Р Е Ш Е Н И
Е
гр. София, 25.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II Е въззивен състав, в публичното съдебно заседание на двадесет
и трети април две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА
ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАЙЛО Д.
мл. с. ЕВЕЛИНА МАРИНОВА
при участието на секретаря Елеонора Георгиева, като
разгледа докладваното от съдия Иванка Иванова гр. д. № 8445 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 -
чл.273 от ГПК.
С решение № 81114
от 03.05.2020 г., постановено по гр. д. № 61397/2018 г. по описа на СРС, ГО, 143 състав, е признато
за установено по реда на чл.422 ГПК, че А.Д.Ч. дължи на „Т.С.“ ЕАД, сумата от общо
1 189, 21 лв., от която: 1 011, 66 лв. - представляваща стойност на незаплатена
топлинна енергия за
периода м.06.2015 г.- м.04.2017 г. и 91, 68 лв., представляваща законна лихва
за забава върху главницата за доставена топлинна енергия за периода 16.09.2015
г. – 17.04.2018 г., както и сумата от 70, 01 лв., представляваща стойност за
услугата дялово разпределение за периода м.05.2015 г. – м.04.2017 г. и 15, 86
лв. – лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода
16.09.2015 г. – 17.04.2018 г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение – 27.04.2018 г. до окончателното изплащане
на
сумите. Исковете за главница за потребена топлинна енергия и дялово
разпределение са отхвърлени за горницата над присъдения размер до пълния
предявен размер от 1 329, 22 лв. -
главница за периода м.05.2014 г. – м.04.2017 г., а искът за лихва за забава за
периода 16.09.2015 г. – 17.04.2018 г. е отхвърлен за горницата над присъдения
размер до пълния предявен размер от 172, 72 лв. Ответникът е
осъден да заплати на ищеца сумата от 716, 86 лв. – разноски, съразмерно на
уважената част от исковете в заповедното и исковото производство. Ищецът е
осъден да заплати на ответника, при уважено възражение за прекомерност, сумата
от 550 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за осъществено
процесуално представителство в заповедното и исковото производство. Решението е
постановено при участието на трето лице – помагач „Т.С.“ ЕООД.
Срещу
постановеното съдебно решение в частта, с която са уважени предявените искове е
депозирана въззивна жалба от ответника А.Д.Ч.. Излага съображения, че решението
в обжалваната част е неправилно, тъй като по делото не е установено наличието
на облигационно правоотношение между страните по делото с предмет - доставка на
топлинна енергия. Счита, че от представените по делото доказателства се установява
единствено т. нар. „гола собственост” върху имота, без ищецът да е ангажирал
доказателства кой действително е неговият ползвател през исковия период, който
би бил задължен да заплаща разходите, свързани с него. Поддържа, че начислените
от топлопреносното дружество суми за топлинна енергия не отговорят на реално
потребените стойности. Моли съда да отмени решението в обжалваната част, като
отхвърли предявените искове в тази им част. Претендира сторените по делото
разноски за адвокатско възнаграждение.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е
депозиран писмен отговор на въззивната жалба на ответника от „Т.С.” ЕАД, с
която я оспорва. Поддържа, че първоинстанционният съд е постановил мотивирано и
обосновано решение в обжалваната от ответника част, съобразено с константната
съдебна практика по такъв вид спорове. Заявява, че е обосновал исковата си
претенция при условията на пълно и главно доказване. Моли съда да постанови
решение, с което да отхвърли въззивната жалба, като му присъди сторените по
делото разноски вкл. за юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.
Третото лице –
помагач на ищеца - „Т.С.“ ЕООД, не е депозирало в срока по чл.263, ал.1 ГПК
писмен отговор на въззивната жалба на ответника.
Решението в частта, с която са
отхвърлени предявените искове, е влязло в сила като необжалвано.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на
чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира следното:
Първоинстанционният
съд е сезиран с обективно кумулативно съединени положителни искове с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл. 327,ал.1 ТЗ вр. чл. 318 ТЗ и чл.155,ал.1, т.2 ЗЕ вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД. Ищецът твърди, че ответникът е клиент на топлинна енергия за битови нужди
по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ, за топлоснабден имот – апартамент 57, находящ се
в гр. София, общ. Възраждане, ж. к. „*****, аб. № 274857, като му дължи сумата
от общо 1 501, 94 лв., от която: 1 329, 22 лв. - главница за
доставена топлинна енергия за периода м.05.2014 г. – м.04.2017 г., както и сумата
от 172, 72 лв. – законната лихва за забава върху главницата за периода 16.09.2015
г. – 17.04.2018 г. Във връзка с подадено на 27.04.2018 г. заявление, по ч. гр.
