Присъда по НОХД №680/2025 на Районен съд - Хасково

Номер на акта: 53
Дата: 14 октомври 2025 г. (в сила от 29 октомври 2025 г.)
Съдия: Пламен Стоянов Георгиев
Дело: 20255640200680
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 11 септември 2025 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 53
гр. гр. Хасково, 14.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, Х НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Пламен Ст. Георгиев
СъдебниИван Д. Божинов

заседатели:Павлина Ян. Тонева
при участието на секретаря Геновева Р. Стойчева
и прокурора Санко С. Банчев
като разгледа докладваното от Пламен Ст. Георгиев Наказателно дело от общ
характер № 20255640200680 по описа за 2025 година
и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност:
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия И. Б. Й., роден на ************************
ЕГН: ********** за виновен в това, че на 25.11.2024г. в гр.Хасково, от
магазин „*****“, при условията на продължавано престъпление и опасен
рецидив, отнел чужди движими вещи, а именно: подаръчно уиски марка
„*****“ с 2 бр. чаши в кутия и 1 бр. бутилка с уиски марка „*****“, всички
вещи на обща стойност 94.50 лева, от владението на органите на управление
на „Кауфланд България ЕООД енд Ко“ КД, с ЕИК: *********, без тяхно
съгласие с намерение противозаконно да ги присвои - престъпление по чл.196,
ал.1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр, чл. 26, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ от
Наказателния кодекс, поради което и на основание чл.196, ал.1, т. 1, вр. чл.
1
194, ал. 1, вр, чл. 26, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ от Наказателния кодекс, вр.
чл. 58а, ал. 1, вр. чл. 54 от НК, му налага наказание „Лишаване от свобода” за
срок от 1 година и 4 месеца, което да се изтърпи при първоначален „строг“
режим.
ОСЪЖДА подсъдимия И. Б. Й., с постоянен и адрес за призоваване –
******** към момента в изтърпяващ наказание „*******“ в Затвора в гр.С. З.,
ЕГН: ********** да заплати в полза на Държавата по сметка на ОД на МВР –
Хасково сумата в размер на 338.41 лева, представляваща направени по
досъдебното производство разноски за възнаграждения на вещи лица, а по
сметка на Районен съд – Хасково – сумата в размер на 5.00 лева,
представляваща държавна такса при всяко служебно издаване на
изпълнителен лист.
Приобщеният като веществено доказателство - 1 бр. оптичен диск, да
остане приложен по делото
Присъдата подлежи на обжалване и протест пред Окръжен съд –
Хасково в петнадесетдневен срок от обявяването в съдебно заседание на
14.10.2025 г., като ОБЯВЯВА, на основание чл. 310, ал. 2, вр. чл. 308, ал. 1
НПК, че мотивите към присъдата ще бъдат изготвени в срок до 29.10.2025 г.
Председател: /п/ не се чете.
Заседатели:
1./п/ не се чете.
/п/ не се чете.
2.Вярно с оригинала!
Секретар: Г.С.

2

Съдържание на мотивите


Мотиви към Присъда № 53 от 14.10.2025 г. на Районен съд – Хасково,
постановена по НОХД № 680 по описа за 2025 година.


Районна прокуратура – Хасково са внесли срещу подсъдимия И. Б. Й. от
град Хасково обвинителен акт, с който на същия му е предявено обвинение за
извършено престъпление по чл.196, ал.1, т.1, вр. чл. чл.194, ал.1, вр. чл. 26, ал.
1, вр. чл.29, ал.1, б. „а“ от Наказателния кодекс, за това, че на 25.11.2024г. в
гр.Хасково, от магазин „****“, при условията на продължавано престъпление
и опасен рецидив, отнел чужди движими вещи, а именно: подаръчно уиски
марка „*****“ с 2 бр. чаши в кутия и 1 бр. бутилка с уиски марка „****“,
всички вещи на обща стойност 94.50 лева, от владението на органите на
управление на „Кауфланд България ЕООД енд Ко“ КД, с ЕИК: *********, без
тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои - престъпление по
чл.196, ал.1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр, чл. 26, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ от
Наказателния кодекс.
