№ 83
гр. Ловеч, 19.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ГЕОРГИ Б. ХРИСТОВ
при участието на секретаря НАТАША СТ. БОГДАНОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ Б. ХРИСТОВ Административно
наказателно дело № 20214310200604 по описа за 2021 година
Производство по реда чл.59 и сл. от ЗАНН, във връзка с чл.189, ал.8 от ЗДвП.
С електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство или система серия К, № 3559481 на ОД на МВР Ловеч е наложено на
М. ЕМ. ИВ. от гр.С., административно наказание на основание чл.182, ал.1, т.4, във връзка с
чл.189, ал.4 от ЗДвП – глоба в размер на 400 лева, за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Недоволна от електронния фиш останала жалбоподателката М.И., която чрез адвокат
С.К. от АК Пловдив го е обжалвала, като незаконосъобразно издаден. Сочи, че е бил
нарушен реда на връчване на фиша по чл.189, ал.5 от ЗДвП, което е довело до нарушаване и
невъзможност да упражни правата, които има в производството, в частност да заплати в
намален размер наложената глоба или посочи лицето, което е управлявало автомобила в
деня на извършване на нарушението. Изтъква, че неправилно в системата на КАТ
издаденият срещу нея ЕФ е бил отбелязан като връчен и твърди, че за него е научил едва
след случайна проверка на задълженията към НАП, което направила посредством личния
си ПИК код. Подробно в жалбата са изложени доводи в тази насока. Моли обжалваният
електронен фиш да бъде отменен.
В съдебното заседание, редовно призована чрез процесуалния си представител,
жалбоподателката М.И. не се явява. Не се явява и процесуалният представител адвокат
С.К..
Въззиваемата страна, редовно призовани, не изпращат представител и не изразяват
становище по делото. Единствено в съпроводителното писмо, с което преписката е
изпратена до РС С. /н.а.х.дело № 6324/2021 г. на СРС/ са направили възражение за
1
прекомерност на претендираните разноски по чл.63, ал.4 от ЗАНН в случай, че жалбата бъде
уважена.
От събраните по делото писмени и веществени доказателства, както и от изложеното
в жалбата и в съдебно заседание, съдът прие за установена следната фактическа обстановка :
Службите за контрол на пътното движение при ОД на МВР Ловеч разполагали с
преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и
комуникации тип ARH CAM S1, № 11743с0. Системата работела засичайки превишена за
съответния пътен участък скорост на участник в пътното движение, като го заснемала и на
видеоклип. След това, в полицейското управление се преглеждали видеозаписите и се
установявали марките на автомобилите и техните регистрационни номера, след което се
правела и справка за собствениците им с оглед установяване и налагане на санкции на
нарушителите.
На 29.02.2020 г. в 15:32:05 часа, на първокласен път І-4, при км 24+500 в с.Сопот,
област Ловеч, системата за контрол на скоростта засякла и заснела движещ се в посока
гр.Варна със скорост от 91 км/ч лек автомобил от категория „В“. Предвид обстоятелството,
че контролирания от системата участък от пътя се намирал в населеното място с.Сопот,
област Ловеч, то съгласно разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП максимално разрешената
скорост за тази категория ППС била 50 км/час.
По-късно записите от системата за контрол на скоростта били прегледани от
служители на сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР Ловеч, които от видеоклип №
11743С0/0088472 /л.17/ установили, че засечената в 15:32:05 часа на 29.02.2020 г. скорост от
91 км/час била от лек автомобил „*********** с рег.№ ** **** ** След като бил приспаднат
толеранса от 3 %, представляващ допустимата техническа грешка при измерването на
скоростта, наказуемата такава била определена на 88 км/час.
След справка в централната база данни на КАТ /л.23/ било установено, че собственик
на автомобила е М. ЕМ. ИВ. от гр.С..
Въз основа на така констатираното нарушение, на 29.04.2020 г. /справка на л.18 от
делото/ бил издаден електронен фиш серия К, № 3559481 /л.16/ срещу М. ЕМ. ИВ., в
качеството на собственик на автомобила. Във фиша наказващият орган приел, че е
нарушена разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП и за което наложил на М.И. санкция „глоба”
по чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП в размер на 400 лева.