д. № 27225/2018 г. на СРС, 143 състав, е постановена заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК за дължимите суми, срещу която в срока по чл.414 ГПК ответникът е
депозирал възражение. Ищецът претендира установяване на вземанията му, предмет
на издадената заповед за изпълнение, ведно със законната лихва върху
главниците, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение до окончателното изплащане на вземането, както и
сторените по делото разноски.
С постъпилия
в срока по чл.131 ГПК писмен отговор на исковата молба ответникът оспорва
предявените искове по основание и размер. Счита, че по делото не са налице
доказателства, които да обосноват извод за дължимост на претендираните от ищеца
суми. Оспорва наличието на облигационна връзка с последния, предвид липсата на
ангажирани доказателства, че е собственик или ползвател на процесния имот през
исковия период. Позовава се на изтекла погасителна давност, която на основание
чл.111, б.“в“ ЗЗД в случая е 3 години. Моли съда да постанови решение, с което
да отхвърли предявените искове. Претендира сторените разноски.
На 27.04.2018
г. „Т.С.“ ЕАД е депозирала пред СРС заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК срещу А.Д.Ч. за сумата от 1 329, 22 лв. –
главница, както и 172, 72 лв. – мораторна лихва за периода 16.09.2015 г. –
17.04.2018 г. В т.12 от заявлението е пояснено, че длъжникът дължи суми за реално
потребена топлинна енергия, отразена в общи фактури № 00765102574/31.07.2015г.,
№ **********/31.07.2016 г. и № **********/31.07.2017 г. за топлоснабден имот,
находящ се в гр. София, община Възраждане, ж. к. „*****, *****, абонатен № 274857. Същият не е заплатил и дължимата от него сума
за топлинна енергия и стойността на изравнителните сметки за процесния период.
Посочено е, че дължимите суми са, както следва: 1 259, 21 лв. - главница и
156, 86 лв. - лихва, а за дялово разпределение: 70, 01 лв. - главница и 15, 86
лв. - лихва. Претендира сторените в производството разноски в размер на 30,04
лв. – държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.78, ал.8 ГПК.
С
разпореждане от 10.05.2018 г. по ч. гр. д. № 27225/2018 г. на СРС, 143 състав,
съдът е постановил исканата заповед за изпълнение, като е присъдил на заявителя
и сторените в заповедното производство разноски в размер на 30,04 лв. -
държавна такса и 50 лв. - юрисконсултско
възнаграждение.
В срока по
чл.414, ал.2 ГПК е депозирано възражение от длъжника, с което оспорва
вземанията по издадената заповед за изпълнение. Позовава се на изтекла
погасителна давност. Претенидра сторени в заповедното производство разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв.
В срока по
чл.415, ал.4 ГПК ищецът е предявил искове за установяване на вземанията си по
исков ред.
Видно
от представено по делото от Столична община, Дирекция „Общински приходи”, отдел
„Общински приходи - Възраждане” извлечение от декларация по чл.14 от Закона за
местните данъци и такси за имот, находящ се на адрес в гр. София, ж. к. „*****,
*****, същият считано от 12.06.1974 г. е собственост на А.Д.Ч..
Съгласно
приложено удостоверение, издадено от „Географска информационна система - София”
ЕООД е налице
идентичност по отношение на старият адрес на процесния топлоснабден имот,
находящ се в ж. к. „Баталова воденица”, бл.2, с три входа и настоящия адрес на
имота в ж. к. „Сердика“, бл.2, вх.А, Б и В.
Видно от представения протокол от проведеното на 24.07.2020 г. Общо
събрание на собствениците на етажна собственост, находяща се в гр. София, ж.к.
„*****, етажните собственици са взели решение да се сключи договор с „Т.С.“
ЕООД, което дружество да извършва дялово разпределение на топлинната енергия в
сградата в режим на етажна собственост. В този протокол е съставен и списък на етажните
собственици, които с подписите си са удостоверили горното решение. Съгласно приложения списък на етажните собственици ответникът го е
подписал, в качеството си на собтвеник на апартамент № 57, вкл. и ответника.