В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково представителят на
Районна прокуратура – Хасково, в хода на съдебните прения, поддържа
обвинението във вида, в който е предявено и счита, че от събраните в хода на
съдебното следствие доказателства то било доказано по несъмнен начин, като
процесуалното поведение на подсъдимия и конкретно направеното
самопризнание облекчавало отстояването на обвинителната теза. Предлага
съдът, при индивидуализация на наказанието, да отчете като отегчаващи
вината обстоятелства обремененото съдебно минало на подсъдимия и лошите
характеристични данни от една страна, а от друга - положителното му
процесуално поведение, изразяващо се в съдействие на органите на
досъдебното производство. Счита, че следва да му бъде наложено наказание
при условията на чл. 58а, ал. 1 вр. чл. 54 от НК, а именно “лишаване от
свобода” за срок от 3 години, преди редукцията, което щяло да въздейства
предупредително и в съответствие с целите на 36 от НК, които не били
постигнати с наложените до момента санкции, като след редукцията,
наложеното наказание лишаване от свобода за срок от 2 години бъде
изтърпяно при първоначален „строг“ режим.
Защитникът на подсъдимия И. Б. Й. – адв. П. Т. от АК - Хасково
пледира, че с оглед направеното от неговия подзащитен самопризнание
нямало да се спира на фактите, но сочи, че при произнасянето на присъдата,
освен изложеното от прокурора относно отегчаващите отговорността
обстоятелства, следвало да бъдат взети предвид и смекчаващите –
процесуалното поведение на подсъдимия, сравнително ниската стойност на
предмета на престъпление и неговото социално и икономическо положение.
Счита относно вида и размера на наказанието, че били налице предпоставките
по чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК за определяне на наказанието под предвидения
1
специален минимум, а именно „лишаване от свобода“ за срок от 1 година.
Подсъдимият И. Б. Й. разбира обвинението и на съдебното следствие
признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт, както и вината си. В хода на съдебните прения се придържа към
заявеното от неговия защитник. В даденото му право на последна дума
изразява съжаление за стореното.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, след като прецени събраните по
делото доказателства и взе предвид становищата и възраженията на страните,
намира за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият И. Б. Й. е роден на ***************, към момента в
изтърпяващ наказание „Лишаване от свобода“ в Затвора в гр.Стара Загора.
Видно от приложената по делото Справка за съдимост, рег. №
250129005000046232, издадена от Районен съд – Хасково, подсъдимият И. Б.
Й. е многократно осъждан, налице са общо 15 записа, като последните му
осъждания, от значение при определяне на квалификацията на деянието са: с
Присъда № 9/27.01.2020 г. по НОХД № 1469/2019 г. на Районен съд - Хасково,
в сила от 11.02.2020 г., с която за престъпление по чл.196, ал.1, т.2, вр. чл.195,
ал.1, т. 3 и 4, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б. „а“ и б. „б“ от НК му е
наложено наказание „лишаване от свобода" за срок от 2 години и 4 месеца,
което да се изтърпи ефективно и при първоначален „строг“ режим; с
Определение № 34/20.02.2020 г. на същата дата е одобрено споразумение по
НОХД №174/2020г. на Районен съд – Хасково и за престъпление по чл.196,
ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.1, т.З, предл.2, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.„а“ и
„б“ от НК, му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 7
/седем/ месеца, което да изтърпи при първоначален „строг“ режим. С
Определение от 09.07.2020 г. по ЧНД № 327/2020 г. по описа на Районен съд -
Хасково, влязло в законна сила на 24.07.2020 г. на основание чл.25, ал.1, вр.
