Р Е Ш Е Н И Е
№ 111 09.08.2022 г. град
Търговище
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-
гр.Търговище,
на шести юли две хиляди двадесет и втора година,
в публично съдебно заседание, в
следния състав:
Председател -
Албена Стефанова
Секретар-Стоянка И.,
като разгледа докладваното от председателят административно дело № 82 по описа за 2022 г. на съда,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 107, ал.2 от
Закона за автомобилните превози /ЗАвП/.
Образувано
е по жалба на Р.К.С. , ЕГН-**********,***, подадена чрез а.Й.К. ***, с посочен
по делото съдебен адрес: х-л.„Мизия“, ет. 1, офис 118, против Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № РД-14-1822/26.04.2022 год., издадена от Директора на РД
„Автомобилна администрация“-Русе. С посочената Заповед с т.1 на основание
чл.106а, ал.1,т.1, б „а“ и ал.2,т.1, във връзка с чл.106а, ал.7 от ЗАП като
част от ПАМ са наложени - временно спиране от движение на МПС Фолксваген Каравел от категория М1, с рег.№ Т==, собственост на С.И.Г.
с ЕГН ********** до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца,
чрез сваляне и отнемане на 1 бр. табела с рег.№ Т== и отнемане на свидетелство
за регистрация № *********. С т.2 от Заповедта на основание чл.106а,
ал.1,т.4,б.“б“ и ал.2,т.3 от ЗАП т.2 от Заповедта на основание чл.106а,
ал.1,т.4,б.“б“ и ал.2,т.3 от ЗАП, като част от ПАМ са наложени – временно
отнемане на свидетелство за управление на МПС № ********* и контролен талон към
него с № 6438789 на Р.К.С. с ЕГН **********, издадено на 15.01.2019г. от МВР
Търговище - до отстраняване на нарушението, но за не повече от една година.
В
жалбата като основания се навежда неправилно приложение на материалния закон и
съществено нарушение на процесуалните правила. Излагат се доводи, обосноваващи
нарушения на принципните правила и норми на
чл. 7, чл.9, чл.35, чл.36, чл.59 от АПК. Моли се оспорената заповед да
бъде отменена като незаконосъобразна. Претендира се присъждане на направените
по делото разноски.
В съдебно заседание оспорващият се явява лично и се представлява от а.Й.К. ***, който поддържа жалбата
на изложените в нея основания. Излага
становище за неспазване в хода на административното производство на
разпоредбата на чл.44 от АПК при снемането на обясненията от пътуващите в процесния автомобил. Излага доводи, обосноваващи недоказаност
на описаната в Заповедта фактическа обстановка и за липса на материалните
предпоставки за налагане на принудителната административна мярка /ПАМ/. Навежда
липса на мотиви във Заповедта относно преценката на органа за налагане на
максималния срок на ПАМ. Моли се наложената с оспорената Заповед ПАМ да бъде
отменена като незаконосъобразна и за присъждане на направените по делото
разноски.
Ответникът
по оспорването – Директорът на РД „Автомобилна администрация“-Русе в съдебно
заседание не се явява и не изпраща представител. От ответника е постъпило
писмено становище с вх.№1201/29.06.2022г. в съда, в което са изложени подробни
доводи, обосноваващи спазване на всички процесуални правила в административното
производство по издаването на Заповедта, както и наличието на всички материални
предпоставки за налагането на ПАМ. Моли се жалбата да бъде отхвърлена като
неоснователна. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение
на процесуалния представител на оспорващия.
Заинтересованата страна С.И.Г.
в съдебно заседание не се явява и не изпраща представител.
След преценка на събраните по
делото доказателства, съдът приема за установено следното:
При извършена съвместна проверка от органите на РД „Гранична полиция“ –
Русе и от служители на РД „АА“-Русе относно спазване на нормативните разпоредби при осъществяване
на нерегламентиран превоз на пътници, на 22.04.2022г. е установено, че като
водач на МПС лицето
Р.К.С. с ЕГН **********,***, извършва
международен обществен превоз на 3 броя пътници, а именно на А.С.А. с ЕГН **********,
на М. Р. М.с ЕГН ********** и на А. Б. А. с ЕГН ********** от Р. България за
Германия, с лек автомобил марка Фолксваген Каравел от
категория М1 с рег. № Т==, регистриран в Р. България на дата 28.01.2021 г.,
собственост на С.И.Г. с ЕГН **********.