На 23.08.2002 г. е сключен договор № 3056 между „Т.С.“
ЕООД и етажната собственост с адрес: в гр. София, ж.к. „*****, по силата на
който дружеството се е задължило да достави и монтира необходимите уреди за регулиране
и отчитане на консумацията на топлинна енергия, както и да изготвя и предоставя
на насрещната страна обща и индивидуални изравнителни сметки за консумираната
топлинна енергия в срок до 45 дни след предоставяне на информация от „Т.С.“ ЕАД
за показанията на топломера за отчетния период.
Пред СРС е ангажиран договор № У94/01.11.2007 г.,
сключен между „Т.С.“ ЕАД – възложител и „Т.С.“ ЕООД – изпълнител, при общи
условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по
чл.139в, ал.2 ЗЕ. По силата на договора възложителят е възложил на изпълнителя,
който е приел да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия
между потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един
потребител в гр. София, при спазване на изискванията на Общите условия за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, одобрени от
ДКЕВР с решение № ОУ-024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение на
възложителя да заплаща договореното възнаграждение.
От
заключението на вещото лице инж. А.Ж.по изслушаната пред СРС съдебно -
техническа експертиза, се установява, че дяловото разпределение през процесния
период е извършвано от „Т.с.“ ЕООД, съобразно изискванията на действащата
нормативна уредба. Разпределяна е топлинна енергия за отопление на процесния
имот, за битово горещо водоснабдяване и сградна инсталация.Така за периодите
м.05.2014 г. - м.04.2015 г., м.05.2015 г. – м.04.2016 г. топлинната енергия за
отопление на имота е определяна по реален отчет на показанията на 3 бр.
индивидуални измервателни уреди, монтирани на 3 бр. радиатори, както и топлинна
енергия отдадена от 1 бр. щранг -лира, на която липсва техническа възможност за
монтаж на измервателното устройство и чиято отдадена топлинна енергия е
определена по изчислителен път, както и от 1 бр. водомер за отчитане на битово
горещото водоснабдяване. За исковия период общото количество топлинна енергия
отдадена от сградна инсталация е определяна за сградата – етажна собственост
като част от общото количество топлинна енергия за отопление на сградата. Делът
на процесния имот в това количество е определен според съотношението на пълния
му отопляем обем в размер на 154 куб.м. към пълния отопляем обем на сградата по
проект към общия топломер. В периода м.05.2014 г. – м.04.2016 г. потреблението
на топла вода в процесния имот е извършвано на база реален отчет на показанията
на 1 брой технически изправен и узаконен водомер за топла вода, а за периода
м.05.2016 г. – м.04.2017 г. топлинната енергия за битова гореща вода е отново
изчислявана на база „служебен отчет“. Констатирано е и, че общият топломер в абонатната станция е преминал
изискуемите метрологични проверки на всеки 2 календарни години. Стойността
на потребената топлинна енергия от абоната е изчислена от вещото лице на сумата
от общо 1 215, 35 лв., формирана като сбор между начислената по прогнозни
стойности сума от 1 130, 64 лв. и сума за доплащане от изравнителни сметки
в размер на 84, 71 лв. В тази сума не са включени лихви за просрочено плащане и
стари задължение.
Пред СРС е изслушана и съдебно -
счетоводната експертиза, изготвена от вещото лице Алла Казакова, от чието заключение се установява, че
няма данни за извършени плащания за покриване на начислените суми за исковия
период. За трите отоплителни сезона м.05.2014 г. – м.04.2015 г., м. 05.2015 г.
– м.04.2016 г. и м.05.2016 г. – м.04.2017 г., след изготвяне на изравнителните
сметки, фирмата за дялово разпределение е установила сума за доплащане в размер
на 84, 65 лв. Издадени са три общи фактури за периода 01.05.2014 г. –
30.04.2017 г., както следва: № 00765102574/31.07.2015г. на стойност 294,29 лв.,
№ **********/31.07.2016 г. на стойност 248, 19 лв. и № **********/31.07.2017 г.
на стойност 641,01 лв. Вещото лице е извършило изчисление на дължимата главница
по първата обща фактура, както следва: 588, 85 лв.( сбора на сумите по
прогнозни съобщения към фактурите от 31.05.2014г. до 30.04.2015г.) -543, 00 лв.