чл.23, ал.1 от НК по отношение на И. Б. Й. с ЕГН ********** е определено
едно общо най-тежко наказание измежду наложените му по НОХД №
1469/2019 г. по описа на РС-Хасково и НОХД № 174/2020 г. по описа на РС -
Хасково, а именно „лишаване от свобода“ за срок от 2 години и 4 месеца,
което да се изтърпи ефективно, при първоначален „строг“ режим; с Присъда
№ 17/30.06.2020 г. по НОХД № 155/2020 г. на Окръжен съд - Хасково, в сила
от 16.07.2020 г., за престъпление по чл.199, ал.1, т.4, вр. чл.198, ал.1, вр. чл.29,
ал.1, б. „а“ и б. „б“ НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за
срок от 4 /четири/ години, което да изтърпи при първоначален „строг“ режим;
с Присъда № 260000/25.08.2020 г. по НОХД № 689/2020 г. на Районен съд -
Хасково, в сила от 09.09.2020 г., за престъпление по чл.196, ал.1, т.1, вр.
чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б. „а“ и б. „б“ от НК му е наложено наказание
„лишаване от свобода“ за срок от 4 /четири/ месеца, което да се изтърпи при
първоначален „строг“ режим. Установено е от цитираната справка за
съдимост, че с протоколно определение от 30.09.2020 г. по ЧНД № 865/2020 г.
по описа на Районен съд - Хасково, влязло в законна сила 15.10.2020 г., на
2
основание чл.25, ал.1, вр. чл.23 и чл.24 от НК по отношение на осъдения И. Б.
Й., е определено едно общо и най-тежко наказание измежду наложените му по
НОХД №1469/2019 г. по описа на Районен съд Хасково, по НОХД №174/2020
г. по описа на Районен съд Хасково, по НОХД №155/2020 г. по описа на
Окръжен съд Хасково и по НОХД №689/2020 г. по описа на Районен съд
Хасково, а именно „лишаване от свобода“ за срок от 4 /четири/ години, което
да се изтърпи при първоначален „строг“ режим, а на основание чл.24, ал.1 от
НК така определеното общо и най- тежко наказание „лишаване от свобода“ за
срок от 4 /четири/ години е увеличено с 1 /една/ година, постановено да се
изтърпи при първоначален „строг“ режим. На 01.03.2024 г. е изтърпяно
общото наказание в размер на 5 години „лишаване от свобода“. От
представената по досъдебното производство характеристична справка за
подсъдимия се установява, че срещу него има образувани множество
заявителски материала и криминалистически регистрации. Подсъдимият И. Б.
Й. не се ползва с добро име в квартала и поддържа връзки с лица от
криминалния контингент. Често употребява алкохол и наркотични вещества.
Установено на досъдебното производство и в хода на съдебното
следствие е, че на 25.11.2024 г., в около 14:00 часа подс. И. Б. Й. се разхождал
в района на магазин „****“ в гр.Хасково, като по време на разходката си
решил да посети търговския обект, за да си вземе нещо за пиене. Влязъл в
магазина, като на един от рафтовете видял една кутия уиски марка ****, която
съдържала бутилка уиски „******“ 750 мл. с две подаръчни чаши. Нямал пари
за да заплати уискито, поради което решил да я отнеме. За целта прибрал
кутията с уискито и чашите под якето си, след което напуснал магазина, без да
я заплати.
По – късно на същата дата - 25.11.2024г., окрилен от успеха си по -рано
през деня подс. И. Б. Й., решил отново да се върне в магазина, за да си вземи
нещо за пиене. В около 16:00 часа отново се върнал в магазин „****“ в
гр.Хасково, като отново отишъл до един от рафтовете с алкохол. На един от
рафтовете видял една бутилка уиски марка „***** 750 мл. Отново нямал пари
за да заплати бутилката уиски, поради което решил да я отнеме. За целта
прибрал бутилката уиски под якето си, след което напуснал магазина, без да я
заплати.
През деня на 25.11.2024г. подс. И. Й. изпил съдържанието уиски в двете
бутилки.
Според заключението на вещото лице по назначената в хода на
досъдебното производство съдебно-оценителна експертиза инкриминираните
вещи предмет на престъплението, а именно подаръчно уиски марка „*****“ с
2 бр. чаши в кутия и 1 бр. уиски марка „*****“, към момента на извършване на
деянието се равняват на обща стойност 94.50 лева.