Въз основа на снети обяснения на тримата пътници, органът е приел, че лицето
М. Р. М.с ЕГН ********** пътува редовно между България и Германия, тъй като
работи и живее със семейството си в Германия. Прието е, че с водача на превозното средство Р.С. се
познават и че М. не ползва транспортните му услуги за първи път. Прието е също
така, че уговорките за превозите са се
извършвали по телефона, като за транспортната услуга - превоз до
Германия, М. е заплащал сума в размер 100 евро при пристигането си на посочен
адрес в Германия.
От направена справка в информационните
масиви на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ било установено, че за
лек автомобил с рег. № Т== няма издадено
заверено копие към лиценз на Общността.
За констатираното при проверката, на
водача Р.К.С., ЕГН-********** е бил съставен АУАН № 322177/22.04.2022г. за
нарушение на чл.6, ал.1 от Закона за
автомобилните превози.
На 26.04.2022г. Директорът на РД „Автомобилна администрация“-Русе е издал оспорената Заповед
№РД-14-1822/26.04.2022 год. С т.1 от същата на основание чл.106а, ал.1,т.1, б
„а“ и ал.2,т.1, във връзка с чл.106а, ал.7 от ЗАП като част от ПАМ са наложени
- временно спиране от движение на МПС Фолксваген Каравел
от категория М1, с рег.№ Т==, собственост на С.И.Г. с ЕГН ********** до
отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца, чрез сваляне и
отнемане на 1 бр. табела с рег.№ Т== и отнемане на свидетелство за регистрация
№ *********. С т.2 от Заповедта на основание чл.106а, ал.1,т.4,б.“б“ и ал.2,т.3
от ЗАП т.2 от Заповедта на основание чл.106а, ал.1,т.4,б.“б“ и ал.2,т.3 от ЗАП,
като част от ПАМ са наложени – временно отнемане на свидетелство за управление
на МПС № ********* и контролен талон към него с № 6438789 на Р.К.С. с ЕГН **********,
издадено на 15.01.2019г. от МВР Търговище - до отстраняване на нарушението, но
за не повече от една година.
Заповедта е връчена на Р.К.С. на 26.04.2022г.
Жалбата на Р.К.С. срещу горепосочената
Заповед е подадена до Административен съд – Русе на 04.05.2022г, чрез органа
издал оспорения акт.
С Определение №15/12.05.2022г. по ад.д.
№187/2022г. Административен съд-Русе е прекратил производството пред него и е
препратил жалбата на Р.К.С. срещу
горепосочената Заповед на Административен съд-Търговище по компетентност.
Съгласно
съдържанието на приложената по делото Заповед №РД-01-553/23.11.2021г. на
Изпълнителния директор на ИА „Автомобилна администрация, Директорите на РД
„Автомобилна администрация“ са оправомощени лица да издават заповеди за принудителни
административни мерки по чл.106а от ЗАвП.
С определение № 175/23.06.2022г. съдът е
разяснил на административния орган, че носи тежестта на доказване относно
фактическите основания, на които оспорената Заповед е издадена.
Събраните в хода на административното
производство писмени обяснения от А.С.А., А. Б. А., М.
Р. М.не съдържат разяснения по чл.44, ал.4 от АПК. Обясненията на водача на МПС
Р.К.С. и пътуващият в колата А.С.А. не
са дадени пред орган на РД „АА“-Русе. В обясненията на А. Б. А., А.С.А. и Р.К.С. се съдържат данни за уговорки
с водача на МПС за делене единствено на изразходеното гориво между всички
пътуващи.
От показанията на разпитаната като
свидетел А.С.А. по делото не се
установява между него и водача на процесното МПС Р.К.С. да е имало уговорка за заплащане като
транспортна услуга на извършвания от последния на 22.04.2022г. превоз на
пътници до Германия. В показанията си свидетелят сочи, че пътуването е
споделено между приятели, като уговорката е да се делят по равно разходите за
гориво, винетна такса и такса за Дунав мост. В
показанията на свидетеля се съдържат данни, че обясненията на всички пътуващи са
дадени пред полицейските служители като на никой от тях не е било разяснено, за
сведенията които дават и че може в последствие да бъдат разпитвани пред съд.