(сбора на месечни равни вноски от 31.05.2014г. до 30.04.2015г.) = 45,85 лв., с
която стойност е намалена дължимата
главница по тази фактура. Изчислението на дължимата главница по втората обща
фактура е сбора от прогнозните фактурирани суми от м.05.2015 г. – м.04.2016 г. (-
276,34 лв. ) и (-33,03 лв. ) изравнение по месечни равни вноски от м.08.2015г.
до м.07.2016г.= (-309.37 лв.), като така дължимата главница по тази фактура е
(-309,37лв.) + (+332,00 лв.) = +22,63 лв. или дължимата главница по обща
фактура №**********/31.07.2016г. е 22,63 лв.+248,19 лв. = 270,82 лв. Изчисление
на дължимата главница по третата обща фактура = 211,00 лв. (сбора от месечни
равни вноски от м.05.2016г. до м.04.2017 г.- 265,45 лв.(фактурирани суми за
периода м.05.2016г. до м.04.2017 г. по прогнозни цени) = (-)54,45 лв.+641,01 лв. = 586, 56 лв. Установено е задължение
на абоната за процесния период от 1 216, 18 лв., от което: 765, 81 лв. са за
отопление и 450, 37 лв. за битово горещо водоснабдяване. Размерът на
обезщетението за забавено плащане върху дължимите суми е изчислен от вещото
лице от датата на изпадане на забава до 17.04.2018 г. на сумата от 176, 06 лв. Така
общият размер на дължимата сума възлиза на 1 501,94 лв., от която
1 329, 22 лв. - главница и 172, 72 лв. –лихви.
При така
установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, изхожда от легитимирана страна, като същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно
нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваните му части, като по останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При
извършената служебна проверка въззивният съд установи, че първоинстанционното
решение е валидно и процесуално допустимо.
В предмета на делото е включен установителен иск, предявен от кредитор, в
чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, при направено възражение от длъжника в срока по чл.414, ал.2 ГПК, в рамките
на установения в чл.415, ал.1 ГПК срок. Целта на ищеца е да се установи със
сила на пресъдено нещо спрямо другата страна съществуването на вземането,
предмет на издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
Спори се
между страните в производството дали през исковия период между тях е
съществувало валидно договорно правоотношение за продажба на топлинна енергия.
Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ – в редакцията,
действала до 17.07.2012 г., всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са „потребители на топлинна енергия“.
Понятието „потребител на топлинна енергия за
битови нужди“ е определено в § 1, т.42 ДР ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г.:
физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна
енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или
горещо водоснабдяване. След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила
на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се въвежда понятието „клиент на топлинна
енергия“, което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна
енергия“. Съгласно новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ, всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на
топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.
С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по
тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, т.1, са дадени задължителни разяснения
относно хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по
силата на договорно правоотношение, какъвто обаче не е разглежданият случай. В
мотивите на същото тълкувателно решение е посочено, че предоставяйки съгласието
си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото
вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови
нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи
условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на
топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153,
ал.1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.
Собственикът
или титуляр на вещно право на ползване в имот, под режим на етажна собственост,
по презумпция на закона се смята потребител на отдадена от сградната инсталация
и отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия. По силата на
закона между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква
правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи
условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. Достатъчно е
взето решение на Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към
топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на
постъпилата в сградата топлинна енергия.
От ангажираното
по делото извлечение от декларация по чл.14 ЗМДТ се установи,
че процесният топлоснабден имот е собственост на ответника през разглеждания
период. Тъй като удостоверението е издадено от длъжностно лице в кръга на
службата му по установените форма и ред, същото е официален документ и като
такъв съставлява доказателство за изявленията пред него и да извършените от
него и пред него действия, съгласно нормата на чл.179, ал.1 ГПК. В него се
съдържат данни относно декларираните от ответника пред администрацията на СО
във връзка с притежавания от него недвижим имот. В депозираната от ищеца
декларация по чл.14 ЗМДТ същият е декларирал, че е собственик на процесния
имот, въз основа на наследяване. Тази декларация, депозирана пред данъчната
администрация, по естеството си съставлява извънсъдебно признание за това
обстоятелство. Макар удостоверението за декларирани данни не съставлява титул
за собственост, това не го лишава от доказателствена стойност, а вменява в
задължение на съда да извърши съвкупна преценка на всички ангажирани по делото
доказателства, твърденията и възраженията на страните, както и направените от
тях оспорвания. В случая представеното удостоверение не е оспорено от
ответника. Същият не е заявил, че депозираната пред СО декларация по чл.14 ЗМДТ
удостоверява неверни фактически обстоятелства. Отделно от това по делото не са
ангажирани никакви доказателства, които да опровергаят или разколебаят
извънсъдебното признание на ответника, направено пред данъчната администрация
относно принадлежността на правото на собственост по отношение на процесния
имот.