Според приложената на л.18 от делото справка, електронният фиш е бил връчен на
М.И. на 29.12.2020 година.
По делото липсват данни на основание чл.189, ал.5, изр.2-ро от ЗДвП
жалбоподателката И. да е представила писмена декларация за друго лице, което да е
управлявало автомобила в деня на нарушението.
Липсват данни и за представено писмено възражение по чл.189, ал.6 от ЗДвП.
От тази фактическа обстановка и разглеждайки жалбата от правна страна съдът прие
2
следното :
По делото липсват данни дали обжалвания ЕФ е бил връчен на жалбоподателката И.,
както и по какъв начин и кога тя е научила за него. Единствено в този смисъл са твърденията
на И. в жалбата, че за фиша е научила от направена по електронен път справка за
задълженията в НАП, от където установила, че има дължимо публично плащане,
произтичащо от наложената с електронния фиш глоба. От докладна записка от 29.12.2020 г.
на мл.ПИ при 01 РУ - СДВР /л.19/ става ясно, че жалбоподателката е била търсена на адрес ѝ
в гр.С., ул.„**********, който е неин постоянен и настоящ, съгласно справката от НБДН
/л.34/, но не е била открита, за да ѝ се връчи електронния фиш. Отразено е, че входната врата
на жилищната кооперация била контролирана с чип система, а на поставените звънци никой
не отговарял. Посочено е също и че адреса бил посещаван многократно, но установяването
на И. било безрезултатно. В последствие докладната записка е била върната в сектор ПП
при ОД на МВР Ловеч, където приели за дата на връчване на фиша датата, когато е била
изготвена докладната записка – 29.12.2020 година. Данни, че са били предприети други
действия за връчването на ЕФ и жалбоподателката И. да е била търсен на друг адрес или по
друг начин на известния такъв липсват.
При тези данни и съгласно утвърдената в подобни случаи съдебна практика,
спазването на срока за обжалване следва да се тълкува в полза на санкционираното лице,
поради което и настоящия състав приема, че жалбата от М.И. срещу ЕФ серия К, № 3559481
е подадена в срока по чл.189, ал.8 от ЗДвП. Подадена е също така и от надлежна страна,
доколкото И. е визирана като лице извършило нарушение по ЗДвП, поради което е
допустима.
След внимателна преценка на събраните по делото доказателства, настоящия състав
намира, че съществено е била нарушена процедурата по налагане на административно
наказание с електронен фиш и по конкретно – на начина на връчване на фиша. Това освен,
че е въпрос касаещ допустимостта на подадената срещу него жалба, е и въпрос по
законосъобразността на наложеното с фиша административно наказание. Този извод
произтича от обстоятелството, че след връчването на фиша на собственика на автомобила, за
последния, съгласно разпоредбата на чл.189, ал.5 и ал.6 от ЗДвП са налице редица
възможности за защита. Той може да посочи лицето, извършило нарушението, като при това
положение първоначалния фиш се анулира, може също така да направи писмени възражения
пред директора на съответното ОД на МВР по местоизвършване на нарушението. Може
също така, да се ползва от разпоредбата на чл.189, ал.9, изр.1-во от ЗДвП, като заплати в
намален размер наложената глоба. Ползването на всички тези процесуални права обаче, се
предхождат от редовно връчен с писмо с обратна разписка електронен фиш или чрез
длъжностните лица от определените от министъра на вътрешните работи служби за контрол,
съгласно нормата на чл.189, ал.5, изр.1-во от ЗДвП. Макар и двете възможности за връчване
на фиша да са дадени алтернативно в цитираната разпоредба, то разбирането на настоящия
състав е, че е следвало и двата начина да бъдат използвани, за да се приеме, че нарушителя
не може да бъде намерен. Не е имало пречки също така връчването да стане и по друг
3
подходящ начин, стига ясно да личи, че фиша е достигнал до адресата си. Това в
разглеждания случай не е било направено и по този начин са били съществено нарушени
процесуалните права на жалбоподателката по издаването и оспорването на електронния