Въпреки дадените от съда изрични
указания по делото, не бяха ангажирани други доказателства от страна на
административния орган, носител на доказателствената
тежест, съгласно чл.170, ал.1 от АПК, установяващи изложените в оспорената
заповед твърдения от фактическа страна за извършване от страна на водача на МПС
- Р.К.С. на международен обществен превоз на 3 броя пътници от Р.България до Германия.
При така
установеното от фактическа страна, съдът приема жалбата за допустима по
следните съображения:
В конкретният
случай на оспорващия като водач на процесното МПС е наложена ПАМ по
чл.106а, ал.1, т.1, б „а“, т.4 б “б“, ал.2,т.1 и т.3
и ал.7 от ЗАвП, като
временното спиране на моторното превозно средство няма самостоятелно
съществуване като мярка, а е неразделна част от съвкупно регламентираните
мерки, чрез които се реализира една единна ПАМ, като без значение е
собствеността на автомобила. Адресат на наложената с оспорената Заповед ПАМ по
чл.106а, ал.1, т.1, б „а“, т.4 б “б“, ал.2,т.1 и т.3
и ал.7 от ЗАвП е Р.К.С..
Предвид изложеното съдът приема жалбата за подадена от надлежна страна и при
наличие на правен интерес. Жалбата е
насочена срещу административен акт, който подлежи на самостоятелно съдебно
оспорване и при спазване на законния
14-дневен срок за обжалване. В производството са спазени чл.153, ал.1 от АПК и
чл.154, ал.1 от АПК.
По основателността
на жалбата съдът, след като извърши проверка
по чл.168 от АПК, прави следните правни изводи:
Наложената с
оспорения акт принудителна административна мярка е постановена от материално и
териториално компетентен орган, при наличието на надлежно оправомощаване
и при предвидена в чл.107 ал.1 от ЗАвП законова
възможност за делегиране на правомощия.
По отношение
съответствието на оспорената Заповед с материалния закон, съдът приема
следното:
В оспорената
заповед се съдържат фактически констатации за заплащане на превоза само по
отношение на едно от лицата като пътник- М.
Р. М.. По отношение на другите две лица
-А.С.А. и А. Б. А., за които в акта се
излага извод, че са били превозвани като пътници изобщо липсват каквито и да е
фактически констатации на органа, по отношение възмездността
на превоза като транспортна услуга. Предвид изложеното, твърдението на органа,
че на 22.04.2022г. водачът на МПС -
Р.К.С. е осъществил международен обществен
превоз на 3 броя пътници от Р.България
до Германия остава единствено извод на
органа, неподкрепен в пълнота с факти. Неизписването на всички фактически констатации, въз основа на които
органът е извел своите правни изводи
съставлява съществено процесуално нарушение, тъй като води не само до
ограничаване на правото на защита на адресата на акта, но и до ограничаване на
правомощието на съда да извърши проверка за съответствието на волята на органа
с материалния закон. Недопустимо е мотивите на административния акт да бъдат
допълвани след приключила процедура по неговото издаване и съобщаване, с
констатации на съда изградени въз основа на събраните в хода на съдебното му
обжалване доказателства.
По изложените
съображения, съдът намира оспорената Заповед за издадена при неспазване на законовите изисквания за
форма и съдържание на акта съгласно чл.107,
ал.1 от ЗАвП, чл.59, ал.2,т.4, във връзка с ал.1 от АПК.
Едновременно с
горното, съдът приема и за недоказано по делото наличието на всички материални
предпоставки за издаване на оспорената Заповед и наложената с нея ПАМ, по
следните съображения:
В процесния случай АУАН, на който административният орган се
позовава е съставен по реда на Закона за автомобилните превози, а не по реда на
Закона за движението по пътищата и разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП е
неприложима. В Закона за автомобилните превози не се съдържа разпоредба, която
да регламентира, че редовно съставените по този закон АУАН имат доказателствена сила до доказване на противното.