Следва да се
съобрази и обстоятелството, че ответникът е подписал протокола от проведеното
Общо събрание на етажните собственици, в качеството му на собственик на
апартамент № 57, като е декларирал 3 бр. отоплителни тела, 3 бр. разпределители
и 3 бр. вентили. Дали същият реално е ползвал имота през исковия период няма
отношение при извършване на преценка наличието на облигационна връзка между
страните. Жалбоподателят не е ангажирал доказателства в подкрепа на твърдението
си, че е учредено вещно право на ползване върху процесиня недвижим имот през
исковия период.
По
изложените съображения въззивният съд счита, че ищецът е изпълнил
доказателствената си тежест да установи принадлежността на правото на собственост
върху процесния имот за исковия период.
Нормата на
чл.150, ал.1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от топлопреносно
предприятие на потребители (клиенти) на топлинна енергия за битови нужди, като
постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се
урежда съдържанието на договора. С оглед тази нормативна уредба между главните
страни по спора за процесния период е сключен договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди при публично известни общи условия за продажба, каквито
са Общите условия на ищеца, одобрени с решение № ОУ-001/07.01.2008 г. на ДКЕВР,
публикувани във вестник „Дневник“ от 14.01.2008 г., Общите условия, одобрени с
решение № ДУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, публикувани във вестник „24 часа“ –
броя от 10.02.2014 г. и вестник „19 минути“ и Общите условия, одобрени с
решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани във вестник „Монитор“, в сила
от 11.08.2016 г. Разпоредбата на чл.150, ал.3 ЗЕ предоставя възможност за
потребителите (клиентите), които не са съгласни с предвидените в Общите условия
клаузи, в срок от 30 дни след влизането им в сила да внесат в съответното
топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия,
които се отразяват в допълнителни писмени споразумения. В дадената хипотеза
ответницата не твърди и не установява да е упражнила това право срещу Общите
условия на „Т.С.“ ЕАД от 2008 г. и 2014 г.,
поради което настоящият съдебен състав намира, че същият ги е приел.
Договорното правоотношение по
продажба на топлинна енергия при общи условия възниква между топлопреносно
предприятие и потребителя (клиента), по силата на закона – чл.150 ЗЕ, без да е
необходимо изрично изявление на ответника – потребител, вкл. и относно
приемането на Общите условия. Ето защо общите условия на ищеца регулират
спорното правоотношение.
По изложените съображения се налага
изводът, че за исковия период между главните страни в процеса е съществувало
валидно облигационно правоотношение с предмет: доставката на топлинна енергия
за битови нужди относно процесния имот – обстоятелство, което обуславя
неоснователността на наведените във въззивната жалба на ответника оплаквания в
тази насока. Изводите на решаващия съд в тази насока са обосновани, формирани в
съответствие с изискванията на материалния закон.
Съгласно
разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение.
Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл.139 –
чл.148) и Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването, обн. ДВ,
бр.34 от 24.04.2007 год.).
В случая
измерването на индивидуалното потребление на топлинна енергия и вътрешното
разпределение на разходите за отопление и топла вода между топлоснабдения имот
в сградата в режим на етажна собственост е възложено от етажните собственици на
„Т.с.“ ЕООД с договор, сключен от упълномощен представител на етажните
собственици. Третото лице – помагач е осъществявало услугата дялово
разпределение за топлоснабдения имот за исковия период.
В нормата на
чл.156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията между топлопреносното
предприятие и потребителите на топлина енергия в сгради – етажна собственост,
въз основа на принципа за реално доставената на границата на собствеността
топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането на реално потребената
въз основа на отчетните единици топлинна енергия от средствата за дялово
разпределение, монтирани на отоплителните тела в жилището и съответната част от
стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
В изпълнение
на доказателствената си тежест ищецът е поискал и съответно е допуснато
изслушването на съдебно-техническа експертиза, която е изготвена въз основа на
приложените по делото и допълнително изискани документи, въз основа на които вещото лице е дало
заключение относно потребената от ответника топлинна енергия през процесния
период, в съответствие с разпоредбите на раздел VІ от глава Х на ЗЕ. Вещото
лице е съобразило, че дяловото разпределение на топлинната енергия за имота
през процесния период е извършено правилно, съобразно изискванията на
действащата през периода нормативна уредба. От експертното заключение се
установи, че за процесния топлоснабден имот е начислявана топлинна енергия за
отопление на имота, битово горещо водоснабдяване и сградна инсталация, като
нейната стойност е определена съобразно нормативните изисквания. Експертното
заключение не е оспорено от страните, като жалбоподателят не е ангажирал пред
първата и въззивната инстанция доказателства, които да разколебаят или опровергаят
изводите на вещото лице относно доставените количества топлинна енергия до процесния
имот през исковия период.
Съгласно заключението на вещото лице
по изслушаната пред СРС съдебно – техническата стойността на реално потребената
топлинна енергия за исковия период м.05.2014 г. – м.04.2017 г. възлиза на
сумата от общо 1 259, 21 лв., формирана като сбор от дължимите суми за
реално потребената топлинна енергия, отразено в общите фактури от 31.07.2015
г., 31.07.2016 г. и 31.07.2017 г. и сумата за дялово разпределение в размер на 70,
01 лв.
Като е приложил института на
погасителната давност, на която ответникът своевременно се позовал с отговора
на исковата молба, СРС е приел, че вземанията по обща фактура №
**********/31.07.2015 г. за м. 05.2014 г. – м.04.2015 г. в общ размер на 247, 55
лв. са погасени по давност. Във въззивното производство не са релевирани
оплаквания относно приложената от решаващия съд погасителна давност, поради
което и на основание чл.269 ГПК този въпрос стои извън пределите на въззивния
контрол.
Жалбоподателят не е релевирал и
оплаквания относно изводите на решаващия съд във връзка с вземането за дялово разпределение и установения с
обжалваното решение момент на изискуемостта и размер на лихвата за забава. С
оглед на това тези въпроси не следва да се обсъждат по същество.
Тъй като
крайните изводи на двете инстанции съвпадат, решението в обжалваната част следва
да се потвърди.
По разноските по производството:
Ответникът
по жалбата претендира юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. Предвид
обстоятелството, че същият не е депозирал в срока по чл.263, ал.1 ГПК писмен
отговор на въззивната жалба, както и не е представляван в проведеното открито
съдебно заседание в настоящото производство, следва да се приеме, че същият не
е защитаван от юрисконсулт. Ето защо не са налице предпоставките на чл.78, ал.8
вр.3 ГПК и на страната не следва да се
присъжда юрисконсултско възнаграждение за осъществяване на процесуално
представителство в настоящата инстанция.
Воден от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 81114 от 03.05.2020 г.,
постановено по гр. д. № 61397/2018 г. по описа
на СРС, ГО, 143 състав, В ОБЖАЛВАНАТА
ЧАСТ, с която е признато за установено по предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *****, с адрес *** срещу
А.Д.Ч., ЕГН **********, с адрес *** и съдебен адрес ***, офис 2 – адв. Н.К., искове с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД, че А.Д.Ч., ЕГН **********, дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *****, сумата от 1 011, 66 (хиляда и
единадесет лева и шестдесет и шест стотинки) лв., представляваща главницата за
доставена и незаплатена топлинна енергия за периода м.06.2015 г. – м.04.2017 г.
и сумата от 70, 01 (седемдесет лева и една стотинка) лв., представляваща
главница за услугата дялово разпределение за периода м.05.2015 г. – м.04.2017
г., ведно със законната лихва, считано от датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 27.04.2018 г.
до окончателното изплащане на вземанията, както и на основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД, сумата от 91, 68 (деветдесет и един лева и шестдесет и осем стотинки) лв.,
представляваща лихва за забава върху главницата за доставена топлинна енергия
за периода 16.09.2015 г. – 17.04.2018 г. и сумата от 15, 86 (петнадесет
лева и осемдесет и шест стотинки) лв. – лихва за забава върху главницата
за дялово разпределение за периода 16.09.2015 г. – 17.04.2018 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
реда на чл.410 ГПК по ч. гр. д. № 272257/2018 г. на СРС, 143 състав.
Решението в
частта, с която са отхвърлени предявените искове, е влязло в сила като
необжалвано.
Решението
е постановено при участието на трето лице - помагач на ищеца: „Т.С.“ ЕООД, ЕИК *****,
с адрес ***.
Решението не подлежи на касационно обжалване,
на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2.