фиш. Видно от докладна записка от 29.12.2020 г. на инспектор при 01 РУ - СДВР /л.19/, И. е
била търсена на адрес в гр.С., ул.„**********, който адрес е нейният постоянен и настоящ,
съгласно справката от НБДН /л.34/, но не е била намерена. Този адрес тя е посочила и при
регистрацията на лекия автомобил /л.23/. Материалите по преписката са били върнати на
сектор ПП при ОД на МВР Ловеч. След като фиша е бил върнат обаче, наказващият орган не
е предприел нищо, за да го връчи на И.. В тази връзка, липсват и доказателства, че
електронния фиш е бил изпратен на М.И. с писмо с обратна разписка така, както е
предписвал закона. Едва тогава, ако и по този начин не е могло да се връчи фиша на И. е
следвало да се приложи общата разпоредба на чл.58, ал.2 от ЗАНН, като се отбележи на ЕФ,
че не може да бъде намерена на известните адреси, а новия е неизвестен, за да се счита фиша
за връчен от деня на отбелязването. Такова нещо обаче не е било направено от наказващия
орган. Независимо, че разпоредбата на чл.58, ал.2 от ЗАНН визира връчването на
наказателни постановления, то същата е приложима и относно електронните фишове, като
се има предвид, че същите заместват НП при прилагане на облекчената процедура за
санкциониране на нарушения по чл.189, ал.4 и сл. от ЗДвП – аргумент от нормата на чл.189,
ал.11 от ЗДвП. Единственото, за което по делото има данни, че е било направено, е
отбелязаното в Системата за управление на административно-наказателната дейност
/справка л.18/, че фиша е бил връчен на 29.12.2020 година. Но единствено приложената по
делото справка от системата, не е надлежно и достатъчно доказателство за точното
прилагане на реда по чл.189, ал.5, изр.1-во от ЗДвП.
Отбелязването в Системата за управление на административно-наказателната
дейност на КАТ, че фиша е бил връчен на 29.12.2020 г. няма категорична доказателствена
стойност и на практика също препятства упражняването на правата на наказаното лице по
чл.189, ал.5, ал.6 и ал.9 от ЗДвП. Това е така, защото с това отбелязване въззиваемата страна
е приела, че издадения ЕФ е със статус „влязъл в сила“, както и че е изпратен в НАП за
събиране на глобата /справката на л.18/, което потвърждава твърденията на
жалбоподателката, че е научила за фиша именно от справката в НАП. Така, че от този
момент нататък, когато и наказаното лице действително да е научило за издадения срещу
него ЕФ, то е нямало възможност да упражни правата си по ал.5, ал.6 и ал.9 на чл.189 от
ЗДвП, при положение, че фишът е бил изпратен за събиране от органите на НАП. Например,
ако наказаното лице реши да ползва привилегията и внесе намаления размер на наложената
глоба, то задължението в пълният размер на глобата в НАП ще продължи да виси, тъй като
плащането по реда на чл.189, ал.9, изр.1-во от ЗДвП не е основание за органите на
приходната агенция да прекратят образуваното изпълнително дело.
С оглед на така констатираните и изложени процесуални нарушения по връчването
на електронния фиш, които не могат да бъдат санирани при съдебното му обжалване,
настоящият съдебен състав приема, че е незаконосъобразно издаден и следва да бъде
4
отменен като такъв, без да се разглежда спора по същество, макар и от наличните по делото
доказателства да се установява по категоричен начин описаното в обжалвания ЕФ
нарушение на скоростния режим от лек автомобил „*********** с рег.№ ** **** **
собственост на М.И..
Водим от горното и на основание чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба серия К, № 3559481 на ОД на
МВР Ловеч, с който на М. ЕМ. ИВ. от гр.С., ***********, ЕГН : **********, е наложено
административно наказание на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП
– глоба в размер на 400 лева, за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Ловеч в
14 - дневен срок от съобщението до страните.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
5