От заключението на вещото лице по изготвената по делото видео
техническа и лицево идентификационна експертиза изцяло се потвърждава
механизма, мястото и начина на извършване на описаните по – горе действия
3
от подс. И. Б. И..
Гореизложената фактическа обстановка се доказва по безспорен начин
от събраните на досъдебната и съдебната фаза на производството писмени
доказателства, посочени на съответното място по – горе, както и от
приобщените към доказателствата по делото по реда на чл. 281 и чл. 283 от
НПК, писмени материали, съдържащи се в досъдебното производство:
протоколи, справка за съдимост и бюлетини за съдимост, декларация за
семейно и имуществено състояние, от заключението на вещото лице по
назначената оценъчна експертиза, както и заключението на вещото лице по
назначената видео техническа и лицево идентификационна експертиза, всички
преценени във връзка с изявленията на подсъдимия по реда на 371, т. 2 НПК и
подкрепящи направеното от него в съдебната фаза признание на фактите и
обстоятелствата, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Настоящият съдебен състав намира, че въз основа на така възприетата
фактическа обстановка и след обсъждане на направените доводи относно
съставомерността и правната квалификация на извършените деяния, се налага
недвусмислен и категоричен извод, че подсъдимият И. Б. Й. е осъществил от
обективна и субективна страна престъплението, субсумирано под състава на
чл.196, ал.1, т. 1, вр. чл.194, ал.1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл.29, ал.1, б. „а“ от
Наказателния кодекс, за което с повдигнатото му обвинение е привлечен към
наказателна отговорност, тъй като на 25.11.2024г. в гр.Хасково, от магазин
„*****“, при условията на продължавано престъпление и опасен рецидив,
отнел чужди движими вещи, а именно: подаръчно уиски марка „*****“ с 2 бр.
чаши в кутия и 1 бр. бутилка с уиски марка „******“, всички вещи на обща
стойност 94.50 лева, от владението на органите на управление на „Кауфланд
България ЕООД енд Ко“ КД, с ЕИК: *********, без тяхно съгласие с
намерение противозаконно да ги присвои, като прекъсването на владението от
страна на подсъдимия и установяване на негово по отношение на двете вещи е
станало без съгласие на владелеца и собственика, с намерение противозаконно
да ги присвои, което в значителна степен се подкрепя и от обясненията, дадени
от самия подсъдим, че е консумирал, като сам е изпил съдържанието уиски на
двете бутилки.
От събраните данни е безспорно установена обективната страна на
деянието, механизма на осъществяването му, предмета на престъпно
посегателство, както и авторството на престъплението - а именно, че
подсъдимият е извършил същото. Обстоятелства, които не се оспорват от него,
с оглед направените пред съда самопризнания, нито от защитата му, а се
потвърждават изцяло от събрания в хода на разследването и приобщен в
съдебно следствие по съответния ред доказателствен материал. Не е спорен и
моментът с установяване, на база интерпретацията на също безпротиворечиво
установените факти, наличието на института на продължаваното
престъпление по чл. 26, ал. 1 НК, с оглед връзката между двете отделни
деяния, включени в състава му, като квалификацията по този текст е дадена
обосновано и в съответствие с материалния закон.
4
Налице е и квалифициращият признак “опасен рецидив” по смисъла на
чл.29, ал.1 от НК, тъй като деянието, извършено от подсъдимия за посочения
период от време е довършено преди да изтече срока по чл. 30, ал.1 от НК и
след като се отчете наличието на реална съвкупност, в каквото съотношение
се намират деянията по НОХД №155/2020 г. по описа на Окръжен съд Хасково
и по НОХД № 689/2020 г. по описа на Районен съд Хасково, по които с
протоколно определение от 30.09.2020 г. по ЧНД № 865/2020 г. по описа на
Районен съд - Хасково, влязло в законна сила 15.10.2020 г., на основание чл.25,
ал.1, вр. чл.23 и чл.24 от НК по отношение на осъдения И. Б. Й., е определено
едно общо и най-тежко наказание, а именно „лишаване от свобода“ за срок от
4 /четири/ години, което да се изтърпи при първоначален „строг“ режим, а на
основание чл.24, ал.1 от НК така определеното общо и най- тежко наказание
„лишаване от свобода“ за срок от 4 /четири/ години е увеличено с 1 /една/
година, постановено да се изтърпи при първоначален „строг“ режим,
изтърпяно на 01.03.2024 г. Тези данни за съдебното минало обосновават
наличието на първата от двете хипотези, при които деянието следва да се
квалифицира като извършено при условията на опасен рецидив, а именно по
чл. 29, ал. 1, б. „а” от Наказателния кодекс, с оглед дадените разяснения в
задължителната съдебна практика по въпроса с Постановление № 2 от 27-
29.IV.1970 г., Пленум на ВС, изм. и доп. с Постановление № 6 от 12.IV.1983 г.
и Постановление № 7 от 26.VII.1987 г.
От субективна страна, съдът намира, че деянието е извършено от подс.
И. Б. Й. умишлено, при пряк умисъл, т.е съзнавал е, че с действията си лишава
от фактическа власт владелеца на чужди вещи, предвиждал преминаването им
в негова фактическа власт и е целял да установи тази власт върху предмета на
престъплението с цел последващото разпореждане с тези вещи и извличане по
този начин на материална облага.
При индивидуализацията на наказанието за подсъдимия, съдът взе взе
предвид: от една страна степента на обществена опасност на деянието, както и
общата стойност на предмета на престъпно посегателство, значително под
размера на минималната работна заплата, а от друга страна – степента на
обществена опасност на дееца и подбудите за извършване на престъплението.
Подсъдимият е с изключително обременено съдебно минало, за него са
събрани негативни данни, характеризиращи личността му. От друга страна,
като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете съдействието,
което деецът е оказал на разследващите органи, като по този начин е
спомогнал за по - бързото разкриване на случая, както и положителното му
процесуално поведение. Преценявайки поотделно и в съвкупност
гореизложеното и съобразявайки принципите за законоустановеност и
индивидуализация на наказанието, настоящият съдебен състав прие, че
наказанието за подсъдимия И. Б. Й. не може и не следва да бъде определено
при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, предвид липсата на възможност да
се разсъждава в аспекта на многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства или на изключително такова и не е възможно приложение на
5
цитираната разпоредба, предвидена изрично в текста на чл. 58а, ал. 4 НК, ако
разкрива по – благоприятен за дееца режим. По този начин, предвиденото в
закона наказание “лишаване от свобода” съдът прие да бъде определено за
срок, над минимума в приложимата правна норма от особената част на НК, а
именно 2 години и след редукцията по чл. 58а, ал. 1 от НК с една трета
предвид процесуалния ред, по който се разгледа делото – наложено за срок от
1 година и 4 месеца, като същото следва да се изтърпи при първоначален
„строг” режим. Така определеният размер на наказанието е справедлив и
обоснован, от гледна точка целите, визирани в чл. 36 от НК и е от естество да
допринесе за личната, но най – вече за генералната превенция като подейства
предупредително за останалите членове на обществото.
С оглед обстоятелството че подсъдимият И. Б. Й. бе признат за виновен
в извършване на престъплението, за което е привлечен към наказателна
отговорност, в негова тежест, на основание чл. 189, ал. 3 НПК, следва да се
възложат разноските по делото, като същият бъде осъден да заплати в полза
на Държавата по сметка на ОД на МВР – Хасково сумата в размер на 338.41
лева, представляваща направени по досъдебното производство разноски за
възнаграждения на вещи лица, а по сметка на Районен съд – Хасково – сумата
в размер на 5.00 лева, представляваща държавна такса при всяко служебно
издаване на изпълнителен лист..
По отношение на разпореждането с веществените доказателства, съдът
прецени приобщеният като веществено доказателство - 1 бр. оптичен диск, да
остане приложен по делото.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.


Председател: /п/ не се
чете.
Вярно с оригинала!
Секретар: Г.С.


6