В тежест на
административния орган, съгласно чл. 170, ал.1 от АПК е да докаже наличието на всички
предпоставки за налагане на принудителната административна мярка по чл.106а,
ал.1, т.1, б „а“, т.4 б “б“, ал.2,т.1 и т.3 и ал.7 от
ЗАвП. Една от кумулативно предвидените в закона предпоставки/ по аргумент на ал.1, т.4б.“б“ от
същия член/, за да се приложат горепосочената ПАМ е с автомобила да е извършен
„обществен превоз” на пътници. Легалната дефиниция на понятието "обществен
превоз" се съдържа в § 1, т. 1 от ДР на ЗАвП и
представлява „…превоз, извършван за чужда сметка или срещу заплащане или
икономическа облага, който се извършва с моторно превозно средство...“. По
отношение наличието на тази предпоставка от страна на административния орган,
носител на доказателствената тежест не бяха ангажирани по делото други
доказателства, освен съставените в хода на административното производство
писмени сведения от пътувалите лица. Посочените писмени сведения са съставени
при неспазване на чл.44, ал.3 и 4 от АПК. Същите не се и подкрепят от събраните по делото
свидетелски показания и като единствени доказателства не установят по несъмнен
начин приетата от органа фактическа обстановка.
При така събраните
по делото писмени и гласни доказателства, по делото не се доказа по несъмнен
начин, че между водача на МПС Р.К.С. и тримата пътника е имало уговорка за възмездност на извършвания превоз- като транспортна услуга,
чрез заплащане на пари или друга икономическа облага, за да се обоснове
по несъмнен начин и изводът, че последния съставлява „обществен превоз“ на
пътници.
Следва да се има предвид, че заплащането на транспортната
услуга- превоз е правна фигура, различна от плащането на част от разхода за
гориво и пътни такси, което става при т. н. споделено пътуване, който разход е
само един от компонентите, формиращ цената на услугата превоз, но двете не са еквивалентни. В този смисъл: Решение № 2234 от
27.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8892/2014 г., VII
о.; Решение № 70 от 5.01.2015 г. на ВАС по адм. д. №
6864/2014 г., VII о.; Решение № 92 от 5.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6724/2014 г.
С оглед на изложеното, съдът приема за
недоказано по делото наличието на всички материални предпоставки за налагане на
ПАМ по чл.106а, ал.1, т.1, буква „а“ и т.4, буква „б“ от ЗАвП,
с което принудителната административна мярка се явява наложена при неправилно
приложение на материалния закон. Последното е самостоятелно основание за отмяна
на оспорения акт.
С оглед на всичко гореизложено, съдът
намира Заповед № РД-14-1822/26.04.2022 год., издадена от Директора на РД
„Автомобилна администрация“-Русе за незаконосъобразна и следва като такава
същата да бъде отменена.
При така следващият се от решението резултат
на съдебния спор, съдът намира, че на основание на чл.143, ал.1 от АПК, следва
искането на на оспорващия за присъждане на
направените по делото разноски да бъде
уважено. Така претендирания размер за адвокатско
възнаграждение от 500 е в минималния размер по чл.8, ал.3 от Наредба
№1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, предвид
което следва възражението за прекомерност на ответника да бъде оставено без уважение.
Следва на Р.К.С. да бъдат присъдени разноски в размер на 510 лева, съставляващи
платена д.т. в размер на 10 лева и платено възнаграждение за един а. в размер
на 500 лева.
Воден от горното и
на основание чл.172, ал.2, пр.второ от
АПК, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № РД-14-1822/26.04.2022 год., издадена от
Директора на РД „Автомобилна администрация“-Русе, с т.1 на която, на основание
чл.106а, ал.1,т.1, б „а“ и ал.2,т.1, във връзка с чл.106а, ал.7 от ЗАП като
част от ПАМ са наложени - временно спиране от движение на МПС Фолксваген Каравел от категория М1, с рег.№ Т==, собственост на С.И.Г.
с ЕГН ********** до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца,
чрез сваляне и отнемане на 1 бр. табела с рег.№ Т== и отнемане на свидетелство
за регистрация № *********., както и с т.2 от която на основание чл.106а,
ал.1,т.4,б.“б“ и ал.2,т.3 от ЗАП са наложени, като част от ПАМ– временно
отнемане на свидетелство за управление на МПС № ********* и контролен талон към
него с № 6438789 на Р.К.С. с ЕГН **********, издадено на 15.01.2019г. от МВР
Търговище - до отстраняване на нарушението, но за не повече от една година.
ОСЪЖДА Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ –Русе да заплати на Р.К.С. , ЕГН-**********,*** разноски по
делото в общ размер на 510 /петстотин и десет/ лева.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховен административен съд, в 14-дневен срок от неговото съобщаване.
Препис от решението да се изпрати на страните.
Председател: