгласно Договор за потребителски кредит №********** като е погасил сумата от 118,00 лв./ сто и осемнадесет лева/. На 04.04.2018г. договора е прекратен автоматично от  страна на “ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД и е обявена неговата предсрочна изискуемост. На 05.04.2018г. на И.Р.А. е изпратено уведомително писмо от страна на дружеството, че договорът е прекратен и е обявена неговата предсрочна изискуемост. “ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД е пристъпило към принудително събиране на вземането си по съдебен ред като е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК . По образуваното в ПРС ч.гр.д. № 03068 по описа на съда за 2018г. е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК № 2413 от 11.05.1018г. за сумата от 937,68лв /деветстотин тридесет и седем лева и 0,68ст/ представляваща неизпълнено задължение по Договор за потребителски кредит № ********** от 08.11.2016г.., сумата от 12,64лв./ дванадесет лева и 64ст./ - законна лихва за периода от 18.12.2016г.до 04.04.2017г.,ведно със законната лихва върху главницата от 937,68лв., считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение 10.05.2018г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 25,00лв държавна такса и 50,00лв. юрисконсултско възнаграждение.

При така изложените фактически твърдения отправя искане към съда да призне за установено съществуването по отношение на ответника съществуването на част от вземанията по издадената заповед за изпълнение, а именно, за сумата от 937,68 лева, представляваща неизплатено задължение по договора за потребителски кредит №**********, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на вземането. Претендира разноски.

Към исковата молба са приложени документи, които моли да бъдат приети като доказателства по делото. Направено е искане да бъде изискано ч. гр. д. № 303068/2018г. на РС-Перник, по което се  е развило заповедното производство.

В срока по чл. 131 ГПК от ответника И.Р.А. чрез назначеният му при условията на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител адв. С.  е постъпил отговор на исковата молба, с който предявените искове се оспорват като нередовни със съображения за липсата достатъчна индивидуализация и като неоснователни.

Пернишкият районен съд, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното: 

„Профи кредит България” ЕООД е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу И.Р.А. за вземания, за които са предявени настоящите искови претенции. Районният съд е издал заповед за изпълнение на парично задължение № 2413 от 11.05.2018г. по ч. гр. д. № 03068 по описа за 2018г. на Пернишки районен съд, за която е подадено посоченото заявление. Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, за което на ищцовото дружество са дадени указания за предявяване на иск за установяване на процесните вземания.

По делото е представен договор за кредит № ********** от 08.11.2016г., сключен между Профи кредит България” ЕООД като кредитор и И.Р.А. като кредитополучател. По силата на този договор ищцовото дружество се задължило да отпусне кредит в размер на 500,00 лева. В т. VI „Параметри“ от договора  се съдържа следното: сума на кредита: 500,00 лева; срок на заема: 9 месеца; размер на вноска 65,51 лева; ГПР 49,87 %; годишен лихвен процент 41,17 % и общо задължение: 589,59лева. Съдържа се още клауза за поето задължение за заплащане на сума в размер на 465,66 лева за предоставен пакет от допълнителни услуги „Бонус“.

Предоставено е споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги,  от което се установява, че обсъжданите услугите на стойност 465,66 лева се изразяват в следното: 1. Приоритетно разглеждане и изплащане на потребителски кредит, 2. възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски, 3. възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски, 4. възможност за смяна на дата на падеж и 5. улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства.

Приложени са още общи условия към договор за кредит, както и погасителен план подписани от страните по делото.

        Представено е платежно нареждане от 08.11.2016 г., от което се установява, че ответникът И.Р.А. е получил сумата в размер на 500,00 лева, която е предмет на обсъждания кредит.  

В материалите по делото се намира уведомление от ищеца, адресирано до ответника, с което го информира, че счита кредитът за предсрочно изискуем. Обсъжданото уведомително писмо е получено на 17.06.2019 г. от назначения особен представител на ответника, доколкото този документ е приложен към исковата молба.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Предявени са искове по реда на чл.  422, вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК.

В тежест на ищеца е да установи наличието на действителен договор за потребителски кредит, предоставяне на договорения заем, изискуемост на задължението за неговото връщане, размер на възнаградителната лихва, както и валидна клауза за заплащане стойността на предоставен допълнителен пакет от услуги.

От предмета на процесния договор, страните и съдържанието на правата и задълженията, съдът прави извода, че е налице договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от Закона за потребителския кредит. Договорът е сключен в изискуемата се от чл. 10, ал. 1 ЗПК писмена форма, а съдържанието на  неговите клаузи са изцяло съобразени със специалната уредба на този вид договори, които са уредени в чл. 11 ЗПК.

Договорът е съобразен с чл. 11, т. 11 ЗПК, според която разпоредба следва да е налице погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски. По делото е представен погасителен план, в който се съдржа информация за тези обстоятелства и съдът приема, че спазена разпоредбата на чл. 11, т. 11 ЗПК.

По делото се установи, че ответната страна е получила 500,00лева, представляваща заемна сума по кредита. Уговореният размер на възнаградителната лихва възлиза на 89,59 лева, а ГПР е 49,90 %, което е съобразено с максималните размери съдържащи се в чл. 19, ал. 4 ЗПК. Видно от приобщените доказателства по делото ответникът И.Р.А. е внесъл 118,00лв с което е погасил една вноска на 22.12.2016г. в размер на 117,57 от които платена главница - 48,36, платена лихва-17,15лв. и  51,74лв по пакета допълнителни услуги след което е преустановил вноските по кредита, като разликата  в размер на 0,43ст. е погасила лихвите за забава  по кредита на основание т.12.1 от ОУ на договора.

Налице е предсрочна изискуемост на кредита, тъй като към момента на подаване на ЗИЗИ са били настъпили падежите на всички погасителни вноски, съгласно погасителният план, неразделна част от договора. Горното налга извод, че остатъка от главницата по кредита в размер на 451,64 лева е с настъпил падеж, което налага нейното връщане, тъй като не се представиха доказателства за нейното връщане. В този смисъл е основателна исковата претенция за главница.

След като процесният договор за кредит е с характер на потребителски договор, то и на основание § 13, т. 1 ДР на Закона за защита на потребителите (ЗЗП) следва, че освен правилата на ЗПК, които важат за всички договори за потребителски кредит и уреждат императивните правила за определяне на тяхното съдържание и клаузи, приложими са и правилата на ЗЗП. Нормите, уреждащи неравноправни клаузи/нищожността на сделките са от императивен характер и за приложението им, съдът следи и служебно, защото когато страна се позовава на договор, съдът е длъжен да провери неговата действителност, респ. нищожност, пряко изводима от вида и съдържанието на договора, респ. надлежно въведените в процеса, и без да има позоваване на нищожност (в този смисъл решение № 384 от 02.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1450/2010 г., I г. о., ГК).

Според чл. 21, ал. 1 от Закона за потребителския кредит всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. С цитираното възнаграждение за допълнителен пакет от услуги „бонус“ се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като начисляването и събирането на подобно възнаграждение не представлява плащане за услуга, а реално представлява прикрити разходи по кредита, с които би се довело до надхвърляне на ограниченията на закона за максимален размер на ГПР.

Същевременно следва да се отбележи, че се твърди предварително заплащане на възнаграждението от потребителя, без значение е дали тези услуги ще бъдат използвани от потребителя, т. е., то е дължимо само за „възможността за предоставянето“ на услуги: 1. приоритетно разглеждане и изплащане на потребителски кредит, 2. възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски, 3. възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски, 4. възможност за смяна на дата на падеж и 5. улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства. Принципите на добросъвестност и справедливост при договарянето изискват потребителят да заплати такса за реалното ползване на определена услуга, а не при хипотетично ползване на такава.

Също така, следва да се има предвид и факта, че с оглед на естеството на част от посочените допълнителни услуги, на практика се въвежда задължение за потребителя да заплати за нещо, което страната има по силата на закона (правото на страните да инициират предоговаряне на срока на падежа на договора или плащане на вноските, свободата да договорят отлагане на една или повече погасителни вноски), което води до значителна неравнопоставеност на страните в облигационното правоотношение, тъй като на практика излиза, че едната страна - потребителят, заплаща за правото си да договоря с другата страна - кредитор за изменение на параметрите на сключения договор, като на потребителя не му е гарантиран определен резултат, а той зависи от волята на другата страна - кредитора.

Всичко това води до извод, че подобна клауза е нищожна на основание чл. 21, ал. 1 от ЗПК, поради заобикаляне на установено законово изискване, регламентирано в разпоредбата на чл. 10а, ал.2 ЗПК. В този смисъл следва да се отхвърли исковата претенция за сумата от 413,60лева –  възнаграждение за предоставен допълнителен пакет от услуги.

 Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на разноски в исковото и заповедното производство съответни на уважената част на исковете.  

В настоящото исково производство ищцовото дружество е направило следните разноски: 25,00 лева – държавна такса, 300,00 лева – юрисконсултско възнаграждение и 150,00 лева – депозит за възнаграждение за особен представител, т. е. направените разноски са в общ размер на 475,00 лева.

В заповедното производство по ч. гр. д. № 8705 по описа за 2018 г. на Пернишки районен съд ищецът е направил разноски както следва: 50 лева – юрисконсултско възнаграждение и 25,00 лева – държавна такса, т. е. общо 75,00лева.

Като се взе предвид уважената част на исковете, техният общ размер и направените разноски, се достига до извод, че ответника следва да заплати на ищеца направени разноски  съразмерно на уважената част от иска както следва: 266,00 лева за исковото производство и  42,00 лева в заповедното производство.

Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия,

 

 

Р Е Ш И :

 

 

            ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „Профи Кредит България“ ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53 Е, вх. В срещу И.Р.А.,  ЕГН **********,  с постоянен и настоящ адрес: ***   установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, че И.Р.А.,  ЕГН **********,  с постоянен и настоящ адрес: *** дължи на  „Профи Кредит България“ ЕООД сумата от 451,64лв., представляваща непогасена главница – по погасителни вноски от № 2 до № 9, включително, по договор за потребителски кредит № ********** от 08.11.2016г. както и сумата в размер на 72,44лева – възнаградителна лихва по договора за кредит, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по 410 ГПК до окончателното изплащане на сумите, за което вземане е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 3068 по описа за 2018 г. на Пернишки районен съд и ОТХВЪРЛЯ като неоснователна исковата претенция за разликата от 524,08 лева до предявения размер от 937,68 лева за признаване за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата в размер на 413,60 лева –  възнаграждение за предоставен допълнителен пакет от услуги по посочения договор за кредит.

ОСЪЖДА И.Р.А.,  ЕГН **********,  с постоянен и настоящ адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „Профи кредит България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. „В“ сумата в размер на 266,00 лева за исковото производство и  42,00 лева в заповедното по ч. гр. д. № 03068 по описа за 2018 г. на Пернишки районен съд. 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

СЛЕД влизане на решението в сила на решението, изисканото ч. гр. д. № 03068 по описа за 2018 г. на Пернишки районен съд да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.

 

 

 

 

Районен съдия:

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: В.А.